РЕШЕНИЕ
№ 77/03.02.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети януари, две
хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина
Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Невена Владимирова………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1119 по описа за
2021 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.В.Е. ***, с
посочен съдебен адрес:***, ул. ***, подадена чрез
пълномощник, против Решение №137 от 29.09.2021г., постановено по АНД №885/2021г.
по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К №4445226, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно.
В нарушение на материалния закон, съдът достигнал до неправилен извод, че
процесният електронен фиш бил издаден при липса на допуснати процесуални
нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съобразно събрания по делото доказателствен материал
съдът необосновано приел, че вмененото с електронния фиш нарушение било доказано.
При постановяване на решението съдът допуснал и процесуални нарушения,
изразяващи се в необсъждане на всички възражения на жалбоподателя, липса на
мотиви и недопустимо дописване на фактическата обстановка на нарушението, за
което бил издаден електронния фиш. По този начин съдът постановил решението си
при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени процесуални
нарушения – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че
електронният фиш бил издаден в противоречие на материалния закон, бил
необоснован, като при издаването му били допуснати и съществени процесуални
нарушения. В тази насока се навеждат доводи, че в нарушение на разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП, в издадения електронен фиш не се съдържало точно описание
на нарушението и достатъчна конкретизация на мястото на извършването му, което
затруднявало защитата на жалбоподателя и било достатъчно основание за отмяна. На
следващо място се сочи, че предвид събраните по делото доказателства вмененото
на жалбоподателя нарушение останало изцяло недоказано. Наред с горното се
навеждат твърдения за неспазване на регламентираните правила в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР при използване на АТСС, което водело до извод
за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, заради допуснати пороци при
измерването на скоростта, заснемането и регистрирането на нарушението от АТСС. Не
се установявало именно собственото на жалбоподателя МПС да било заснето на
снимка с №0227385, както и скоростта на автомобила да била заснета в участък на
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта и то с превишение от 36 km/h, каквото било вмененото на жалбоподателя нарушение. В същото време се
установявали допуснати множество процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш, включително нарушения на регламентираните в Наредба №8121з-532
от 12.05.2015г. на МВР условия и ред за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Предвид горното,
процесния електронен фиш бил незаконосъобразен, поради издаването му в
противоречие с материалния и процесуалния закон, което обосновавало неговата
отмяна. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на издадения електронен фиш.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К №4445226, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 03.02.2021г.
нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Д.В.Е. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00
лева.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че електронният фиш формално отговаря на изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Правилно била проведена процедурата по издаване на
електронния фиш, а нарушението било надлежно установено и доказано.
Решението е правилно.
Не се констатират допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение. От събраните по делото доказателства е видно, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №11743ba, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и същата към дата на нарушението е преминала задължителна техническа проверка, съгласно приложения за това протокол.
Член 189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015 г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити (съгласно приложимата редакция на разпоредбата) са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи от съдържанието на ЕФ.
Оплакването на касатора за
неточно описание на нарушението и недостатъчна конкретизация на мястото на извършването му е
неоснователно. Както правилно е отбелязал районният съд, в ЕФ се съдържа
посочване на всички съставомерни елементи на нарушението, вкл. мястото на извършването му. Начинът, по
който това място е обозначено не оставя съмнение, че нарушението е извършено
извън населено място, поради което не се споделя твърдението на касатора, че
съдът е „дописал“ ЕФ. Посочването на автомобила и неговия регистрационен номер,
отразяването на датата и часа на заснемане, посоката на движение, въведеното
ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и установената
превишена такава са напълно достатъчни да дадат яснота на наказаното лице
относно вмененото му нарушение, поради
което правото му на защита не е засегнато по никакъв начин.
В случая безспорно се установява, че АТСС, с което е извършено измерването на скоростта на движение на управлявания от Д.В.Е. автомобил на процесната дата, е преминало през съответната проверка и тя е надлежно удостоверена с протокол от проверка №67-С-ИСИС/01.10.2020г.
Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният Протокол за използване на АТСС с дата на използване 03.02.2021г., във времеви интервал 09.30ч. – 12.00ч. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) , когато е извършено и коментираното нарушение от страна на касатора. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, поради което административно-наказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.
Видно от Протокола по чл.10 от Наредбата, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че се касае за общо ограничение на скоростта от 90 км/ч и за пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта на 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението. При така попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Касационният състав намира за необходимо да отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, не е налице нарушение на законовото изискване на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на извършено нарушение от АТСС да е станало в отсъствие на контролен орган. Физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на достоверността на отчитанията му.
Настоящата инстанция приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал – изображение № 11743ВА/0227385. Превишаването на скоростта с 36 км. /ч. в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Мястото, където е констатирано превишение на скоростта безспорно попада в зоната на въведеното ограничение, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните попълнени в Протокола по чл.10 от Наредбата и от посоченото в изображение № 11743ВА/0227385, до каквито изводи е достигнал и районният съд.
Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният фиш, нито се сочат от жалбоподателя, нито е искано тяхното събиране пред въззивния съд, а приетите и събрани от РС такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.
Ако касаторът е считал, че фактическата обстановка по делото е неизяснена и спорна, то пред районния съд е разполагал с напълно достъпен обем от процесуални възможности, чрез които да се търси събиране и на други годни доказателства пред тази инстанция, чрез които да подкрепи твърденията си. Такава процесуална активност не се установява да е проявена от страна на настоящия касатор или упълномощен от него адвокат в производството пред РС.
Непопълването на делото с относими според касатора доказателства не може да се вменява за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, достига до обоснования извод за доказаност на деянието и неговия извършител. Настоящата инстанция, която е контролна по отношение на акта на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл.220 от АПК, преценява материалния закон въз основа на фактическите установявания пред РС.
Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, че безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 300 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.
При тези съображения, настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо, обосновано и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №137/29.09.2021
г., постановено по АНД №885 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.