Р Е Ш Е Н И Е
№260149/26.8.2020г.
Гр.Варна, 26.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ –ри състав, в
публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА Ж.
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16 898 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявена искова молба от ищцовото дружество ЕООД „
Л. * „ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***45, представлявано от
управителя П. А., чрез процесуален представител адвокат от АК Варна –Д.К.,***
против ответното дружество ” М.И.” ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от управителя А. Е.
Ищцовото
дружество е навело следните фактически твърдения в сезиращата ВРС искова молба:
На 01.08.2019 г. двете
дружества сключили предварителен договор за покупко -
продажба на паркомясто № 7 /седем/, находящо се в двора по проект на жилищна сграда с площ от
12,00 кв.м. при граници:вътрешен двор,стоянка за
велосипеди, жилищна сграда и паркомясто № 6/ шест/. Ищцовото дружество се задължило да закупи парко мястото „недвижим имот „ за общо 3000 евро или левовата им равностойност по курса на
БНБ,като плащанията да бъдели извършени при следния начин: При подписване на
предварителния договор 2100 евро, 600 евро в двуседмичен срок от уведомяване за получен Акт обр.15,
300 евро в двуседмичен срок от уведомяване за получено разрешение за ползване.
На 07.08.2019 г., твърди ищцовото дружество че
превело от банковата си сметка сума от
4 107 лева по сметката на ответника.След седмица от свой познат управителя
на ищцовото дружество научил, че такава сделка не
може да се осъществи и затова да си поискал парите .По този повод първоначално
управителя на ищцовото дружество провел
телефонни разговори с ответника, на
4.9.2019 г. изплатил и уведомление по ел.поща че разваля договора поради невъзможността паркомястото
да му бъде прехвърлено а на 17.9.2019 г. изпратил и телепоща.
Ответникът категорично отказал да счете договора за развален и да върне получената сума,като считал, че няма да има проблеми с
бъдеща сделка . След наемане на адвокат, управителя на ищцовата
страна разбрал че договора който бил подписан между страните бил нищожен както и бъдещия договор също би бил нищожен поради правния статут на паркоместата
и по точно че същите не могат да се считан като самостоятелен обект на правото
на собственост.
В уточнителната си молба ищецът е пояснил твърденията си като на първо място е посочил, че счита,
че договорът от 1.8.2019 г.е нищожен поради невъзможен предмет .На второ
място ищецът заявява,че претендира връщане на реално заплатената от него
сума от 4 107 лева, / закръглена левова равностойност на 2100 евро / -сума
дадена от ищеца на ответника без основание.
На
база на горните твърдения ищецът е прецизирал и петитумите на исковете си а
именно :
1/. Да бъде постановено Решение по силата на което да
се прогласи нищожността на Договор от 1.8.2019г. сключен между страните за
продажба на паркомясто № 7 , находящо
се в двора по проект на жилищна страда,
с площ от 12,00 кв. м., при граници : вътрешен двор, стоянка
за велосипеди , жилищна сграда и паркомясто № 6,
попадащо в *, първи микрорайон, съставляващ ПИ с идентификатор *, на основание чл. 26, ал.1 пр.1 –во ЗЗД – поради невъзможен предмет .
2/. Да бъде осъдено ответното дружество да върне на ищцовото сумата от 4 107 лева – дадена на ответника
без основание съгласно чл.55,ал.1 пр.1 –во ЗЗД , ВЕДНО със законната лихва върху исковата сума
от 4017 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.10.2019 г. и до окончателното изплащане на вземането, на
основание
чл. 86, ал. ЗЗД .
Ищецът желае ВРС да уважи иска ведно с присъждане на
сторените разноски,като представя заверени за вярност с оригинала копия на
документи които желае да бъдат приобщени като писмени доказателства .
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез
адвокат Х.Х. от ВАК е изразил следното становище
: Предявените искове ответното дружество намира за допустими, но неоснователни.
С отговора на искова молба ответното дружество
оспорва изложените в исковата молба твърдения като заявява следното : Между
двете дружества никога не съществувало намерение за покупко
- продажба на паркомясто 7, представляващо „ самостоятелен
обект на правото на собственост “ или продажбата на някаква „прилежаща площ към
жилищна сграда в етажна собственост “, както невярно се твърдяло в исковата
молба . Ответникът сочи, че ищецът проявил желание и сключил предварителен
договор за придобиването на паркомясто № 7 с
площ от 12 кв.м. при съответните граници, находящо
се „в двора по проекта на жилищната сграда“ в ПИ с идентификатор № *. Това паркомясто № 7 съгласно одобрените архитектурни обекти на
сградата представлявало едно измежду специално обособените места за паркиране в
незастроената част от дворното място, а не самостоятелен обект. Те били
предвидени и обособени съгласно изискванията на застрояването, вкл. в
конкретния архитектурен проект, площообразуването на
обекта и описани в нотариалния акт за учредяване на право на строеж на
сградата.Ниската цена, заявява ответника, била причината, поради която ищецът
предпочел да придобие мястото за паркиране - ПМ 7 в двора, а не предлаганите
му, но на по-висока цена ПМ или гараж, находящи се в
сградата.На следващо място ответникът сочи, че в договора изрично бил указан и
начина, по който паркомястото щяло да бъде придобито
в окончателния договор. В чл. 6, изречение последно от Договора било
уговорено, че на купувача ще бъде прехвърлена ид.ч.
от земята на дворното място след получаване на разрешение за ползване на
построената в имота сграда. Съгласно т.4 от цитирания нотариален
акт, ответникът имал и предоставени права по чл.33 от ЗС от останалите
собственици на дворното място да може да се разпорежда самостоятелно с ид.ч. от дворното място, обособени като паркоместа
в двора.Такива сделки - за покупко - продажба на ид.ч. от поземлен имот за места за паркиране в дворните
места, извън обема на сградите – възразява ответника,че не са нищожни, а
напротив представлявали постоянна
практика в последните години при условията на „ново строителство“. Затова не
само се предвиждало обособяване на такива паркоместа
извън очертанията на новопроектираните сгради, но и често, в зависимост от
количеството на наличните места за паркиране според проектите, това се явявало
и условие за одобряване строителството в поземлените имоти.
Всъщност всичко изложено по – горе, заявява
ответникът:„ с най-големи подробности“, било известно на законния представител
на ищцовото дружество - в хода на проведените
преговори в офиса на продавача. Той бил запознат и с изброените по - горе
документи. В договора от 01.08.2019г. била отразена действителната воля на
страните - да се придобие място за паркиране ПМ 7 в двора, а не самостоятелен
обект – ПМ 7.
Ответникът при сключването на договора,релевира същият в срока по чл.131 ГПК, както и до този
момент се явявал добросъвестен търговец и изправна страна в търговската сделка
и заявява, че ще си изпълни задълженията по договора така, както са уговорени.С
оглед горното според ответника ищецът нямал основание да иска разваляне на
договора или обявяване на нищожността на договора.При така изложеното по-горе,
искането на ответника е ВРС да отхвърли исковете като неоснователни и в полза
на ответника да се присъдят сторените разноски .В подкрепа на възраженията си
ответникът е изразил становище по доказателствените
искания на ищеца като не възразява да се приемат представените с исковата молба
писмени доказателства.
В
проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 31.07.2020 г. адв.К.
процесуален представител на ищеца поддържа исковата молба като желае ВРС да
уважи предявените искове като основателни и доказани ведно с присъждане на
разноските по делото.За основателността и доказаността
на исковете адв.К. развива подробни правни
доводи,вписани в протокола от о.с.з., като в предходното открито съдебно
заседание е направила възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.
В същото
открито съдебно заседание адв.Х. процесуален
представител на ответното дружество изразява становището си по същество на
спора ,навеждайки правни доводи за неоснователност и на двата иска, респ. желае
произнасяне на съда в този смисъл ведно с присъждане на разноските по делото .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА СТРАНА:
Предявените
от ищцовата против ответната страна искове са заявени
в условията на обективно, кумулативно съединяване и намират правното си
основание в нормите на чл. 26, ал.1 пр.1 –во ЗЗД ,чл.55,ал.1 пр.1 –во
ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД . Исковете са
процесуално допустими и съдът дължи произнасяне по тях в заявената поредност .
С проекта за доклад по делото,обявен за окончателен
съдът е разпределил тежестта на доказване между страните и отделил спорните от
безспорните факти и обстоятелства.
С проекта за доклад, обявен за окончателен без
възражение на страните съдът е приел ЗА БЕЗСПОРНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че страните по спора са сключили писмен договор от
1.8.2019 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
С доклада по делото съдът е разпределил тежестта
на доказване като съгласно чл. 146,
ал. 1, т. 5 от ГПК е възложил в тежест на ищеца да установи и докаже при
условията на пълно и главно докзване,че : на
твърдяната в исковата молба дата 1.8.2019 г.е сключен договор между ищцовата и ответната страна с предмет покупко
продажба на правото на собственост върху паркомясто №
7 , продажна цена, условия на договора; да установи и докаже че в изпълнение на
договореното от 1.8.2019 г. е платил на ответника 4017 лв. левовата
равностойност на 2100 евро;твърденията си ,че договора от 1.8.2019 г.е
недействителен поради липса на предмет и че исковата сума от 4017 лева е дадена
от ищеца на ответника, получена от ответника – без основание , респ. че с
получената сума ответникът се е обогатил а ищецът обеднял. В тежест на
ответника съдът е възложил да установи наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в частност действителната воля между ищеца и ответника обективирана в договора от 1.8.2019 г. и възраженията си за
действителност на самия договор .В тежест на ответника е да установи и докаже
че исковата сума е получена от него на годно правно основание .
При така разпределената тежест на доказване за
установяване и доказване на твърденията си всяка от страните е ангажира писмени
доказателства.Приобщени по делото са като писмени доказателства ангажираните от
ищеца с исковата молба
заверени за вярност с оригинала копия на :
договор от 01.08.2019 г., преводно нареждане от 07.08.2019 г., уведомление за
прекратяване на договор от 04.09.2019 г., известие за доставяне от 17.09.2019
г., уведомление от 13.09.2019 г., телепоща от
16.09.2019 г., справка за актуално състояние на „М.И.“ ЕООД, справка за
актуално състояние на „Л. *“ ЕООД, представените
в срока по чл.131 ГПК от ответника с отговора
на искова молба : нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № */2018 г., Варненски нотариус, скица
на ПИ № */13.12.2017 г. изд. от СГКК-Варна, разрешение за строеж №
169/25.09.2018 г. изд. от Община Варна, площообразуване
на сграда в УПИ *-*,
кв.*, *, план за застрояване от
12.02.2018 г., вкл.и приобщените в о.с.з.представени от ответника в незаверен
вид: одобрен инвестиционен проект одобрен на 23.02.2018 г., обяснителна записка
одобрена на 23.02.2018 г., технико – икономически показатели одобрени на
23.02.2018 г., план за застрояване, одобрен на 23.02.2018 г.
В
полза на ответната страна са допуснати и
гласни доказателства чрез показанията на св.Мая Михова, показания които
съдът не кредитира т.к. свидетелката работи при ответника и същите тези
показания попадат под хипотезата на чл.176 ГПК .
При
така ангажираните от страните доказателства ,от фактическа и правна страна се
налагат следните изводи :
На
дата1.8.2019 г. между „М. И. „ ЕООД и „Л. * „ЕООД е бил сключен писмен договор
двустранно подписан от управителите на двете дружества.Спор между страните няма
че на посочената дата е сключен писмен договор а и заверено за вярност с
оригинала копие от същия е приложено на л. 7 -8 по делото.Видно от вписаното в
договора в чл.1 е визиран предмета на договора - продавачът ( ответното дружество) се е задължил да построи и продаде
на купувача ( ищцовото дружество ) срещу заплащане така както е уговорено в
договора недвижим имот в предвидена за ново строителство жилищна сграда в *
първи м.р. съставляващ поземлен имот с идентификатор *, а именно
Паркомясто № 7 находящо
се в двора по проекта на жилищната
сграда с площ от 12,00 кв.м. при
граници: вътрешен двор, стоянка за велосипеди, жилищната
сграда, паркомясто № 6. Под площ на обектите е
записано, че се разбира застроената площ по Наредба 5, вкл. и полагащите се идеални части от ОЧС за всеки обект
поотделно, съгласно площообразувателен протокол, изготвен след одобряване на
работния проект. Съгл. чл.2 от договора срокът за предаване на съответния
недвижим имот е определен като 18 месеца след даване на строителна линия на
строителната площадка а съгласно чл.2, ал.1 на договора е посочено,че срокът
спира да тече при неподходящи за строителството метрологични условия както и
при бедствия, аварии, военни положения, мобилизации, строителни забрани,
ограничения и др. от държавни и общински институции не по вина на строителя.
Цените
и начина на плащане са визирани в чл. 3 и чл.4.В чл.3 е записано че цената на
описания в чл.1 недвижим имот е 3000 евро или равностойността им в български
лева по фиксинга на БНБ 1,95583 лева за 1 евро. В чл.4 е посочено че плащанията
се извършват както следва : 4.1. – 2100 евро при подписване на договора, 4.2.
600 евро в двуседмичен срок от уведомяване за получен Акт Обр.15,
4.3 – 300,00 евро в двуседмичен срок от уведомяване за получено Разрешение за
ползване. Установено е по делото че на дата 07.08.2019 г.по банков път ищецът е
превел на ответника сумата от 4 107,00 лева, като този факт е изяснен по
делото от приложеното на л. 8 –ми заверено за вярност с оригинала преводно
нареждане –неоспорено от ответника. В същото преводно нареждане е вписано,че
сумата е преведена за паркомясто 7 с ид.10135.3512.1431 по договор от 1.8.2018 г.
От
останалите ангажирани от ищеца писмени доказателства приложени на л. 9 – 14 е
видно,че ищецът е предприел действия по разваляне на договора сключен с
ответника и искане за връщане на сумата от 4107 лв.
От
ангажираните от ответника обаче писмени а и гласни доказателства не се
установява наличието на действителен предварителен договор за покупко -продажба на процесното паркомясто.Приложения на лист 38 -52 в заверено за вярност
с оригинала копие на нотариален акт за учредяване на право на строеж върху
недвижим имот № * , том * , дело 800/2018 г. доказва само че на 18.10.2018 г.
В.Н. и М.П. взаимно си запазват и учредяват за себе си право на строеж за конкретни обекти и учредяват на ответното
ЕООД безсрочно право на строеж за изграждане на жилищна сграда на пет етажа
надземни, един полуподземен и един тавански съгласно
ПУП ПРЗ и одобрен архитектурен проект в съсобствен на
учредителите недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *, при условията на
договора вписани подробно в нотариалния акт. Приложения на л. 60 -ти поделото
технически проект на сграда със смесено предназначение в УПИ * – *, кв.* по
плана на * , * с проектант арх.В. П. в мащаб 1 : 1000 и на л. 82 –ри не
установява друго освен че по повод учреденото право на строеж ответникът е
пристъпил към строеж на сградата и че е изготвен технически проект. На последно
място от приложеното на лист 55 –ти по делото заверено за вярност с оригинала
копие на Разрешение за строеж № 169/25.9.2018 г. е видно, че на осн.чл.142,ал.1, ал.4,ал.6 т. 2 , чл. 148 ал.1 , 2 и 4 и
чл.152,ал.1 ЗУТ ,че на М. П. и В. Н. е издадено от Гл.арх. на Община ВАРНА
разрешението да се извърши строеж на сграда със смесено предназначение находяща се УПИ * – * с идентификатор * в кв.* по плана на
П. м.р. на Варна, р-н М.
Отделно
от горното от изготвеното площообразуване от
20.12.2017 г. се вижда,че процесното паркомясто 7 е посочено като паркомясто
в незастроената част на имота с площ на същото 12,00 и същата цифра като ид.ч. от дворното място.Данни по делото сградата да е
въведена в експлоатация, да е издаден акт обр.15 няма
а от приложената на л. 53 –ти скица на имот с номер * се вижда,че целият
недвижим имот към 2017 г. е бил с площ от 911 кв.м., без да има отразяване на
сграда .
При така изложеното по-горе ВРС намира,че
предявените искове са основателни и доказани,като по същество се спира на
следните правни доводи :
С Решение № 171/08.08.2014
г. постановено по реда на чл.290 ГПК, Четвърто г.о. ГК , с докладчик съдията Б.
Ц. по гр.д.№ 4175/2013 г.е даден
ясен и пълен отговор на спорния по делото първи въпрос – действителен или
нищожен е договора за покупко - продажба на процесното паркомясто .ВРС в
настоящия му състав споделя напълно всички изложени от съдия Б.Ц. правни доводи
в цитирания акт по същество на спора отнесен до ВКС,като счита че в настоящото
производство ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си,че
договорът от дата 1.8.2019 г. е действителен .Както може да се прочете от самия
договор от дата 1.8.2019 г. в действителност в този договор е обективирано
съглашение между ищеца и ответника за продажба на паркомясто
№7 с площ от 12 кв.м. находящо се на двора на сграда
която ще бъде построена в УПИ * при условията визирани в чл.2- 15 .За настоящия
състав договора е предварителен по см. на чл.19 ЗЗД , т.к.в чл. 5 е посочено
задължение на продавача да завърши качествено в договорения срок проектиране,
организация и строителство съгласно одобрените проекти като издаде цялата
сграда с акт обр.15 и подаде документи за разрешение
за ползване.Предварителния характер на договора се извлича и от текста на чл. 9
от договора /л. 7/ - по силата на който купувачът има право да посочи а
продавача се задължава да приеме за купувач в окончателния договор трето
физическо или юридическо лице.
Така приетия за предварителен договор
сключен между ищеца и ответника ВРС намира за недействителен поради липса на
предмет.В същия смисъл ВКС с Определение № 74/17.01.2014 г. по
гр.д. № 4175/2013 г. е допуснал
касационно обжалване на въззивно решение на основание
чл. 280 ,ал.1 т. 1 и т.2 ГПК по материално правния въпрос - действителен или
нищожен е предварителен договор за продажба на паркомясто,
и представлява ли последното обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ.
В определението по чл. 288 от ГПК е прието, че на този въпрос е дадено противоречиво
разрешение в обжалваното въззивно решение и в решение
№ 53/08.05.2009 г. по гр. дело № 5871/2007 г. на І-во
гр. отд. на ВКС, решение № 1159/30.12.2008 г. по гр.
дело № 3834/2007 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС
(постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г.), решение № 222/30.03.2010 г.
по гр. дело № 4076/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 102/08.04.2010 г. по гр. дело № 4017/2008 г. на ІІ-ро
гр. отд. на ВКС (постановени по реда на чл. 290 от ГПК) и Тълкувателно решение № 84/06.11.1968 г. по гр. дело № 74/1968 г. на ОСГК
на ВС (постановено при действието на отменения ЗУСС).Правния отговор на този въпрос се съдържа в мотивите на Решение № 171/08.08.2014 г. постановено по реда на
чл.290 ГПК, Четвърто г.о. ГК , с докладчик съдията Б. Ц. по гр.д.№ 4175/2013 г.
Според състава на ВКС постановил Решение №
171/08.08.2014 г. когато предмет на договора е
реална част от неподеляема
сграда или урегулиран поземлен имот, този предмет не съществува
реално, но е възможен и не е
забранен от закона. Този предмет ще възникне, когато бъде извършено
преустройство въз основа на одобрен инвестиционен проект за реално обособяване
на частта, предмет на договора в самостоятелен обект или за присъединяването й
към съседен отделен обект в сградата, съответно одобряването на ПУП за
обособяване на реалната част в отделен УПИ или присъединяването й към съседен
УПИ. Ако при сключването на договора това е било възможно, договорът е валиден, но ако в последствие поради
изменение на правилата и нормите за териториално и селищно устройство това стане невъзможно, валидният договор ще бъде развален по
право. Бъде ли одобрен инвестиционен проект за съответното преустройство или
съответния ПУП, не може да се поставя въпросът бил ли е възможен предметът на
договора при сключването му, пояснява съдия Ц., като отчита че трябва да се
прави разлика между обвързващата сила на договора за прехвърляне на собственост
върху бъдеща вещ и неговия вещноправен прехвърлителен ефект.
В
мотивите си съдия Ц. е посочил още, че :
„ при сключването му договорът обвързва валидно страните, ако възникването на
вещта е възможно.Сключеният валиден договор поражда вещноправния
си прехвърлителен ефект по-късно, когато вещта
възникне.От това следва и че преценката дали договорът има или не възможен
предмет, респ. – дали е действителен или нищожен в хипотезите на чл. 26, ал. 2,
предл. 1 от ЗЗД, следва да се извършва към момента на
сключването на този договор, каквото е становището, застъпено в решение №
102/08.04.2010 г. по гр. дело № 4017/2008 г. на ІІ-ро
гр. отд. на ВКС, постановено спо
реда на чл. 290 от ГПК. Съобразно цитираната по-горе съдебна практика,
предварителният договор за продажба на паркомясто е
нищожен поради невъзможен предмет.“
При
така създадената практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК, цитирана по-горе, ВРС счита,че предварителния
договор за продажба на паркомясто № 7 сключен между
страните е недействителен - нищожен поради невъзможен предмет съгл. чл.26 ЗЗД.По делото няма и твърдения че паркомястото е
самостоятелен обект нито доказателства в тази насока , което е допълнителен
аргумент в подкрепа на извода,че предявеният иск за прогласяване на
недействителността на договора е основателен.
Предявеният
по делото осъдителен иск,според ВРС също се явява напълно основателен и доказан
,т.к. по делото е доказано плащането на исковата сума от 4017,00 лева сторено
на 7.8.2019 г. от ищеца към ответника по банков път. Ответникът не е оспорил,че
е получил исковата сума а напротив –предлага ищецът да плати и следващите се по
договора още две суми.С плащането на сумата от 4107 лева сторено на база
недействителен договор, т.е. без основание, ответникът безспорно се е обогатил
а ищецът обеднял поради което и ответникът следва да бъде осъден съгласно чл.55 ЗЗД да върне получената от него парична престация . И
на последно място, предвид аксецорния характер на
вземането за законна лихва и изхода на спора по иска почиващ на института на
неоснователното обогатяване ВРС присъжда в полза на ищеца и законната лихва
върху сумата от 4107 лева считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на вземането съгласно чл. 86 ,ал.1 ЗЗД .
При
този изход на спора съдът присъжда на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от
ищеца съдебно деловодни разноски в пълен размер. Видно от списъка по чл. 80 ГПК
ищцовата страна претендира възстановяване на всички
реално сторени разноски за които по делото са приложени доказателства възлизащи
на 886, 95 лева (осемстотин осемдесет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки )
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор от 01.08.2019г., за продажба на паркомясто № 7 , находящо
се в двора по проект на жилищна страда,
с площ от 12,00 кв. м., при граници : вътрешен двор, стоянка
за велосипеди , жилищна сграда и паркомясто № 6,
попадащо в *, п. микрорайон, съставляващ ПИ с идентификатор * , сключен между страните -
ищцовото дружество ЕООД „ Л. * „ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***45, представлявано от управителя П. А.
и ответното дружество ” М.И.” ЕООД ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя А. Е. , поради невъзможен предмет , на основание
чл. 26, ал.1 пр.1 –во ЗЗД –
ОСЪЖДА ответното дружество
” М.И.” ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от управителя А. Е. ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовото дружество ЕООД „ Л. * „ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***45, представлявано от управителя П. А. СУМАТА от 4107,00 лева(четири хиляди сто и седем лева ) – дадена на
ответника без основание съгласно
чл.55,ал.1 пр.1 –во ЗЗД , ВЕДНО със законната лихва върху исковата сума от 4017,00 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 17.10.2019 г. и до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното
дружество ” М.И.” ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,представлявано
от управителя А. Е. ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество ЕООД „ Л. * „ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***45, представлявано от управителя П. А. СУМАТА от общо 886,95 лева (осемстотин осемдесет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки ) – сторените по делото
съдебно –деловодни разноски от ищцовата страна пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на получаване на преписа .
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: