Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.03.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети февруари Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Наталия Симеонова
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №03782 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба, както и след изменение на исковете в с.з. на ПРС от 15.02.2019г., са предявени обективно съединени искове от М.Ф.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, с правни основания в КТ както следва:
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 150,83лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2016г., сумата от 34,65лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.02.2016г.- 01.06.2018г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2830,84лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., сумата от 627,58лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 01.06.2018г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.215 КТ за заплащане на сумата от 136,91лв., представляваща дължимото обезщетение за дневни командировъчни разходи за два дни, както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който е оспорил изцяло исковете по основание и размер. Ответникът не оспорва, че между страните по делото е имало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор №197/15.01.2016г., който е бил срочен- до завършване на определена работа, и който е прекратен поради извършване на определената работа.
Ответникът не оспорва, че начислените суми на ответника не са изплатени по обективни причини. Ответникът твърди, че има сключен Договор за предоставяне на персонал с френското предприятие- ползвател SAS АСТЕ, въз основа на който е изпратил на работа четирима работника, сред които и ищеца. Последното дружество обаче има неизплатено задължение към ответника на стойност 79 708,50 евро, за което има влязло в сила осъдително решение, което не е изпълнено. В същото време ответника има сключена застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и третото лице- “ОЗК- Застраховане”АД, с което има висяща административна процедура.
С определение от 11.09.2018г. ПРС е конституирал “ОЗК- Застраховане”АД като трето лице помагач на страната на ответника. Същото е изразило становище, че исковете са неоснователни, необосновани и недоказани, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Евентуално се иска намаляване размера на така предявените искове.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно неплатеното трудово
възнаграждение:
От приетите по делото доказателства се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ищеца М.Ф.Т. е бил сключен трудов договор №197/15.01.2016г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Общ работник, строителство на сгради“ срещу основно месечно трудово възнаграждение от 420 лв., платимо веднъж месечно до 25-то число. Същият трудов договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена посочена в договора работа.
От същата дата по делото е представено допълнително споразумение за предоставяне на временна работа на основание чл. 107с, ал. 2 КТ между ищеца и „Електрисите“ ЕООД при посочени параметри на временната работа, вкл. място на работата в Република Франция, заплата 10 евро/час, считано от 18.01.2016г. до 18.04.2016г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че трудовият договор, сключен между страните попада под регламентацията на раздел VІІІ"в" от КТ- чл. 107р- чл. 107ч, а именно за осигуряване на временна работа, като ответникът е дружество осигуряващо временна заетост, а френското дружество е предприятието ползвател. Предприятието, което осигурява временна работа е единствен работодател, тъй като именно то сключва и прекратява трудовия договор, упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и социално осигуряване на лицето и съгласно чл. 107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника и да плаща на работника полагащото му се трудово възнаграждение. В тази връзка налице е процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, а доколкото ответникът и предприятието ползвател отговарят солидарно – чл. 107у, ал. 3 КТ, ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници – чл. 122, ал. 3 ЗЗД, каквото е това за моментната неплатежоспособност на предприятието ползвател. Освен това финансовите възможности на работодателя-ответник или на предприятието ползвател да заплати трудовото възнаграждение на работника не оказват влияние върху договорните отношения на страните в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. протоколите за извършената работа и отработените часове за всяка седмица са подписани от предприятието- ползвател и от работника. На база на предоставени документи от ползвателя работодателят е начислявал по ведомостите за заплати отработените суми. Видно от същото заключение процесният трудов договор е сключен на 15.01.2016г., когато е съставен протокол за постъпване на работа, като следващите 16 и 17.01.2016г. са почивни дни, а ищецът се е явил на работа на 18.01.2016г., когато няма отработени часове. За месец януари 2016г. ищецът има отработени 78 часа във френското дружество, за които му се дължат 800,00 евро или 1564,66лв. Съгласно допълнителното заключение за отработените 78 часа по процесните протоколи за месец януари 2016г. дължимото се брутно трудово възнаграждение, като се вземат предвид изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и допълнителното споразумение от 15.01.2016г., е в размер на 1777,18лв., а не както е начислено от ответника в размер на 1564,66лв. За БТВ от 1777,18лв. дължимото се нетно възнаграждение, след извършените удръжки и авансови плащания, е в размер на 219,48лв., от което с преводно нареждане от 22.02.2016г. е била заплатена сумата от 55,01лв. Неплатеното нетно възнаграждение за януари 2016г. е в размер на 164,47лв., но в съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сумата от 150,83лв., то и искът следва да бъде уважен изцяло до претендираната сума.
Видно от допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза на в.л. В. П. обезщетение за забава за периода 26.02.2016г.- 01.06.2018г. е в размер на 48,59лв., но в съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сумата от 34,65лв., то и искът следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.86 ЗЗД върху неплатената главница се дължи и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно допълнителното заключение за отработените 172 часа по процесните протоколи за месец февруари 2016г. дължимото се брутно трудово възнаграждение, като се вземат предвид изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и допълнителното споразумение от 15.01.2016г., е в размер на 3979,76лв., а не както е начислено от ответника в размер на 3558,78лв. За БТВ от 3979,76лв. дължимото се нетно възнаграждение, след извършените удръжки, е в размер на 2888,75лв., които не са платени. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сумата от 2830,84лв., то и искът следва да бъде уважен изцяло.
Видно от допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза на в.л. В. П. обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 01.06.2018г. е в размер на 639,55лв., но в съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сумата от 627,58лв., то и искът следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.86 ЗЗД върху неплатената главница се дължи и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира дължимо обезщетение за командировка за дневни разходи за 2 дни в размер на 136,91лв.
Видно от Заключението по съдебно-икономическата експертиза на в.л. В. П. ответното дружество не е начислило командировъчни на ищеца, тъй като се касае за изпращане на работа съгласно договор за предоставяне на персонал с френското предприятие- ползвател.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 4 КТ ( в редакцията от ДВ, бл. 15/2010 г., действала в процесния период, отм. ДВ, бр. 105/2016 г.) в случаи като настоящия, когато работник е изпратен да работи в държава от Европейския съюз, е налице особена хипотеза на командироване. Изпратените да работят в друга държава от Европейския съюз работници неправилно се наричат от законодателя "командировани" – те са именно изпратени работници, за които не се прилагат някои разпоредби от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове относно краткосрочното командироване. Следва да се направи разграничение между типичният случай на командироване, разписан в разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 КТ и изпращането на работници в чужбина. В случаите по чл. 121, ал. 1 и ал. 2 КТ работодателят взима едностранно решение да командирова работника, когато нуждите на предприятието налагат това за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа /населеното място, в което страните са постигнали съгласие да се престира труд от работника/, като командироване за срок по – дълъг от тридесет дни е възможно единствено със съгласие на работника. В тези случаи наред с трудово възнаграждение се дължи и обезщетение по реда на чл. 215 КТ и относимите подзаконови нормативни актове за командироване в страната и чужбина. В хипотезата на чл. 121, ал. 4 КТ ( в действащата към процесния период редакция) е налице взаимно съгласие между страните по правоотношението мястото на работа да бъде в страна от Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за европейско икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, като работникът има право на същите минимални условия на работа, каквито са установени са работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. В този случай, доколкото работникът не се командирова, а мястото, на което следва да полага труд е в чужбина, на него не се дължат средства за дневни пари по българското законодателство. Следва да се посочи, че по делото не е ангажирана заповед на работодателя, по силата на която ищецът е изпратен да полага труд в Република Франция, а напротив видно от сключеното допълнително споразумение от страните са постигнали съгласие работникът да полага труд за чуждестранно предприятие срещу трудово възнаграждение в размер на 10 евро на час в какъвто смисъл са и дадените от вещото лице разяснения.
Предвид изложеното и искът за присъждане на командировъчни пари следвада бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно застраховката:
От приетите два броя застрахователни полици по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“ /стр.17 и 27/ се установява, че между ответника „Електрисите“ ЕООД и третото лице- помагач Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност за по 12 месеца на всяка или общо периода на застрахователно покритие е за времето от 17.04.2015г. до 16.04.2017г.
Не се спори, че дължимата се застрахователна премия е платена, поради което съдът намира за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и третото лице на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ.
С молба от 21.06.2016г. управителят на ответното дружество е уведомил „ОЗК-Застраховане“ АД, че е получил писмо от предприятието- ползвател, че не може да изпълни задълженията си по договора в размер на 79 708,50 евро, поради което и ответникът не може да изплати задълженията си спрямо работниците, включително и спрямо ищеца.
Видно от уведомление за щета с №457/24.06.2016г. със същото „Електрисите“ ЕООД е уведомила на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-София, за щета, открита на 20.06.2016г. в 13,00ч., която се изразява в неплащане на възнагражденията за положен труд в предприятието-ползвател, в което временно е бил зает и ищецът.
По делото е представено писмо в превод от френски до „Електрисите“ ЕООД и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в което френското дружество-ползвател заявява, че e в състояние на неплатежоспособност не разполага със средства за изплащане на дължимите се трудови възнаграждения на персонала. Прието е и Определение №7/31.01.2017г. на съда в Бордо, с което френското дружество е осъдено да заплати на „Електрисите“ ЕООД сумата от 79708,50евро представляващи неплатени суми по договор между страните.
По делото няма доказателства за това френското дружество да е извършило плащания в полза на „Електрисите“ ЕООД.
По разноските за настоящето производство:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00лв. Насрещните страни са направили възражение за прекомерност на заплатения адвокатско хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът обаче намира, че доколкото се касае за седем обективно съединени иска материален интерес на общ размер от 3780,81лв., то и заплатеното от ищеца възнаграждение е под минималните размери по Наредба №1. Поради това и възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно. Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 674,65лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
Съдът намира, че предвид разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице- помагач не следва да се присъждат разноски, въпреки направеното искане от същото в обратен смисъл.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 263,23лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 200,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на М.Ф.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 150,83лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2016г., сумата от 34,65лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.02.2016г.- 01.06.2018г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на М.Ф.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 2830,84лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., сумата от 627,58лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 01.06.2018г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА на М.Ф.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, с който ищецът иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 136,91лв., представляваща дължимото обезщетение за дневни командировъчни разходи за два дни, както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на М.Ф.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 674,65лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
Присъдените суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***в. И.В.В.: IBAN: *** „Банка Пиреос България“АД.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 463,23лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 263,23лв., представляващи дължимата се държавна такса и сумата от 200,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: