№ 10871
гр. С., 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110121030 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ,
вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2018 г. между „...“ АД, в качеството на кредитор, и
ответника Е. П. Е., в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит № 3257777/22.06.2018 г. По силата на този договор на ответника бил предоставен
кредит в размер 15 150 лева, като той се задължил да го върне ведно с договорените такси и
договорна лихва на 120 месечни вноски, с последна месечна вноска на 14.06.2028 г.
Посочва, че размерът на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора е в
размер на 9,99%, а ГПР е в размер на 12,28%. След усвояване на кредита
кредитополучателят не изпълнил задължението си за погасяване на месечните вноски
съгласно погасителния план. Общата непогасена сума възлизала на 1885,77 лева. Предвид
тези твърдения ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 20.12.2021 г. по ч. гр. д. №
68778/2021 г. на СРС, 171 състав: 997,00 лева, представляваща дължима главница по
кредита за периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва от 01.12.2021
г. до окончателното заплащане на вземането, 812,61 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. и 76.16 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 14.02.2021 г. до 01.12.2021 г. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от Е. П. Е. оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно
сключен договор за кредит. Сочи, че не са представени доказателства сумата по кредита да е
1
получена. Оспорва да е уведомен за извършената цесия. Наред с това твърди, че договорът е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, като сочи, че в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК размерът
на шрифта на договора не е 12, не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
ЗПК, както и погасителният план към договора не е представен предварително на ответника.
Навежда довод, че клаузата относно уговорения размер на договорна лихва е нищожна, тъй
като е в противоречие с добрите нрави, поради което претенцията за заплащане на
договорна лихва е недължима. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ,
вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
Безспорно е между страните наличието на облигационно отношение между цедента и
ответника, по силата на което цедента е предал в заем процесната сума, а ответникът се е
задължил да върне сума в уговорения размер, както и да заплати възнаградителна лихва на
падеж, който е настъпил, както и наличието на договор за цесия с предмет процесното
вземане, по който ищецът е цесионер. Тези факти се подкрепят и от събраните по делото
писмени доказателства, поради което съдът ги приема за доказани.
Между „...“ АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит от 22.06.2018 г., по
силата на който „...“ АД, предоставя на ответника заем в размер на 15 150 лева срещу
задължението на ответника да върне заема на 120 месечни погасителни вноски по 213,02
лева, включващи главница и годишен процент на разходите, който по своята правна
същност има характер на възнаградителна лихва. Общият размер на дължимата за връщане
сума възлиза на 25 563,09 лева. Несъмнено се установява, че банката е изпълнила основното
си задължение по договора за предаване на сумата, предмет на банковия кредит, като
ответникът е усвоил кредит в размер на 15 150 лева. Ето защо, съдът намира, че е
възникнало облигационното отношение и съответно за ответника е възникнало
задължението да върне същия на кредитора при условията и реда на сключения между
страните договор.
С Договор за цесия от 17.02.2021 г. „...” ЕООД е придобило вземането по договора за
кредит. Цедентът е упълномощил „...” ЕООД да уведоми кредитополучателя за направената
цесия.
Съдът намира, че следва да се приеме и че е налице валидно прехвърляне на вземанията по
договора на ищеца в качеството на кредитор, респективно наведените от ответника
възражения, че не му е надлежно връчено уведомление за цесия съдът намира за
неоснователни. От представеното по делото пълномощно /лист 32/ се установява, че
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за сключения договор за
прехвърляне на вземания. Действително не са ангажирани доказателства от ищеца за
наличие на валидно уведомяване за извършената цесия на ответника съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД преди иницииране на заповедното производство. Доколкото обаче законът не поставя
2
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и
съобразявайки чл. 235, ал. 2 ГПК – т.е. фактите, настъпили в хода на процеса, следва да се
приеме, че ответникът, посредством връчването на исковата молба и приложенията към нея
книжата по настоящото дело - включително и уведомлението за цесията, е валидно уведомен
за прехвърлянето на вземанията.
Направеното от ответника възражение за нищожност на договора за кредит поради
противоречие с добрите нрави, при твърдения за завишен лихвен процент, съдът намира за
неоснователно. Видно от представения договор, същият е сключен в писмена форма на
хартиен носител, по разбираем начин, поради което съдът намира, че е спазена
законоустановената форма по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Видно от съдържанието на
договора, същият включва общия размер на кредита /15 000 лева/ и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за издължаване на кредита от
потребителя. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съдът приема за безспорно
установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение „...“
АД, в качеството на кредитор, и ответника Е. П. Е., чийто правопораждащ юридически факт
е процесният договор потребителски кредит № .../... г. и общите условия към него,
представени и приети в заверен препис по делото. Доколкото се касае за реален договор, то
неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от
реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. За да изпълни
задължението си за информиране на потребителя кредитодателят е достатъчно да посочи в
договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума - сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя ( § 1, т.2 от ДР на ЗПК ), без да е
необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да
гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока
на действие на договора, и възможността да извърши преценка на цената. Съдът намира за
неоснователни релевираните от ответника аргументи за нищожност на посочените от него
клаузи от договора поради надвишаване на годишния процент на разходите по кредита,
поради следните съображения: На първо място, съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК
надвишаването на максималния императивен размер на годишния процент на разходите
/ГПР/ не води до нищожност на целия договор, а също така не води и до нищожност на
всички лихви и разходи по договора, а води до нищожност единствено и само на клаузите,
които надвишават максималния допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл.
19, ал. 4 ЗПК . Съдът намира, че не се установява да е налице нищожност на клаузи от
договора. Уговорената между страните в чл. 6 от процесното съглашение възнаградителна
лихва не може да се приеме за нищожна, доколкото съгласно посочената клауза от договора
3
размерът й е фиксиран процент – 9,99 % на годишна база, съответно е формиран ГПР –
12,28 %., които размери не се явяват прекомерни и противоречащи на добрите нрави.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото се установява наличието на всички
правопораждащи претендираното вземане юридически факти, като от друга страна не се
доказва ответникът да е погасил в срок уговорените месечни вноски по процесния договор
за кредит, чийто уговорен краен срок, респективно дължи плащането на претендираната
главница, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане във връзка с
неизпълнението за плащане в срок на всяка от вноските.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за
неоснователно. В случая спрямо главницата е приложима общата петгодишна давност, а
спрямо вземането за мораторна лихва е приложима кратката тригодишна погасителна
давност /чл.111, б. „в“ ЗЗД/. Предявяването на иска прекъсва теченето на давността, което в
случая е настъпило с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, а през времетраене на процеса давност не тече. Същото
е депозирано в съда на 01.12.2021 г., като спрямо падежа на главницата /14.02.2021 г./ до
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е изтекъл период, по-малък от пет години.
По отношение на вземането за лихва за забава за периода от 14.02.2021 г. – 01.12.2021 г.,
възражението на ответника се явява неоснователно, доколкото погасителната давност в
случая е тригодишна на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД и се прекъсва на основание чл. 116
ЗЗД с предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, в случая – на
01.12.2021 г., респективно същата не е изтекла.
Предвид изложеното следва да бъде уважена и претенцията за обезщетение за забавено
плащане. Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което предявените
установителни искове да бъдат уважени. Право на разноски при този изход от спора има
ищецът, на когото следва да бъде присъдена сумата 37,72 лева за разноски за държавна такса
за заповедното производство, сумата 62,28 лева за разноски за държавна такса за исковото
производство и 250,00 лева депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, Е. П. Е., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к. „....“, БЛ. ..., ЕТ. ..., АП. ... ДЪЛЖИ НА „...“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н „В.“, ул. „Р.П.К.“ №...., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 997 лева, представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит № .../... г., ведно със законната лихва от 01.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 812,61 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г и сумата от 76,16 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 14.02.2021 г. - 01.12.2021 г., за които
4
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 68778/2021 г. по
описа на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. П. Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „....“,
БЛ. ..., ЕТ. ..., АП. ... ДА ЗАПЛАТИ на „...“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „В.“, ул. „Р.П.К.“ №...., сумата в общ размер от 350 лева,
представляваща 37,72 лева за разноски за държавна такса за заповедното производство,
62,28 лева за разноски за държавна такса за исковото производство и 250,00 лева депозит за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5