№ 15060
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110132499 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия е придобил вземането на ... по
договор за мобилни услуги с ответника от ...., което дружество от своя страна е придобило
вземането от ... с договор за цесия, за които прехвърляния длъжникът бил уведомен. Твърди,
че падежът за плащане на стойността на доставените услуги бил настъпил, но потребителят
и към настоящия момент не е изпълнил задължението си, поради което ищецът претендира
плащането му в пълен размер. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Н. М. е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва, че е била в
материалноправни отношения с някое от посочените от ищеца дружества. Оспорва, че е
потребила претендираните от ищеца услуги. Оспорва като неравноправни клаузите, въз
основа на които са начислени процесните услуги. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
становището на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 55430/2020 г. по описа на Софийски районен
съд,87 състав, по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу Р. Н. М.. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника, който в
срока по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу нея за недължимост на вземанията
поради изтекла погасителна давност. Поради това на заявителя - ищец в настоящото
производство, е указано в едномесечен срок да предяви установителен иск в хипотезата на
1
чл. 415, ал.1 т. 1 ГПК. Видно от депозираната пред съда искова молба с вх. №
124100/16.06.2022 г., .... е предявило установителна искова претенция единствено за
вземането си в размер на 45,84 лева, представляващо незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода от 01.08.2017 г. до 02.01.2018 г., дължима по повод на валидно действали
договори с клиентски номер 3189766, сключени между ответника и мобилния оператор ..., за
което са издадени фактури № **********/01.09.2017 г,, № **********/01.10.2017 г., №
**********/01.11.2017 г., № **********/01.12.2017 г., № **********/03.01.2018 г., като за
сумата в размер на 12,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2018 г.
до 13.10.2020 г., също предмет на издадената заповед, ищецът е заявил, че не поддържа
искането си. Поради това в тази част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване.
Предвид изложеното, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения установителен иск за сумата в размер на 45,84 лева и същият е процесуално
допустим.
По основателността:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните обстоятелства, а именно, че по силата на
валидно сключен договор с цедента последният е доставил, а ответникът е приел (потребил)
мобилни услуги и в негова тежест е възникнало изискуемото задължение да плати цената им
в претендирания размер.
При установяване на горепосочените предпоставки, в тежест на ответника е да
установи възраженията си за нищожност, както и че е погасил задълженията си.
С оглед заявените с отговора на исковата молба оспорвания на представените от ищеца
писмени документи, в открито съдебно заседание от 15.03.2023 г. съдът на основание чл.
183 ГПК е задължил ищеца в срок до следващото открито съдебно заседание да представи
същите в оригинал или в нотариално заверен препис, като му е указано, че при проява на
процесуално бездействие приложените към исковата молба документи ще бъдат изключени
от доказателствената съвкупност по делото.
За съдебното заседание от 15.03.2023 г. ищецът .... е бил редовно уведомен, но не е
изпратил представител. Със съобщение, връчено му лично на 22.03.2023 г., ищцовото
дружество е уведомено от съда, че на основание чл. 183 ГПК следва да представи в
оригинал или в нотариално заверен препис приложените към исковата му молба документи.
По делото, непосредствено преди провеждане на насроченото за 15.03.2023 г. открито
съдебно заседание, чрез портала за сигурно електронно връчване, е постъпило становище на
ищеца, чрез процесуалния му представител адв. Г., съгласно което е налице "голословно
оспорване" на всички факти, обстоятелства и представени доказателства без да се сочат
алтернативна фактическа обстановка или да бъдат представени други доказателства.
Ищецът поддържа, че поведението на ответника противоречи на разпоредбите на чл. 3 във
вр. с чл. 131 ГПК. Моли съдът да приеме по делото като неоспорени такива, представените
от ищцовото дружество с исковата молба писмени доказателства. Заявява, че ще се ползва от
всички, представени по делото доказателства, но същевременно указанията на съда да
представи оспорените от ответника документи в оригинал или нотариално заверен препис
не са изпълнени.
Следва да се посочи, че съдът не споделя възраженията на ищеца, че направените от
ответника оспорвания на автентичността на представените документи следва да бъдат
квалифицирани като злоупотреба с право. Ответникът, като страна по спора, разполага с
възможност да организира защитата си и да се ползва от представените му с процесуалния
закон възможности. По същество, длъжникът е трето лице по договора за цесия, но същият
разполага с легитимация /и правен интерес/ да оспори автентичността на договорите за
2
цесия, по силата на които ищецът заявява, че се легитимира като кредитор по
правоотношението. Ищецът е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, но не е
изпълнил указанията на съда да представи същите в оригинал, а вместо това е поискал от
съда да приеме същите за неоспорени. С оглед последното и на основание чл. 183, изр. 2
ГПК, съдът е постановил определение в проведеното на 26.04.2023 г. съдебно заседание, с
което е изключил оспорените документи от доказателствата по делото.
С оглед на това изключване на оспорените документи, приложени от ищеца към
депозираната от него искова молба, не се явява доказано придобиването на процесното
вземане, съответно не се установява материалноправната му легитимация да е носител на
вземането, което претендира. Не се доказаха по делото и останалите материалноправни
предпоставки, които се явяват част от фактическия състав на вземанията. Следователно
искът е недоказан и подлежи на отхвърляне дори само с оглед неустановяване на настъпило
в правната сфера на ищеца правоприемство по отношение на вземането.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ответника. Последният
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, която сума
видно от представения от него Договор за правна защита и съдействие е заплатена на
процесуалния представител в брой. Договорът има характер на разписка и е достатъчно и
надлежно доказателство за извършените разноски.
За производството по ч. гр. д. № 55430/2020 г. съдът определя възнаграждение в
размер на 50 лева за подаденото възражение на основание § 1 от Допълнителните
разпоредби а Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия. Съдът намира, че извършените от процесуалния
представител на длъжника действия в заповедното производство попадат в хипотезата на чл.
6, т. 5 от Наредбата /в действащата към подаване на възражението редакция/, съгласно която
дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат следва да възлиза на сумата от 50
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение от 23.01.2021 г. по ч. гр. д. №
55430/2020 г. по описа на СРС, 87 състав в частта относно сумата в размер на 12,65 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2018 г. до 13.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от .... /.... ЕИК ...., със съдебен
адрес: ...., чрез адв. В. Г., срещу Р. Н. М., ЕГН**********, с адрес: ...., иск за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 45,84 лева,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.08.2017 г. до
02.01.2018 г., дължима по повод на валидно действали договори с клиентски номер 3189766,
сключени между ответника и мобилния оператор ..., за което са издадени фактури №
**********/01.09.2017 г,, № **********/01.10.2017 г., № **********/01.11.2017 г., №
**********/01.12.2017 г., № **********/03.01.2018 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение от 23.01.2021 г. по ч. гр. д. № 55430/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА .... /.... ЕИК ...., със съдебен адрес: ...., чрез адв. В. Г., да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р. Н. М., ЕГН**********, с адрес: ...., сумата от 50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по ч. гр. д. №
55430/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, както и сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за производството по гр. д. № 32499/2022 г. по описа на СРС,87
3
състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски градски
съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4