Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1147 20.09.2019
г.
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд, V наказателен състав,
на тринадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Златка Калоянова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3292 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е по чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана
жалба от „В.С.А. К.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.******* представлявано от Д. Д.
Д. срещу Наказателно постановление
№ 02-0002284/18.04.2019г., издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 415 ал.1 от Кодекса
на труда (КТ) и на основание чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 (десет хиляда) лева.
С жалбата се моли за отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че към датата на
издаване на задължителното предписание от Д ИТ-Бургас трудовото правоотношение
с К.К. било прекратено
и Д ИТ-Бургас не може да решава трудови спорове посредством ПАМ.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява негови представите или упролномощено лице.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да се потвърди
наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена
в срока за обжалване от легитимирано
лице, поради което следва да
се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства, в това число и гласните
такива в хода на съдебното следствие
пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира установено
от фактическа страна следното:
На 25.03.2019г свидетелят Д.Р. в
качеството на главен инспектор в Д ИТ-Бургас съвместно със С.М. също главен
инспектор в дирекцията извършили проверка по документи относно спазване на
трудовото законодателство на „В.С.А. К.“ ООД
със седалище в гр.* и ЕИК ******. В хода на проверката установили, че
„В.С.А. К.“ ООД с ЕИК . в качеството му
на работодател не изпълнил задължението си по задължително предписание посочено
в т.1 от Протокол №ПР 1843947/20.12.2018 г на Д „ИТ“ (лист 22-24 от делото), а
именно да изплати дължимото обезщетение при съкращаване поради намаляване на
обема на работа на лицето К.И.К. с ЕГН ********** съгласно изискванията на
чл.222 ал.1 от КТ със срок на изпълнение до 25.01.2019 г. К. полагала труд на
стопанисвания от дружеството обект: Жилищен комплекс „**“ , находящ
се в с.*********** като чистач (хигиенист) (видно от разчетната
ведомост на дружеството за месец октомври на 2018 г на лист 19 от делото). На
16.09.2018 г К. била освободена от
дружеството на основание чл.328 т.3 от КТ (лист 18 от делото). На
11.12.2018г със заявление същата е поискала да й бъде изплатено обезщетение по
чл.222 ал.1 от КТ (лист 16 от делото) адресирано до дружеството –жалбоподател.
При извършената първоначална проверка на 17.01.2019 г инспекторите в Д ИТ са
дали възможност до 25.01.2019 г дружеството да изплати на бившия си работник
обезщетение в размер на една брутна заплата за времето, през което е останала
без работа.
Това задължително предписание, обаче не е
изпълнено и на 25.03.2019г свидетелите Р. и М. извършили отново документална
проверка на дружеството в Д ИТ-Бургас и установили, че дадените на 17.01.2019 г
задължителни предписания не са били изпълнени.
За извършената
проверка бил съставен протокол №ПР 1909548/25.03.2019г. В същия ден протоколът
бил връчена на управителя на дружеството-жалбоподател.
За констатираното
нарушение на 25.03.2019г свидетелят Д.Р. в присъствието на свидетеля М. и
управителя на дружеството-жалбоподател съставила акт за установяване на
административно нарушение (лист7-9 от делото), в който е прието, че дружеството
в качеството му на работодател на К. не изпълнил задължително предписание,
дадено в протокол от 17.01.2019г с краен срок до 25.01.2019г да изплати дължимото обезщетение на К.К. при съкращаване й поради намаляване обема на работа в
размер на една брутна работна заплата за времето, през което е останала без
работа съгласно изискванията на чл.222 ал.1 от КТ. Правната квалификация на
административното нарушение в акта е по чл.415 ал.1 от КТ. Актът е подписан от
управителя на дружеството без възражение. Освен това същият е написал
декларация (лист 21 от делото), в която е отразил, че обезщетението на К. не е
било изплатено до 25.03.2019г.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта. Като взел предвид акта
административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление № 02-0002284/18.04.2019 г (лист 10 от делото). В него
при пълна идентичност с описаната в акта фактология и
правна квалификация на нарушението на основание чл. 415 ал.1 от КТ на
дружеството „В.С.А. К.“ ООД с ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
От правна страна
съдът приема следното:
На първо място,
както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентен
орган (лист 27) и в сроковете на чл.34 ЗАНН.
По несъмнен начин се доказа
извършеното административно нарушение. Съдът не приема възраженията в жалбата
относно наличие на трудов спор и че Д ИТ-Бургас не следва да се намесва в него,
тъй като посочените в жалбата решения на VІ-то отделение на ВАС касаят
нарушения по чл.404 ал.1 от КТ, а не тези по чл.415 ал.1 от КТ. Освен това
инспекцията налага в настоящото производство административни наказания, а не
ПАМ.
Актът и
наказателното постановление от външна страна са издадени при наличие на
задължителните реквизити визирани в чл.42 и ч.57 от ЗАНН.
При определяне на
имуществената санкция административнонаказващият орган е наложил максималният
предвиден в закона размер като не е
мотивирал това. Съдът счита, че при санкция в от 1500 до 10 000 лева
предвидена в чл.415 ал.1 КТ, наложената от 10 000 на дружеството е
необосновано висока. Съдът счита, че с
оглед постигане целите на чл.12 от ЗАНН следва санкцията да бъде в размер около
средния -5000 лева като съобрази броя на неизпълнените предписания дадени от Д
ИТ на дружеството–работодател. В тази си част наказателното постановление
следва да бъде изменено, а в останалата си част потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение второ и първо
от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002284/18.04.2019г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция
по труда“–Бургас, с което за нарушение на чл. 415 ал.1 от Кодекса
на труда (КТ) и на основание чл.415 ал.1 от КТ на „В.С.А. К.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр** представлявано
от Д. Д. Д. в частта му, в която е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 (десет
хиляда) лева, като НАМАЛЯВА на 5000 (пет хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 02-0002284/18.04.2019г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция
по труда“–Бургас, в останалата
му част.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:З.К.