Р Е Ш Е Н И Е
№
260086 11.03.2021 година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ………седемнадесети
февруари…… две хиляди двадесет и първа година в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……Р. Г. ……..………………………..…….
И
прокурора ……………………………….…………….…..…………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петкова……....……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 980….
по описа за 2020 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 260040/14.10.2020 година,
постановено по гр.д. № 116/2020 година, РС-Димитровград е признал за
установено, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - София против А.Н.Н.
*** съществува вземане за сумата в размер на 190 лева – главница, 43,55 лева –
договорна лихва за периода 08.04.2017 година до 23.12.2017 година, 43,99 лева
- обезщетение за забава от 08.04.2017
година до 06.12.2019 година – дата на подаване заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2019 година до окончателното
изплащане на сумата, представляващи част от сумите, за които по ч.гр.д. №
2028/2019 година на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК.
В останалата част до пълния предявен размер на: главницата от 364,09 лева,
16,92 лева – такса за оценка на досие за периода от 15.04.2017 година до
п23.12.2017 година, 86 лева – такса услуга «кредит у дома» за периода
15.04.2017 година до 23.12.2017 година искът е отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото на ответницата Н. са
възложени сторените от дружеството-ищец разноски, съразмерно на уважената част
от иска.
Недоволна от така
постановеното решение в частта му за уважаване на исковата претенция е останала
ответницата в първоинстанционното производство А. Н. Н., която подава въззивна
жалба чрез упълномощени адвокати Я. и Б..
Въззивницата настоява, че в договора, на който ищецът е основал
претенцията си, се съдържат нищожни клаузи. Касаело се за уговорка във вреда на
потребителя, тъй като банката си запазвала правото да повишава лихвения процент
по кредита до размери, които не можело да бъдат контролирани по никакъв начин.
Счита, че обезщетението за забава противоречи на добрите нрави – не бил ясен
механизмът на неговото изчисляване и клаузата била неравноправна. Твърди, че
договорната лихва по заема противоречи на добрите нрави, което представлявало
основание за нищожност по чл. 26 ал. 1 предл.2 от ЗЗД, доколкото се надвишавал
трикратният размер на договорната лихва. Поддържа, че не са спазени законовите
изисквания за уведомяване за цесията. Към процесния договор липсвал и
погасителен план, което обуславяло извода за нищожност на договора. С тези и
останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен
изцяло. Въззивницата претендира деловодни разноски за въззивната инстанция, в
това число заплатеното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество подава писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна. Изразява становище за правилност – законосъобразност и
обоснованост на атакуваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Моли в
полза на дружеството, представлявано от юрисконсулт, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените
от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и
оплакванията на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и
е редовна. Разгледана по същество – жалбата се явява неоснователна. При
проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които
да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
При
разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на
всички направени от страните възражения. Обсъдил е в съвкупност
събраните по делото доказателства и не е допуснал процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан в частта, в която го е уважил. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови допустими доказателства, които да дават основание за
извод, различен от направения от решаващия съд.
Съобразно доказателствата по делото
соченият за длъжник от кредитора-ищец е
потребител, който се ползва с пълната защита на този му статут, предвид § 13,
т.1 от ДРЗЗП. Предоставеният му заем от заявителя е в качеството му на
физическо лице за потребителски цели, а не за осъществяване на професионална
или търговска дейност. Статутът на потребител на сочения длъжник е основание за
активиране на служебна проверка от страна на съда относно наличие на
неравноправни клаузи в посочените основания за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, дори и да няма оплаквания на
страната в тази насока. При установяване на подобна фактическа обстановка се
прилага чл.146 от ЗЗП.
Решението на
РС-Димитровград е влязло в законна сила като необжалвано в частта, в която е
прието, че договорните клаузи за такса за оценка на досие и такса за услуга
„кредит у дома“ са нищожни, а част от главницата над уважения до пълния
предявен размер не се дължи поради неоснователна рекапитулация. Поради това на
обсъждане подлежи въпросът относно това – нищожен ли е договорът в частта на клаузите, обуславящи
начисляването на главницата, договорната
лихва и обезщетението за забава, за които искът е уважен. Нищожността е
състояние на договора, при който той изначално не поражда правни последици.
Нищожността произтича от определен факт (порок на сделката), изрично предвиден
в закона, който осуетява настъпване на правното й действие от самото начало. В
случая претендираните от кредитора вземания произтичат от договор за
потребителски кредит. Специалните основания за нищожност на договора за
потребителски кредит са уредени в глава VI (чл. 20 - 23) от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, като според чл. 24 са приложими и разпоредбите на
чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ относно
неравноправните клаузи. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Анализът на представения договор
за потребителски кредит в частта относно обследваните клаузи сочи, че при
сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата
действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са
формулирани по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 (чл.
10, ал. 1) и съдържа необходимата информация по чл. 11, ал. т. 7 – 12 и 20 от
закона. Отделно от изложеното съдът намира, че не са налице условията на чл.
143 и сл. ЗЗП за обявяване на отделни клаузи от договора за неравноправни.
Клаузите в договора са формулирани по ясен и недвусмислен начин и не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя.
Клаузите на договора не са неравноправни и на основание чл.
143, т. 19 ЗЗП, тъй като длъжникът е имал възможност да се запознае с тях преди
сключването на договора, поради което е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Не е налице нарушението на
чл. 58, ал. 1 ЗКИ, на първа място поради
това, че адресат на посоченото задължение е банката като кредитна институция,
но не и небанковите кредитни институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ,
какъвто е ищецът. По отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто е
настоящият, е приложима разпоредбата на чл. 5 от ЗПК, която задължава кредитора
да предостави на потребителя информация за условията на кредита за вземане на
информирано решение под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2 от закона. Ведно
с исковата молба ищецът представя подписан от ответницата формуляр за
кандидатстване за кредит, с което се удостоверява че длъжникът е получил
необходимата преддоговорна информация в съответствие със Закона за
потребителския кредит. Отделно от това следва да се отбележи, че неизпълнението
на горното задължение от кредитора не води автоматично до нищожност на договора
за кредит, тъй като нарушаването му не е предвидено като основание за неговата
недействителност. Непредоставянето на преддоговорна информация за условията на
договора не води до неговата недействителност на основание чл. 143, ал.2, т. 19 ЗПК, ако съдържанието му позволява на кредитополучателя да прецени
икономическите последици от сключването му. В случая основния предмет на
договора обхваща задължението на
кредитора да предостави в заем парични средства на длъжника до определен размер
срещу задължението на последния да ги върне в уговорения срок и при
договорената възнаградителна лихва. Задълженията на страните по договора за
кредит са ясно и точно формулирани по обем и съдържание, поради което не може
да се приеме, че непредставянето на преддоговорна информация е ограничило
възможността на длъжника да прецени икономическите последици от сключването му.
Въпросът дали клаузите на договора са общо или индивидуално определени е от
значение за тяхната валидност, но само ако отговарят на условията по чл. 143
ЗЗП за неравноправност. След като клаузата е формулирана по ясен и разбираем
начин, не е уговорена във вреда на потребителя, отговоря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и длъжника, е без значение дали е индивидуално
уговорена или отнапред определена от търговеца.
Не е нарушено изискването
на чл. 33 а ЗПК, задължаващо кредитора да посочи ясна и разписана изчислителна
процедура (формула), включваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Задължението
за описване на начина на формиране на лихвения процент касае само референтния
лихвен процент по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗПК, докато уговорения в
процесния договор лихвен процент е фиксиран (§ 1, т. 5 ЗПК), остава постоянен
през целия срок на договора, поради което за него кредиторът няма задължение да
посочва как е формиран. Няма основание за извода, че уговорената клауза за
годишен лихвен процент е недействителна, тъй като заобикаля ограничението на
годишния процент на разходите по чл. 19 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Според член единствен от Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. От изложеното следва, че уговореният в
процесния договор за кредит ГПР от 48,1 % е в рамките на максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което посочената клауза е валидна и
обвързва страните по договора. Доводите на въззивника за приложимост на
правилото, че съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва са неоснователни дотолкова, доколкото то е загубило значението
си, тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК
- 23.07.2014 г. Договорът не е
нищожен и на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискването на чл. 11,
т. 11. Това е така защото представеният със заявлението погасителен план към
договора за паричен заем съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, с което са изпълнени изисквания на
посочената правна норма. Съдържанието на чл. 12 от договора, изпълва
изискването за действителност на сделката, визирано в чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Неоснователни са оплакванията на въззивника и за
недължимост на сумите поради нарушаване на законовите изисквания за уведомяване
за цесията. В тази насока районният съд е изложил подробни фактически и правни
изводи, към които ХОС се присъединява, без нужда да се преповтарят.
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Димитровград в атакуваното
решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
По
тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени
от ХОС, въззивната жалба от А. Н. Н. се
явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
деловодни разноски се явява неоснователна. Тъй като въззиваемото дружество е
представлявано от юрисконсулт, в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
– София следва да бъде присъдено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на
делото, както и интензитета на осъществената защита, то следва да бъде определено
в размер на 100 лева.
Водим
от горното, съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260040/14.10.2020 година, постановено по
гражданско дело № 116/2020 година по описа на РС-Димитровград, в обжалваната
част - за съществуване на вземане за сумата
в размер на 190 лева – главница, 43,55 лева – договорна лихва за периода
08.04.2017 година до 23.12.2017 година, 43,99 лева - обезщетение за забава от 08.04.2017 година до
06.12.2019 година – дата на подаване заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.12.2019 година до окончателното изплащане
на сумата, представляващи част от сумите, за които по ч.гр.д. № 2028/2019
година на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК, както и в частта за разноските по делото.
В
останалата част решението е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА А.Н.Н. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „ Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, ссъ съдебен адрес *** офис
34, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: