№ 10
гр. Благоевград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500648 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от АНТ. ЯВ.
ГР. против решение № 92795/25.3.2021 г., постановено по гр.д. № 3274/2019 г.
по описа на РС-Благоевград, в частта, с която е уважен иска по чл. 59, ал. 1
ЗЗД за заплащане на парично обезщетения в размер на 50 лв.
Жалбоподателят сочи, че той не е материално-правно легитимирана
страна по иска за обезщетение за лишаване от правото на ползване на
процесния автомобил, тъй като за посочения в исковата молба период от
01.02.2019 г. до 05.12.2019 г. той не е ползвал автомобила, не е бил в негова
фактическа власт и не е възпрепятствал ползването му от ищцовото
дружество. Без анализ на доказателствата РС е посочил, че спорният
автомобил е ползван без основание от Г., а изяснената по делото фактическа
обстановка сочи на различни правни изводи. Още с отговора на исковата
молба жалбоподателят като ответник пред РС - е заявил, че от 16.1.2019 г.
процесния автомобил се ползва, владее и експлоатира от С. Я., тъй като на
посочената дата между него и С. Я. е подписан предварителен договор за
покупко-продажба и приемо-предавателен протокол, по силата на които
автомобилът реално е предаден на купувача Я.. В преклузивния срок - най-
1
късно в заседанието, в което проекта за доклад е обявен за окончателен -
ищецът не е оспорил тези писмени документи, както и твърдението му, че не
владее и не ползва вещта. Не е оспорил документите, нито автентичността
им, нито истиността. При тази процесуална позиция съдът няма правомощия
да отрече доказателствената им стойност или да коментира въпроса дали и до
колко Г. е лишил ищеца от правото да ползва вещта. Ангажирал е и гласни
доказателства – показанията на самия купувач – С. Я., който е потвърдил, че е
сключил въпросния предварителен договор и в деня на подписването му е
приел автомобила и от тогова го ползва. Жалбоподателят изтъква, че е узнал
за наличието на спор едва с получаване на запорно съобщение от ЧСИ Ш. Д..
За него и към момента е необяснимо с какво е станал повод за завеждане на
делото след като ищецът не го е уведомил за претенцията си, а дори и да бе
наясно с претенциято на ищеца, то той няма как обективно да я удовлетвори.
Подобно разбиране е лишено от правна и житейска логика. Оспорва като
немотивиран и извода на съда, че именно Г. е предал автомобила на ищеца,
предвид разпита не само на Я., но и на С., от показанията на които се
установява, че автомобилът е предаден на ищеца от С.Я. на 6.3.2020 г. , като
Г. е присъствал на предаването като собственик, тъй като към този момент
автомобилът все още не е бил прехвърлен с окончателен договор на Я.. Затова
моли решението в атакуваната част да се отмени и уважения иск на основание
чл. 59 ЗЗД – отхвърли.
Въззиваемият – „Г.“, ЕООД изразява становище за неоснователност на
жалбата. Сочи че не е вярно, че представения предварителен договор между
ответника и С. Я. не е оспорен като антидатиран, видно от становището им в
първото съдебно заседание пред РС. С връчване съобщението по изп.дело на
Г. за наложения запор, което е станало много преди датата на първото с.з.
пред РС, Г. не се е защитил пред ЧСИ, нито е представил договора по изп.
дело. Това подкрепя тезата им за антидатиране на предварителния договор и
изготвянето му за защита на тезата, че ответникът Г. не е ползвател на
автомобила през претендирания период. Освен това въпреки предаването на
автомобилът Г. откава да предаде документите съпътстващи процения
автомобил с настояването му, че след вдигане на запора ще предаде големия
талон. Вдигнали запора, но талона не е бил върнат, поради което отново
наложили запор. Защо докато не е имало запор автомобилът не е прехвърлен
окончателно ? Сочи, че е установено, че Г. е упражнявал правото си на
2
собственост като дали лично го е владял или го е предоставил на друг да го
владее е без значение за делото, тъй като ответникът е този, който е лишил
ищеца от ползването му. Автомобилът е предаден на ищеца на 6.3.20 г., от
самия Г., който е участвал в избутването му върху репатрака, защото не е
можел да се движи на собствен ход. На самата среща между С., като
представител на ищеца и Г., на която е уточнено как да се предаде
автомобила, Г. се е обърнал към С. с думитие „.. дай та ти дам едни четири
пет хиляди лева за автомобила и всичко да приключи“. Ако наистина е
продал автомобила на св. Я., той не би правил подобно предложение. Освен
това от разпита на св. С., е видно, че Г. е посетил автосервиза, където се
намира, за да установи какъв ремонт трябва да му се направи и колко ще
струва. Ако наистина го е продал с предварителния договор, не би трябвало
да се интересува от ремонта? Затова моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима, като за преценка основателността на
доводите в същата, въз основа на закона, тезите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
С атакуваната част на решението, постановено от РС жалбоподателят
А.Г. е осъден да заплати на „Г.“, ЕООД на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 50
лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 05.12.2019 г.,
дължимо поради лишаване от ползването на лек автомобил „Шевролет
Каптива“, с рег. № ....
С решението по настоящото дело в неатакуваната част по чл. 108 ЗСоб.
и затова влязло в сила е признато в отношенията между страните по делото -
ищеца „Г.“, ЕООД и ответника А.Г. - че „Г.“, ЕООД е собственик на лек
автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № ... на основание договор за покупко-
продажба от 04.01.2016 г. С решението РС е отхвърлил искането за предаване
на владението, тъй като е приел, видно от мотивите на съдебното решение, че
не се спори, че през месец март 2020 г. лекият автомобил е предаден и в
момента се намира във фактическата власт на ищцовото дружество.
Предвид неатакуваната част от решението между страните е формирана
сила на пресъдено нещо /СПН/ по отношение на фактите, осъществили се към
датата на последното с.з. пред РС - 26.2.2021 г., обосновали произнасянето на
РС по чл. 108 от ЗСоб. Следователно за периода на претендираното
обезщетение 01.02.2019 г. – 05.12.2019 г., собственик на лекия автомобил е
3
ищецът и през този период автомобилът е бил във владение на ответника.
За осъществяваното от него владение е видно от придобиването му на
14.08.2018 г. с договор за покупко- продажба от несобственика В. Я., като Вл.
Я. също го е придобил с такъв договор на 04.10.2017 г. също от
несобственик - от А.А.. Договорите, които са с нотариална заверка на
подписите, съобразно изискването на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, както и справка
от АИС „Регистрация на МПС и собственици“ са изпратени от Сектор „Пътна
полиция“, Благоевград, и от тях е видно, че е извършена регистрация на
промяната на собствениците в деня на сключване на съответния договор. За
придобиване от Г. на автомобила от несобственик, БлОС съобрази, влязлото
в сила на 24.1.2019 г. решение между „Г.“, ЕООД и А.А., постановено по гр.д.
1344/2017 г. на РС-П., с което е прогласен за нищожен договорът от
17.8.2016 г., с който „Г.“, ЕООД е продал на А.А. лекия автомобил; като със
същото решение „Г.“, ЕООД е признат за собственик на автомобила на
основание договор за продажба от 04.01.2016 г. и А.А. е осъдена да предаде
владението на собственика му.
Посоченото решение по чл. 108 от ЗСоб., с което А. е осъдена да върне
лекия автомобил на ищеца „Г.“, ЕООД , който е ищец и по настоящото дело -
е влязло в сила на 24.1.2019 г. Няма доказателства, че по време на висящия
съдебен процес А. е прехвърлила е лекия автомомобил на В. Я., предвид, че
продажбата помежду им е от 4.10.2017 г., а първоинстанцинното
производство по чл. 108 ЗСоб. пред РС-П. е по описа на 2017 г., като няма
данни дали е образувано преди или след датата на продажбата, за да се
приложи чл. 226, ал. 3 във вр. с 1 ГПК – СПН да има действие и спрямо
приобретателят на МПС-то, ако е станало в течение на процеса. Такива данни
не може да се извлекат или по-скоро те са в полза на обратния извод предвид
датата на присъдената от РС с постановеното решение законна лихва –
09.10.2017 г. върху присъденото обезщетение, която дата е след датата на
продажбата -4.10.2017 г. /ако се приеме, че законна лихва е претендирана,
както обикновено от завеждане на исковата молба/.
Следователно СПН спрямо последващи приобретатели в настоящия
случай няма. Ищецът също не се позовава на такъв факт.
Последващия приобретател на автомобила В. Я., който го е прехвърлил
на ответника по настоящото дело А.Г., който от своя страна е сключил
4
предварителен договор за п.п. със С. Я., очевидно не са могли да придобият
собствеността му, поради първоначалното му прехвърляне от несобственик –
от А. на Вл. Я..
Затова и иска по чл. 108 ЗСоб. предявен от ищеца срещу А.Г. е
уважен от първоинстанционния съд.
По отношение доказателствената сила на представените от ответника
А.Г. предварителен договор за прехвърляне на автомобила и протокола за
предаване на владението от 16.1.2019 г., подписани от него А.Г. и С. Я.,
БлОС счита следното:
Видно е, че пълномощника на ищеца е изразил становище за
антидатирането на същите и изготвени с цел защита от иска.
Съгласно чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. Когато изявленията обхващат датата на
документа, при възражение за антидатиране, не е нужно откриване на
производство по чл. 193 от ГПК. Спорът за датата, посочена в документа не
включва твърдение за неавтентичност на частния документ, а за неговата
вярност, поради което за него не са приложими правилата, разписани в чл.
193 ГПК. За установяване действителната дата съдът може да се позове на
всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания на лицата,
които са издатели на частния документ, стига те да не са страни по делото.
Ако са страни следва да се спазва ограничението за свидетелски показания по
чл. 164 ГПК.
Поради изложеното, след като ответникът е участвал при подписване на
частните документи – предварителния договор за продажба на МПС и
протокола за предаване на владението му - то за установяване датата на
същите, не могат да се ползват свидетелските показания поради забраната на
чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК – за установяване със свидетели на писмени
съглашения, в които страната в случая ответника, която иска свидетелите, е
участвала.
По делото няма други обективни дании, които да сочат, че
подписването на тези документи между А.Г. и С. Я. е станало на 16.1.2019 г.
Затова БлОС счита, че същите са андитатирани.
Дори да се счете, че такъв предварителен договор е сключен и
5
предаването на фактическата власт на автомобила е осъществена от ответника
на неучастващо по делото лице – С. Я., това не означава, че Г. не следва да
отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД. Като собственик, макар и да го е придобил от
несобственик той може както лично да упражнява фактическа власт
върхувещта, така и да я предоставя на трето лице като дали третото лице я
упражнява с намерение за своене въз основа на предварителния договор със
собственика е от значение в отношенията помежду им. Следователно като
собственик на автомобила по време на претендирания за обезщетение период
ответникът е отговорен по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне основа с което се е обогатил до размера
на обедняването. Уважаването на иска за заплащане на обезщетение за
ползването на определена вещ предпоставя кумулативното наличие на
няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва
от ответника; да липсва правно основание за ползването й от ответника; в
резултат на ползването да е настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника.
В случая предпоставките от фактическия състав на цитираната норма -
обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обогатяването и
обедняването следва да произтичат от общ/и факт/и – ползването на
автомобила без основание - не са налице. С ползването на автомобила и
осъществяване на фактическата власт върху него, ответникът Г. е лишил
ищеца от извличане на ползите от него, като същевременно се е обогатил, тъй
като е спестил разходи за наемане на автомобил от подобен тип.
Обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, произтичат от общ
юридически факт – ползване на автомобила. Но в настоящия случай се
установява, че ползването на автомобила за претендирания период, който е за
период до образуване на настоящото дело по предявените искове по чл. 108
ЗСоб. и по чл. 59 от ЗЗД - е осъществявано ползване на правно основание -
закупуване от Г. на автомобила, при спазване на формата визирана от чл.
144, ал. 2 от ЗДвП за нотариална заверка на подписите, макар и от
несобственик, при съобразяване от съда при правното квалифициране на
претенцията за обезщетение, че ищецът не се е позовал на факти за знание
на ответника като купувач, че купува от несобственик. Ищецът е посочил, че
А.А. е прехвърлила процесния автомобил през трети лица на нейн познат –
6
А.Г. и че последният го е придобил по силата на договор за покупко-
продажба, сключен с несобственик и го владее без правно основание. Според
чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ЗСоб Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Затова БлОС счита, че доказателствата опровергават ползването
от ответника на автомобила за претендирания период, който е с крайна дата
преди образуване на настоящото дело да е без основание, което възпрепятства
уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД. Съдът съобрази чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗСоб.,
според който достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание, като според ал. 2 на същата разпоредба
добросъвестността се предполага до доказване на противното, както и чл. 71
ЗСоб., според който добросъвестния владелец се ползва от вещта до момента
на предявяване иска за връщането й. В тази вр. съдът съобрази и Р. №
124/6.6.2017 г. на ВКС по гр.д. 4048/2016 г., в което се сочи, че до
предявяването на ревандикационния иск, добросъвестният владелец е владял
на имота на основание, годно да го направи собственик и не дължи
обезщетение на действителния собственик за пропуснатите от него ползи.
По изложените съображения, решението на РС с което е уважен иска
по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв. следва да се отмени и се
постанови отхвърлянето му.
На въззивникът с оглед основателността на въззивната жалба се дължат
разноски, които за настоящата инстанция, същите възлизат на 325 лв. /25
лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение/, а за пред РС - на
380 лв. за адвокатско възнаграждение /половината от договорения размер,
предвид защитата по двата, предявени иска/.
Водим от изложеното и на основание чл. 271 ГПК БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 92795/25.3.2021 г., постановено по гр.д. №
3274/2019 г. по описа на РС-Благоевград, в атакуваната част, с която е уважен
предявения от „Г.“, ЕООД против АНТ. ЯВ. ГР. иск по чл. 59 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 50 лв., както и в частта, с която АНТ.
ЯВ. ГР. е осъден да заплати разноски на „Г.“, ЕООД над сумата от 440 лв.
7
като вместо това постановява:
Отхвърля предявения от „Г.“, ЕООД, с ЕИК ********* против АНТ.
ЯВ. ГР., с ЕГН ********** иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 50 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 05.12.2019
г., за лишаване от ползването на лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. №
..., с рама № к..., цвят бежов металик, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 5.12.2019 г. до окончателното й заплащане.
Осъжда „Г.“, ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на АНТ. ЯВ. ГР., с
ЕГН ********** направените разноски в общ размер от 705 лв., от които 325
лв. за въззивната инстанция и 380 пред РС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8