Р Е Ш Е Н И Е
№ /…..07.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 13487 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „А.л.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу В.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми - 5869,54 лв. – изискуеми и незаплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“, дължими по сключен Договор за финансов лизинг с номер 02000466/00001, 153,50 лв. – представляваща данък МПС за 2019г., заплатен от лизингодателя, съгласно фактура от 25.03.2019г., както и сумата от 356,16 лв., дължима и незаплатена сума по сметка с номер ********** от 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 30.07.2018г. между страните бил сключен Договор за финансов лизинг с номер 02000466/00001. Предмет на договора е предоставянето на лизинг на МПС ***, с рама ***, изключителна собственост на ищеца. По силата на договора автомобилът бил предоставен за ползване срещу заплащане на месечни лизингови вноски. Уговорените вноски били общо 36 на брой. В случай на забава с повече от 5 дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава. Съгласно т. 10.2 от Договора за финансов лизинг активът следва да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при условия на многогодишна полица „Каско на МПС“ и разсрочено плащане на премията на вноски. Съгласно т. 13.2 ОУ когато имуществото по договора за лизинг е МПС лизингодателят сключва за периода на действие на Договора застраховка „Гражданска отговорност“. Всяка лизингова вноска включва главница, лихва и вноска по „Каско на МПС“, като размерът на лихвата е фиксиран. След сключване на договора лизингодателят е престанал да изпълнява задълженията си за заплащане на изискуемите задължения. Към настоящият момент задължението на ответника е в размер на 6379,20 лв., от които 5869,54 лв. – изискуеми и незаплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“, 153,50 лв. – представляваща данък ПС за 2019г., заплатен от лизингодателя съгласно фактура от 25.03.2019г., както и сумата от 356,16 лв. дължима по сметка за дължима сума с номер ********** от 30.07.2019г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се излага, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че е безспорно, че на 30.07.2018г. между страните бил сключен договор за финансов лизинг с номер 02000466/00001 за л.а. ***. Твърди се, че ищецът не посочва кой от представените по делото приемо-предавателни протоколи е действителния и на кое лице фактически е предадена вещта. Неоснователни са претенциите за периода след м.09.2018г. доколкото договорът е бил развален, а вещта се е ползвала от трето за спора лице
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг с номер 02000466/00001 от 30.07.2018г. се установява, че страните се намират в облигационна обвързаност. С Договора за финансов лизинг ищецът (лизингодател) се задължил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя л.а. ***, на цена от 8500,00 лв. Срокът на договора бил 36 месеца, съответно с 36 лизингови вноски. Уговореният лихвен процент е фиксиран за срока на целия договор – 24.9 %. ГПР е 40 %. Уговорена е дължима неустойка между страните, ако лизингополучателят забави изплащането на някоя вноска с повече от пет дни. Договорът е подписан от ответника, който не оспори този факт в производството. На 03.08.2018г. е подписан и приемо-предавателен протокол, с който е удостоверено предаване владението върху процесния лек автомобил на ответника. На същата дата е подписан нов приемо-предавателен протокол, от който се установява, че доколкото лизингополучателят не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС автомобилът е предаден на трето лице – ***именно от самия лизингополучателя.
Към Договора за финансов лизинг е представен и погасителен план, както и ОУ на ищеца по договори за финансов лизинг.
От л. 47 на делото до л. 68 се съдържат представените фактури с получател В.С.К., издадени въз основа на сключения между страните договор.
Видно от застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС с номер ***процесният л.а. е бил застрахован при дружеството ***за периода на действие на договора за финансов лизинг. Представена е и застрахователна полица с номер BG/07/118002171244, видно от която за процесния л.а. е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Установява се от изготвеното заключение по допуснатата ССЧЕ следното: От общо начислените задължения по процесния Договор за финансов лизинг в общ размер на 8 891,51 лв. след намаляване на извършените плащания в общ размер на 2 512,31 лв., остават незаплатени задължения в размер на 6379,20 лв. Към дата 22.04.2020г. и към дата 22.10.2020г. (датата на подаване на исковата молба в съда), дължимите суми, представляващи сбор от лизинговите вноски за периода от 30.07.2018г. до 20.02.2020г. са в размер на 2956,17 лв. – главница, 2165,02 лв. – договорна лихва и 739,35 лв. – застраховка „Каско“ (общо 5869,54 лв.), както и за данък МПС – 153,50 лв. и за застраховка „ГО“ – 356,16 лв.
От така приетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По така предявената претенция в тежест на ищеца бе да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка с ответника по сключен Договор за финансов лизинг, изпълнението си по този договор и размера на претендираните вземания. В тежест на ответника бе да установи в условията на пълно и главно доказване всички положителни факти и обстоятелства, които го ползват, както и точното изпълнение на задълженията си по Договора за финансов лизинг.
Според чл.
342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят
се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Т.е. финансовият лизинг представлява специфична финансова
инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор
на лизингополучателя. Основното задължение на лизингодателя е
предаване и осигуряване на обекта на ползване. Задълженията на лизингополучателя са уредени в чл. 345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Препраща се към задълженията на наемателя във връзка с ползването на вещта и
заплащане на цената за ползването, заплащане на всички разходи, свързани с
ползването на вещта, пазенето на вещта с грижата на добър търговец и др.
В настоящия случай безспорно се установи, че страните били в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им Договор за финансов лизинг с номер 02000466/00001 от 30.07.2018г. С Договора за финансов лизинг ищецът се задължил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя л.а. ***, с конкретно определени характеристики. Срокът на договора бил 36 месеца, съответно с 36 лизингови вноски. Уговореният лихвен процент е фиксиран за срока на целия договор – 24.9 %. ГПР е 40 %. На 03.08.2018г. е подписан и приемо-предавателен протокол, с който е удостоверено предаване владението върху процесния лек автомобил на ответника. На същата дата е подписан нов приемо-предавателен протокол, от който се установява, че доколкото лизингополучателят не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС автомобилът е предаден на трето лице – ***именно от самия лизингополучател.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, която съдът кредитира изцяло, като професионално дадена и отговаряща изцяло на поставените въпроси, че от общо начислените задължения по процесния Договор за финансов лизинг в общ размер на 8 891,51 лв., след намаляване на извършените плащания в общ размер на 2 512,31 лв., остават незаплатени задължения в размер на 6379,20 лв. Към дата 22.04.2020г. и към дата 22.10.2020г. (датата на подаване на исковата молба в съда), дължимите суми, представляващи сбор от лизинговите вноски за периода от 30.07.2018г. до 20.02.2020г. са в размер на 2956,17 лв. – главница, 2165,02 лв. – договорна лихва и 739,35 лв. – застраховка „Каско“ (общо 5869,54 лв.), както и за данък МПС – 153,50 лв. и за застраховка „ГО“ – 356,16 лв.
Ответникът не успя да докаже плащането си на тези задължения. Не ангажира доказателства в тази насока. Ищецът от своя страна, съобразно доказателствената тежест, успя да докаже предпоставките, водещи до наличие на задължение от страна на ответника, както и размерът на задължението. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
В случая е без значение кой е действителният ползвател на лекия автомобил. Страна по договора за финансов лизинг е именно ответникът и същият носи отговорността за изпълнение на вменените му задължения. Не се установи по делото Договорът между страните да е бил прекратен или пък л.а. да е бил върнат на дружеството лизингодател.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство в общ
размер на 855,21 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „А.л.” ЕАД, ЕИК ***, следните суми:
- 5869,54 лв. (пет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща сбор от изискуеми и незаплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“, дължими по сключен Договор за финансов лизинг с номер 02000466/00001 от 30.07.2018г., за период от 30.07.2018г. до 20.02.2020г., представляващи лизингови вноски от първа до деветнадесетта;
- 153,50 лв. (сто петдесет и три лева и петдесет стотинки), представляваща „данък МПС“ за 2019г., заплатен от лизингодателя, съгласно фактура от 25.03.2019г.;
- 356,16 лв. (триста петдесет и шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща дължима сума по застраховка „Гражданска отговорност“, заплатена от лизингодателя на 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 22.04.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 855,21 лв., представляваща сторени от ищцовата
страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно
производство по ч.гр.д. с номер 4127/2020г. по описа на ВРС, съобразно
уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................