№ 2916
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110162323 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Л. Д. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че спрямо наследодателя му бил издаден изп. лист по гр. д. №
37970/2016г. по описа на СРС, съгласно който е осъден да заплати на ответника сумата от
1616,18лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2013г.- м.04.2015г.,
136,06лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2013г.-28.06.2016г., 13,92лв. – главница за
дялово разпределение за периода м.11.2013г.-м.04.2015г., 1,58лв. – мораторна лихва за
периода 31.12.2013г.-28.06.2016г., както и 335,37лв. – разноски по делото. Посочва, че въз
основа на изп. лист било образувано изп. дело № 4240/2016г. по описа на ЧСИ С. Я., като
последното изп. действие по него било извършено на 15.08.2018г. Твърди, че след тази дата
не са извършвани други действия и изп. дело се прекратило по силата на закона, а
вземанията се погасили по давност.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника горепосочените суми, поради погасяването им по
давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Твърди, че за вземанията е приложима 5-годишна давност, както и че
регулярно са искани и извършвани изп. действия, с които давността е прекъсвана. Счита, че
по време от смъртта на наследодателя на ищеца до конституирането на наследника
производството било спряно.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на
несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
1
факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за вземанията,
каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумите.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.
дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието, че при настъпила
перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
От материалите по изп. дело № 4240/2016г. по описа на ЧСИ С. Я. се установява, че
същото е образувано по молба на ответника от 16.12.2016г., въз основа на приложен изп.
лист от 14.09.2016г., издаден по гр. д. № 37960/2016г. по описа на СРС, с който Н. К. С. е
осъдена да заплати на /фирма/ процесните суми. С молбата са възложени правомощия на
съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. На 17.02.2017г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение. С молба от 11.06.2018г. взискателят е поискал извършване на
справка в НАП, налагане на запор върху трудово възнаграждение/пенсия, както и
насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като на 21.08.2018г. са наложени запори
върху вземания по банкови сметки на длъжника и с тези действия давността е прекъсната.
На 02.10.2019г. взискателят отново е поискал извършването на справка в НАП, налагането
на запор върху трудово възнаграждение/пенсия, както и насрочване на опис на движими
вещи. Съдът намира, че с това действие погасителната давност отново е прекъсната. Както в
цитираното ТР, така и в последваща практика на ВКС по чл. 290 и ГПК – Решение №
68/01.02.2024г. по гр. д. № 1924/2023г., IV ГО на ВКС и др., се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. От значение за прекъсване на давността е действието
на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от
изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите
права и интереси на трети лица. Тоест, за прекъсване на давността е важно самото
направено искане от страна на взискателя, неговото активно поведение за предприемане на
изпълнителни действия с цел събиране на вземането. В случая с молбата от 02.10.2019г. е
сторено именно това, поради което тази молба е в състояние да прекъсне давността.
Установява се, че на 06.05.2021г. длъжникът в производството – Н. К. С. е починал.
Съгласно чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, изпълнителното производство се спира в случаите по чл.
229, ал. 1, т. 2 ГПК – при смърт на някоя от страните. Съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК,
производството се възобновява при отстраняване на пречките за движението му, като при
смърт на ищеца/взискателя съдът/съдебният изпълнител и сам взема необходимите мерки.
От това следва, че от смъртта на длъжника до издирването и конституирането на
наследниците изпълнителното производство е било спряно по силата на закона, което
препятства и възможността му в този период да се прекрати поради настъпила перемпция. С
молба от 26.11.2021г. взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни действия –
запор на банкови сметки и вземания от трудови договори, както и опис на движими вещи.
Тъй като с тази молба са поискани конкретни изпълнителни способи, същата отново
2
прекъсва давността. С разпореждане от 14.06.2023г. следва да се счита, че съдебният
изпълнител е конституирал ищецът в настоящото производство – С. Л. Д. като страна в
процеса на мястото на починалия й наследодател, като на 15.06.2023г. е изведено и
съобщение за това до него. С молба от 01.11.2023г. С. Д. е представила обезпечителна
заповед, издадена по ч. гр. д. № 58151/2023г. по описа на СРС, с която е допуснато
обезпечение на бъдещ отрицателен иск чрез спиране изпълнението на изп. дело №
4240/2016г. по описа на ЧСИ Я.. С постановление от същата дата съдебният изпълнител е
спрял производството. Със спирането на принудителното изпълнение, постановено от съда
като обезпечителна мярка, спира да тече и погасителна давност – Решение № 37/24.02.2021г.
по гр. д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV ГО.
От изложеното следва, че не е налице непрекъснат период от 5 години, в който да е
текла погасителна давност за вземанията и същата да е изтекла, което обуславя извод за
неоснователност на предявените искове.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено място/,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че в качеството си на наследник на Н. К. С. не дължи на ответника следните
суми, за които на 14.09.2016г. спрямо наследодателя е издаден изп. лист по гр. д. №
37970/2016г. по описа на СРС, а именно: 1616,18лв. – главница за доставена топлинна
енергия за периода м.11.2013г.- м.04.2015г., 136,06лв. – мораторна лихва за периода
31.12.2013г.-28.06.2016г., 13,92лв. – главница за дялово разпределение за периода
м.11.2013г.-м.04.2015г., 1,58лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2013г.-28.06.2016г. и
335,37лв. – разноски по делото, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3