Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, II въззивен
състав, в открито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН
МИЛЕВ
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
При участието на секретаря Мариана Косачева и
прокурора Благовест Байраков, разгледа докладваното от съдия Иван Коев ВНОХД № 1027
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 08.11.2017г. по НОХД № 11004/2014г. по описа на СРС, НО,109-ти
състав гражданския ответник П.Г.К. е
осъден да заплати на гражданския ищец Д.И.Ч. сумата от 5000лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
извършеното престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от настъпването на увреждането до окончателното й изплащане,
както и сумата от 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение, за
претърпени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва от настъпването на увреждането на
27.01.2014г. до окончателното изплащане като е отхвърлил предявения граждански
иск за сумата над 3000лв. до пълния размер 5000лв.
Със същата присъда П.Г.К. е осъден
да заплати на Д.И.Ч. сумата от 850лв. /осемстотин и петдесет лева/,
представляващи разноски за процесуално представителство.
С присъдата П.Г.К. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 320лв. /триста и двадесет лева/
държавна такса уважената част на гражданските искове, сумата от 240лв. /двеста
и четиридесет лева/, представляващи разноски за изслушване на вещи лица, както
и 5лв. такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е депозирана жалба от гражданския ответник К., в която се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се посочва,
наказателния съд е разгледал граждански
иск, който всъщност е подсъден на гражданския съд. Твърди се, че съдът неправилно се е ръководил от факта на подписано
споразумение и неправилно е възприел представената от гражданския ищец
фактическа обстановка. Посочва се, че
съдът неправилно е одобрил съдебномедицинската експертиза, тъй като същата не
доказва точен механизъм на ударите, а също и съдебнопсихиатричната експертиза,
която не доказва наличието на продължителен страх у пострадалия. Оспорва
възприетата от съда фактическа обстановка, тъй като не става ясно по безсъмнен
начин механизма на нанесените удари. Иска се намаляване на определеното с
присъдата обезщетение.
В разпоредително заседание от
27.02.2018г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, свидетели и експерти
пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови доказателства в
настоящото производство.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд жалбоподателят П.К., редовно призован не се явява.
Представителят на СГП счита
въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционната присъда, с която е
уважен предявения граждански иск за правилна и законосъобразна като моли за
потвърждаването й.
Повереникът на гражданския ищец-
адв. П. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Намира първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна, съобразена със събраните по делото
доказателства.
Софийски градски съд, II въззивен
състав след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното:
Районният съд задълбочено е
изследвал фактологията, релевантна за реализиране на гражданската претенция по делото,
заявена от гражданския ищец, като въззивната инстанция не намира основания за
ревизиране фактическите изводи, приети от първия съд, които са следните:
Гражданския ответник П.Г.К. е роден
на ***г***, с настоящ адрес:***, българин, български гражданин, осъждан,
неженен, със средно образование, трудово зает, ЕГН **********.
На 27.01.2014г. гражданският ищец Д.Ч.
управлявал лек автомобил, като пътувал към магазин „Пикадили“ в гр. София, на
ул. „202“. Около 17,20 часа същият навлязъл с автомобила си в локалното платно
и преди отбивката за магазин „Пикадили“ намалил скоростта на движение на
автомобила си, като бил ударен в задната си част на автомобила си от лек
автомобил управляван от подсъдимия К.. Двата автомобила спрели и излезли
водачите им. Подсъдимият К. казал на гражданския ищец „Ей сега ще те
застрелям“, след което нанесъл удар с юмрук в областта на лявото му око.
Пострадалият Ч. се качил на
автомобила си и го паркирал на паркинга между магазините „Бакхаус“ и
„Пикадили“, а подсъдимият К. паркирал управлявания от него автомобил до
автомобила на пострадалия. Двамата отново излезли от автомобилите, като
подсъдимият К. нанесъл на пострадалия Ч. удари с юмруци по лицето, от които
пострадалият паднал на земята. Пострадалият Ч. успял да се изправи и да избяга
в посока магазин „Пикадили“, а подсъдимият К. се качил в автомобила си и си
тръгнал.
С влязло в сила Споразумение,
постановено по НОХД 11004/14г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, П. Г.К. се е
признал за виновен в това, че:
-
На
27.01.2014г. около 17.20 часа в гр. София на локалното платно на ул. 202, на
паркинг между магазините Бакхаус и Пикадили чрез нанасяне на удари с юмруци по
лицето причинил на Д.И.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долната челюст /в областта на десния клон и клондиларния израстък вляво/,
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.
129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
-
на 27.10.2014г. около 17.20 часа в гр. София
на локалното платно на ул. 202 преди отбивката за магазин Пикадили се заканил
на Д.И.Ч. с убийство като казал: „Ей сега ще те застрелям“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у Д.И.Ч. – престъпление по чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 от НК.
Описаната фактическа обстановка
правилно е приета за установена въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а именно: частично обясненията на К., показанията на
гражданския ищец Д.Ч., показанията на свидетеля Л.И.Ч., съдебно-психиатричната
експертиза – /л.54 от ДП/, съдебно- медицинска експертиза /л.84 от ДП/ ,
съдебно-медицинско удостоверение № I-24/2014г.
на Д.Ч. /л.8 от ДП/, Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
от 16.10.2013 /л.27 от ДП/, Протокол за разпознаване на лица и предмети /л.30
от ДП/, Копие от страници на журнали, водени от 105-ти и 111-ти хирургичен
кабинет /л.74-82 от ДП/, справка за съдимост /л.87 от ДП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за
обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е
налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени
вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване противоправното деяние на
ответника, вредите, както и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата
на чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и
задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е
възложено на ответника.
В конкретния случай и от събраните по делото доказателства се установява,
че на посочената в исковата молба дата ответникът К. виновно е нанесъл удари с ръце в главата на
гражданския ищец Ч., при който му причинил травматични увреждания – счупване на
долната челюст, кръвонасядане и хематом в дясната челна област, кръвонасядане в
дясната слепоочна област, кръвоизлив по лявата орбита; разкъсно-контузна рана в
областта на ръба на лява орбита под долния клепач; кръвоизлив под конюктивата
на лявото око; кръвонасядане по лява ушна мида – кръвонасядане в областта зад и
по дясната ушна мида; кръвонасядане в долната челюст в дясно ; кръовонасядане в
областта на лявата скула и буза; охлузване в същата област; кръвонасядане по
ръба на долната челюст. Правилно съдът е преценил, че одобреното по делото
споразумение, с което на П.К. е наложено наказание е задължително относно
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Това е така, защото съгласно
разпоредбата па чл. 413, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК споразуменията, одобрени по реда на
глава 29 от НПК са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли с деецът и наказуемо ли е деянието. Ето защо верни са
изводите на първия съд, че на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал.3 във вр. ал.2 от НПК съдът следва да се съобрази със
задължителната сила на споразумението относно това, че описаното в исковата
молба деяние е противоправно и извършено виновно от П.К..
Възраженията на гражданския ответник /бивш подсъдим по делото/ относно
неправилност на изпълнената по делото СМЕ, както и съдебно-психиатрична
експертиза, а също и по отношение на липса на изясняване на механизма на
нанасяне на ударите са неоснователни, поради изложеното по –горе, , защото
определението, с което е одобрено споразумението, има последиците на влязла в
сила присъда и обвързва гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
Правилно и обосновано първия съд е
заключил, че се доказва пряката и непосредствена връзка между настъпилите
увреждания и противоправното деяние, тъй като същите са получени от директни
попадения на удари с ръце от страна на подсъдимия спрямо пострадалия.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. При определяне па този размер следва да
се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия,
трайността на вредните последици.
Съобразявайки събраните по делото гласни доказателства правилно съдът е
приел, че по делото се установява, че в резултат па извършеното от П.К. деяние пострадалият
е претърпял увреждания в различни анатомични области – в областта на челюстта,
на дясна слепоочна област, на лява ушна мида и по челната област, които показват,
че са нанесени повече удари, което се оценява и от настоящия съдебен състав
като физически тормоз, при който се натрупват различни болезнени усещания
предвид множествеността на ударите.
Правилно е преценено, че освен болки във връзка с преживяване на
травмите към момента на получаването им, пострадалият е изпитал неприятни
усещания и при оперативната намеса свързана с фиксирането на устната му кухина
в затворено положение с шина. Съдът е взел предвид, че пострадалият е изпитвал
болки, когато излиза на студено през първия месец от лечението си, а също и че
трудно си отварял устата около две седмици след това. Обосновано е ценено, че пострадалият е
загубил социализация, предвид невъзможността да говори с уста, а също и че е
приемал храна само със сламка.
За да достигне до тези изводи правилно съдът е кредитирал събраните в хода
на първоинстанционното производство гласни доказателства- показанията на
двамата свидетели, които са еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Фактът, че се касае за лица, които са в близки родствени отношения, единия от
които граждански ищец по делото не означава, че техните показания са изначални
недостоверни и не следва да бъдат кредитирани. Ако се придава предварителна
сила на подобни доказателства и априори се изключва тяхната достоверност само
поради наличието на близки отношения между тях и евентуална заинтересованост от
изхода на делото, то би следвало тези доказателства да са изначално
недопустими, което не е така. За да бъдат отхвърлени като недостоверни подобни
показания следва да са събрани други доказателства, които да опровергават или
най- малкото да разколебават показанията на тези свидетели, да внасят съмнение
в тяхната добросъвестност и достоверност, респ. показанията да звучат житейски
нелогично и/или абсурдно. В конкретния случай тези доказателства освен, че са в
пълен синхрон помежду си се подкрепят от извършената по делото СМЕ и
медицинската документация приобщена по делото. Ето защо и не са налице
основания да бъде поставяна под съмнение достоверността на тези показания и
същите да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Въз основа на тях освен датата, мястото и
механизма на извършените престъпления съдът установи последиците за гражданския
ищец, изразяващи се в невъзможност да говори, да се храни нормално за известен
период от време, както и изпитаните от него болки по време, а и след инцидента.
По изложените съображения и като е кредитирал същите в цялост първостепенният
съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, а се е съобразил изцяло и
с правилата на формалната логика.
За да приеме тези изводи съдът се е
доверил и на заключението на изготвената в хода на производството СМЕ по писмени данни като изготвена от вещо лице,
притежаващо необходимите знания и опит в областта. В разясненията в хода на
съдебното заседание вещото лице потвърждава, че нанесените удари са няколко,
като уточнява, че счупването на челюстта не би могло да се получи при падане.
Вещото лице е категорично, че на мястото на счупването има много нервни
окончания и се изпитва силна болка, което води до нарушение на мекотъканите и
разместването на челюстта. Посочва още, че след операцията болката продължава
30 дни, като лицето поне още 20 дни трябва да се храни със сламка и да приема
само течна храна.
Що се касае до конкретния размер на обезщетението, първостепенният съд е
приел, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 5
000 лева, който е и пълния поискан размер от страна на гражданския ищец за
извършеното спрямо него престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК
Въззивната инстанция споделя този довод на първостепенния съд, като счита,
че обезщетението не е нито занижено, нито завишено. Все пак следва да се има
предвид, че се касае за причинена телесна повреда на пострадалия и граждански
ищец, като се имат предвид тежките последици за него и преживените
продължителни болки във връзка с извършеното престъпление.
Предвид изложеното, възраженията на гражданския ответник във връзка с
размера на обезщетението, което е присъдил първия съд, се явяват изцяло
неоснователни.
Що се касае до второто престъпление
– това по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК от събраните по делото доказателства се
установява, че на посочената в исковата молба дата ответникът К. виновно е отправил закана спрямо гражданския
ищец като му казал: „Ей сега ще те застрелям“, което провокирало реакция на
стрес у пострадалото лице. Отново следва да се отбележи, че одобреното по
делото споразумение, с което на П.К. е наложено наказание е задължително
относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по
смисъла на чл. 300 от ГПК. Това е така, защото съгласно
разпоредбата па чл. 413, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК споразуменията, одобрени по реда на
глава 29 от 111 1К са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено
ли е деянието, виновен ли с деецът и наказуемо ли е деянието. Ето защо верни са
изводите на първия съд, че на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал.3 във вр. ал.2 от НПК съдът следва да се съобрази със
задължителната сила на споразумението относно това, че описаното в исковата
молба деяние е противоправно и извършено виновно от П.К..
Доказва се пряка и непосредствена
връзка между настъпилите последици – преживения страх от пострадалия за живота
си и извършеното от гражданския ответник деяние.
Правилно първостепенният съд е
преценил, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. При определяне па този размер следва да
се вземат предвид вида и степента на увреждането, трайността на вредните
последици.
Съобразявайки събраните по делото
гласни доказателства правилно съдът е приел, че по делото се установява, че в
резултат па извършеното от К. деяние ищецът е претърпял страх за живота си, тъй
като заканата е била обективирана не само с думи, но и с действия – нанесения
изключително агресивен побой спрямо него.
За да достигне до тези изводи
правилно съдът е кредитирал събраните в хода на първоинстанционното
производство гласни доказателства- показанията на двамата свидетели, както и
заключението на изпълнената по делото съдебно-психиатрична експертиза, съгласно
което вследствие отправената към ищеца закана, същият се чувствал уплашен за
живота си като има преживяване за непосредствена витална застрашеност със
съответни емоционални и вегетативни признаци. Вещото лице посочва, че
цялостното поведение на гражданския ответник е възбудило у гражданския ищец
тревожно състояние и е налице ситуативно преживяване за страх на живота. Вещото
лице в хода на разясненията, които дава към експертизата пред съда посочва, че
към момента на прегледа на освидетелствания е бил спокоен, без данни за посттравматичен
стрес.
Що се касае до конкретния размер на
обезщетението, първостепенният съд е приел, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди е в размер на 3 000 лева, като е уважил иска до размера
на тази сума, а за горницата е отхвърлил същия като неоснователен.
Настоящият съдебен състав счита, че
в този размер обезщетението е завишено като се вземе предвид факта, че макар и
доста интензивна заплахата не е оставила трайни последици върху пострадалия.
Същият в съдебно заседание посочва, че реално не е изпитвал страх след
инцидента за живота си, а само по време на самия инцидент, което е от значение
за правилното определяне на размера на неимуществените вреди по справедливост.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на
1 000лева е справедливо, а искът
над този размер до пълния размер от 5 000лв. се явява недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Правилно първата инстанция е приела също
така, че основателна всъщност се явява и акцесорната претенция- акцесорното
искане за обезщетение за забавено плащане. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът
е изпаднал в забава за плащане на обезщетение за причинените от него вреди от
датата на увреждането -27.01.2014 г. и следователно дължи да заплати
обезщетение за забавено плащане именно от тази дата, поради което е бил осъден
да заплати законната лихва считано от момента на увредата до окончателното
изплащане на сумите.
Законосъобразно първостепенният съд е осъдил ответника в настоящето
производство- бивш подсъдим по делото на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати
на Д.И. Чолаков сумата от 850лв. (осемстотин и петдесет) лева, представляващи
направените от него разноски по водене на делото. Обосновано гражданският
ответник е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен
съд сумата от 240лв., представляваща разноски за изслушване на вещи лица.
Предвид размера на обезщетението, което е присъдено държавната такса, която
следва да бъде заплатена от гражданския ответник следва да бъде намалена от
320лв.на 240лв. Правилно гражданският ответник е осъден да заплати сумата от
5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Същевременно при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, прие, че следва да потвърди изцяло
същата, в какъвто смисъл постанови своето решение.
Мотивиран така и на основание 337, ал.3 предл.
последно вр. с чл. 334, т.3 и чл. 338 вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Софийски градски съд
ИЗМЕНЯ Присъда от 08.11.2017 г. постановена по НОХД № 11004/14
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 109 състав като:
НАМАЛЯВА размера на присъденото на
гражданския ищец Д.И.Ч. обезщетение за неимуществени вреди от престъпление по
чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК от 3000лв. /три хиляди лева/ на 1000лв. /хиляда
лева/.
НАМАЛЯВА размера на присъдената държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск от 320/триста и двадесет лева/
лева на 240/двеста и четиридесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.