Р Е
Ш Е Н
И Е
№........
град Шумен, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- град Шумен, в публичното
заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията
АД №349 по описа за 2019г. на Административен съд- гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.73 ал.4 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЗУСЕСИФ/, във връзка с чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по жалба от „А.“
ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М.П.Д., чрез адв.И.Й.от САК против Решение № 27/311/00206/3/01/04/02
за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ от 30.05.2019г. С обжалвания акт на основание чл.20а
ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.46 ал.1
и 2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г.
и чл.70 ал.1, т.4, т.7 и т.9, във връзка с чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1 и §4 ал.3 от
ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), на оспорващото дружеството е определена
финансова корекция в размер на 11 702,61 лева за частта национално финансиране
по Договор за финансово подпомагане № 27/311/00206 от 24.08.2011г. В жалбата се
сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществено
нарушение на административно- производствените правила, от орган без компетентност,
при изтекла погасителна давност, в противоречие с материалноправни разпоредби,
при прогласена за нищожна Методика от ВАС, без да е дадена възможност на
жалбоподателя за изразяване на възражения и за нарушение, което не е
представлявало такова към момента на извършването му и за което има постановено
влязло в законна сила съдебно решение №5040 от 04.04.2019г. по
адм.д.№4307/2018г. на ВАС. Въз основа на
изложеното, се иска оспореното решение да бъде отменено изцяло и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание се явява упълномощен
процесуален представител- адв.Й. от АК Плевен, която поддържа жалбата и
представя писмени бележки.
Ответната
страна- Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"- гр. София не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което оспорва жалбата по всяко едно
от посочените в нея възражения.
Съдът, като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за подпомагане Идентификационен
номер на проекта № 27/311/00206 от 15.07.2010г. по Мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007г.-
2013г., дружеството жалбоподател заявило за подпомагане проект „Стартиране на
производството на компост по открит метод“, към който бил представен бизнес
план, предвиждащ разнообразяване на дейността на земеделския производител чрез
усвояване на нова за дружеството дейност– производство на компост чрез открит
метод на компостиране върху открити площадки. За обезпечаване на производството,
дружеството планирало инвестиции в активи: реконструкция на сгради– ремонт на
покриви и фасади на два склада, наети с дългосрочен договор за наем; закупуване
на специализирана компостираща машина и оборудване. В бизнес плана били
отразени очакваните приходи от продажбата на продукция, като за всяка една година
от десетгодишния период била посочена прогнозна сума в размер на 546000 лева за
реализирани 2600 куб.м компост, при средна цена на единица продукция 210,00
лева. Бизнес планът бил изработен съгласно Приложение №3 към чл.16 ал.1 от
Наредба №30/2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР
2007– 2013г., като в частта относно други приходи дружеството посочило субсидии
по СЕПП и приходи от обработването на минимум 7700 дка земеделска земя.
С Договор № 27/311/00206 от 24.08.2011г. за
отпускане на финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от ПРСР 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, сключен между ДФ „Земеделие“/Разплащателна
агенция- РА/ и жалбоподателя „А.“ ЕООД– ***, на дружеството, в качеството на
ползвател, била предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 70% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проект № 27/311/00206 от 15.07.2010г. Съгласно т.4.12 от договора
ползвателят бил длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи. В т.8.1 от договора била уредена отговорността на
ползвателя като в случай, че същият не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния
ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА
може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори сключени с него. В тези случаи РА прилага
санкциите предвидени в чл.46 и чл.47 от Наредба №30/2008г.
Одобрените
за финансиране разходи били 560 022,00лв. Одобрената субсидия била в размер на
391 166,00 лв., от които субсидия от ЕЗФРСР – 312 932,80 и доплащане от
националния бюджет– 78 233,20 лв. На 07.12.2011г.
на дружеството била изплатена финансова помощ в размер на 195 583 лева. На 18.12.2013г.
била оторизирана и изплатена окончателна финансова помощ в размер на 194 503,91лв.,
като била наложена редукция в размер на 1079,09лв. от одобрената по договора
субсидия. От общо изплатената помощ в
размер на 390 089,91 лева, 312 071,93 лева били финансирани от ЕЗФРСР и 78 017,98
лева били от национално съфинансиране.
Във връзка с извършена проверка на
място в периода 13.07.2016г. - 22.07.2016г., ДФЗ открил производство по
налагане на финансови корекции, с мотив, че не са изпълнени заложените в бизнес
плана финансови показатели на базата, на които проектът е бил определен за
допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена финансовата помощ,
като уведомил бенефициера.
С Решение № 27/311/00206/301/04/01, изх.№ 01-2600/2901 от 16.08.2017г., издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ, на „А.“ ЕООД ***, на основание чл.70, ал.1, т.4, т.7 и т.9, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ и т.4.4, б. „б“ и т.8.1 от договора, във връзка с неизпълнението на т.4.12. от договора и чл.46 ал.1 и 2 от Наредба №30/2008г. и т.30 от утвърдената Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти на ПРСР 2007– 2013г. била наложена финансова корекция в размер на 58 513,04 лв. От фактическа страна административният орган приел, че при извършената проверка на място било констатирано, че за приключилите пълни финансови години са реализирани приходи в размер на 103 979,75лв. за 2013г., което представлява 19% от приходите, заложени по бизнес плана; 110 920,61 лв. за 2014г., което представлява 20% от приходите, заложени по бизнес плана; 141 271.09 лв. за 2015г., което представлява 26% от приходите заложени в бизнес плана, като средното изпълнение на реализираните приходи спрямо заложените за трите пълни финансови години се равнява на 21,67 %.
Горепосоченото решение било обжалвано по съдебен ред и с
Решение № 20 от 08.02.2018г., постановено по адм. дело № 288/ 2017 г. по описа
на Административен съд Шумен/л.557-л./, било отменено изцяло като
незаконосъобразно- противоречащо на материалния закон. Съдът приел, че
реализирането на по-нисък размер на приходи от дейността в сравнение с
предвидените в Бизнес плана не съставлява нарушение на Договора и с оглед
събраните доказателства, липсвало
основание за налагане на финансова корекция, понеже дружеството функционира и с
оглед количеството произведена готова продукция. Първоинстанционното
съдебно решение било отменено с Решение № 5040 от 04.04.2019г., постановено по
адм. дело № 4307/2018г. по описа на Върховен административен съд на Република
България– Четвърто отделение/л.577-л.585/ и вместо него било постановено
изменение на Решението на административния орган, в частта, с която за основа
на финансовата корекция била определена стойността по Договор № 27/311/00206 от
24.08.2011г.- 390089,91лв., като със съдебното решение е определена за основа само
допустимите разходи, финансирани със средства на ЕЗФРСР и била отхвърлена жалбата в останалата
част. В мотивите на касационното решение е прието, че по делото е установено
бездействие от страна на оспорващия, изразяващо се в неизпълнение на заложени
финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа
жизнеспособност на инвестицията; налице е нарушение на т. 4.12 от договора и
съобразно процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана приходи за
период от три години, административният орган правилно е установил основанието
за налагане на финансова корекция– налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ,
като е съобразил финансовата корекция, прилагайки т.30 от Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007– 2013 г., но в
нарушение на чл.1 ал.2 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция е определена върху
стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет и същият
следва да бъде определен като се използва база за изчисляване на корекцията
само в размер на отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ.
Оспореният в настоящото производство
акт- Решение № 27/311/00206/3/01/04/02 с изходящ номер от 30.05.2018г. е постановен след влизане
в сила на съдебното решение, с което е частично изменен предходно издаденият
акт за налагане на финансова корекция. С настоящото Решение /л.586–л.589/ на дружеството
жалбоподател е определена финансова корекция в размер на 11 702,61 лева.
Решението е издадено на основание чл.20а ал.2 от ЗПЗП, чл. 46 ал.1 и ал.2 от
Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски
дейности" от ПРСР 2007- 2013г., т. 8.1 от Договор № 27/311/00206 от
24.08.2011г., във връзка с чл.1 ал.2 изр.второ, чл.70 ал.1 т.4, т.7 и т.10,
чл.72 ал.1, чл.73 ал.1, като и § 4, ал.3 от ДР от ЗУСЕСИФ. В процесното решение
е посочено, че е във връзка с влязло в сила Решение № 5040 от 04.04.2019г.,
постановено по адм. дело № 4307/2018г. по описа на ВАС. В мотивите на решението
са описани следните документи: Договор № 27/311/00206 от 24.08.2011г., с
посочване на изплатената по договора безвъзмездна финансова помощ в размер на 390 086,91
лева; Писмо Изх. № 01-2600/2901 от 02.06.2017 г. по описа на ДФЗ, с което е
открито производство по налагане на финансова корекция, на основание чл.73 ал.
2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с направени констатации, установени след проверка за
изпълнението на сключения договор; първоначално издаденото Решение за налагане
на финансова корекция от 16.08.2017г., както и постановените при обжалването му
съдебни решения и частите, в които е изменено и е определена като основа на
финансовата корекция средствата от ЕЗФРСР в размер на 46 810,43лв.
Административния орган е приел, че с оглед на посочените документи липсва
установяване на дължимостта на сумата 11 702,61лв., представляваща
финансова корекция за частта национално финансиране, на основание влязлото в
сила съдебно решение, което установявало неизпълнението на бенефициера, и
изменението на ЗУСЕСИФ направено с ДВ, бр. 85 от 2017г., съгласно което в изплатените по ЕСИФ
средства се включва и предвиденото в програмите национално финансиране, поради
което сумата следва да бъде възстановена от дружеството.
Оспореният административен акт е
съобщен на оспорващия на 03.06.2019г. Жалбата срещу акта е депозирана чрез
поща, видно от приложения плик на 17.06.2019г.
Така
изложената фактическа обстановка съдът намира за установена от материалите по
делото и същата не се оспорва от страните.
От правна страна се установи следното:
Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването, която е адресатът на акта и в законоустановения 14 дневен срок, от което следва, че същата е подадена в срок и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
По отношение на компетентността:
Оспореният
акт е издаден от Изпълнителен Директор на ДФ "Земеделие", който фонд,
във връзка с чл. 6 от Регламент /ЕО/ 1290/2005
г. на Съвета относно финансиране на Общата селскостопанска политика е
акредитиран да изпълнява функциите на Разплащателна агенция. Съгласно чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган одобрил проекта- в случая Изпълнителен директор
на ДФ "Земеделие". По силата на чл.11 ал.2 т.4
от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран като единствената РА за Република България
за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.20а ал.1
от ЗПЗП, Изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор и на РА. Изпълнителният директор на РА е одобрил
проекта и сключил договор с оспорващия, следователно е компетентен съгласно чл.46 ал.1 и ал.2 от
Наредба № 30/2008 г. да наложи с
мотивирано решение връщане на сумите/финансова корекция, поради което актът се
явява издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
По отношение на възражението на жалбоподателя за изтекла
давност от края на всяка една финансова година, през която били извършени
нарушения и липса на съобразяване на този факт от страна на административния
орган, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.3 §1 ал.1
от Регламент № 2988/95 въвежда общо
правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки
срокът за давност за процедурите на четири години от момента, в който
нередността по смисъла на член 1 §1 е извършена. В случай на продължаваща или
повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която
нередността е прекратена. В случай на „многогодишна програма“ срокът за давност
във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена– чл.3 §1 ал.2
изр.2 от същия регламент. Съгласно
практиката на ЕС, видно от Определение
на Съда от 16 ноември 2017г. по преюдициално запитване от Върховен
Административен съд на Португалия по Дело № C-491/16(2018/C 032/07) оперативната
програма „Земеделие и развитие на селските райони", не се обхваща от
понятието „многогодишна програма" освен ако при тази програма не се
установяват конкретни подлежащи на изпълнение действия, какъвто е процесния
казус във връзка с изпълнението на одобрения бизнес план през годините следващи
плащането. Освен това съгласно чл.3 пар.2
държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от
предвидения в цитирания регламент. Доколкото финансовите корекции, недължимо
платените и надплатените суми, неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от фондовете на ЕС, имат статута на
публични държавни вземания по смисъла на чл.162 ал.2
т.8 ДОПК, то националното право
предвижда по-дълъг петгодишен давностен срок, с абсолютна десетгодишна давност(чл.171 ДОПК). Следователно, при наличните по делото доказателства,
би могло да се приеме, че към датата на издаване на оспорения акт - 30.05.2019
г., давността не е изтекла.
Въпреки това във връзка с приложимостта на материалния и процесуалния
закон, съдът намира, че оспореното решение не отговаря на изискването за форма
на административния акт по чл.59 ал.2
т.4 от АПК, понеже не съдържа
фактически основания, като при издаването му са допуснати и съществени
нарушения на административно производствените правила. В случая не са спазени
изискванията на чл.73 ал.2 от
ЗУСЕСИФ, като преди издаване на
решението за определяне на финансовата корекция, ползвателят не е уведомен с
изрично с мотивирано писмо, в което подробно са описани констатираните
нарушения с правната им квалификация и законовия размер на финансовата
корекция. На ползвателят не е даден 14 дневен срок да изрази становище и да
представи доказателства, поради което същият прави за първи път възражение за
изтекла погасителна давност пред съда. Ръководителят на УО се е произнесъл без
да са изяснени фактическите обстоятелства и правната рамка, относими към
въпроса дали при издаването на акта е изтекла давността по чл.3 от регламента
(във вр. със специалния срок по чл. 171 ДОПК), съответно кой е началният момент, от който започва да
тече давностният срок в настоящия казус, с оглед визираните в цитираната
общностна разпоредба различни хипотези, като без да са уточнени релевантните
факти, категоричен отговор на въпроса относно давността, не може да бъде даден.
При
проверка на законосъобразността, съдът установи, че оспорения административен
акт е нищожен на основание чл.177 ал. 2 от АПК. Съгласно чл.177 ал.1 и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 297 от ГПК, съдебното решение има сила за страните по
делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие
по отношение на всички. Съгласно чл.177 ал.2 от АПК, актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Повторно издаден акт при обективна и субективна тъждественост
с предходно издадения отменен акт, не поражда правни последици.
Оспореното
в настоящото производство Решение № 27/311/00206/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция от 30.05.2019г. е в противоречие с влязлото в сила решение
на ВАС, посочено по-горе. Актът е издаден между същите страни, като в частта
относно основата, върху която е определена финансовата корекция, има същото
съдържание като предходно издадения и изменен с влязло в сила съдебно решение,
в което е прието, че корекцията е незаконосъобразна. Двата административни акта
са издадени на едни и същи правни основания, с изключение на изменената разпоредба
на чл.1 ал.2 изр.2 от ЗУСЕСИФ, на която е извършено позоваване в акта. В
повторно издадения акт липсват изложени фактически основания във връзка с
нарушението, като издателят е препратил към решението на ВАС. Липсват и каквито
и да било мотиви как е приложен метода за определяне на финансовата корекция.
По този начин в приключило административно производство, чието начало е поставено
с издаването на Писмо Изх. № 01-2600/2901 от 02.06.2017г. на ДФЗ, за открито
производството по налагане на финансова корекция и чиято висящност не била
възобновена с решението на съда, административният орган е пререшил част от
разрешения със сила на пресъдено нещо спор.
В
константната си практика ВАС приема, че само когато отмяната на
административния акт е на основание съществени нарушения на административно-производствените
правила, не е налице хипотезата на чл. 177 ал.2
от АПК, понеже съдът не разрешава
спора по същество, а отменя акта или действието само на процесуално основание. /Решение
№ 9867 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2018 г., VII о./ В конкретния
случай се установява безспорно, че с решение №
5040/04.04.2019г., постановено по
адм. дело № 4307/2018г., е изменено решението на Изпълнителния директор на ДФЗ,
като в мотивите съдът е коментирал въпросът по същество и е била формирана сила
на пресъдено нещо относно спорното право. В конкретния случай, настоящият състав счита, че са
налице и двете предпоставки за приложение на чл.177 ал. 2
от АПК, а именно наличие на влязло в
сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен
акт при пълна субективна и обективна тъждественост и оспореният административен
акт е нищожен. В този смисъл е и практиката на административните съдилища в
страната по идентични казуси.
С
оглед изхода на спора, основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски с представен списък на разноските в общ размер на
1050 лева, от които: 50.00 лева– платена държавна такса и 1000 лева- договорено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 17.06.2019г./л.7 от делото/, чието заплащане е било в брой. Не следва
да бъде уважено възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като то е съобразено с предвидения размер по чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение и характера и сложността на спора.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2
пр. 1 от АПК, във връзка с чл.177 ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение №
27/311/00206/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ от
30.05.2019г., с което на основание чл.20а ал.2 от ЗПЗП и чл.46 ал.1 и 2
от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г.
и чл.70 ал.1, т.4, т.7 и т.9, във връзка с чл.72 ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3
от ДР на ЗУСЕСИФ, на „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя М.П.Д. е определена финансова корекция в
размер на 11 702,61 лева за частта национално финансиране по Договор за
финансово подпомагане № 27/311/00206 от 24.08.2011г.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" №
136, да заплати на „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, сумата 1050.00лв./хиляда и
петдесет лева/, представляваща
деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
Съдия: