Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.04.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 9344/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от „У.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, пл. Св. Неделя № 7 срещу Н.В.И., ЕГН ********** *** искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата, в качеството й на
солидарен длъжник за сумите, както следва: 14023,69лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за банков кредит- овърдрафт № 220/18.07.2013г.,
анекс № 1/17.07.2014г., анекс № 2/18.08.2014г., анекс № 3/07.10.2014г. и анекс
№ 4/09.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението- 18.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението; 291,35лева,
представляваща договорна лихва по т.4.1 от договора за периода 20.08.2018г. до
21.09.2018г.; 719,88лева,
представляваща договорна лихва по т.4.2 от договора върху просрочена главница
за периода 20.08.2018г. до 17.01.2019г.; 294,11лева,
представляваща наказателна лихва по чл.4.2 от договора за периода 20.08.2018г.
до 17.01.2019г.вкл., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК без номер от дата 22.01.2019г. по ч.гр.д.
№ 829/2019г. по описа на ВРС солидарно срещу ответницата и длъжника „Планет
травел“ ЕООД, спрямо който заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: По искане за
отпускане на кредит от 16.04.2013г. от управителя на Планет Травел ЕООД, на
18.07.2013г. между Планет Травел ЕООД, като кредитополучател и ответницата като
съдлъжник, от една страна и банката ищец, от друга страна е сключен Договор за
банков кредит- овърдрафт № 220. По силата на договора, банката е предоставила
на кредитополучателя кредит- овърдрафт в размер на 20х.лева за оборотни
средства. Сумата е предоставена за усвояване по банкова сметка. ***.1, чл. 6 и
чл.7 кредитополучателят се е задължил да ползва кредита целево и да го върне в
срок до 18.07.2014г., ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други
разходи. Съобразно уговореното, крайният срок за усвояване на кредита е
17.07.2014г., като кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно
изцяло или частично до максималния разрешен размер в рамките на срока на
усвояване. За усвоените суми в чл. 4.1 вр. чл. 11.1.1, кредитополучателят и
солидарният длъжник се задължават да плащат годишна лихва, представляваща сбор
от приложимия към датата на олихвяването променлив в хода на изпълнението БЛП
формиран от променлив базов лихвен индекс и премия и надбавка за редовен дълг
към БЛП в размер на 11,945%. Към датата на сключване на договора, приложимият
БЛП е бил едномесечен Софибор, премията е в размер на 0%. ГЛП върху ползвания
разрешен лимит е 12,5%. На основание чл.4.2 вр. чл. 11.2.2 върху просрочената
част от главницата за срока на просрочието се дължи лихва в размер формиран от
сбора на ГЛП за редовен дълг по чл.4.1 и надбавка за просрочие от 7%. С Анекс №
1/17.07.2014г. към договора страните са продължили срока за усвояване и
погасяване на кредита, като съобразно чл. 71 погасяването на цялото задължение
следва да стане в срок до 18.08.2014г. С Анекс № 2/ 18.08.2014г. крайният срок
за окончателно погасяване на задължението е удължен до 18.09.2014г. С Анекс №
3/07.10.2014г. действието на договора е продължено до 18.09.2015г., като в чл.
9.1 били въведени плафони за снижаване на кредитния лимит по главницата: на
21.05.2015г.- 500лева, 21.06.2015г.- 500лева, на 21.08.2015г.- 500лева и на
21.09.2015г.- 17500лева. С Анекс № 4/09.11.2015г. страните са уговорили, че
кредитният лимит е усвоен изцяло, погасеният размер на задължението за главница
е 737,94лева, а неиздължената, просрочената и изискуема част от главницата е
19262,06лева, а този на начислената просрочена и изискуема лихва- 201,63лева.
Съгласно чл. 2.8 страните определят, че размерът на редовния дълг е
19463,69лева, а с чл. 4.1, че възнаградителната лихва възлиза на 13,916%. С чл.
9.1 страните са уговорили, че задължението за главница по чл.2.8 се преоформя
от овърдрафт в стандартен кредит за оборотни средства. По силата на чл.7 дългът
следвало да бъде погасяван при следния погасителен план: 35вноски по главницата
в размер на 179лева всяка, считано от 20.12.2015г. до 20.10.2018г., ведно с
текущо начислявана възнаградителна лихва и една последна вноска в размер на
13513,69лева дължима на 20.11.2018г. Крайният срок за погасяване на договора е
дата 20.11.2018г. Предвид липсата на плащане на задължението, за събиране на
вземането си ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
ангажирал писмен отговор чрез особен представител адв. А. назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК. Исковете се оспорват като неоснователни. Прави оспорване
автентичността на подписа и ръкописния текст в следните документи- искане за
кредит, Договор за банков кредит- овърдрафт № 220/18.07.2013г., анекс №
1/17.07.2014г., анекс № 2/18.08.2014г., анекс № 3/07.10.2014г. и анекс №
4/09.11.2015г., справка и лихвен лист за кредит. Твърди, че кредитополучателят
и ответницата не са били информирани за ОУ на банката, нито им е предоставено
копие от тях. Твърди, че на ответницата са били предоставени за подпис
документи, чието съдържание било с объркващ и неясен текст, същата не е знаела
при какви условия се задължава, как се формира сумата на лихвите, таксите и
комисионните, респ. при какви условия настъпва изискуемостта на задълженията.
Оспорва сумата да е била усвоена от кредитополучателя или ответницата. Твърди
неравноправност и поради това нищожност на клаузите на ОУ и съответстващите им
уговорки по договора и анексите, и конкретно- раздел III, т. 8, т. 28, т.30 ОУ. Твърди, че базовият лихвен индекс не е определен
точно, което препятства възможността на потребителя да разбере същността му и
да установи размера на дължимото при подписване на договора. Твърди, че всички
реквизити на БЛП, ГЛП, надбавката за редовен дълг и тази за просрочие са
променливи величини, което изначално правело невъзможно изчислението на
бъдещите задължения. Извън това, съгл. чл. 8.4.1 банката имало право
едностранно да променя размера на БЛП и размера на премията, без съгласието и
дори уведомяването на клиента, вкл. да привежда БЛП в съответствие с пазарните
условия, прибавяйки допълнително променената премия за всяка актуализация.
Твърди, че уговорената лихва веднъж се определяла съгласно приложимия ГЛП за
редовен дълг на база едномесечен Софибор, а друг път за просрочената част на
главницата била определяна плюс надбавка от 7%, при което за едно и също нещо
се прилагало двойно олихвяване. Твърди нищожност на клаузата на чл.9 и чл. 9.5,
доколкото клиентът плащал такси и комисионни без правно основание и без да може
да изчисли размера им, вкл. предвид възможността на банката едностранно да
променя размера им, респ. да въвежда и начислява нови такива. Прави се и
възражение за изтекла погасителна давност на всички вземания с изтичането на
3-годишен срок. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
исковата молба се поддържа. Оспорва направените от ответника възражения за
неравноправност и нищожност на отделни договорни клаузи. Посочва, че по
отношение на ответницата са неприложими разпоредбите на ЗЗП, предвид даденото
определение в пар. 13, т.1 ЗЗП на понятието потребител. Доколкото ответницата е
встъпила по договора като физическо лице с цел обезпечаване на кредита отпуснат
на дружеството, чийто едноличен собственик и управител е тя, то същата не било
могла да се ползва със защитата по ЗЗП.
Ответницата поддържа доводите и оспорванията направени с отговора.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от ответницата задължения по Договор
за банков кредит- овърдрафт № 220/18.07.2013г., анекс № 1/17.07.2014г., анекс №
2/18.08.2014г., анекс № 3/07.10.2014г. и анекс № 4/09.11.2015г., чийто срок за
погасяване е уговорен в чл.7.1 от анекс № 4/09.11.2015г. на дата 20.11.2018г. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 829/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответницата по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 829/2019г. по описа
на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответницата за заплащане на
сумите, предмет на настоящата искова претенция солидарно с „Планет травел”
ЕООД, спрямо което заповедта по чл. 417 ГПК е стабилизирана, доколкото не е
подадено възражение в срок.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него
като възникнали факти: валидна облигационна връзка по Договор за банков кредит-
овърдрафт № 220/18.07.2013г., анекс № 1/17.07.2014г., анекс № 2/18.08.2014г.,
анекс № 3/07.10.2014г. и анекс № 4/09.11.2015г.; усвояване отпуснатата сума по
него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорни и
наказателни лихви и то в посочените от ищеца размери; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят и индивидуалното договаряне на
условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични
разходи на кредиторите и обичайна печалба; факти обосноваващи
спиране/прекъсване протичане на давностния срок.
От представените по
делото писмени доказателства се установява следното: На 14.05.2013г.
ответницата в качеството си на управител на „Планет травел” ЕООД е отправила
искане до ищцовата банка за предоставяне на кредит в размер на 20хил.лева. На 18.07.2013г.
между банката и „Планет травел” ЕООД, като кредитополучател, респ. Н.В., като солидарен
длъжник е бил сключен договор за банков кредит- овърдрафт № 220. По силата на
договора банката е предоставила кредит в размер до 20000лева за оборотни
средства. Съгласно чл.4 ГЛП за съответния период на олихвяване представлява
сбора от приложимия към датата на олихвяването променлив БЛП формиран от
променлив базов лихвен индекс /БЛИ/ и премия, и надбавка за редовен дълг към
БЛП в размер на 11,945%. Приложимият към датата на договора базов лихвен индекс
е 1-месечен Софибор, а приложимата към датата на договора премия е 0%.
Лихвеният процент начисляван върху просрочената главница за срока на просрочието
върху неразрешен овърдрафт се формира като сбор от приложимия към датата на
просрочие размер на ГЛП за редовен дълг и надбавка от 7% за просрочие /чл.4.1/.
Крайният срок на усвояване е 17.07.2014г., а на издължаване 18.07.2014г. /чл.6
и 7/. Падежът на лихвите по редовен дълг е 21-во число на месеца, а лихвите
върху просрочената главница за срока на просрочието са изискуеми незабавно. Съгласно
чл.10.4 в рамките на срока за усвояване по чл.6, кредитополучателят има право
многократно да усвоява и револвира изцяло или частично суми по кредита, така че
дългът по него да е до определения размер от 20х.лева и при условие, че няма
нарушение на договора, ОУ. В чл.11 е уговорена дължимост на лихви и комисионни
в съответствие с раздел III ОУ, Тарифата на
банката, лихвения бюлетин и установеното в чл.4 и 5 от договора. Усвоената част
от кредита, представляваща редовен дълг се олихвява с ГЛП за редовен дълг
формиран съгласно чл.4.1 и раздел III ОУ, като страните
приемат, че ГЛП по чл.4.1 и чл. 4.2 се променят в началото на всеки период на
олихвяване съобразно промените в стойността на приложимия БЛП при запазване
размера на договорените надбавки, директно и автоматично без да е нужно изрично
уведомяване и/или сключване на допълнително споразумение към договора. С подписване
на договора страните са дали и безусловното си съгласие при промяна в
нормативната база и/или условията на финансовите пазари и/или възникване на др.
обективни обстоятелства водещи до съществено повишаване разходите на банката по
привлечения ресурс и/или до допълнителни разходи по предоставени кредити, вкл.
при неизпълнение на задълженията по т.14 ОУ, банката да променя периодичността
на установения вид БЛИ и да упражнява правото си да привежда БЛП в съответствие
с пазарните условия като прилага към всеки период на олихвяване обявената от УС
на банката, респ. делегиран орган или лице, приложима периодичност и/или вид на
БЛИ и/или начислява допълнителна, респ. променя съществуваща премия в размер до
2% за всяка актуализация спрямо предходната, за което банката уведомява
кредитополучателя. С промяната на действащия за съответния период на олихвяване
БЛП, страните по договора ще считат лихвените условия по кредита за автоматично
променени при запазване на договорените надбавки и новите лихвени условия ще
бъдат задължителни за тях, като промяната влиза автоматично на началната дата
на първия период на олихвяване следващ датата на промяната. Съгласно чл. 11.2
при неиздължаване на главница и/или лихва за срока на забавата едновременно се
прилага всяко едно от следните условия- редовният дълг се олихвява с
променливия ГЛП по чл.4.1, просрочената част от главницата се олихвява с
променливия ГЛП по чл.4.2. Съгласно чл. 12.4.1 и 12.4.2, дължимите лихви по
чл.4.1вр.чл.11.1.1 и чл.11.2.1 се плащат ежемесечено на падежната дата по
чл.7.2, а лихвите за просрочие по чл.4.2 вр-чл.11.2.2 са незабавно изискуеми считано
от датата на забавата, към която се начисляват. С анекс № 1/17.07.2014г. към
договора, страните са променили срока за ползване и погасяване на сумите по кредита-
чл.6, 7, 7.1 и чл. 7.2, като крайният срок на усвоявяване става до
17.08.2014г., а крайният срок на издължаване става 18.08.2014г. при падеж на
редовните лихви 21-во число на месеца. С анекс № 2/18.08.2014г. към договора,
страните са променили срока за ползване и погасяване на сумите по кредита-
чл.6, 7, 7.1 и чл. 7.2, като крайният срок на усвоявяване става до
17.09.2014г., а крайният срок на издължаване става 18.09.2014г. при падеж на
редовните лихви 21-во число на месеца. С анекс № 3/07.10.2014г. страните са
направили промени в договора, съгласно които ГЛП, начисляван върху редовната
главница се определя като сбор от приложимия към датата на олихвяването
променлив БЛП формиран от променлив базов лихвен индекс и премия, и надбавка за
редовен дълг към БЛП в размер на 13,637%. Приложимият БЛИ е едномесечен
Софибор, приложимата премия е 0%, като приложимият размер на ГЛП за редовен
дълг към датата на сключване на анекса е 14%. Лихвеният процент начисляван
върху просрочената главница за срока на просрочието се формира като сбор от
приложимия към датата на просрочието размер на ГЛП за редовен дълг и надбавка
от 7%. Крайният срок на усвояване става до 17.09.2015г., а крайният срок на
издължаване на 18.09.2015г. Съгласно чл.9.1, кредитополучателят следва да погасява
кредита по следния начин: на 21.04.2015г., 21.05.2015г., 21.06.2015г.,
21.07.2015г. и 21.08.2015г.- по 500лева и на 18.09.2015г.- 17500лева. С анекс №
4/09.11.2015г., страните се съгласяват да извършат промени в предходно
сключения договор и анексите към него, вкл. че се прекратява действието на ОУ
към тях, като приемат, че от подписването и влизането в сила на настоящия анекс
в сила влизат ОУ, при които банката предоставя кредити на лица осъществяващи
стопанска дейност одобрени в решение на УС на банката в сила от 07.07.2008г. с
всичките им изменения и допълнения в редакцията им към сключване на настоящия
анекс. С анекса са преуредени отношенията на страните по повод усвояване,
ползване, олихвяване, обезпечеване, издължаване, права и задължения на страните
и прочие. Така, съгласно пар.6, от подписването на анекса редовният дълг е
формиран от редовна главница по чл.2.4, неиздължена, просрочена и изискуема
част от главницата по чл.2.5, начислена, неизискуема лихва по чл.2.6,
начислена, просрочена и изискуема лихва по чл. 2.7. Съгласно чл. 2 размерът на
кредита до договор за овърдрафт № 220/18.08.2014г. и анексите към него е до
20х.лева, изцяло усвоен. Погасеният размер на кредита е 737,94лева /чл.2.3/.
Към датата на сключване на анекса: редовната главница е 0лева /чл.2.4/; 19262,06лева
е неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата /чл.2.5/; 0лева е
начислена, неизискуема лихва /чл.2.6/; 201,63лева- начислена, просрочена и
изискуема лихва /чл.2.7/ и редовен дълг, формиран от вземанията по чл.2.4, 2.5,
2.6 и 2.7- 19469,69лева. Съгласно чл. 4 ГЛП, начисляван върху редовната
главница се определя като сбор от приложимия към датата на олихвяването
променлив БЛП формиран от променлив базов лихвен индекс и премия, и надбавка за
редовен дълг към БЛП в размер на 13,637%. Приложимият БЛИ е едномесечен
Софибор, приложимата премия е 0%, а приложимият размер на ГЛП за редовен дълг
към датата на сключване на анекса е 13,916%. Лихвеният процент начисляван върху
просрочената главница за срока на просрочието се формира като сбор от
приложимия към датата на просрочието размер на ГЛП за редовен дълг и надбавка
от 7%. Крайният срок на усвояване е до 17.09.2015г. Погасяването следва да се
извърши на 35 вноски по главница в размер на 170лева за периода 20.12.2015г. до
20.10.2018г. и последна погасителна вноска от 13513,69лева дължима на
20.11.2018г., което е и крайният срок за издължаване /чл.7/. Падежът на лихви
за редовен дълг е 20-о число на месеца. Съгласно чл. 11.1.1.1, страните
приемат, че ГЛП по чл.4.1 и чл. 4.2 се променят в началото на всеки период на
олихвяване съобразно промените в стойността на приложимия БЛП при запазване
размера на договорените надбавки, директно и автоматично без да е нужно изрично
уведомяване и/или сключване на допълнително споразумение към договора. С
подписване на договора страните са дали и безусловното си съгласие при промяна
в нормативната база и/или условията на финансовите пазари и/или възникване на
др. обективни обстоятелства водещи до съществено повишаване разходите на
банката по привлечения ресурс и/или до допълнителни разходи по предоставени
кредити, вкл. при неизпълнение на задълженията по т.14 ОУ, банката да променя
периодичността на установения вид БЛИ и да упражнява правото си да привежда БЛП
в съответствие с пазарните условия като прилага към всеки период на олихвяване
обявената от УС на банката, респ. делегиран орган или лице, приложима
периодичност и/или вид на БЛИ и/или начислява допълнителна, респ. променя
съществуваща премия в размер до 2% за всяка актуализация спрямо предходната, за
което банката уведомява кредитополучателя /чл.11.1.1.2/. С промяната на
действащия за съответния период на олихвяване БЛП, страните по договора ще
считат лихвените условия по кредита за автоматично променени при запазване на
договорените надбавки и новите лихвени условия ще бъдат задължителни за тях,
като промяната влиза автоматично на началната дата на първия период на
олихвяване следващ датата на промяната /чл.11.1.1.3/. Съгласно чл. 11.2 при
неиздължаване на главница и/или лихва за срока на забавата едновременно се
прилага всяко едно от следните условия- редовният дълг се олихвява с
променливия ГЛП по чл.4.1, просрочената част от главницата се олихвява с
променливия ГЛП по чл.4.2.
Ответникът е оспорил автентичността
на така коментираните документи в частта относно положените подписи за
кредитополучател и солидарен съдължник, поради което и понеже ищецът е посочил,
че ще ползва от тях, по реда на чл. 193 ГПК е било открито производство по
проверка на тяхната истинност. Ищецът е представил оспорените документи в
оригинал. От заключението на в.лице по допусната съдебно- почеркова експертиза,
което съдът кредитира, като неоспорено от страните и дадено от лице с нужната
компетентност се установява, че подписите положени в графи „кредитополучател” и
„солидарен длъжник” в искане за кредит, договора за кредит и подписаните към
него анекси са изпълнени от ответницата. Оспорването е недоказано, поради което
съдът приема, че документите са автентични. Следователно процесният договор за
банков кредит и всички анекси към него са валидно сключени. Поетото от банката
задължение по договор за банков кредит за предоставяне на заемателя на парична
сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита за изпълнено. По
силата на сключения договор и на основание чл.101 ЗЗД, солидарният длъжник се е
задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. Договорът валидно обвързва страните и е в съответствие с
разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, според която трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. С
подписването му с кредитора ответницата се е съгласила да отговаря пред
кредитора солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задължението съобразно
предвидените в договора и анексите условия, и размери на кредитните задължения
/чл.15.3 от двата договора/. Изрично в чл. 25 от договора е посочено, че
неразделна част от него са и ОУ на банката, който на 19.07.2013г. с подписа си
върху тях е удостоверила, че е запозната и е получила екземпляр от тях. Затова
и възраженията й в обратен смисъл се явяват неоснователни. Като такива се
преценяват и възраженията, че съдържание на коментираните документи било с
объркващ и неясен текст, и ответницата не е знаела при какви условия се
задължава, как се формира сумата на лихвите, таксите и комисионните, респ. при
какви условия настъпва изискуемостта на задълженията.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички
поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа
на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството
на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице и
разясненията дадени при изслушването се установява следното: Усвояването на
сумите по кредита е осъществявано чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя „Планет травел” ЕООД. Усвояването на сумата по анекс №
4/09.11.2015г. е извършено с преоформянето на договора за овърдрафт в кредит за
оборотни средства. Всички погашения са извършвани единствено и само от сметката
на кредитополучателя. До подписване на анекс № 4/09.11.2015г., с който договорът
за овърдрафт е предоговорен като кредит за оборотни средства, усвоената сума по
отпуснатия кредитен лимит е в размер на 19262,06лева. Към датата на подписване
на анекс № 4 начислената просрочена лихва е в размер на 201,63лева. В
приложение 2, в.л. е отразило всички извършвани плащания от кредитополучателя и
извършваните погашения от банката. Съответно остатъчната дължима главница е в
размер на 14023,69лева, редовната договорна лихва за периода 20.08.2018г. до
17.01.2019г.- 291,35лева и наказателни лихви за периода 20.08.2018г. до
17.01.2019г. в размер на 1014лева. След датата на подаване на заявлението-
18.01.2019г. и към датата на изготвяне на заклюението, в.л. не е установило
други плащания. За периода от подписване на анекса до 31.07.2018г. е прилаган лихвен
процент в размер на едномесечния Софибор плюс надбавка от 13,637%, а от
01.08.2018г. лихвеният процент е изчисляван на база лихвената статистика на БНБ,
доколкото съгласно обявено на 16.03.2017г. решение на УС на БНБ, считано от
01.08.2018г. БНБ преустановява изпълнението на дейности свързани с
изчисляването и публикуване на справочните индекси Софибид и Софибор. Общо
начислената договорна лихва за периода 09.11.2015г. до 21.09.2018г. е в размер
на 6626,92лева, от която за процесния период 20.08.2018г. до 21.09.2018г.-
291,35лева. Общо начислената лихва върху просрочена главница за периода
21.12.2015г. до 18.01.2019г. е 753,09лева, от която 719,89лева за периода
20.08.2018г. до 17.01.2019г. Общо начислената лихвена надбавка върху
просрочената главница за периода 20.12.2015г. до 18.01.2019г. е 944,17лева, от
която 294,11лева за периода 20.08.2018г. до 17.01.2019г. вкл. с уточнението, че
до 17.09.2015г. банката е начислявала само договорни лихви, а след тази дата и
наказателни такива. В приложение 4 и в табличен вид в.лице е посочило и размер
на лихвените проценти и този на надбавката по отделните периоди. Установило е,
че в рамките на действие на договора за овърдрафт, преди преоформянето му с
Анекс № 4 като кредит за оборотни средства е налице промяна на лихвения процент
извършена с анекс № 3 от 12,50% на 14%. След подписване на анекс № 4 няма
промяна в лихвения процент по чл.4.2 и на надбавката за редовен дълг към БЛП от
13,637%. Установило е само промяна в ГЛП продиктувана от промяна на
едномесечния Софибор до 31.07.2018г., а след тази на промяна на лихвените
проценти и обеми по салда по овърнайт депозити, срочни депозити и депозити
договорени след предизвестие, на сектори нефинансови предприятия и домакинства.
Въз основа на направена съпоставка в приложение 5 между реално начисляваната от
банката лихва по договора за кредит след анекс № 4 и лихвата, ако не бе променян
лихвеният процент съобразно уговорените параметри в договора, договорната лихва
би била със 125,67лева повече. Или въз основа на промените начислената от
банката лихва за периода 20.08.2018г. до 21.09.2018г. е в по- малък размер с
10,36лева. Същото се отнася и до начислената лихва върху просрочената главница,
която в резултат на промените е с 21,06лева по- малко, ако тези промени не бяха
правени. Следователно, въз основа на промените начислената от банката лихва за
процесния период 20.08.2018г. до 17.01.2019г. е в по- малък размер с 20,39лева.
Надбавката за редовен дълг не е завишавана от банката, в т.ч. банката не е
завишавала и ГЛП с 2% съгласно предвиденото в чл. 9.1 от договора. За периода
до подписване на анекс № 4 банката не е правила едностранни промени в посока
увеличаване, респ. намаляване на лихвените проценти. На въпроса дали се
установява анатоцизъм при преизчисляване на вноските по кредита в Анекс 4, в.л.
не е могло да даде еднозначен отговор относно посочената в него лихва от
201,63лева, доколкото в анекса не е уточнено дали тя се покрива от размера на главницата
/овърдрафта/, в който случай няма да има капитализиране на лихва и респ. не
може да става въпрос за анатоцизъм, или лихвата се капитализира към главницата,
когато става въпрос за анатоцизъм. Главницата по кредита се формира от
усвоената главница по договора за овърдрафт от 19262,06лева или за нея не се
установява анатоцизъм.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за настъпил краен срок за издължаване на
задължението, уговорен в чл. 7.2 от Анекс № 4/09.11.2015г.- 20.11.2018г. От
заключението на в.л. се установи, че сумата е усвоявана чрез разплащателната
сметка на кредитополучателя, което прави възражението на ответницата срещу този
факт неоснователно. Към датата на подаване на заявлението- 18.01.2019г.,
вземането е изискуемо в неговата цялост и кредиторът има право да търси
принудителното събиране, при положение, че ответницата не е предприела действия
по изпълнение на задълженията си, включително и в хода на делото, както и не
твърди такива.
От заключението на в.л.
стана ясно, че неиздълженият размер на главницата по договора към датата на изтичане
срока по чл.7.2 от анекс № 4 е 14023,69лева. В.лице не е установило платени
парични суми от кредитополучателя, респ. солидарния длъжник в периода след датата
на подаване на исковата молба и изготвяне на заключението. Следователно,
искането за присъждане на главницата е доказано в целия заявения размер.
Предмет на претенцията е
и редовна договорна лихва по чл.4.1 вр. чл.11.2.1 претендирана
в размер на 291,35лева за периода от 20.08.2018г. до 21.09.2018г., чийто размер
съобразно заключението на в.л. възлиза на сумата от 291,35лева. Тя се дължи, тъй
като кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който от своя
страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето,
през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства и на
основание чл. 8.1 ОУ предвиждащ, че усвоената част от кредита се олихвява с ГЛП
за редовен дълг, представляващ цена на ползвания кредит, определена на база
разходите на банката по привличане и предоставяне на ресурс. ГЛП е сбор от
променлив БЛП и надбавка определена в договора. В чл. 4.1 от договора е
определен и конкретния й размер.
Предмет на претенцията е
и лихва върху просрочена главница начислявана за срока на просрочието по чл.4.2
вр. чл.11.2.2 претендирана в размер на 719,88лева за периода от 20.08.2018г. до
17.01.2019г., чийто размер съобразно заключението на в.л. възлиза на сумата от 719,89лева
и наказателна лихва за просрочие в размер 294,11лева за същия период, чийто
размер съобразно заключението на в.л. е в размер на 294,11лева. Съгласно чл.
11.2.2 при неиздължване от кредитополучателя на главница и/или лихва за срока
на забава просрочената част от главницата се олихвява с променливия ГЛП по
т.4.2 /който към датата на сключване на анекса е 13,916%/ и надбавка от 7%. Наказателната
лихва, както се посочи е начислявана едва след сключване на анекс № 4 и видно
от заключението на в.л. приложение № 4, че тя е била в размер от 5% начислявана
върху целият размер на просрочената главница.
Ответницата се позовава
на неравноправност на клаузите регламентиращи договорни лихви- т.8, т.28, т.30
ОУ, чл.4 от договора, на основание чл. 143 ЗЗП. В посочената норма на закона е
разписано, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като т. 9 налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора и т.10. позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. Съгласно чл. 145, ал.
1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява,
като се вземат предвид вида на стоката или услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално /чл. 146, ал.
1 ЗЗП/. Ищецът е възразил относно приложимостта на закрилата на ЗЗП
спрямо ответницата. Тези възражения съдът приема за основателни. Видно е в
случая, че договорът за овърдрафт, респ. анекс № 5/09.11.2015г. е сключен от
„Планеj травел” ЕООД като кредиполучател, представлявано от законния му
представител ответницата Н.В.. Същата като физическо лице, както се посочи е
встъпила в договора като съдлъжник при условията на чл. 101 ЗЗД. Договорът е
бил целеви- за набавяне на оборотни средства на търговеца. С анекс № 4 е
уговорено отново целево отпускане ползване на отпуснатия и усвоен кредит-
оборотни средства за разплащане с доставчици. Изготвената справка в ТР по
партидата на търговеца показва, че ответницата Н.В. считано от 11.11.2008г. има
качеството на управител на дружеството кредитополучател, като към датата на
сключване на двата договора и такова на едноличен собственик на капитала му. С
решение № 38/23.06.2017г. по т.д. № 2754/2015г на ВКС е даден отговор на
въпроса относно приложимостта на ЗЗП по отношение на съдлъжник- физическо лице
по договор за кредит с кредитополучател търговец, в смисъл, че „физическо
лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП
и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа
за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител".
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо
лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото." Предвид на така даденото тълкуване относно приложението
на закона и съобразявайки безспорно установените обстоятелства, че ответницата към
датата на възникване на кредитното правоотношение е имала качество на едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството кредитополучател, същата като
съдлъжник по договора за кредит следва да се приеме, че е функционално свързана
с кредитополучателя и встъпвайки като страна по договора е действала
за цели в рамките на извършваната търговска
и професионална дейност. Затова и същата няма качество на потребител по смисъла на пар.13 ЗЗП, а
оттам не би могла да се ползва от закрилата на ЗЗП и да се позовава на
неравноправност на отделни клаузи от сключения договор за банков кредит. Извън
така посоченото редно е да се посочи, че от заключението на в.л. стана ясно, че
всъщност банката през време на действие на договора за овърдрафт и анексите към
него, не е извършвала едностранни промени в уговорените размери на дължимите
лихви по т. 4.1 и т. 4.2 и извършеното увеличение е било в рамките на
уговореното между страните с анекс № 4/09.11.2015г. Останалите промени касаят
намаляване на лихвения процент на база уговорения метод на изчисляване на лихвения процент върху
редовния дълг и върху просрочената главница поради промяна в базовия лихвен
индекс Софибор до 31.07.2018г., респ. промяна на лихвените проценти и обеми по
салда по овърнайт депозити, срочни депозити и депозити договорени след предизвестие,
на сектори нефинансови предприятие и домакинства след 01.08.2018г. Така дефакто правата на ответницата не са били нарушени. По изложените
съображения, че няма качество на потребител по см. на ЗЗП, не би могло да се
приеме, че ответницата може да се позовава на анатоцизъм при преизчисляване
вноските по кредита с анекс № 4. Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов
акт на БНБ случаи, като съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху
лихва е допустимо между търговците. Настоящият състав е на мнение и че
преструктурирането на дълга е принципно позволено от БНБ, при което и при
наличие на съгласие от страна на кредитополучателят и прибавяйки вече
натрупаната лихва към главния дълг, тази лихва губи характер на лихва и става
част от главницата, поради което и не би могло да се приеме, че е налице
анатоцизъм.
При това положение,
искът за договорна възнаградителна лихва по чл.4.1 се явява основателен в
размера, в който е заявен- сумата от 291,35лева за периода 20.08.2018г. до 21.09.2018г.
По отношение на
претендираните лихви върху просрочена главница за сумата от 719,88лева за
периода 20.08.2018г. до 17.01.2019г. и за
наказателна лихва върху просрочена главница за сумата от 294,11лева и за
същия период на забава, съдът съобрази следното: По естеството си тези лихви представляват мораторна неустойка по чл. 92 ЗЗД, като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на
длъжника, без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. В заявлението на банката по чл. 417 ГПК наказателната лихва е заявена на
основание чл.4.3 от договора, а в исковата молба като основание, от което
вземането за нея произтича- чл.4.2 от договора. Очевидно е налице разминаване в
заявеното основание посочено в заявлението и това посочено в ИМ, което би могло
да се дължи на техническа грешка, доколкото нито в договора за овърдрафт, нито
в Анекс № 4 към него има клауза- чл.4.3, която да регламентира дължимост, респ.
да определя размер на дължимата наказателна лихва. В чл.4.2 е ясно разписано,
че лихвеният процент начисляван върху просрочената главница за срока на
просрочието се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие размер
на ГЛП за редовен дълг по чл.4.1 и надбавка за просрочие от 7%. Тази клауза
следва да се разгледа във връзка с чл.11.2 от договора разписващ, че при
неиздължаване от кредитополучателя на главница и/или лихва, за срока на
забавата едновременно се прилага всяко едно от следните лихвени условия:
11.2.1- редовният дълг по главницата се олихвява с променлив ГЛП по чл.4.1;
11.2.2- просрочената част от главницата се олихвява с променливия ГЛП по
чл.4.2; 11.2.3- целият дълг от главницата /редовна и просрочена/ се олихвява с
фискирания ГЛП по чл.4.3. Доколкото обаче, както се посочи чл.4.3 в договора
няма, то следва да се приеме, че между страните липсва валидна уговорка
регламентираща размера на лихвата, която следва да се начислява върху целият
дълг от главницата по чл.11.2.3. От заключението на в.л. стана ясно /приложение
4/, че банката е начислявала наказателна лихва върху просрочената главница от
14023,69лева в размер на 5%, която за периода 20.08.2018г. до 18.01.2019г. е в
размер на 294,11лева, колкото се претендира. При липса на клауза регламентираща
дължимост и размер на тази лихвена надбавка, налага се извод, че начисляването
й е правено от банката без основание и същата се явява недължима. Исковата
претенция за наказателна лихва от 294,11лева следва да се отхвърли като
неоснователна. По отношение на лихвата върху просрочената главница: Дължимостта
и размерът й са уговорени в чл.4.2 вр.чл.11.2.2- за срока на забавата
просрочената част от главницата се олихвява с променлив лихвен процент формиран
като сбор от приложимия към датата на просрочието размер на ГЛП за редовен дълг
по чл. 4.1 и надбавка за просрочие от 7%. От приложение 4 от заключението на
в.л. е видно, че начисляваната лихва върху просрочената главница /съответната
месечна вноска уговорена по размер в чл. 7 от договора/ е извършвано с
променливия ГЛП начисляван за съответния период върху редовния дълг и надбавка
от 2% /при съпоставка на лихвения процент на начисляваната договорна лихва и
този върху просрочената главница/. Т.е претендира се в по- малък размер в
сравнение с това, което са уговорили страните. Исковата претенция се явява доказана
по основание и размер за сумата от 719,88лева за периода 20.08.2018г. до
17.01.2019г.
А това налага съдът да
разгледа направеното в евентуалност възражение за погасителна давност.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в
който вземането е изискуемо. Задължението поето от кредитополучателя е да внася
анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и
следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
която плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция.
С разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. За да е налице периодично плащане, то същото по
естеството си следва да има периодичен характер или да е установено като такова
със закон. При договора за заем разновидност, на който е този за кредит, е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания, а по естеството си представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Дефакто, уговарянето заетата сума да се връща да
вноски обуславя извод за хипотеза на извършване на частични плащания по
договора, поради което и приложима за вземанията по него е петгодишната давност
по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД / така в Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III
г.о. и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК/. При определяне началния момент, от който тече давността,
съдът съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на
срока по кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с
уговорената договорна лихва като, ако не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения
срок. От този момент ще започне да тече и общият петгодишен давностен срок. В
случая крайният падеж за издължаване е дата 20.11.2018г. Вземането за лихва върху просрочената главница
/неустойка/ има периодичен характер, тъй като не е включено при формиране на
месечните вноски и предпоставките, при които възниква дължимостта му са отделно
уговорени. Приложима за него е разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД и вземането
за тази лихва се погасява с тригодишна давност. Изискуемостта
на вземането, доколкото съдът прие, че касае периодично плащане настъпва на
съответния падеж за всяка погасителна вноска. Началният момент, от който то се
заявява е 20.08.2018г., съвпадащ с този на съответната просрочена вноска. Ето
защо, следва да се приеме, че възражението на ответницата за погасяване на вземанията
по давност се явяват неоснователни, тъй като не е изтекъл петгодишният, респ.
тригодишния давностен срок.
Плащане на така
установените по размер задължения от ответницата, респ. кредитополучателят не са
установени.
Исковата претенция следва
да се уважи в посочените горе размери, като сумата за главница следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-
18.01.2019г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 404,37лева
доплатена дължима държавна такса, 800лева депозит за ССчЕ и СПЕ и 800лева депозит
за особен представител, както и 1187,84лева адв. възнаграждение с ДДС платено
по договор за правна защита и съдействие от 12.06.2019г. Направено е възражение
за неговата прекомерност, което съдът приема за неоснователно, доколкото е в
минималния размер определено по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адв. възнаграждения- 989,87лева или 1187,84лева с ДДС.
Общо размерът на разноските става 2392,21лева. Съобразно уважената част от
исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 2346,31лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, макар изрично
искане за това в ИМ да няма /така определение по ч.т.д. № 618/2016г. на ВКС, II ТО/. Със заповедта са
присъдени 306,58лева платена държавна такса и 855,88лева адв.възнаграждение,
общо 1162,46лева. От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 1140,16лева.
Ответницата е
представлявана от особен представител, поради което съдът не присъжда разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „У.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, пл. Св. Неделя № 7 съществува вземане срещу ответника Н.В.И., ЕГН ********** *** в качеството й на солидарен длъжник за сумите, както следва: 14023,69лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит- овърдрафт №
220/18.07.2013г., анекс № 1/17.07.2014г., анекс № 2/18.08.2014г., анекс №
3/07.10.2014г. и анекс № 4/09.11.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението- 18.01.2019г. до
окончателното погасяване на задължението; 291,35лева,
представляваща договорна лихва по т.4.1 от договора за периода 20.08.2018г. до
21.09.2018г.; 719,88лева,
представляваща договорна лихва по т.4.2 от договора върху просрочена главница
за периода 20.08.2018г. до 17.01.2019г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК без номер от дата
22.01.2019г. по ч.гр.д. № 829/2019г. по описа на ВРС солидарно срещу
ответницата и длъжника „Планет травел“ ЕООД, спрямо който заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 294,11лева, представляваща наказателна лихва по чл.4.2 от договора за периода
20.08.2018г. до 17.01.2019г. вкл., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН ********** *** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, пл. Св. Неделя № 7 сумата от 2346,31лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН ********** *** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, пл. Св. Неделя № 7 сумата от 1140,16лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 829/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: