Решение по дело №2057/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№......

 

гр.В.Търново, 15.11.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2057 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Е-П П” АД – гр. В.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с доставка на електроенергия по клиентски №****** за обект с абонатен номер №*****, с.********. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото дружество в общ размер на 352,66лв., като в посочената сума са включени  незаплатени фактури за ел.енергия и такса за възстановяване в размер на 350,55лв., представляваща главница по фактури издадени в периода 20.02.2019г-26.03.2019г, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 2,11 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 17.04.2019г, посочени в извлечение от сметка на ответника по кл.№********** към същата дата. Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1325/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, срещу която длъжникът депозирал възражение и след дадени от съда указания, ищецът предявил настоящите установителни искове. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.05.2019г. по частно гражданско дело №1325/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Във възражението по чл.414 от ГПК, приложено по заповедното поризводство, длъжникът е възразил относно това, че собствеността върху имота, за който се претендира ел.енергия е прехвърлена на трето лице, като е представил нотариален акт за покупко-продажба. Сочи, че от 10.03.2014г. той не е собственик на имота в с.М. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Н.И-упълномощен, като оспорва исковата молба по съображенията, изложени във възражението.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Видно от представените по делото доказателства при ищцовото дружество има открита партида на името на ответника, с клиентски №****** и абонатен №*****,  за обект на потребление находящ се в с.*****. За ползването на предоставените услуги по партидата на името на ответника за периода от 20.02.2019г. до 26.03.2019г., ищецът издал 3 броя фактури, приложени към исковата молба, описани в извлечение от сметка към 17.04.2019г, които фактури са на обща стойност 350,55 лв. Поради липсата на изпълнение на задълженията по партидата на ответника, на 08.05.2019г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу него относно  сумите от 350,55лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия и такса за възстановяване, по фактури издадени в периода 20.02.2019г. до 26.03.2019г  и 2,11 лв., представляваща обезщетение за забава считано от падежа на всяка фактура до 17.04.2019г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1325/2019г. по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя, като на 09.05.2019г. издал заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за главница и лихви. На 26.05.2019г. длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ищецът предявил настоящите установителни искове за сумата 350,55лв. за главница по фактури издадени в периода 20.02.2019г. до 26.03.2019г. и сумата 2,11 лв., представяваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 17.04.2019г., видно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.

По делото са представени справка за консумирана ел.енергия по клиентския номер на ответника, извлечение от сметка, в които са описани следните фактури: ФП №********** от 20.02.2019г на стойност 223,91лв., с падеж 15.03.2019г.; ТП №********** от 26.03.2019г. на стойност 19лв., с падеж 26.03.2019г. и ФП ********** от 20.03.2019г на стойност 107,64лв. с падеж 15.04.2019г.

По приложеното частно гр.дело 1325/2019г. по описа на ВТРС  е представен  препис от нотариален акт №***т.I рег.№2590 дело №177/2014г., за договор за покупко-продажба на недвижим имот в с.*******, сключен на 10.03.2014г., по който договор ответникът Г.П. е продавач, а купувач на имота е ************

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А Л Ч, който разпитан каза, че ответникът Г.П. имал недвижим имот в с******, който продал преди пет-шест години и тази година и към момента имотът се ползва като заведение, като свидетелят каза, че е виждал новата собственичка, която стопанисва заведението. Свидетелят каза, че понастоящем ответникът няма имот в селото и живее в гр.****.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание е чл.422 вр. чл.415 от ГПК  вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

             Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

           В настоящото производство се претендира установяване дължимост на суми, начислени за реално доставена и потребена ел. енергия за процесния обект в с.Мерданя, по абонатен номер №05077005. За да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника на първо място следва да бъде доказано качеството му на потребител на енергийни услуги за процесния период и обект, като в случая това качеството е оспорено от ответника.

Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия. От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 2, т. 1 от приложените по делото Общи условия за продажба на ел. енергия на "Е-П П" АД, приложими към настоящия момент "битов клиент" е клиент, който купува ел. енергия за собствени битови нужди, съгласно 4, ал. 1 от същите клиент на "Е-П П" АД може да бъде и друго лице ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условия, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма. В този смисъл клиент на ел. енергия може да бъде единствено собственикът на имота или ползвател на същия при наличието на писмено съгласие в нотариално заверена форма отново на собственика. В чл. 46 от същите ОУ е предвидено, че "Е-П П АД прекратява договорните отношения по продажба на ел. енергия на клиента, когато същият престане да отговаря на условията да бъде клиент. В конкретния случай, видно от представения по делото нотариален акт №185 т.I рег.№2590 дело №177/2014г. на нотариус К Б, се установява, че на 10.03.2014 година ответникът е продал процесния недвижим имот в с.М*** на*******.   От показанията на разпитания свидетел се установява, че купувачът на имота се е нанесъл в него и към процесния период и понастоящем имота се ползва като заведение, стопанисвано от купувача му, като ответникът не пребивава в селото.  Съдът предвид на обстоятелството, че ответника, с договора за покупко-продажба, е престанал да бъде собственик на имота, за който се претендира заплащане на ползвана ел.енергия за периода 08.01.2019г.-07.03.2019г., приема, че ответникът е загубил качеството  клиент на ищцовото дружество след извършване на продажбата на недвижимия имот през септември 2014 г, доколкото след тази дата не се установява нито да е собственик, нито ползвател на имота, съответно - същият не дължи заплащането на цената за доставената и ползвана в имота ел. енергия. Само по себе си смяната на собствеността е обстоятелство, което не се оспорва от ищцовото дружество.   Действително в чл. 16, ал. 2, предл. второ от ОУ е предвидено задължение за уведомяване на енерго дружеството при промяна на собствеността и ползването на обекта от двете страни по договора покупко-продажба на обекта. Неизпълнението на това задължение обаче, не създава за прехвърлителя на имота задължение да заплаща ел. енергия, която реално не е потребил. На първо място липсва уговорка в ОУ, която да обвързва неизпълнението на това задължение със задължение за плащане стойността на ел. енергия съобразно издадени за дадения период фактури или да придава качеството на потребител на стария собственик. От друга страна, при неизпълнение на едно такова предвидено в ОУ задължения може да влече някакъв вид санкция, но не задължение за заплащане на цена за доставена ел. енергия, каквато е претенцията по делото. Следва да се има предвид и обстоятелството, че аналогични на цитираните разпоредби от ОУ, на които ищецът основава исковите се претенции са и ОУ, в сила от 2005 година. Съгласно последните потребител на ел. енергия за битови нужди е собственик или друго лице, при наличие на нотариално заверено съгласие от собственика. Аналогични са и разпоредбите на тези ОУ относно задължението на собственика на имота за уведомяване на дружеството при промяна на собствеността. В този смисъл обстоятелството, че партидата се води на името на предишния собственик не може да ангажира отговорността на ответника да заплати ел.енергия, която той не е потребил, при положение, че потребител на ел.енергията е новия собственик и ползвател на имота.

           С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане на стойността на доставена и потребена ел. енергия в процесния обект и период на потребление. Изложените съображения обуславят отхвърляне на предявения положителен установителен иск като неоснователен, доколкото ищецът  не установи, че ответникът му дължи сумата 350,55лв.-главница по фактури, издадени за периода 20.02.2019г.-26.03.2019г.  за потребена ел енергия, начислена за периода 08.01.2019г.-07.03.2019г.

         С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна се явява и акцесорната претенция за установяване дължимостта на лихва за забава в размер на 2,11 лв, считано от падежа на всяка от процесните фактури до 17.04.2019, както и недължимост на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.

          Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.

Ответникът също е претендирал присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е в минимален размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото.  

            Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р    Е    Ш     И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е – П П" АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр*********, представляван от П С С, Я М Д, Г. К, против Г.Д.П., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 350,55 лв. /триста и петдесет лева и петдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща цена за незаплатена електрическа енергия за обект, намиращ се в с.******, с клиентски № ***** и абонатен № **** за което са издадени фактури за периода от 20.02.2019г. до 26.03.2019г., сумата 2,11 лв. /два лева и единадесет стотинки/ - мораторна лихва за всяка фактура от датата след падежа й до 17.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.05.2019г. по частно гр.дело 1325/2019г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА „Е – П П" АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр.********, представляван от П С С,  Я М Д, Г. К, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата 300 лв. /триста лева/, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1325/2019г. на ВТРС.

                       

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: