Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….10.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XVI-ти
въззивен състав на тринадесети септември две хиляди и
седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
на секретаря Таня Георгиева, в присъствието на прокурора А. Неделчева, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 2615 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 12.12.2016г.
по н. о. х. д. № 14796/2015 г. Софийският районен съд, НО, 129 състав е признал
подсъдимия И.А.И. за невиновен в
това, че на 10.11.2013 г. около 20:00 часа на локален път, успореден на главния
път за гр.Банкя, в близост до „Национален хиподрум- гр. Банкя”, в съучастие с Х.В.В.
/съизвършител/, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 4020,00 /четири
хиляди и двадесет/ евро на стойност 7 862,44 /седем хиляди осемстотин шестдесет
и два лева и четиридесет и четири стотинки/ лева от владението на А.К./А.К./ от
М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /нанесъл
удари с юмруци в областта на тялото, след което повалил на земята и ритал с
крака А.К./А.К./ от М., като му крещял „къде са парите”, „дай парите”, след
което ги взел от десния му джоб на панталона, като на основание чл. 304 от НПК
е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1, вр.чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, както и за това, че на 10.11.2013 г. около 20:00 часа на локален
път, успореден на главния път за гр. Банкя, в близост до „Национален хиподрум-
гр.Банкя”, в съучастие с Х.В.В. /съизвършител/, отнел чужди движими вещи -
черно памучно яке на стойност 25.00 /двадесет и пет/ лева, лични документи на
четири лица от африкански произход, без пазарна стойност, лична карта на
чужденец, без пазарна стойност, портфейл без пазарна стойност, сумата от 75.00 /седемдесет
и пет/ долара на стойност 109.52 /сто и девет лева и петдесет и две стотинки/
лева и рецепта от зъболекар, без пазарна стойност, на обща стойност от 138.02 /сто
тридесет и осем лева и две стотинки/ лева от владението на А.D./А.Д./ от Г.,
като употребил заплаха спрямо А.D./А.Д./ от Г. - насочил пистолет към последния
и му казал на английски език да даде парите и сила- започнал да го удря с
палка, като на основание чл. 304 от НПК, е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.198,
ал.1, пр.1 и пр.2, вр.чл. 20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
С цитираната
присъда за невиновен е бил признат и подс. Х.В.В.
в това, че на 10.11.2013 г. около 20:00 часа на локален път, успореден на
главния път за гр.Банкя, в близост до „Национален хиподрум- гр.Банкя”, в
съучастие с И.А.И. /съизвършител/, отнел чужди движими вещи - парична сума в
размер на 4 020,00 /четири хиляди и двадесет/ евро, на стойност 7 862,44 /седем
хиляди осемстотин шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ лева от
владението на А.К./А.К./ от М. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила /нанесъл удари с юмруци в областта на тялото, след което
повалил на земята и ритал е крака А.К./А.К./ от М., като му крещял „къде са
парите”, „дай парите”, след което ги взел от десния му джоб на панталона, като
на основание чл. 304 от НПК, е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.198, ал.1,
пр.1, вр.чл. 20, ал.2, вр.ал.1 от НК, както и за това, че на 10.11.2013 г.
около 20:00 часа на локален път, успореден на главния път за гр.Банкя, в
близост до „Национален хиподрум- гр.Банкя”, в съучастие с И.А.И.
/съизвършител/, отнел чужди движими вещи - черно памучно яке на стойност 25.00 /двадесет
и пет/ лева, лични документи на четири лица от африкански произход, без пазарна
стойност, лична карта на чужденец, без пазарна стойност, портфейл без пазарна
стойност, сумата от 75.00/седемдесет и пет/ долара на стойност 109.52 /сто и
девет лева и петдесет и две стотинки/ лева и рецепта от зъболекар, без пазарна
стойност, на обща стойност от 138.02 /сто тридесет и осем лева и две стотинки/
лева от владението на А.D./А.Д./ от Г., като употребил заплаха спрямо А.D./А.Д./
от Г. - насочил пистолет към последния и му казал на английски език да даде
парите и сила - започнал да го удря с палка, като на основание чл. 304 от НПК,
е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.чл. 20, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
Против
постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него, в които се
излагат аргументи за постановяването й при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в отказ на първата инстанция да събере
всички относими, допустими и необходими за разкриването на обективната истина
по делото доказателства. Излагат се съображения за неполагане от страна на съда
на нужните усилия за установяване на пострадалите от престъплението, които се
явяват и единствените свидетели- очевидци на инкриминираните деяния, както и
неоснователен отказ да бъдат допуснати и разпитани в качеството им на свидетели
преводачът и служителят на 06 РУ СДВР, снел писмените обяснения на двамата
пострадали. Предлага въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и на
основание чл. 334, т.1, вр. чл. 335, ал.2 от НПК да върне делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста с
допълнението към него и моли съда за отмяна на оправдателната присъда на
първоинстанционния съд и постановяване на нова, осъдителна спрямо двамата
подсъдими.
Защитникът на подс.
И.И. – адв. М. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Защитникът на
подс. Х.В. – адв. Б. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като
правилна. Посочва, че са изяснени всички обстоятелства в хода на съдебното
следствие, както и тези във фазата на ДП.
В правото си на
лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият И.И. моли да се потвърди
присъдата постановена от СРС.
В правото си на
лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият Х.В. моли да бъде
оправдан.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС необходими и възможни доказателствени
материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени
процесуални действия са събрани необходимите и възможни от гледна точка на
разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и
обстоятелствата, установявани и изследвани от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен
анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз
основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по
делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС. Предвид
гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата 10.11.2013 г. А.К. от М. и А.Д.от Г. пребивавали
на територията на Република България. Те се свързали с неустановено по делото лице с
малко име П., за да им съдейства за превозването им от гр. София до
неустановено по делото място. На 10.11.2013 г., неустановеното по делото лице -
П. се свързал със свидетеля Е.М.М., с който се познавали от около 10 години и
му предложил срещу заплащане да извърши превоз на няколко чужденци до посочено
от него място. М. се съгласил, като в предоставения му от неустановено по
делото лице с малко име П. лек автомобил „Опел Астра” се качили две лица от
мъжки пол, които били от африкански произход, а самият той се качил в управлявания
от него автомобил заедно с други четирима души. По указания на П., св. М. потеглил
с управлявания от него автомобил и с намиращите се в него двамата чужденци от
африкански произход в посока към гр. Банкя, като П. му казал, че по пътя ще го
настигне лек автомобил марка „Мерцедес” и ще му присветне с фарове, при което св.
М. следва да спре автомобила. Това се случило в района на конната база в гр. Б.,
където св. М. забелязал движещия се зад него л.а., който му присветнал с фарове
и М. спрял управлявания от него лек автомобил. След него същото направил и
водачът на движещия се зад него автомобил. Двамата водачи спрели на локален
път, успореден на главния път за гр. Банкя, в близост до „Национален хиподрум”
- гр. Банкя. Непосредствено след това, от втория автомобил марка „Мерцедес”
слезли подсъдимите И.И. и Х.В., които отворили бързо задните врати на лекия
автомобил, управляван от св. М., свалили от него двамата чужденци, веднага след
което св. М. тръгнал с управлявания от него автомобил в посока към гр. София, без
да разбере какво се е случило след тръгването му със слезлите от автомобила му
лица.
В автомобила,
управляван от М. останали яке, портфейл и документи на едното от превозваните
лица, като М. изхвърлил портфейла и документите в ж.к. „Обеля”, под един храст,
намиращ се пред неработещо заведение в близост до входа на автокъща „Две, три,
четири”, намираща се на бул. „Ломско шосе”, а якето предал на неустановеното
лице с малко име П..
На 14.11.2013 г.
при извършен следствен експеримент с участието на св. М. били намерени
изхвърлените от него в ж.к. „Обеля” вещи и предмети, които били иззети като
веществени доказателства с протокол за оглед от същата дата.
По случая било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, на осн. чл.212,
ал.2 от НПК с първото действие по разследването - разпит на пострадалите
свидетели, които били установени като А.К. от М. и А.Д.от Г., за извършено престъпление
по чл.198, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Е.М.М., М.М., П. А. И.; писмените
доказателства и доказателствени средства – протоколи за следствен експеримент и
за оглед на местопроизшествие от 14.11.2013г., протоколи за разпознаване, справка
от държавна агенция за бежанците – РГ № УП 5802/12.09.15г., справка от Столична
дирекция на вътрешните работи 09 РУ от
29.09.2015г. и от 07.12.15 г., заключението на съдебно – оценителната
експертиза, справки за съдимост на подсъдимите. Цялата изброена доказателствена
съвкупност е била прочетена и приобщена към доказателствения материал по делото
по реда на чл.283 от НПК.
Възприетите от
първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не
е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /Р.
372/01.10.2012г. по н. д. № 1158/2012г. на ВКС, Н.К., III
Н.О./.
Като е спазил
принципа за преценка достоверността на доказателствата, съставът на СРС,
разгледал делото като първа инстанция, е коментирал изчерпателно
доказателствения материал и го е съпоставил. Възраженията, обективирани в протеста,
касаещи допуснато от първоинстанционният съд превратно тълкуване на доказателствата по делото, изразяващо се в
липса на конкретен и ясен отговор на въпроса, защо при наличието на
противоречия в доказателствената съвкупност са кредитирани едни доказателства,
а други са отхвърлени като недостоверни, както и относно допуснато нарушение на
чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от НПК, тъй като в качеството на свидетели не са
били разпитани пострадалите А.К. и А.К.Д., настоящият съдебен състав намира за
неоснователни, поради следните съображения:
Не са налице
основания да бъде прието, че съдът не е положил всички усилия в посока
изясняване на обективната истина по делото и в частност не е установил и
разпитал в качеството на свидетели пострадалите А.К. и А.К.Д.. От приложените по
делото справки е видно, че първоинстанционният съд е търсил пострадалите на
всички известни по делото адреси, а в последствие е обявил същите за
общодържавно издирване с оглед установяване на актуалното им местонахождение,
което обаче не е установено от органите на МВР. Извършеното от съда е изчерпало
обема на неговите възможности и правомощия за призоваване на свидетел, за него
не е съществувал друг, предвиден в закона ред, чрез който лицата да бъдат
осигурени в съдебно заседание за провеждане на разпит. За съда не е съществувал и процесуален ред да приобщи
показанията на свидетелите А.К. и А.К.Д., дадени в хода на досъдебното
производство, с оглед на което единствената му възможност е била да приключи
делото със заличаване на търсените свидетели. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че контролираният съд е положил всички необходими усилия
да установи и да разпита в качеството на свидетели пострадалите лица, поради
което счита, че така формулираното възражение на прокуратурата се явява
неоснователно.
Правилно и
обосновано първоинстанционният съд не е допуснал в качеството на свидетели Л.Б./преводач/
и Б. М. /разследващ полицай/, като е отчел забраната, визирана в процесуалния
закон, съобразно която не може да бъде свидетел лице, участвало в друго
процесуално качество, с изключение на онези, за които това е изрично
предвидено. Законът изрично изключва възможността свидетели да бъдат лимитативно
посочени субекти, участвали в определено процесуално качество в наказателното
производство. В настоящата хипотеза Б. М. е извършвал действия по разследването и то в
качеството му на разследващ орган. Този обективен факт не може да бъде
дерогиран, нито заличен с обратна сила дори и тогава когато са налице основания
да се приеме, че извършените от него действия не са били съобразени с реда и условията в НПК,
респективно, че не са били обективирани в годни доказателствени средства. Така
е защото поначало провеждането на действието, както и резултатът от него подлежат
на доказване с всички допустими доказателствени средства, а не единствено и
само със съответния протокол за провеждането му. Незаконосъобразният характер
на действието има отражение на доказателствената плоскост, но не може да доведе
до заличаване на обективния факт на извършването му от лице в съответното
процесуално качество. Накратко, неспазването на процедурата при извършването на
действието не дисквалифицира процесуалното качество на субекта, който я е
провел. Изключването от доказателствената съвкупност на съставения документ –
също. Разпоредбата на процесуалния закон - чл. 118, ал. 2 НПК въвежда
императивна забрана да бъде разпитван като свидетел онзи, който е участвал в наказателното производство в друго
процесуално качество. Предвидената абсолютна несъвместимост означава, че нито Л.Б.,
нито Б. М. могат да бъдат свидетели по делото. Напълно ирелевантно е дали
изнесената от тях информация е от особено съществено значение за разкриване на
обективната истина. Процесуалният закон не визира правомощие на решаващия орган
за подобна преценка, а отклонение на процесуалните разпоредби е недопустимо. Те
не подлежат на превратно, нито пък на разширително тълкуване. В тази връзка
правилно СРС е съобразил разпоредбите на процесуалния закон и е отказал да
проведе разпит на Л.Б.и
Б. М. в качеството им на свидетели. Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че протеста и в тази му част е неоснователен.
В обобщение на
гореизложеното, съдът счете, че първостепенния съд е направил правилни правни
изводи, досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното
обвинение инкриминирано деяние. Напълно законосъобразно и обосновано е посочил,
че обвинението спрямо двамата подсъдими е останало недоказано, доколкото събраните
по делото доказателства не сочат категорично и безспорно на извършеното от тях
инкриминирано деяние с претендираните от прокуратурата предмети, по
претендирания начин, място и време, въпреки изчерпването на процесуалните
способи за това.
От обективна
страна е налице липса на еднозначно и категорично доказано противозаконно
отнемане на индивидуализирана чужда движима вещ. Нещо повече, в рамките на
цялото проведено досъдебно производство, както и на първоинстанционното такова,
въпреки положените от първия съд процесуални усилия, не е могло да се съберат и
проверят доказателства относно обстоятелствата кой от подсъдимите каква точно
инкриминирана деятелност по твърдяното противозаконно отнемане е извършвал.
Поради липса на
доказани частни съставомерни признаци от обективна страна, безпредметно се
явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от субективна страна.
С оглед на
нормата на чл. 303, ал.1 от НПК – присъдата не може да почива на предположения, когато, въпреки предприетите
от съда възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението
спрямо всяко едно от подсъдимите лица е останало недоказано, единствено
законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са
налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимите лица към него, породените от
доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална
последица е постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013г. на III н. о. ВКС). Правилно районният съд е постановил такава,
за всеки един от подсъдимите, след като
твърдяната в обвинителния акт на прокуратурата фактическа обстановка е
останала недоказана от събраните и
проверени по делото писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване
на принципа на чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на обективната истина.
С оглед
оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските
по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК.
Предвид изложеното
и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие
на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид това
атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.12.2016 г. по н. о. х. д.
№ 14796/2015г. Софийски районен съд, НО, 129-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.