Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 917
гр. Хасково, 30.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и девети декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1108 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Х.А. -
гражданин на И., против Решение № УПХ-175/18.11.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавна агенция за бежанците.
Оспорващият излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната
незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушения
на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били
изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на
заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно
своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от
същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се
съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила била явно
неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в Ирак,
с положението на различните етнически групи там и обстоятелствата, свързани със
заплахите, на които оспорващият бил обект, но всичко това били обстоятелства,
които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като
имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Сочи се, че
ВКБООН и отделните държави гарантирали, че правителствените институции,
правните съветници и служителите, които участвали в процеса на определяне на
бежанския статут, били добре запознати с насоките за работа със случаи на
заплахи и преследване, на които оспорващият бил обект в Ирак. Поради това,
органите трябвало да съзнават тежкото положение на хора като оспорващия,
намиращи се в безизходица, притиснати от събитията в страната им по произход.
Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено
процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за
правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно
използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало
своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито
интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен,
че граничело с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния
закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя молба за
закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ. Видно било от мотивите на решението, че административният орган
обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в Ирак, без да търси и
събере информация от утвърдени международни източници, като се задоволил
единствено с това декларативно да обяви, че оспорващият не бил преследван по
смисъла на ЗУБ и че могъл ефективно да се защити в страната си по произход.
Неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В хода на производството
пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи
своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението
се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана
молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят не бил обект на репресии и
нямало риск за живота и сигурността му в И.. Същевременно не били изложени
никакви аргументи защо било прието, че оспорващият се позовава на обстоятелства
извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение от
преследване. Жалбоподателят не посочил по време на провежданото с него интервю
икономически съображения за напускане на страната си, както приел
административният орган. Заявената от него причина за напускане била свързана с
липсата на сигурност и перспектива за един млад човек. Бил в опасност и се
чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявява, че ако бил
останал още в И., може би вече щял да бъде убит или пострадал. Тези факти говорели
за формално отношение към него и към представената бежанска история.
Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде
отказана закрила и бъде върнат обратно в И., щял да бъде изложен на опасност от
сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко
това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в И. и че това била
причината да напусне страната. Като незаконосъобразен се изтъква и извода на
решаващия орган относно прилагането на чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба
представлявала транспониране на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Цитира
се Решение от 17.02.2009г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07г., в
мотивите на което съдът изрично приемал, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен
статут) не е необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално
застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от
личните му обстоятелства, което административният орган следвало да вземе
предвид, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма от общностното
право, която следва да се прилага еднакво от всички държави – членки. Заявява
се, че обжалваното решение противоречи на административно-производствените
правила и на материалните норми на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече
на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да бъде отменено и преписката да
бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в
производство по общия ред.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,
РПЦ – Харманли, в депозирана по делото чрез процесуален представител писмена
защита, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че решението на интервюиращия орган е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде отхвърлена като неоснователна
депозираната срещу него жалба.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция
„Миграция“, СДВНЧ - Любимец с вх. № 105450-2710/27.10.2020г., и втората - подадена
чрез РПЦ – Харманли с вх. № 1146/30.10.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП-16034/30.10.2020г.,
жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№ УП-16034/30.10.2020г.
търсещият закрила е записан с имената А.Х.А., гражданство: И., роден на ***г. в
И., Б., със същия постоянен адрес, религия – …, .., етническа принадлежност – …,
професия - …, с … образование, женен, документи за самоличност – национално
свидетелство за управление на МПС № ……, изд. от И.. на 07.06.2012, валиден до
07.06.2025.
С Писмо рег. № УП-16034/02.11.2020г.
на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП-16034/04.11.2020г. В хода на интервюто
жалбоподателят е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния
лист и е посочил, че е напуснал легално И. преди два месеца, с кола, за Т.. Носил
със себе си своя паспорт и шофьорска книжка. Останал в град И. около 15 дни,
след това преминал в България. В Република България влязъл нелегално, през
зелена граница преди един месец. Били група от 3 души, три дни вървели пеша в
гората и стигнали до едно село. Там били задържани от българската полиция. Заявява,
че не е арестуван в държавата си по произход или друга държава, че не е
осъждан, че не е имал проблеми заради принадлежността си към етническата група
на арабите. По повод изповядваната от него религия заявил, че имал проблем,
заради това, че е мюсюлманин …, понеже
шиитите искали да стане шиит. 80 % от хората в квартала на град Б., където
живеел, били шиити и те го питали защо не ходи с тях да се моли в шиитската
джамия. Казвал им, че ще отиде, но не ходил с тях. След това същите хора
започнали да го обиждат, заради това, че не ходил в тяхната джамия. Посочва, че
не е имал проблеми с официалните власти в страната, че не е членувал в политически
партии или организации. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта.
Като причина да напусне И. посочва, че го заплашвали хора на шиитите, бил
заплашван също и от шиитските партии. Обикновените хора шиити искали от него да
спазва шиитския ислям и да ходи в шиитската джамия с тях. Шиитските партии
искали от него да следи мюсюлманите сунити, кой от тях ходи на джамия и кой не
и да им казва кой какво прави. Искали също да набие който от сунитите не спазва
шиитските правила. Шиитите му казали, че ако не ги слуша, ще го последва
съдбата на брат му. Два месеца, след като получил тази заплаха, напуснал И..
Разказал, че през 2018г. брат му бил убит от шиитските партии, защото бил
офицер в полицията и шиитите искали от него да стане шиит, но той отказал и
затова го убили. Брат му бил в партията на бившия режим в И.. Той бил член на
партията на С. Х. и това също било причина да бъде убит. Общо четири пъти жалбоподателят
бил заплашван и след последната заплаха напуснал. Не се оплакал в полицията,
защото нямало смисъл. Полицаите работели със същите тези хора – шиитите. И дори
да пуснел жалба, полицаите нищо нямало да направят. Върху него лично било
оказвано насилие – няколко месеца преди да напусне, го набили хора от шиитите.
Семейството му, което се намирало в И., нямало проблеми, но преди шест месеца
шиитите се опитали да отвлекат малкия му брат, за да искат откуп след това. В
семейството му всички били мюсюлмани сунити. В цял И. положението било така - навсякъде
шиити притеснявали сунитите. През 2018г. отишъл в И. К. и работил в един
автосервиз в град А.. Там работил три месеца, но не му платили. Подал жалба в
полицията в А., но му казали, че е …. и няма работа за него при тях. Подал
молба за закрила в Република България, защото чул, че България е сигурна
държава. Заявил, че не би се завърнал в И., защото се страхува, че ще го убият
шиитите.
С Решение № УПХ-175/18.11.2020г.
на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Е.
Ч., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.Х.А. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 23.11.2020г., а жалбата срещу решението е подадена на 25.11.2020г.
(видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в
преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана
страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Е. Д. Ч., младши експерт
в Регистрационно - приемателен център – гр.Х., определен със Заповед № РД05-422/08.06.2017г.
на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ
орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло
неоснователни.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденецът е регистриран на 30.10.2020г., а оспореният акт е издаден на 18.11.2020г.
Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал.
1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю,
което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
е заявил като причини за напускане на И. такива, които са изцяло от личен
характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ
основания. Посочил е, че е напуснал И. заради заплаха, отправена към него от
шиитите. Същият обаче заявява, че не е бил арестуван, преследван, обект на
репресии или насилие, че не е имал опасения за физическата си сигурност от
страна на властите по повод етническата си принадлежност и евентуална
политическа ангажираност, нито проблеми във връзка с религиозната си
принадлежност. Тоест същият не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него
преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск
от бъдещо такова. В този смисъл административният орган е извършил единствено
възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя,
и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за
предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причините,
поради които същият е напуснал държавата си по произход, не попадат в
приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде
предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие на
опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на
семейството му по причините, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от
материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо
чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия
измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице
субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба
понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение правилен е
изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска държавата си на
произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантни за
настоящото производство. Извод в насока липса на осъществено преследване по
смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя може да се извлече и от факта, че
същият е напуснал страната си по произход легално. В този смисъл,
административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива
2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело
№ C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.
15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на
Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува
в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне
на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната
страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си
на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на
съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е
преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-549/13.10.2020г. и Справка с вх.
№ МД-612/11.11.2020г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, относно
Република И.. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека.
Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за
доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други
надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в И. да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен конфликт“ по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност,
тоест да обхваща цялата територия на съответната държава, както и живота и
здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе си да е
изложен на реален риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на И.,
който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда
на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други противопоставими
доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може
да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на
жалбоподателя по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.А. - гражданин на И.,
против Решение № УПХ-175/18.11.2020г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: