№ 13211
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110144135 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу П. И. Н., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребени от ответника
ВиК услуги.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували договорни
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. **********
по договорна сметка № ***, кл. № ****. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предоставянето на ВиК услуги се
осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Въз основа на така възникналите облигационни
отношения в периода от 11.06.2019 г. до 09.12.2022 г. били предоставяни ВиК услуги
от страна на ищцовото дружество в посочения имот, но цената за същите не била
заплатена в установения в приложимите Общи условия 30-дневен срок, считано от
датата на фактурирането им, поради което била начислена и лихва за забава за периода
от 12.07.2019 г. до 09.12.2022 г. в размер на 26,89 лева. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл. 410 от 20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 24200 по описа за 2023 г. на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл.
414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо
последният моли съдът да постанови решение, с което да се уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника П. И. Н., като
с постъпИ. такъв исковите претенции се оспорват в цялост. Ответникът поддържа, че
нямал качеството на потребител на ВиК услуги в процесния имот през исковия период,
както и че между страните не съществували валидни договорни правоотношения с
такъв предмет. Сочи, че липсвали доказателства, от които да се установявало
притежавано от него вещно право на собственост или на ползване върху имота.
Твърди, че не били ангажирани доказателства и относно реално потребените през
исковия период ВиК услуги и тяхната стойност. Оспорва се техническата годност на
общия и индивидуалните водомери, монтирани в процесната етажна собственост.
Ответната страна поддържа, че ищецът не бил установил изпадането в забава за
заплащането на претендираните суми. Отправено е искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът П. И. Н. в качеството си на
потребител на ВиК услуги в недвижим имот, находящ се в гр. ********** по договорна
сметка № ***, кл. № ****, дължи на „******* сумата от 1191,03 лева, представляваща
стойността на потребени ВиК услуги за периода от 11.06.2019 г. до 09.12.2022 г., ведно
със законната лихва от 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, и
сумата от 26,89 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.07.2019 г. до
09.12.2022 г., начислена върху претендираната главница, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.06.2023 по ч. гр. д. № 24200 по описа за 2023 г. на
СРС, 47-ми състав.
От приобщеното към настоящото дело ч. гр. д. № 24200/2023 г. по описа на
СРС, 47-ми състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.05.2023 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите на
20.06.2023 г. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответникът Н. е
депозирал възражение, като между страните не се спори, а и от доказателствата по
2
делото се установява, че искът, предмет на разглеждане в настоящото производство, е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е и допустим, доколкото за ищеца
съществува правен интерес от установяване дължимостта на процесните вземания.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ е за установяване дължимостта на задължение за
заплащане на цена по договор за продажба на ВиК услуги. В тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, както и че през исковия период ищецът е доставял
такива услуги в заявените количества в процесния обект, чиято стойност е в размер на
претендираната сума. При установяване на горните предпоставки ответникът носи
тежестта да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си или
погасяването на задължението си чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; или собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът бил потребител на ВиК
услуги през исковия период в имот, находящ се в гр. ********** по договорна сметка
№ ***, кл. № ****. За установяване на обстоятелството, обаче, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на процесния имот, или че ползва същия на
облигационно основание, не са ангажирани каквито и да е било доказателства по
делото. Поради това, с определението по чл. 140 ГПК съдът е указал изрично на
ищеца, че не сочи и не представя доказателства за качеството на ответника на
потребител на ВиК услуги в процесния имот през исковия период. Въпреки така
дадените указания, ищцовото дружество не е направило доказателствени искания с цел
установяване наличието на твърдяното от него процесно облигационно
правоотношение с предмет продажба на ВиК услуги.
Съобразявайки изложеното във взаимовръзка с направените в отговора на
исковата молба възражения, както и с разпределената между страните доказателствена
тежест, съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване
съществуването между страните на валидно договорно отношение за предоставяне на
3
ВиК услуги до процесния имот през исковия период, нито качеството на ответника на
потребител на ВиК услуги за този имот. Недоказването на тези материално-правни
предпоставки за уважаване на предявения главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ налага същият да
бъде отхвърлен в цялост като неоснователен. Предвид обвързаността си с главната
исковата претенция, акцесорният иск за установяване дължимостта на начислена върху
главницата лихва за забава с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, но не се установява той лично да е сторил такива. Съобразно
представени по делото списък по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и
съдействие, в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита, като съдът
определи същото в размер на 400,00 лева за исковото производство и в размер на
200,00 лева за заповедното производство. При определяне на дължимото се адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съдът съобрази релевираното с исковата
молба възражение за прекомерност, както фактическата и правна сложност на
действията на процесуалния представител в заповедното производство, изразяващи се
само в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, което следва да бъде приравнено на
по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. – изготвяне на
книжа и молби, доколкото процесуалното действие в тази хипотеза се изразява в
попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба №
6/20.02.2008 г., връчен на длъжника и съдържащ указания за попълването му.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „*******, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу П. И. Н., ЕГН: **********, с
адрес гр. ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът, в качеството си на потребител на ВиК услуги в
недвижим имот, находящ се в гр. ********** по договорна сметка № ***, кл. № ****,
дължи на ищеца сумата от 1191,03 лева, представляваща стойността на потребени ВиК
услуги за периода от 11.06.2019 г. до 09.12.2022 г., ведно със законната лихва от
05.05.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 26,89 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 12.07.2019 г. до 09.12.2022 г., начислена
върху претендираната главница, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на 20.06.2023 по ч. гр. д. № 24200 по описа за 2023 г. на СРС, 47-ми състав.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., „*******,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на адвокат И. ***
Н., САК, съдебен адрес ****, сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие на ответника в
исковото производство, и сумата от 200,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие на ответника в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5