Решение по дело №88/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е      Ш       Е       Н       И       Е          № 82

 

гр.Кюстендил, 28.11.2019 г.

  

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание

на двадесет и шести февруари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева

 

при участието на секретаря: Галина Кирилова

след като разгледа докладваното от съдия: Ваня Богоева           т. д. №  88

по описа за 2017 г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Национална агенция за приходите, гр. София, ул. ***е предявила против „Интегрирани пътни системи“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община Кюстендил – в производство по несъстоятелност, със синдик А.Б.Т.  иск с правно основание чл.694 ТЗ за признаване за установено по отношение на ТД – длъжник, което е в производство по несъстоятелност, че публичните вземания в общ размер на 73 296.59 лева, представляващи изтекли лихви до 30.10.2015 г., установени с ревизионен акт № Р-1600161500262-091-001/2015 г. и ревизионен акт №16001615001414-091-001/2015 г. и двата издадени от ТД на НАП – Пловдив, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на ответника, са с поредност на удовлетворяване по ред 6, съгласно разпоредбата на чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ.

В исковата молба са изложени факти и обстоятелства от ищеца, на които основава претенцията си относно това, че по отношение на ответното търговско дружество е открито производство по несъстоятелност, като е посочено, че с Решение от 30.10.2015 г., постановено по т. д. № 6/2015 година на КнОС е обявена неплатежоспособността на ответното търговско дружество и е открито производство по несъстоятелност. Последвало е вписване на решението. Същото така в Търговския регистър по партидата на дружеството е вписан списък на предявени и неприети от синдика вземания на кредитори на дружеството под № 20170613123025. В него са били включени публични вземания в общ размер на 437 452,73 лв. От тази сума главницата е в размер на 315 108,38 лв., а лихвите са 122 344,35 лв., начислени към дата -  12.05.2017 г., които вземания са били предявени от НАП с молба, подадена на 15.05.2017 г. Последвало е подаване на възражение от НАП по реда на чл. 690  от ТЗ срещу невключване на вземанията в списъка, като е заявено искане същите да бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на ответното търговско дружество.

В исковата молба е посочено, че с определение от 01.08.2017 г. постановено по горепосоченото търговско дело възражението е било уважено и посочените вземания са включени в списъка на приетите вземания на кредиторите. С определението е определена поредност на удовлетворяване на вземането за главница по чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ, а относно вземанията за лихви по реда на чл. 722, ал.1, т.9 от ТЗ. Според разбирането на ищеца вземането му за лихви следва да бъде с друга определена поредност, а именно, и това вземане да бъде удовлетворено по поредността установена с разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ.

В исковата молба се сочи, че претенцията касае установяване поредност на удовлетворяване на вземане за лихви, възникнали до 30.10.2015 г. в общ размер на 73 296, 59 лв. 

В исковата молба се сочи, че основание за възникване на публичните задължения за лихви са два ревизионни актове. С посочените ревизионни актове са установени вземания за данък върху добавена стойност, сумите представляващи главници и съответно изтекли лихви. Първият ревизионен акт е с № 16001615002624 – 091-001/2015 г., а вторият ревизионен акт с № 16001615001414 - 091-001 за 2015 г. Същите са издадени от ТД на НАП Пловдив. Подробно и обстоятелствено позовавайки се на законови разпоредби, ищецът е пояснил значението на ревизионните актове като изпълнителен титул, както и вида на вземанията, това че същите са публични вземания в полза на държавата. Сочи се, че  първият от горепосочените ревизионни актове обхваща ревизиран период с начален момент 01.10.2011 г. до 28.02.2014 г., а вторият, периодът е с начален момент 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г. Позовават се на изготвена и приложена към молба под №  95-39-3/1567 от 15.05.2017 г.,  справка за предявяване на публичните вземания, в която са посочени размерите на предявените вземания, както за главница, така и за лихви и основанията за тях. Сочи се, че в справката са посочени вземания възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника и се сочи, че към този момент, /без уточняване на начален момент на периода/, публичното задължение за лихви възлиза в общ размер на 73 296,59 лв., сочейки, че сума в размер на 59 713,74 лв. е установена с първия от посочените Ревизионни актове, а остатъкът в размер на 13 282,85 лв. са установени с втория ревизионен акт. И именно по отношение на тази сума в общ размер на 73 296,59 лв. ищецът претендира, че същата представляваща публично държавно вземане, възникнало към 30.10.2015 г. и установено с двата ревизионни актове следва да бъде удовлетворено с поредност определена с разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ, вместо определената от съда, с определение от 01.08.2017 г. по ТД № 6 от 2015 г. на КнОС, по т.9. Това е и предмета на предявения установителен иск.

От страна на ответното търговско дружество не е постъпвал отговор.

От синдика, който задължително участва по делото, като страна по повод подадената искова молба е постъпил отговор, в който се оспорва допустимостта на иска, като е застъпено становище, че установителният иск, който е предявен и предмет на разглеждане по делото е преждевременно предявен, както и, че материалният закон не предвижда такъв ред за установяване на вземания и счита, че въпросът следва и може да бъде поставен  едва след като по реда чл. 721 от ТЗ, бъде изготвена сметката. Едва тогава кредиторът би могъл да подаде възражение срещу тази сметка. По същество се изразява становище за неоснователност на иска при условията на евентуалност в случай, че не бъде прието становището за недопустимост на иска.  Акцентира се върху обстоятелството, което не е заявено и посочено в исковата молба, а именно – това, че с определението на съда по несъстоятелността под № 448 от 01.08.2017 г., с което е уважено подаденото възражение по чл. 690 от ТЗ от НАП, вземанията предмет на двата Ревизионни актове са включени в списъка на приетите вземания под условие, поради това, че Ревизионните актове не са влезли в сила.  Сочи се, че по делото липсват данни, респ. представени доказателства, които да установяват влизането на Ревизионните актове в сила.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:

От извършената служебна справка в Търговския регистър /ТР/ по партидата на „Интегрирани пътни системи“ АД се установи, че по отношение на същото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№6/2015 г. по описа на КнОС с решение от 30.10.2015 г.

Ищецът Национална агенция за приходите с молба изх. № 95-39-3/15#67/15.05.2017 г. на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ  е предявило  пред синдика на „Интегрирани пътни системи“ АД своите вземания в общ размер на 437 452.73 лв., от които 315 108.38 лева – главници и 122 344.35 лева – лихви, начислени към 12.05.2017 г., като същите са включени в списъка на

                                                                                   - 2 -

предявени, но неприети вземания, обявен в ТР по партидата на дружеството под №20170613123025.

В срока по чл.690 от ТЗ, Национална агенция за приходите депозирала възражение с изх. № 95-39-3/15#68/20.06.2017 г. срещу включването на вземанията в списъка на неприетите вземания, като е направено искане вземанията да бъдат включени в списъка на приетите вземания.

С определение от 01.08.2017 г., постановено по т.д.№ 6 /2015 г.по описа на Окръжен съд Кюстендил, след разглеждане на подаденото от Агенцията за приходите възражение, съдът по несъстоятелността е включил посочените вземания в списък на приети вземания на кредитори на „Интегрирани пътни системи“ АД по чл.687, ал.2 ТЗ, като е определил поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ за публичните вземания главници и по чл.722, ал.1, т.9 за публичните вземания за лихви.

Основание за възникване на публичните задължения за лихви са два ревизионни актове, с които са установени вземания за данък върху добавена стойност, сумите представляващи главници и съответно изтекли лихви. Първият ревизионен акт е с № 16001615002624 – 091-001/2015 г., а вторият ревизионен акт с № 16001615001414 - 091-001 за 2015 г. Същите са издадени от ТД на НАП Пловдив.

Първият ревизионен акт обхваща ревизиран период с начален момент 01.10.2011 г. до 28.02.2014 г., а при втория, периодът е с начален момент 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г.

От представена по делото Справка за предявяване на публични вземания под №  95-39-3/1567 от 15.05.2017 г.,  се установяват размерите на предявените вземания, както за главница, така и за лихви и основанията за тях, като публичното задължение за лихви възлиза в общ размер на 73 296,59 лв.

От приложено към делото писмо с изх. № 07-00-20#1/05.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. Пловдив към Национална агенция за приходите, се установява, че ревизионен ат № Р-1600161500262-091-001/2015 г. не е влязъл в сила, доколкото решение на АС - Пловдив по адм. д. № 3296/2017 г., по което предмет на делото е била законосъобразността на издадения ревизионен акт, не е влязло в сила, поради невръчването му на ответната страна.

От влязло в сила определение № 172/29.01.2016 г. на АС - Пловдив по дело № 3/2016 г. се установява, че ревизионен акт № 16001615001414-091-001/2015 г. е влязъл в законна сила, доколкото депозираната срещу него жалба от „Интегрирани инфраструктури Смолян“ ДЗЗД, към което дружество участник е и „Интегрирани пътни системи“ АД е оставена без разглеждане.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.Н.Т., се установява, че дължимите суми по двата цитирани по-горе ревизионни актове са както следва: главница 315 108.38 лева и лихви в размер на 73 296.59 лева, или общо сума в размер на 388 404.97 лева.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.722, т.6 ТЗ  под този ред се удовлетворяват публичноправни вземания на държавата и общините като данъци, такси, мита, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Видно от определение от 01.08.2017 г., постановено по т.д. № 6/2015 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, съдът по несъстоятелността е определил поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ за публичните вземания за главници и по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ за публичните вземания за лихви.

Няма спор относно тези вземания по основание и размер, тъй като същите са включени от съда по несъстоятелността в списъка на приетите вземания.

Спора в настоящия случай произтича от това дали вземанията за лихви попадат в приложното поле на предвидените за удовлетворяване публични вземания в чл. 722, т.6 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 685, ал.2 ТЗ, при предявяване на вземанията кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията му. При изготвяне на списъка на приетите вземания синдикът посочва кредитора, размера, основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването им. Правото на кредитора да направи писмено възражение пред съда срещу прието или неприето от синдика вземане и впоследствие правото да предяви иск за установяване несъществуване на прието вземане или съществуването на неприето вземане включва не само право на възражение срещу основанието или размера на вземането, но и възражение срещу привилегиите и обезпеченията. Допустимо е кредиторът, направил писмено възражение срещу прието от синдика вземане по чл. 690 ТЗ, да предяви иск за определяне поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал.4 ТЗ. Основание за този извод може да се извлече и от разпоредбата на чл. 726, ал.2 ТЗ, съгласно която за оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение, а когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане. Привилегиите, предвидени в различните хипотези на чл. 722, ал.1 ТЗ, представляват акцесорно право, а допустимостта на иск за тяхното установяване, определяне поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената от синдика, респективно с определението по одобряването й, произтича от закона – чл. 694 вр. чл. 726, ал.2 ТЗ. Оспорването в този случай /както е посочено в определение № 374 от 13.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 599/2014 г., II т. о., ТК/, се осъществява в рамките на производствата по чл. 690, чл. 692 и чл. 694 ТЗ.

Веднъж одобрен от съда, списъкът на приетите вземания, макар и да не се ползва със сила на присъдено нещо, не може да бъде променян от синдика при изготвяне на сметката за разпределение. С постановяване на определението по чл. 692 ТЗ, с което съдът одобрява списъка на приетите от синдика вземания, настъпва стабилитет по приемане на вземанията. В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приети вземания по чл. 692 ТЗ. Последното е именно с оглед обстоятелството, че с одобряване от съда на списък на синдика с приети вземания се свързва извършването на съпътстващи и последващи процесуални действия в производството по несъстоятелност. Както се посочи по-горе, промяна в тези характеристики би могла да настъпи единствено с влизане в сила на решение по чл. 694 ТЗ, каквото в настоящия случай не е налице.

Характера на вземането на публично вземане само по себе си осъществява привилегия, тъй като същото подлежи на удовлетворяване преди останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по реда на чл. 722, т.6 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на част IV от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания. Според чл. 164, ал.5 ДОПК, ако публичното вземане е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал.1 ТЗ, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението. Забраната по чл. 164, ал.4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността. Съдът, разглеждащ иска по чл. 694 ТЗ, също следва да зачете в случая не само стабилното публично вземане, но и липсата на

                                                                            -  3 -

 

спор относно основанието и размера му, а и относно характера му, доколкото същото представлява включено в списъка на приетите вземане, одобрено от съда по несъстоятелността с определение по чл. 692 ТЗ.

В предмета на настоящото производство не е поредността на удовлетворяване вземането на Национална агенция по приходите, а привилегията му като вземане на кредитор, установена в публичен интерес. Съдът по несъстоятелността е посочил привилегия за вземането за лихви по реда на чл.722, т.9 ТЗ.

В случая обаче, съдът намира, че доколкото произхожда от акт за установяване на публично вземане, вземането за лихви, макар и акцесорно, не губи публично-правния си характер и същото следа да се ползва от привилегията на това вземане, а именно предвидения ред на удовлетворяването му като публично вземане по т.6 на чл. 722 ТЗ.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като основателен. Тъй като списъка на приетите вземания не подлежи на промяна след одобряването му от съда по реда на чл. 692 ТЗ, то привилегията на вземането на Национална агенция за приходите за вземането за лихви в общ размер на 73 296.59 лв., следва да бъде съобразена от съда при одобряване на сметката за разпределение, съответно постановеното от съда е задължително за синдика при изготвянето й.

Предвид уважаването на иска в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски, които се изразяват в претендирано ю.к.възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 и ал.1 ГПК. На ищеца следва да се присъди ю.к. възнаграждение в размер на 120 лева от масата на несъстоятелността на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 23, т.4 вр. чл. 25 от Наредбата към Закона за правната помощ, както и възнаграждение за вещото лице в размер на 200 лева.

Съгласно чл. 694, ал.7 ТЗ, държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен иска. Държавната такса не се внася предварително. Същата се дължи от масата на несъстоятелността при уважаване на иска. Доколкото предявеното вземане /като размер и основание/ не е предмет на спора, а единствено привилегията му с ред на удовлетворяване по чл. 722, т.6 ТЗ, то съдът намира предявения иск за неоценяем, поради което масата на несъстоятелността дължи държавна такса по иска в размер на 80 лева по сметка на КнОС, съгласно чл. 3 от Тарифата към ЗДТТСС и на основание чл. 694, ал.7 ТЗ вр. чл. 78, ал.5 ГПК.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

Р   Е   Ш    И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че предявеното в производството по несъстоятелност на „Интегрирани пътни системи“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община Кюстендил – в производство по несъстоятелност, със синдик А.Б.Т. от Национална агенция за приходите, гр. София, ул. ***по  т. д. № 6/2015 г. по описа на КнОС, вземане в общ размер на 73 296.59 лева, представляващи изтекли лихви до 30.10.2015 г., установени с ревизионен акт № Р-1600161500262-091-001/2015 г. и ревизионен акт № 16001615001414-091-001/2015 г. и двата издадени от ТД на НАП – Пловдив, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на ответника, са с поредност на удовлетворяване по ред 6, съгласно разпоредбата на чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Интегрирани пътни системи“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община Кюстендил – в производство по несъстоятелност, със синдик А.Б.Т., да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ОС - Кюстендил, дължима д. т. за производството в размер на 80 лева, на основание чл. 694, ал.7 ТЗ.

ОСЪЖДА „Интегрирани пътни системи“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община Кюстендил – в производство по несъстоятелност, със синдик А.Б.Т., да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на  Национална агенция за приходите, гр. София, ул. ***разноски за производството в размер на 120 лева за ю.к.възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ и 200 лева заплатено възнаграждение за вещо лице.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :