Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч,03.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1111 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 995/27.06.2019 год. на Павли Петров Богдански, Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275,ал.1,т.2 от Закона за горите и чл. 266,ал.1,пр.4, във връзка с чл.213, ал.1, пр.3,т.1 от Закона за горите глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева и на основание чл.266,ал.1,пр.4, във връзка с чл.213, ал.1,пр.3, т.2 от Закона за горите глоба в размер на 500.00/петстотин/ лева на М.К.М., ЕГН: ********** за това, че на 17.08.2018 г. в 07:50 часа в землището гр.Ловеч, местност *****, отдел 455, подотдел „с”, държавна горска територия, като водач на *******, транспортира 8,40 пр.мз дърва за горене от цер и благун, немаркирани с горска марка и без превозен билет, доказващ законния им произход. Дървесината е прясно отсечена с дължина на секциите – 1 линеен метър, което представлява нарушение на чл.213,ал.1, пр.3, т.1 и т.2 от Закона за горите. Със същото НП са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 8,40 пр.мз.дърва за горене от цер и благун и вещите, послужили за извършване на нарушението - *******.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М.К.М., който го обжалва чрез адв.Хр.И. в срок, като незаконосъобразно и неправилно, тъй като е издадено в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, като излага подробни съображения за това. Излага, че при съставяне на АУАН са наруени разпоредбите на чл.42, т.5, т.9 и т.10 от ЗАНН, което има значение за преценката на наказващия орган при отнемане на посочените вещи в полза на държавата. Счита, че в НП липсва описание на всички релевантни към нарушението факти и обстоятелства, което препятства определяне на тежестта на нарушението съгласно чл.27 от ЗАНН и обективна преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното НП, като му се върне незаконно отнетия му л.а.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.И., който поддържа изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП и моли да бъде отменено. Представени са писмени бележки в указания от съда срок.
За ответника - Регионална дирекция по горите – Ловеч, редовно призован се явява юриск.Т., която излага, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, както и че становището на жалбоподателя в с.з. противоречи на дадените от него показания като свидетел в дос.производство, обясненията му пред служителите на РДГ и по време на съставяне на АУАН. Представена е писмена защита в указания от съда срок.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Ц.С., И. И., Й.Д., Б.К.и Ц.Й., както и от становището на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 17.08.2018 г. бил съставен Акт № 000865 за установяване на административно нарушение от св. Ц.С., в присъствието на св. И. И. и Й.Д., срещу М.К.М., за това, че на 17.08.2018 г. в 07:50 часа в землището гр.Ловеч, местност *****, отдел 455, подотдел „с”, държавна горска територия, като водач на *******, транспортира 8,40 пр.мз дърва за горене от цер и благун, немаркирани с горска марка и без превозен билет, доказващ законния им произход. Дървесината е прясно отсечена с дължина на секциите – 1 линеен метър, което представлява нарушение на чл.213,ал.1, т.1 и т.2. По съставения акт жалбоподателят е вписал че няма възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица с оглед представените към преписката писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът приема,че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП са отразени всички елементи на твърдяните административни нарушение и обстоятелствата, при които са извършени, дата и място на извършването им, конкретното действие на жалбоподателя, чрез което ги е осъществил, като правната квалификация на деянията съответства на описанието на нарушенията. От прочита на разпоредбата на чл.213, ал.1 от ЗГ се установява, че законодателят е въвел забрана за извършване на седем различни по естеството си дейности, визирани в ал.1 на чл.213 от ЗГ, ако не е изпълнено което и да е от изискванията в т.1 до т.4 от същата норма. Тези дейности са: покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване, като при всяка една от тях по отделно, следва да са налице изискванията по т.1-4. В този смисъл и санкционната норма на чл.266, ал.1 от ЗГ препраща към всички нарушения на забраните в закона, относно посочените в състава дейности, поради което нарушението на всяко изискване към законосъобразността на дейностите, съставлява отделно административно нарушение наказуемо с отделно наказание. По тази причина нарушителят ще носи отговорност за всяко от нарушенията по чл.213, ал.1, т.1-4 от ЗГ по отделно, така както изисква принципът на чл.18 от ЗАНН, което в случая е съобразено от наказващия орган, който е наложил две отделни наказания.
В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато друго нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, когато се установи, че деянието за което е образувано административнонаказателно производство съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Според съда, конкретния случай е именно такъв – административнонаказателното производство е било образувано със съставяне на АУАН № 000865/17.08.2018 г., който наред с други документи е бил изпратен от наказващия орган - РДГ Ловеч на Районна прокуратура гр.Ловеч за преценка наличие на престъпление/сигнал л.47 – л.51/, без обаче наказващият орган да изпълни императивно вменените му с нормата на чл.33,ал.2 от ЗАНН задължения да прекрати административнонаказателното производство. Поради това, че административнонаказателното производство не е било прекратено от наказващия орган, то негово задължение е било да издаде наказателно постановление до изтичането на шестмесечния срок от съставянето на акта, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Този срок е давностен, в какъвто смисъл е и ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. В случая АУАН е бил съставен на 17.08.2018 г., а наказателното постановление е издадено на 27.06.2019 г., т.е. много след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Обстоятелството, че АУАН е бил изпратен на Районна прокуратура гр.Ловеч за преценка имало ли е извършено престъпление по смисъла на НК, не е такова, което прекъсва давността, именно поради императивния характер на нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН. Същата ясно и категорично разпорежда, че при данни за извършено престъпление, административнонаказателното производство се прекратява. Въпреки, че в писмото, с което АУАН е бил изпратен на РП Ловеч не е посочено наказващият орган да е установил данни за извършено престъпление и същия е изпратен по съображения за „преценка за наличието на престъпление”, недопустимо е било административнонаказателното производство да продължава, докато чака органите на досъдебното производство да се произнесат, тъй като това води и до нарушаване на правилото ne bis in idem /ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по т.д.№ 3/2015 г./ Идеята, който законодателят е въвел с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН е именно да се избегне едновременното търсене на административна и наказателна отговорност за едно и също деяние, без значение е дали се е стигнало до налагане на наказание, поради което не споделя изложените възражения от юриск.Т. в тази връзка. Нещо повече по образуваното дос.производство жалбоподателят М. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 17.04.2019 г. за престъпление по чл.235, ал.1, пр.1, пр.9 и пр.10, във връзка с чл.20, ал.2 от НК за същото деяние, за което е образувано и административнонаказателното производство и при същата фактическа обстановка. При това положение е недопустимо да се ценят дадените от него показания в качеството му на свидетел по дос.производство и да се изтъкват противоречия между тях и дадените обяснения пред служители на РДГ в хода на проверката, поради което възражението на юриск.Т. се явява неоснователно. Следва да се има предвид, че дори и да не се е стигнало до реализиране на наказателната отговорност на конкретно лице по образуваното досъдебно производство, то по прекратеното вече административнонаказателно производство е нямало пречка да бъде реализирана тази му отговорност при положение, че наказващият орган счита, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, пр.3, т.1 и т.2 от ЗГ, но е следвало да се позове на постановлението на РП-Ловеч за прекратяване на наказателното производство, каквато възможност му дава закона в чл.36, ал.2 от ЗАНН. При един такъв развой на случая е нямало пречки да бъде издадено законосъобразно НП, поне що се отнася до срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, но въз основа на постановлението на прокурора, а не въз основа на АУАН. Не се споделя възражението на юриск.Т., че при положение, че към административнонаказателната преписка е приложено въпросното постановление на РП за прекратяване на наказателното производство, то наказващият орган го е съобразил и е реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя въз основа на него. Видно от обжалваното НП, наказващият орган ясно е записал, че издава НП въз основа на АУАН с № 000865/17.08.2018 г. и подобно интерпретиране на фактите е недопустимо. Поради тези съображения настоящия съдебен състав намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.2 и чл.34,ал.3 от ЗАНН.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че посоченото процесуално нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и е абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, в частта, в която на жалбоподателя са наложени наказания за нарушения на чл.213, ал.1,пр.3, т.1 и т.2 от ЗГ.
НП е незаконосъобразно и в частта, в която на основание чл.20 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ е отнет в полза на държавата ********, като вещ, послужила за извършване на нарушението, тъй като т.а. не е собственост на нарушителя и стойността на същия явно не съответства на характера и тежестта на нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя и наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Поради изложеното НП в тази му част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Въпреки този изход на процеса съдът приема, че НП следва да бъде потвърдено в частта, в която на основание чл.21 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 8,40 пр.мз дърва за горене от цер и благун с дължина на секциите 1 линеен метър, тъй като същите са придобити от жалбоподателя не по предвидения в ЗГ ред.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 995/27.06.2019 год. на Павли Петров Богдански, Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, в частта, в която е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275,ал.1,т.2 от Закона за горите и чл. 266,ал.1,пр.4, във връзка с чл.213, ал.1, пр.3,т.1 от Закона за горите глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева и на основание чл.266,ал.1,пр.4, във връзка с чл.213, ал.1,пр.3, т.2 от Закона за горите глоба в размер на 500.00/петстотин/ лева на М.К.М., ЕГН: **********, за нарушение на чл.213,ал.1, пр.3, т.1 и т.2 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 995/27.06.2019 год. на Павли Петров Богдански, Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, в частта, в която на основание чл.20 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ е отнет в полза на държавата ********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 995/27.06.2019 год. на Павли Петров Богдански, Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :