№ 338
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600980 по описа за 2022 година
С Присъда от 29.03.2022 год. Софийски градски съд, Наказателно отделение, 31-ви
състав по НОХД №2596/2019 г. е признал подсъдимия Л. К. С. за виновен в извършено
престъпление по чл.133 НК като го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.131,
ал.2, пр.4, т.2 вр. ал.1 вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.1 вр. ал.1 НК. Определено му е наказание
„пробация“ – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 3 месеца. Постановил е оправдателна присъда за
първоначалното обвинение по чл.131, ал.2, пр.4, т.2 вр. ал.1 вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.1 вр.
ал.1 НК.
Така постановената присъда е протестирана с молба за отмяната й и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинения. Сочи се, че ако се прецени да се потвърди присъдата то следва наказанието по
същата да бъде коригирано, тъй като съдът е нарушил разпоредбата на чл.42А, ал.3, т.1 НК
като е определил срока на пробацията в размер на 3 месеца при минимално определен от НК
в размер на 6 месеца.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция САП поддържа депозирания
протест и допълнението към него.
Адв.Г. моли да бъде оставен без уважение протеста и да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
1
Подсъдимият С. в своя защита и в последната си дума моли също за потвърждаване
на присъдата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, състоящо
се в липса на мотиви, поради което настоящата инстанция следва да упражни правомощията
си визирани в чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК.
Съответното съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, не може да бъде
санирано, но за сметка на това при новото разглеждане на процесното дело, допуснатите
нарушения са отстраними.
Първоинстанционният съд не е изложил мотиви както по отношение на анализа на
доказателствената съвкупност, така и по отношение на правните изводи и наложеното
наказание.
Настоящият състав на САС вече е имал повод да коментира аналогични проблеми
свързани със същите съществени процесуални нарушения, които по своята същност са от
съществено значение.
Практиката на ВКС е категорична, че недостатъчните, непълни и неясни мотиви на
първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна
функция като в този смисъл е и ППВС №1-53. В друго свое решение касационната
инстанция сочи, че мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно
релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация – Решение
№808-1933-ІІІ НО. Именно поради тази причина присъдата трябва да бъде мотивирана по
начин да може да се вижда, че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по
делото и да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и
правни изводи което се отбелязва в Решение №92-1938-ІІ НО и Решение №1135-1933-ІІ НО.
Съдебната практика неотклонно е приемала, че в мотивите на присъдата трябва да се
излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответния им доказателствен
анализ, а не общи фрази и твърдения, като в този смисъл е и Решение №226-32-I НО.
Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е
съществено нарушение на процесуалния закон - Решение №30-91-II НО. Както сочи
Върховният съд, не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът само
посочва поименно в мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да
обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения защо ги
приема или отхвърля - Решение№18-86-II НО, което в случая е налице.
В потвърждение на цитираната съдебна практика е и нормативно залегналото в
2
чл.305, ал.3 НПК законодателно решение, където е посочено какво следва да е съдържанието
на мотивите на съда.
В конкретния случай мотивите на първоинстанционният съд са изградени по начин,
че в частта от фактическа страна е възпроизведена фактологията на обвинителния акт, като
същата е допълнена с възпроизвеждане на изводите на назначени експертизи и част от
твърденията на свидетелите Л., К., М. и Д. в контекста на описаната фактическа обстановка.
В частта относно анализа на доказателствата по делото, който се състои от 1 страница
с цитиране на имената на свидетелите и част от другите доказателства единственото, което
се отбелязва е, че се кредитират обясненията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от
другите доказателства. Отбелязано е, че не се кредитират показанията на св.И., тъй като се
оборвали от показанията на четири други свидетели. Всички останали доказателства
писмени и гласни съдът е отбелязал, че ги възприема, тъй като били непротиворечиви. По
този начин първоинстанционният съд е изчерпал анализа на събраната доказателствна маса
по настоящото дело.
При настоящата служебна проверка САС констатира, че по делото са събрани
достатъчно по количество доказателства, които са противоречиви и при един задълбочен и
съотоветстващ на изискванията на НПК анализ на същите е възможно да се достигне до
резултат различен от посочения в присъдата на СГС.
В контекста на горното следва да се обърне внимание, че по делото са разпитани две
групи свидетели, условно обобщени, едните от които са свидетелите Б. С. – съпруга на
подсъдимия, св.Й. М. – приятелка на съпругата на подсъдимия като двете дават коренно
различни показания в сравнение с втората група свидетели по отношение на основния факт
по делото и начина по който е причинена телесната повреда, включително и за другите
обстоятелства предхождащи и последващи деянието. Същото се отнася и до св.С. Д., която
дава още по различни показания от останалите, особено от тези на полицейските служители
свързани с това, че подсъдимият е бил вързан на един стол и спрямо него е било упражнено
насилие, което от своя страна в още по-голяма степен влиза в противоречие с една голяма
част от гласните доказателствени средства.
Другата група свидетели са полицаят В. И., който подробно разказва каква е била
обстановка при нахлуването в къщата как след съответната легитимация са сложили
белезници на подсъдимия, като последния се е съпротивлявал, бутал е пострадалия и
другите негови колеги, което е довело и до процесната травма - обръщане на един от
пръстите на И.. В тази връзка са и показанията на св.Н. В. – полицай работещ в СДВР, който
също дава подробни показания за действията на подсъдимия, които са довели до травмата на
ръката на И., като сочи, че С. е отблъснал рязко И. и е издърпал ръцете си от белезниците,
което е довело до травмата на пострадалия. Свидетелят дава и много детайлни показания за
цялата обстановка по задържането, които влизат в противоречие с другата група от
свидетели, която вече бе посочена. В тази връзка са и показанията на св.К. Г., който описва
начина по който са посетили дома и какво се случило от негова гледна точка, което
3
потвърждава посоченото от другите двама свидетели. Св.Н. П. от своя страна, който е
категоричен, че С. е изблъскал св.И., което е довело и до процесната травма на ръката му.
Св.С. Т. - също полицейски служител, от своя страна сочи, че не е видял удар от страна на
подсъдимия към И., което е известно противоречие с другите свидетели от втората група. В
третата група свидетели могат условно да се посочат поемните лица Л. Л., О. К., който от
своя страна твърди, че е нямало насилие като част от неговите показания влизат в
противоречие с тези на Л.. Не на последно място са и обясненията на подсъдимия, който
също в своят разказ дава сведения, които в една част са в подкрепа на първата група от
свидетели, в друга част дава информация, която влиза в известни противоречия със същата,
а в трета част е изцяло различна от вторага група от свидетели.
Не на последно място съдът не е анализирал по никакъв начин и наличните писмени
доказателства, съответните процесуално-следствени действия, които е следвало да се
сравнят с показанията на поемните лица, както и няколкото СМЕ и съдебно-медицинско
удостоверение по делото включително наличната медицинска документация и
представената епикриза в хода на съдебното производство, където също се наблюдават
известни нюанси.
В този смисъл лаконичният коментар, че нямало нужда да се коментират
доказателствата по делото, тъй като са непротиворечиви не отговаря на съществуващата
фактология. Но дори и да се приеме тезата за непротиворечивостта, съдът отново е длъжен
да анализира съответната доказателствена маса, като каже защо я кредитира. В процесния
случай става въпрос за материали по делото съдържащи не малък по обем доказателствен
материал, характеризиращ се с противоречивост, поради което е недопустимо съответният
съд да се отнесе към своето основно задължение свързано с изготвянето на мотиви към
въпросната оправдателна присъда по първоначалното обвинение.
Прави впечатление, че анализа на съвкупността реално представлява една страница,
от която половината е изброяване на доказателствата и доказтелствените средства, а
следващите три кратки абзаца сочат това, че съдът е кредитирал така изброените
доказателства, а експертизите били обективни и компетентни.
Настоящият въззивен състав следва да обърне внимание на първоинстанционния съд,
че подобно мотивиране на доказателствената съвкупност по едно дело е абсолютно
недопустимо, тъй като същото противоречи, дори и на най-занижените критерии възприети
за аналитичен подход при обсъждане на едно дело по същество и събраните в него
доказателства. В случая настоящата инстанция, като контролна такава, не може по никакъв
начин да разбере какво е имал предвид.
Нееднократно настоящият въззивен състав е отбелязвал, че доказателственият анализ
не е напразно предвиден от законадателя, тъй като обсъждането на делото не трябва да се
свежда до преразказ, изброяване на събраните доказателствени материали или до общата
констатация за възприемане на всички доказателства.Смисълът на този законодателен
подход е, че от всички налични доказателства следва да се разбере кое съответният съдебен
състав приема за безспорно, кое не кредитира и съпоставяйки доказателствената маса какви
4
изводи прави, за да достигне до възприетата от него обективна истина. В мотивите на
съдебния акт следва да се изброят изчерпателно всички онези доказателствени материали,
които са оценени като процесуално допустими и относими и са използвани от съдебния
състав при решаване на делото. Ако в доказателствените материали се наблюдават
противоречия, както е в случая, те трябва да се фиксират и подробно да се анализират, като
съдът ясно изрази съображенията си защо възприема за достоверни едни доказателства и
отхвърля други. В допълнение е важно да се подчертае, че дори и да липсват съществени
противоречия в доказателствените материали, което в случая не е така, не означава, че
съдът следва да се задоволи с общата констатация, че поради тази причина не се налага
обсъждането им. При всички положения е наложително съдържанието на доказателствата по
делото да бъде анализирано, дори и същият този анализ да доведе до извод, че
доказателствените материали са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните
факти. Съвкупното обсъждане на доказателствата означава обосновка, която отчита както
смисъла и значението на всяко от тях поотделно, така и логическата връзка и взаимна
обусловеност помежду им. Именно поради тази причина ВКС в своята практика приема, че
съдилищата по същество могат да обсъждат доказателствата по делото както поотделно,
така и общо съвкупно чрез съпоставянето на едни с други.
С оглед изложеното в конкретния случай съществуващите мотиви се приравнят на
липса на мотиви.
От друга страна в процесния случай е налице липса на мотиви и от правна страна. И
в тази част единственото, което си е позволила да направи решаващата инстанция е да
отбележи, че е от субективна страна е извършено деянието по непредпазливост и да го
оправдае по първоначалното обвинение като го осъди по чл.133 НК.
Подобен подход е напълно недопустим не само поради всичко посочено в настоящото
решение, но и поради цялостното неглижиране не само на събраните доказателства по
делото, но и влизащо в явно противоречие с доказателствения материал.
САС е принуден да коментира тези пропуски, въпреки тяхната базисна известност,
поради обстоятелството, че в процесния случай се наблюдава цялостно пренебрегване на
основополагащи принципи относно разглеждания проблем като това е коментирано
нееднократно, включително при други мотиви, което въпреки дадените препоръки не се е
отразило позитивно при отстраняване на този вид процесуални нарушения.
В тази връзка следва да се отбележи и това, че както анализът на доказателствата е
задължителен при изписването на мотивите от съда, така същото се отнася и до правната
страна, тъй като правната квалификация, която съдът извършва в мотивите на присъдата,
включва отговор на следните въпроси: за авторството на деянието, дали извършеното от
подсъдимия е престъпление и по кой текст от особената част на НК, като тук подробно
следва да се разгледа наличието на отделните обективни и субективни признаци от законния
състав на престъплението. Дали са налице основания за реализиране на наказателната
отговорност - необходимо е да бъдат разгледани всички инкриминирани хипотези особено
5
когато се касае за оправдателна присъда по първоначалното обвинение и
преквалификацията по друго такова.
По отношение на вида и размера на наказанието също се наблюдава липса на мотиви,
още повече, че в случая съществува и прооблем при определяне на наказанието, а малкото
отбелязано като мотивировка представлява общи констатации без каквото й да е
конкретика.
Не на последно място съдът не е отговорил и на възраженията на страните, дадени в
хода на съдебните прения, като тук липсват дори и общите - формални съображения, които
преобладават в другите части на мотивите.
С оглед на изложеното, като извод следва да се отбележи, че присъдата представлява
единство от диспозитив и мотиви. Липсата на една от тези две части от едното цяло
съставлява порок на съдебния акт - Решение №940-92-I НО, Решение №770-91-IНО. Именно
поради тази причина законодателят в чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 НПК е определил липсата на
мотиви като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните,
допускането на което винаги води до отмяна на присъдата или решението.
Всичко гореизложено установява наличието на съществено процесуално нарушения,
което не може да бъде отстранено от настоящия въззивен състав, но при връщането на
делото на решаващия съд неговото коригиране е в рамките на възможното.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1
НПК, 8 състав на САС, НО,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 29.03.2022 година на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 31-ви състав по НОХД №2596/2019 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6