Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 06.07.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на пети юни
две хиляди и двадесета
година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 9 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета,
Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба на Г.И.А., ЕГН-**********
***, подадена от адвокат Ц.И. *** против Заповед № Х ЗАП-1007/17.12.2019г.
издадена от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите - София, с
която Г.И.А. е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване
на лесовъдна практика и е обявено за невалидно Удостоверение
№1420-1/27.04.2012г.
В жалбата като основание се навежда
противоречие с материалния закон и необоснованост на акта. Навежда доводи, че
към деня на издаване на оспорената Заповед, НП въз основа на което същата е
обоснована, а именно НП № **********/19.07.2019г. на Директора на РДГ-Шумен не е влязло в законна сила. Моли се оспорената
Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Ц.И. ***, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Излага се становище за
издаване на оспорената Заповед при липса на мотиви. Представя се молба от Г.И.А., подадена до Окръжна прокуратура – Търговище с искане да бъде
направено предложение за възобновяване на административнонаказателното
производство по НП № **********/19.07.2019г. на Директора на РДГ-Шумен. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по оспорването – Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по горите – София в съдебно заседание не се явява. Представя писмена защита, в която излага
подробни доводи, обосноваващи наличието на предпоставките по чл.239, ал.1,т.6
от ЗГ за издаване на оспорената Заповед. Моли се жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
С
Наказателно постановление /НП/ № **********/19.07.2019г. на Директора на
РДГ-Шумен оспорващият Г.И.А. е
санкциониран за осъществен състав на административно нарушение по чл. 257.ал. 2
от Закона за горите, във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба №8 от
05.08.2011г. за сечите в горите. Оспорващия А. е наказан затова че на 04.01.2018г.
в област Търговище, община Омуртаг, землище Омуртаг,
в качеството си на длъжностно
лице, упражняващо лесовъдска практика-
Удостоверение №1420/27.04.2012г.
е издал позволително за сеч №0406316/04.01.2018 г. за отдел 262, подотдел „ш“,
землище с. Изворово, общ. Антоново, обл. Търговище на базата на одобрено
план-извлечение с изх.№7215/15.12.2017 г., с което е разрешил отсичането на
широколистни дървесни видове - акация, цер, габър, сечта на които не е одобрена
с план-извлечение с изх№ 7215/15.12.2017 г. С план - извлечението е одобрена
сеч
на черния бор в гъстите групи. С
НП на Г.И.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева. Наказателното постановление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. На
29.08.2019г. наказващият орган е направил отбелязване върху НП по смисъла на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, че последното се счита за връчено от деня на отбелязването.
След изтичане на 7-дневния срок за обжалване-08.09.2019г. на ИАТ е изпратено
писмо с рег.инд.ИАГ-24952/27.11.2019г. от Директора на РДГ-Шумен. С посоченото
писмо ИАГ се уведомява за влязлото в сила /НП/ № **********/19.07.2019г.
издадено на Г.И.А. и се предлага същият да бъде отписан от регистъра по чл.235
от ЗГ на основание чл.239, ал.1,т.6 от ЗГ.
Постъпилото
предложение е разгледано от Комисия по
чл.231, ал.2 от ЗГ, определена със Заповед
Х ЗАП-977/10.12.2019г.. на Изпълнителения директор на Изпълнителна
агенция по горите – София. След извършена проверка на приложените към писмото
документи горепосочената Комисия след проведено заседание, за което е съставен
Протокол №22/11.12.2019г. е излязла с предложение Г.И.А. да бъде отписан от регистъра по чл.235 от ЗГ.
Въз основа на
предложението на Комисия по чл.231, ал.2 от ЗГ на 17.12.2019г. е издадена
оспорената Заповед № Х ЗАП-1007/17.12.2019г., на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите - София, с която Г.И.А. е отписан от публичния
регистър на физически лица за упражняване на лесовъдна практика и е обявено за
невалидно Удостоверение №1420-1/27.04.2012г. В Заповедта като фактически
основания са отразени същите фактически констатации, изложени в НП/ №
**********/19.07.2019г. на Директора на РДГ-Шумен, както и обстоятелството че
посоченото НП е влязло в законна сила. Като правно основание за издаването на
Заповедта е посочен чл.239, ал.1,т.6 от ЗГ.
Заповедта е
съобщена на Г.И.А. на 30.12.2019г. с придружително писмо № Х
ИАГ-26735/18.12.2019г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне
/стр.16 от преписката/.
Жалбата на Г.И.А. против
Заповед № Х ЗАП-1007/17.12.2019г. издадена от Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по горите – София е подадена до Административен съд-София
на 08.01.2020г. чрез органа издал оспорения акт. С определение
№253/13.01.2020г. Административен съд – София град е прекратил производството
пред него и е изпратил образуваното дело по жалбата по подсъдност на
Административен съд-Търговище.
НП №
**********/19.07.2019г. на Директора на РДГ-Шумен е обжалвано от Г.И.А. ***.
С Определение №12/ 21.01.2020г. Районен съд – Омуртаг е
прекратил образуваното по жалбата АНД №14/2020 по описа на същия съд на основания
чл. 63, ал. 2 от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК като недопустимо поради подаване на жалбата след изтичане на предвидения в
закона седмодневен срок.
Определението на
Районен съд-Омуртаг е обжалвано пред Административен съд-Търговище.С
Определение №2/20.02.2020г. по КАХД №18 по описа на същия съд касационният съд
е оставил в сила като законосъобразно Определение №12/ 21.01.2020г. по АНД №14/2020 на Районен
съд – Омуртаг.
По делото беше
представена от страна на оспорващия подадена от него до Окръжна прокуратура –
Търговище молба с искане да бъде направено предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство по НП № **********/19.07.2019г. на
Директора на РДГ-Шумен.
По
делото не са налице данни за образувано производство по чл.70 и сл. от ЗАНН,
което да е приключило със влязъл в сила съдебен акт, с който НП №
**********/19.07.2019г. на Директора на РДГ-Шумен да се отменя и
административнонаказателното производство по него да се възобновява.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При
така установеното, съдът намира жалбата за
допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес.
По основателността на жалбата съдът намира
следното:
Оспорената
Заповед е издадена от материално компетентен орган, съгласно чл.240, ал.2 от ЗГ
и при спазване на процесуалните правила. В Заповедта в пълнота са отразени
фактически основания за нейното издаване, както правните такива. Това че е
налице припокриване между фактическите констатации, на които е издадена
Заповедта, с тези на НП № **********/19.07.2019г. на Директора на РДГ-Шумен по
никакъв начин не води до липса на мотиви в оспорения акт. Едновременно с това
съгласно ТР №16/31.03.1975г. на ОС ГК на ВС не е необходимо издаването на
административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото решение. Възможно
е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт.
По
изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за издадена при спазване
на законовите изисквания за форма и съдържание като изложените в жалбата доводи
за липса на мотиви са неоснователни.
По
отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 239, ал. 1, т. 6 от Закона за горите
- физическо лице, вписано в регистъра за
упражняване на лесовъдска практика, се отписва от посочения регистър при кумулативното
наличие на следните предпоставки: лицето да е издало позволително за извършване на дейност в
горските територии в нарушение на ЗГ или подзаконовите актове по неговото
прилагане; нарушението да е установено с влязъл в сила акт на компетентен
орган.
Посочените в
заповедта факти - а именно, че на 04.01.2018г. в област Търговище, община
Омуртаг, землище Омуртаг, Г.И.А. в качеството си на длъжностно лице, упражняващо
лесовъдска практика е издал позволително за сеч №0406316/04.01.2018 г. за отдел
262, подотдел „ш“, землище с. Изворово, общ. Антоново, обл. Търговище в
нарушение на чл. 257,ал.2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 50,
ал. 1,т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите,безспорно се
установяват от събраните по делото писмени доказателства, в.т.ч и от НП №
**********/19.07.2019г. на Директора на РДГ-Шумен.
От така събраните
по делото данни безспорно по делото се установи че посоченото НП е влязло в
законна сила. Представената по делото молба от страна на оспорващия до Окръжна
прокуратура-Търговище по никакъв начин не променя този факт. Производство по
чл.70 и сл. от ЗАНН, съгласно чл.72, ал.1 от ЗАНН може да бъде инициирано само от
окръжния прокурор или от наблюдаващия прокурор в зависимост от хипотезата, като
правно значение има единствено наличието на съдебен акт, с който НП се отменя и
административнонаказателното производство по него се възобновява. В конкретния
случай по делото не са налице данни за наличието на такъв съдебен акт или за
подадено искане от страна на прокурор.
На основание
всичко гореизложено съдът намира, че по
отношение на оспорващия Г.И.А. са налице
всички предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 6 от Закона за горите и оспорената
Заповед се явява постановена при правилно приложение на материалния закон.
Заповедта
съответства и на целта на закона – лесовъдска практика да се упражнява само от
лица, спазващи разпоредбите, регулиращи и контролиращи добива на дървесина.
На основание всичко
гореизложено, съдът намира Заповед № Х
ЗАП-1007/17.12.2019г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по
горите - София за законосъобразна. Следва жалбата на Г.И.А.
против посочената Заповед да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора предвид на това, че
от страна на ответника по оспорването няма направено искане за присъждане на
разноски, като не е представен и списък на такива, съдът намира, че не следва
да се произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното,
на основание на чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.А.,
ЕГН-********** ***, подадена от адвокат Ц.И. *** против Заповед № Х
ЗАП-1007/17.12.2019г. издадена от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
по горите - София, с която Г.И.А. е отписан от публичния регистър на физически
лица за упражняване на лесовъдна практика и е обявено за невалидно
Удостоверение №1420-1/27.04.2012г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: