Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.Ивайловград,04.02 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, колегия в
публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:Таня Киркова
при секретаря М. Й., като разгледа
докладваното от съдията Гр.дело № 38 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание
чл.344, ал.1,т.1 КТ - 3а признаване за незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца и неговата отмяна; За възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност - чл.344, ал.1,т.2 от КТ и -на осн.
чл.344, ал.1,т.З вр. с чл.225 от КТ - за
присъждане на обезщетение за времето, пред което същият е останал без работа
поради дисциплинарното уволнение.
Производството по
делото е образувано по искова молба на Д.Г.К.,
с ЕГН ********** против „Югоизточно държавно
предприятие" ДП-Сливен,Териториално поделение „Държавно горско
стопансгво”-Ивайловград, седалище и адрес на управление-гр. Ивайловград, ул.“Св.
Св.Кирил и Методий", №14, ЕИК 201617600640046, представлявано от Директора.
Ищецът обяснява, че е
работил в ДГС-Ивайловград над 16 години на различни длъжности. Бил е два пъти директор
на ДГС - Ивайловград. Последната му длъжност, считано от 19.06.2018г. била
„лесничей ”, код по НКПД: 2132-6014, място на работа ЮИДГ ДП – Сливен, ТП ДГС-Ивайловград
за неопределено време, на пълно работно време - 8.00 часа-ненормирано, с
основно месечно трудово възнаграждение: 1000 лева и допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален клас-22 % /т.е. 220 лв./, за което било
подписано допълнително споразумение към трудов договор №РД-12-18/19.06.2018г.
от 19.06.2018г.
На
28.02.2019г. му била връчена Заповед № РД-11- 1/28.02.2019г. на директора на ТП
ДГС – Ивайловград, в същата било
посочено, че е издадена във връзка с констатирани нарушения на трудовата
дисциплина. В нея са описани подробно две такива нарушения, за които директорът му наложил наказание ”уволнение” на основание чл.188 т.З от КТ.
Заповедта
за уволнение била връчена на инж. Д.К.
срещу подпис на 28.02.2019 г.
Счита
обжалваната заповед за незаконосъобразна, като
излага следните съображения:
Намира, че е опорочена процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание, доколкото двете писма, с които му били поискани
писмени обяснения съгл. чл.193,ал.1 от КТ, с писмо № АСД-09- 22/11.02.2019г. и №
АСД-09-23/15.02.2019г. за нарушенията, визирани в т.1 и т.2 от заповедта за
уволнение, не съдържали конкретно
твърдени нарушения, свързани с конкретни дати на извършване на нарушението, във
връзка с които инж. Д.К. дал писмени обяснения с № АСД-06-72/14.02.2019г. и №
АСД-06-82/26.02.2019г.
Във връзка с налагането на дисциплинарното уволнение
на ищеца поради системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1 т.З
от КТ не били поискани обясненията на ищеца преди налагането на дисциплинарното
уволнение, които обяснения следвало да са поискани във връзка с конкретните
нарушения, формиращи същото, а не обяснения въобще и то обяснения, дадени след
като служителят е бил известен за дисциплинарната процедура.
В
случая при описанието на твърдяното нарушение било посочено, че се касае
за съставен Протокол за освидетелстване на сечище № 0426416 от 16.10.2018г.,
съставен от инж.Д.К., наред с това било посочено, че нарушението е извършено на
16.10.2018г. в сградата на ТП ДГС Ивайловград. Исканите и дадените обяснения
касаели Протокол за освидетелстване на сечище № 0426416 от 18.10.2018г., т.е.
касаело се до две различни дати, респ. два различни акта / Протокол за
освидетелстване на сечище/. Това конкретно рефлектирало върху заповедта, като
я правило немотивирана, доколкото в нея
наказващият орган не уточнил нарушенията от обективна и субективна страна с
оглед конкретната дата на извършването, тъй като началният момент на срока
оставал неизвестен /дали нарушението е извършено на 16.10.2018г. или
18.10.2018г., в каквато връзка били поискани обясненията.
При
положение, че наказващият орган не уточнил нарушението по т.1 от обективна и
субективна страна, той не можел да иска обяснения за осъществяването му. Дори
обясненията да се намирали в личното трудово досие на уволнения, то този факт
сам по себе си не водел до извода, че работодателят е изискал даването им, по
повод издаване на заповедта за уволнение. Правна значимост имали единствено
отразените в акта за уволнение фактически обстоятелства, формиращи съставите на
визираните в чл.187 и чл.190 от КТ нарушения на трудовата дисциплина.
Намира,
че не е изпълнена хипотезата за системни нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.190, ал.1, т.З от КТ, доколкото
не са описани три или повече нарушения на трудовата дисциплина. В
случая в Заповед № РД-11-1 /28.02.2019г.
на Директора на ТП ДГС-Ивайловград били посочени две нарушения,
описани съответно в точка едно и точка две.
С формалното посочване на самия текст на
чл.190, ал.1, т.З от КТ - „системно нарушаване на трудовата дисциплина” не
ставало ясно за служителя в какво точно се изразява конкретното системно
нарушение - дали става въпрос за едно и също нарушаване на трудовата дисциплина
или за няколко различни по вид нарушения и кои точно от изрично предвидените в
чл.187 от КТ. Не било посочено също така и времето, през което са били осъществявани
тези системни нарушения, за да се прецени дали е налице признакът системност,
който е необходим за наличието на нарушението по чл.190, ал.1, т.З от КТ.
Заявяват, че ищецът
инж.К. не е нарушил виновно трудовата дисциплина по начин и време, описани в
уволнителната заповед.
По
изложените съображения заповедта за
уволнение се явявала незаконосъобразна.
Предвид
гореизложеното, молят съдът да постанови решение, с което на осн. чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ да ПРИЗНАЕ за НЕЗАКОННО уволнението на инж.Д.Г.К., ЕГН **********,***,
на длъжност „лесничей ” в ТП ДГС - Ивайловград, с код по НКПД:2132-6014,
извършено със Заповед № РД-11-1 /28.02.2019г. на директора на ТП ДГС-Ивайловград
и ОТМЕНИ тази Заповед за уволнение; на осн. чл.344. ал.1, т. 2 от КТ да
постанови решение, с което да ОСЪДИ ТП ДГС-Ивайловград,
гр.Ивайловград, ул. “Св. Св.Кирил и Методий”, №14, представлявано от директора
му, ДА ВЪЗСТАНОВИ инж.Д.Г.К., ЕГН **********,*** на заеманата от него преди
уволнението длъжност, а именно „лесничей ” в ТП ДГС - Ивайловград, с код по
НКПД :2132-6014; на осн. чл. 344, ал.1,
т.3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, да осъди ответното дружество ТП
ДГС - Ивайловград, гр.Ивайловград, ул.“Св.Св.Кирил и Методий”, №14,
представлявано от директора му, да заплати на ищеца инж. Д.Г.К., ЕГН **********,***
сумата в размер на 6000лв., представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, начиная от
28.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба и до окончателното му изплащане. В съдебно заседание съобразявайки се със
заключението на съдебно – счетоводната експертиза правят искане за изменение на
размера на иска, като същият се смята за предявен за сумата от 7320лв. Съдът
уважи искането като законосъобразно.
Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В сроковете по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор. В него се правят възражения
относно твърденията, изложени в
исковата молба, които ответникът намира за неоснователни.
Безспорен бил фактът, че заемайки
длъжността „лесничей„ същият бил издал Протокол за
освидетелстване на сечище №0426416 от 16.10.2018г., който бил
с невярно съдържание. В издадения от ищеца протокол липсвали данни за налична
дървесина в сечището, налична дървесина на временен склад, като изрично било
посочено че няма неотсечени маркирани стъбла, както и че състоянието на
сечището е задоволително.
Същото било установено при
извършената проврека на терен на 01.02.2019г. Това му нарушение на трудовата
дисципилна било отразено и във връзка с
извършена проверка от служители на ЮИДП-Сливен на 22.02.2019г. Данни за
нарушението се съдържали и в изготвения втори доклад на назначената комисия за
проверка на този отдел. Това
нарушение представлявало нарушение по чл.187 ал.1,т.З, предл.първо от КТ -
неизпълнение на възложената работа.
Неоснователни били
доводите на ищеца, че на два пъти е назначавана комисия от директора,
защото същият не бил доволен от доклада на първата, назначена комисия.
Причината за назначаване на нова комисия бил фактът, че докладът,
изготвен от първата комисия бил подписан само от инж.В.К., а останалите членове
на комисията отказали да подпишат доклада, тъй като не били съгласни с
отразеното в него.
Доказано и установено по безспорен
начин било и нарушението по пункт 2 от оспорената заповед. Същото било установено при извършена съвместна проверка от
експерти в РДГ-Кърджали и ИАГ, по повод на подаден до тях сигнал с рег №ИАГ
2209/01.02.2019г.
Посоченият Протокол за освидетелстване на
сечището в отдел 626-ж бил издаден също от ищеца
на 28.12.2018г. Нарушението било установено по безспорен
начин от извършената проверка на терен на 13.02.2019г. и 14.02.2019г., отразена
в протокол от 14.02.2019г. и представлявало нарушение по чл.187 ал.1,т.З,
предл. първо от КТ - неизпълнение на възложената работа. Възраженията на ищеца
за това нарушение се свеждали до твърденията му, че на въпросната дата същият
бил в болнични и нямало как да е издал този
протокол. Тези възражения били неоснвателни, тъй като
протоколът бил издаден от неговия
профил - акаунт и с неговата парола.
Относно въведеното възражение, че не
е налице системност на нарушенията, тъй като в оспорената заповед били описани
само две такива, излагат следните съображения: Ищецът бил наказан с наказание
“Забележка“ със Заповед №РД-10-186/06.12.2018г. и със Заповед №РД
-11-5/13.12.2018г. с наказание „Предупреждение за уволнение” за аналогични
нарушения на трудовата дисциплина. Наказанието „Забележка„ не било обжалвано, а
второто наказание „Предупреждение за уволнение„ било обжалвано, за което било
образувано гр. дело №11/2019г. по описа на РС-Ивайловград, но към настоящия
момент производството по делото не било приключило. Ето защо и
същите нямало как да бъдат описани в заповедта, предмет на обжалване в
настоящото производство, тъй като за тези две други нарушения ищецът вече бил
наказан. След като тези наказания не били отменени или заличени,
нямало пречка извършените нарушения на трудовата дисциплина по цитираните
заповеди да бъдат включени в системността.
С оглед горното, молят съдът да остави без уважение и отхвърли като
неоснователен иска за отмяна на заповедта, с която на ищеца е наложено
наказание „уволнение”, както и съединените с него искове за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа вследствие на уволнението, считано от
28.02.2019г.
В съдебно заседание и в депозираните писмени
бележки страните поддържат изложеното в исковата молба и отговора й.
ФАКТИЧЕСКИ ДАННИ и ПРАВНИ ИЗВОДИ
В
процесната Заповед № РД-11- 1/28.02.2019г. на Директора на ТП ДГС – Ивайловград
са описани две нарушения на трудовото дисциплина, изразяващи се:
1.В
това, че Протокол за освидетелстване на сечище № 0426416 от 16.10.2018г.,
издаден от инж. Д.К.-***, е с невярно съдържание, тъй като в него липсвали
данни за налична дървесина в сечището, налична дървесина на временен склад, а
било записано, че няма неотсечени маркирани стъбла и състоянието на сечището било
задоволително. Нарушението било извършено на
16.10.2018г. в сградата на ТП ДГС-Ивайловград в гр. Ивайловград и било
установено по безспорен начин от извършена проверка на терен на 01.02.2019г. и
представлявало нарушение по чл.187, ал.1, т.З, предл. първо от КТ - неизпълнение на възложена
работа.
2.
В това, че записаното в Протокол за освидетелстване на сечище в отдел 626 – ж
от 28.12.2018г., издаден от инж. Д.К.-***, не отговаряло на истината при
проверката на терен, при която било установено, че има неусвоена площ и
неотсечени маркирани дървета. Под извозния път, имало 15 бр. отсечени
немаркирани дървета, оформящи извозна просека под временния склад, имало
повалени неразкроени стъбла, а сечището не било добре почистено.
Нарушението било извършено на
28.12.2018г. в сградата на ТП ДГС-Ивайловград в гр.Ивайловград и било установено по безспорен начин от
извършена проверка на терен на 13.02.2019г. и 14.02.2019г., отразено в протокол
от 14.02.2019г. и представлявало нарушение по чл.187, ал.1, т.З, предл. първо
от КТ - неизпълнение на възложена работа.
Нарушенията
по т.1 и т.2 от процесната заповед представлявали
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на КТ.
Установявайки,
че се касае за системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,
ал.1, т.З от КТ директорът наложил наказание ”уволнение” на инж. Д.Г.К., ЕГН **********,
с място на работа ТП ДГС - Ивайловград, гр.Ивайловград, ул. “Св. Св.Кирил и
Методий”, №14, на длъжност „лесничей ” при ТП ДГС - Ивайловград, код по
НКПД:2132-6001 и НКИД: 0220, на основание чл.188 т.З от КТ.
Заповедта
за уволнение била връчена на инж. Д.К.
срещу подпис на 28.02.2019г.
Разглеждайки
досието на отдел 23-а е видно, че:
Първото ПС №0398749/08.11.2017г. е издадено от инж. И.Я..
В края на годината същата издава ПОС №*********/04.01.2018г., съгласно който
подотделът остава преходен за 2018г.
На 22.05.2018г. ищецът издава ново ПС № 0434008 за 2018г.
На 18.10.2018г.
помощник – лесничей Д.М.изготвя рапорт Вх.№ СГ – 00 – 55/18.10.18г. до директора на ТП ДТС – Ивайловград, в който
се казва: „Днес - 18.10.18г. в присъствието на А.Б.Х.– лицензиран лесовъд на
фирма „Бук лес” ООД обходихме и проверихме сечището в землище: Попско; отдел 23, подотдел „А”,
собственост на ДГС и на всички документи
за сечта и добива на материалите и констатирахме следното: Площ по
позволително за сеч 3.3 ха; Сечта е проведена на площ 3.3 ха; Категория на дървесината – дърва; дървесен вид
- бял бор; По позволително за сеч – 82 м3; Действително отсечено - 66.25 м3; Наличие
на временен склад – 31.12м3.”
В рапорта по
точки от 1 до 5 не са отбелязани никакви
забележки, касаещи допуснати нарушения
относно сечта, почистването на сечището, дадени препоръки или съставени АУАН.
Рапортът е
подписан от съставилия го помощник-лесничей Митрева и е резолиран от директора с дата 19.10.18г. до инж. К. за издаване на ПОС.
Ищецът издава
ПОС №0426416/18.10.18г. въз основа на изготвения рапорт Вх.№ СГ – 00 – 55/18.10.18г. Екземпляр от същия не е представен по делото,
не фигурира и в представеното заверено копие на досието на отдел 23-а, такъв не
е установило и вещото лице.
С писма с един и същ Изх. № АСД – 00-83/26.10.18г., до РДГ – Кърджали, директорът на ДГС – Ивайловград моли да бъде коригиран ПОС №0426416/18.10.18г.,
като се заличат 31.12 м3 в категорията дървесина – дърва, т.к.
посоченото количество дърва вече било отразено и в ПОС № 0387586/04.01.18г., като
налично на временен склад в отдел 23-а.
Това искане е
уважено, видно от резолюцията на директора на РДГ – Кърджали върху Протокол от 02.11.2018г.
По делото е
приложен окончателният ПОС №0426416/18.10.18г., съгласно който площта по
позволителното за сеч е 3.3 ха; категорията дърва е бял бор; по ПС е следвало
да се отсекат 82 м3, а действително отсечени са 66.25м3. Не са посочени
нарушения при провеждане на сечта и почистване
на сечището, както и други забележки, касаещи отдел 23а. Оценката е
„задоволително”. Няма дървесина на временен склад.
Възникват
следните въпроси: Защо издалият ПОС, съгл. т.4 от Заповед №361/208г. на изпълнителния директор на
ИАГ, не е поискал корекция в протокола, а това е направил директорът на ДГС?
Защо е поискано заличаване на 31.12м3 дърва
на временен склад, след като проверката на терен, извършена на 01.02.19г. е установила,
че има налична дървесина на временен склад в размер на 31.12м3 и
това е посочено като едно от нарушенията по т.1 в процесната заповед?
Горното води до
следващия въпрос: Дали за този тримесечен период от издаване на ПОС, до
проверката не е настъпила някаква промяна в състоянието на отдел 23-а?
По Второто
вменено на ищеца нарушение на трудовата дисциплина:
Представеният от
ответника екземпляр от ПОС №0450691 от 28.12.2018г. не е подписан от ищеца и от представителя на фирмата,
извършила сечта в отдел 626, подотдел
„ж”.
По делото е
приложен болничен лист, от който е
видно, че за периода от 17.12.18г. до 26.12.18г. ищецът е в отпуск по болест,
като придружител на болен в МБАЛ „Атанас Дафовски” АД-Кърджали. За да продължи
грижите за болната си майка той е подал заявление с дата 17.12.18г. до директора на ДГС-Ивайловград да му бъде
разрешен платен отпуск в размер на 12
дни, считано от 27.12.18г. Молбата е уважена, видно от Заповед
№РД-18-176/17.12.18г., с която е разрешен поискания отпуск, считано от
27.12.18г. до 14.01.19г. включително.
Явно по тази
причина рапорт Вх.№ СГ-00-84/21.12.18г.
на н-к ГСУ Т.П.Т.
за състоянието на отдел 626-ж е резолиран от директора до инж. Кириванова и не
е подписан от ищеца и от представител на фирмата, извършила сечта. В този
рапорт Т. сочи, че в присъствието на Д.А.,
лицензиран лесовъд на фирма „Ипсилон” ЕООД обходили и проверили сечището в зем. на с.Белополци,
отдел 626 – ж, собственост на ДГС и на всички документи за сечта и добива на
материалите и констатирали следното: Площ по ПС – 17.000 ха, като сечта била
проведена върху 17.000ха. По ПС е следвало да се отсекат 669м3, действително
били отсечени 582.3м3, на временен склад
установили 2.75м3. Разликата била в рамките на допустимото. При сечта не
били допуснати нарушения и провеждането
на сечта и почистването на сечището било задоволително. Следва подпис на
изготвилия рапорта – Т. Т..
В заключението си вещото лице е
установило:
Съгласно нормативните изисквания, лицето, което е оторизирано
да издава ПОС, трябва да е с висше лесовъдско
образование - за горските територии
- държавна собственост /чл. 108, ал. 1 от ЗГ/. В ДГС - Ивайловград има недостиг на лесовъди
с висше образование. Това налагало ограничен
брой специалисти да имат достъп до интернет-информационната система на ИАГ. От
друга страна, в относително къс период от време на територията на горското
стопанство, трябвало да се издадат множество ПОС, поради приключване на
сечищата. Това била причината в ДГС -
Ивайловград да се изготвят преди въвеждането в информационната система рапорти
от длъжностните лица, които имат пряко наблюдение за дейностите в съответното
сечище.
Бланката за попълване на рапорта била напълно идентична с образеца за ПОС, утвърден от ИАГ.
На
18.10.2018 год., пом. лесничей Д.М.изготвила рапорт (вх. № СГ-00-55/18.10.2018
год.) до директора на ДГС - Ивайловград. В него било посочено, че на
временен склад има налично общо 31,12 пл.м3 дърва. На същата дата, в интернет-информационната система на ИАГ,
инж. К. въвел данните от рапорта.
На следващия ден (19.10.2018 год.), директорът
на горското стопансво резолирал рапорта до инж. К., данните от който вече били
въведени в информационната система. Това
действие на директора било продиктувано от административното му задължение да резолира всички входящи
писма и документи до съответното длъжностно лице, със съответно указание.
На основание писмото на директора на
ДГС - Ивайловград, на 02.11.2018 год. била извършена корекция в ПОС 426416/18.10.2018 год. като били заличени 31,12 м3.
След тази корекция в ПОС не фигурирали налични на временен склад дърва.
Вещото лице заключава, че инж. К. не извършва обход на сечището, а само въвежда данните от рапорта на помощник-лесничея в интернет-информационната
система на ИАГ.
В случая със
сечището в отд. 23 „а“ и практиката в ДГС - Ивайловград се установило, че издаващият ПОС се съобразява с рапорта на началник-участък или помощник-лесничея за състоянието
на сечището, който е резолиран до него от директора, защото той няма пряко
наблюдение за случващото се в сечището.
Устанавеното от
вещото лице се потвърждава и от показанията на свидетеля В.К. – бивш заместник
– директор на ДГС – Ивайловград. Той обяснява, че движението
на материалите се води изключително от началник-участъка. Те знаели какво се
сече, какво се складира, какво се продава, какво се транспортира, те давали
тази информация. Съгласно практиката в ДГС – Ивайловград имало началник-участък, имало помощник
началник-участък, които отговаряли за всички процеси и дейности в съответния
участък. За издаването на позволителни за сеч били упълномощени няколко човека,
включително и К.. След като сечта приключила началник-участъкът или неговият
помощник, но по принцип длъжен бил началник-участъкът, той носел по-голямата
отговорност, следвало да даде информация за състоянието на отдела. В случая Т. Т.,
той бил техник-лесовъд, той отговарял за този подотдел. Д.М.като негов помощник
изготвила рапорта. В случая тя имала задължение да следи количествата, които били
изсечени, състоянието и въз основа на това, че са проверили този отдел, изготвяли
рапорт до директора с тези данни по този образец. В случая директорът го
резолирал до човек, който издава позволително за сеч. Тогава били трима човека,
които издавали позволителни. Преди бил само той, а след това дошла заповед,
за всеки участък определен човек да издава позволително. Позволителни се
издавали различен брой, от порядъка на 130 – 150, някоя година и 200. Една
година когато имало снеголом били над 200. Съгласно практиката в горското, те
нямало как да обиколят 150 отдела и да видят какво е състоянието и да издадат ПОС
и затова това се правило въз основа на рапорта. Така се практикувало в ДГС –
Ивайловград. Св. К. беше категоричен, че
достъп до акаунтите за издаване на ПС и ПОС е свободен и за трети лица. На
неговия компютър били качени всички акаунти.
Вещото лице констатира, че когато инж. К. издава ПС
(22.05.2018год.) е бил на длъжност „Начлник ГСУ”, а когато изготвя ПОС
(18.10.2018 год.) е на длъжност „Лесничей”. В Длъжностните характеристики и на
двете длъжности, в раздела „Основни функции и задължения“ било фиксирано, че
участват в освидетелстване на сечищата.
Във връзка с това, съдът установи, че в длъжностната характаристика на „Лесничей”, в раздел „Основни функции и задължения” е записано:
„Участва в ревизиите на охранителните
участъци и в освидетелстването на сечищата”.
Част от вменените на длъжността „Н-к участък ГСУ” основни
функции и задължения включват: организира, контролила и отговаря за цялостната
дейност в ГСУ; упражнява контрол по
извеждането на сечите; следи и отговаря
за спазване дисциплината на сечта и извоза на дървесината; участва в приемането и освидетелстването на
сечището след приключване на сечта и извоза в определените насаждения; контролира
и координира работата на помощник-лесничеите и горските стражари в ГСУ; контролира спазването на технологията по ползването на
горите; следи за всички нарушения на законите в горите; взема самостоятелни
решения по проблемите, за които отговаря.
Обобщение на всички тези задължения е първото вменено на н-к
участък ГСУ задължание „Организира,
контролила и отговаря за цялостната дейност в ГСУ” и в частност участва в приемането и освидетелстването
на сечището след приключване на сечта и извоза в определените насаждения.
Св. Т. на
свой ред обяснява, че никъде не е заложено нормативно, а само при добро желание,
ако решали можели да помогнат на
колегата, като издадат рапорт. Издаващите ПОС имали достъп до системата и можели
да проследят цялото състояние на досието по документи. Протоколите се качвали в
системата, превозните билети, какво се извозвало, приемно – предавателни протоколи,
всичко се качвало в системата и всичко можело да се провери. Той съставял
протокол за приетата дървесина. Този, който издавал позволителното можел да си направи
справка, за да издаде протокол за освидетелстване, за да знае какви данни да
посочи в протокола за освидетелстване, защото в системата се отразявало кое е
добито, кое е извозено и кое остава на временен склад.
Т. обощава: „Задълженията ми
в качеството на началник-участък са да оформям протоколите за извозването до
временен склад, оттам за продажбата, обхождам ги и контролирам дейността на
горските дали тази дейност е в рамките на този технологичен план. Като
установим нещо нередно трябва да се санкционира”. Ако се установяло, че има
нарушение можело да се направи предписание за отстраняването им в определен
срок. Ако не се изпълнило това разпореждане, вече му се съставял акт.
На въпроса
защо не е установил тези нарушения по-рано и не е съставил констативен
протокол, предписание и акт за отдел 23-а, както и
за другия 626-ж в качеството му на отговорник за тези ГСУ, Т. отговори: „ Аз рапорт не съм дал.
Нямам задължение да дам рапорт. Не че нямам задължение да ги следим тези
работи, но нямам задължение да дам рапорт. Човекът, който освидетелства, нали
това е неговото задължение, за да види”.
Гореизложеното навежда на
следните изводи:
1. В процесната заповед се описва нарушение на трудовата
дисциплина, чийто фактически състав не е идентичен с този, за който са поискани
обясненията от ищеца с писмо №
АСД-09-22/11.02.2019г. и които той е дал, с писмо Вх.№ АСД-06-72/14.02.2019г. От
това следва, че за Първото вменено на ищеца нарушение не са представени
доказателства за извършването му, нито са поискани обяснения от извършителя.
Последното съгл. чл.193 ал.2 КТ води до отмяна на процесната заповед, без да се
разглежда спора по същество.
Ищецът се позовава в своята защита на това, че на 16.10.18г. не е
издавал и подписвал ПОС и съответно не е
давал обяснения за такова нарушение.
2. Не би могло да се приеме посочването на различна дата на
извършване на нарушението за техническа грешка, доколкото същата е основен
елемент от фактическия състав на вмененото нарушение на трудовата
дисциплина.
Разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ изисква заповедта, с която се
налага дисциплинарно наказание да бъде мотивирана, като се посочи нарушителят,
нарушението, кога е извършено то,
налаганото наказание и законовия текст,
въз основа, на който се налага.
Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” трябва да е ясна и не може
пороците й да бъдат преодолявани чрез тълкуването й от съда.
3. Както се
установи от анализа на доказателствата в ДГС – Ивайловград с оглед
недостига на специалисти с висше лесовъдско образование и значителният брой
обекти, за които трябва да се издаде позволително за сеч и потребността след
приключването й, участъкът да се освидетелства, е въведена трайна практика -
началникът на съответния ГСУ или помощник-лесничеят да издава рапорт за
състоянието на участъка, въз основа на който, след резолюция на директора,
имащото право лице издава ПОС. Тази практика е приложена и в настоящия случай.
Това е видно
и от документално заложеното в посочените длъжностните характеристики и от
показанията на свидетелите К. и Т.. Изводът е, че основната практическа работа по освидетелстване на сечището,
съответно отговорността за изпълнение на сечта съгласно изготвените документи
за отдела е на началник-участък ГСУ, включително издаване на рапорт за
състоянието му след приключване на сечта, отговарящ на действителното състояние
на обекта, който рапорт да стане основа
за издаване на ПОС. Следователно ролята на ищеца при освидетелстването на
сечището се състои в издаване на ПОС въз основа на представения рапорт от
началника на ГСУ или неговия помощник.
Наистина
не бяха установени нормативни и други документи, съдържащи задължение за
съставяне на рапорт от началник-участъка или неговия помощник, но ако приемем,
че издадените от т.л. Т. и Д.М.рапорти са израз на добра воля „да се помогне
на колегата”, защо те са непълни и
неточни и са станали причина да се издаде ПОС с невярно съдържание и кой носи
отговорността за това?
Съдът намира, че и второто вменето на ищеца нарушение на трудовата
дисциплина за това, че записаното в ПОС №0450691 от 28.12.2018г. за отдел 626 – ж от 28.12.2018г., издаден от инж. Д.К.-***, не
отговаряло на истината, не е извършено от същия по изложените по-горе
съображения.
Така
установените обстоятелства водят до правния извод, че вменените с процесната
заповед нарушения на трудовата дисциплина не са извършени от ищеца, поради
което следва съдът да признае за незаконно наложеното наказание на ищеца „Уволнение”,
като отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Това води до уважаване
на акцесорния иск за възстановяване на
ищеца на заеманата до уволнението длъжност ”лесничей” в ТП ДГС – Ивайловград.
При тези
данни, съгласно чл.225, ал.1 КТ, ищецът
има право на обезщетение за шестмесечен срок в размер на БТВ, т.к. е останал
без работа поради незаконното уволнение. Правото на обезщетение изисква да са
доказани незаконно уволнение и
пропусната полза, резултат от това уволнение, което обстоятелство се установи
по делото. През процесния 6-месечен период, видно от приложените по делото
писмени доказателства, ищецът не е работил, съответно не е получавал трудови
доходи.
Съдът
приема, че искът за обезщетение поради незаконно уволнение, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ, в качеството си на
акцесорен, също е основателен в претендирания размер от 7320 лв. - обезщетение
за оставането му без работа за срок от 6 месеца, считано от 28.02.2019г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
на задължението.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК в тази си част решението подлежи на предварително
изпълнение.
Съобразявайки
разпоредбита на чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.3
от Наредба №1 от 9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното ТП ДГС - Ивайловград
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., а на основание чл. 78, ал. 6,
вр. чл.83, ал.1, т.1 ГПК следва да заплати по сметка на Районен съд - Ивайловград държавна такса в размер общо на 393лв. (по 50 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 293 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) както и заплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещите
лица за извършените съдебни експертизи в размер общо на 597.96лв. / 150лв. и
447.96лв./
По тези съображения Районен съд – Ивайловград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Д.Г.К., ЕГН **********, И ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-11- 1/28.02.2019г., издадена от директора ТП на ДГС –
Ивайловград, ЕИК 201617600640046, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ Д.Г.К., ЕГН **********
на заеманата преди уволнението длъжност
"Лесничей" в ТП
ДГС - Ивайловград.
ОСЪЖДА на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ТП ДГС – Ивайловград, ЕИК 201617600640046 да ЗАПЛАТИ на Д.Г.К., ЕГН **********
обезщетение в размер на 7320 лв. за срок от 6 месеца, считано от от 28.02.2019 г., през който той е останал без работа поради уволнението, ведно със
законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 24.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение за работа.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТП ДГС – Ивайловград, ЕИК 201617600640046 да заплати на Д.Г.К., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ТП ДГС – Ивайловград, ЕИК
201617600640046 да заплати по сметка на Районен съд - Ивайловград деловодни разноски в размер на 990.96лв.
Решението може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок, който тече от 06.02.2020 г.
Районен съдия:
|
|
|
|
|
|