№ 58
гр. Плевен , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Ц. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Ц. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20214400500136 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от Л. В. П. с ЕГН********** чрез пълномощника си адв. Е.В. М.
срещу Решение 260585/ 16. 12. 2020 г. по г. д. № 2318/ 2020 г. по описа на Плевенския
районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено решението на районния съд и да
бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
Въззиваемата страна „*****“ ЕАД с ЕИК****** е изразила становище , че решението
на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
1
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е
признал зма установено в отношенията между страните, че Л. В. П. с ЕГН********** дължи
на „*****“ ЕАД с ЕИК****** обща сума в размер на 2574, 92 лв. за консумирана топлинна
енергия, от които 2251, 02 лв. главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 01. 2017 г. до 31. 12. 2019 г., както и 323, 90 лв., представляващи
лихва за забава за периода от 02. 03. 2017 г. до 10. 02. 2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на задължението на основание чл.
415, ал.1 вр. чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението Л. В. П. е
осъдена да заплати на „*****“ ЕАД сумата от 96, 76 лв. разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 5941/ 2019 г. на Плевенския районен съд и сумата от 114, 42 лв.
деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по
делото е приел, че въззивницата е собственик на топлоснабдения имот. Районният съд е
приел , че макар да не е променена партидата на имота след разпоредителните сделки, за
които са приложени нотариални актове, между новия собственик и въззиваемата страна е
налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, които са публикувани и влезли в сила при условията
на чл. 150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното писмено съгласие на клиентите. Съдът е
приел, че за въззивницата са възникнали задължения за заплащане месечните дължими суми
за ползването на тноплинната енергия по реда на чл. 153 ЗЕ и неизпълнението на
задължението в предвидения в чл. 31, ал.1 УС срок (30- дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят) е мотивирал съда да приеме за безспорно доказано, че въззиваемата дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихви.
Районният съд е посочил в мотивите на решението си, че твърденията за ползването на
имота от трети лица за процесния период са ирилевантни за предмета на спора, тъй като не
са представени доказателства в тази насока и не са наведени твърдения, че на предходните
собственици на имота е учредено вещно право на ползване или облигационно такова, по
силата на което същите да се явяват ползватели на топлинна енергия по смисъла на чл. 150
ЗЕ.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно.
От доказателствата по делото става ясно, че през 2013 г. въззивницата е придобила изцяло
правото на собственост върху процесния имот и същата е подала заявление на 08. 05. 2015 г.
за промяна на партидата при въззиваемата страна за потребление на топлоенергия за
процесния имот. Въз основа на това заявление въззиваемата страна е начислявала суми за
консумирана топлоенергия след датата на заявлението, като началната дата на периода на
2
задължението е 01. 01. 2017 г.
Въззивницата твърди, че старите собственици на имота са го ползвали, съответно са
ползвали и топлоенергия до края на 2019 г., което се твърди и от свидетеля на въззивницата
и неин съпруг Симеон Пацов, разпитан в първоинстанционното производство. По делото
обаче липсват каквито и да са доказателства за наличие на наемни правоотношения между
въззивницата и старите собственици или за учредено вещно право на ползване на имота за
определен период. Липсата на каквито и да са доказателства за ползването на имота от трети
лица и наличието само на свидетелски показания от съпруга на въззивницата не водят до
категоричния извод, че до 01. 01. 2020 г. имотът е ползван от трети лица, което да е
основание за освобождаване на въззивницата от задължението за заплащане на топлоенергия
за процесния период.
В хода на производството въззивницата е възразила, че за същия период срещу старите
собственици е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3244/
2019 г. по описа на Плевенския районен съд. Делото е приложено към исковото
производство пред районния съд и действително е издадена заповед за изпълнение срещу
старите собственици. С определение № 5039/ 30. 11. 2019 г. по делото районният съд е
обезсилил на основание чл. 415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение, тъй като в
указания едномесечен срок „*****“ ЕАД не е предявил иск с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал.1 ГПК за установяване на вземането си. Определението е влязло в сила на 12. 12.
2019 г. Следователно към настоящия момент не е налице издадена заповед за изпълнение за
същия процесен период и имот за задължения на старите собственици, поради което
възраженията на въззивницата за дублиране на задължението не е налице.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и
процесуалните превила и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в настоящата
инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение 260585/ 16. 12.
2020 г. по г. д. № 2318/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Л. В. П. с ЕГН**********
да заплати на „*****“ ЕАД с ЕИК****** направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
3
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3 , т.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4