РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. В., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500127 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Ц. В. чрез
адв. Д.Ц. против Решение №6 от 24.01.22г. по гр.д. №200/21 на КРС. Счита
обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли
въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск. Не претендира
разноски за настоящата инстанция,но прави възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение на другата страна .
Твърди,че липсва индивидуализация на цесията,с която
договорът е прехвърлен от Ю.Б. АД и ищеца пред първата
инстанция-„Е.М.“ЕООД,поради което не може да се направи извод за
цедирано вземане по отношение на потребителския кредит на ответника пред
първата инстанция към Ю.Б. АД .Счита,че това води до липса на
материалноправна легитимация на ищеца.Счита също,че районният съд
неправилно е приел като падеж на вноските крайният срок на издължаване на
кредита-02.04.2018г.,а би следвало да обследва изтичането на погасителната
давност за всяка една от вноските по претендирания период 02.02.16г. до
02.05.2017г. като счита,че те са погасени по давност.
1
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
по жалба -„Е.М.“ЕООД -С. е подал писмен отговор,с който оспорва
въззивната жалба.Твърди,че по делото са представени всички доказателства
за сключения договор за цесия,включително и нотариално заверен препис от
същия.Относно погасителната давност намира изводите на КРС за
правилни,тъй като кредитът е едно общо вземане и не следва да се приема,че
погасителната давност тече за всяка една вноска от него.
Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение
като няма искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция,а само
възражение относно адв. възнаграждение на жалбоподателя.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
„Е.М.“ЕООД -С. е подал заявление по чл.410 ГПК за
вземането си срещу В. ЦВ. В. от с. Т.,общ.Г. обл.В. за сума от 3 040,47лв.-
съставляваща непогасени вноски за период от 02.02.2016г. до 02.05.2017г., от
общо изискуема главница в размер на 14 412,17лв. по Договор за
потребителски кредит от 02.04.2008г. Образувано е ч.гр.д. №117/21г. на КРС
и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът е подал
възражение и заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред
КРС.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът
„Е.М.“ЕООД -С. - е искал от съда да признае за установено по отношение на
В. Ц. В.,че има вземане в размер на описаната по-горе сума,ведно със
законната лихва и лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените
разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Пред КРС е установено , че между Ю.Б. АД и В. Ц. В. е
сключен договор за заем от 02.04.2008г.,с който банката е отпуснала на
ответника сума в размер на 15 000лв..Договорени са условия за заплащане на
суми по изготвен погасителен план като ответникът е изплатил общо
587,80лв. и след това е спрял плащанията.
С договор за цесия от 18.01.2016г. Ю.Б. АД е прехвърлила
вземането си към ответника на „Е.М.“ЕООД.Ответникът е уведомен за
2
цесията на 09.09.2020г. от пълномощника на страните по договора за
цесия.Уведомленията са изпратени на посочения от ответника адрес в
договора за заем,но обратната разписка е върната с отбелязване,че адресатът е
заминал.
От назначената счетоводна експертиза и заключението на
ВЛ е установено,че е останала неизплатена главница от 14 412,17лв. ,от които
8 510лв. с настъпил падеж,а претендираните суми съвпадат напълно с
непогасените вноски за посочения от ищеца период.
КРС е приел иска за доказан за исковата сума и го е
уважил като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за
допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество
за неоснователна по следните съображения:
В исковото производство ищецът,заявител в заповедното
производство, се е позовал на договор за цесия,по силата на който е встъпил в
правата на кредитодателя Ю.Б. АД.Така вземането по договора за кредит се
прехвърля в полза на ищеца при същите условия,при които е сключен с Ю.Б.
АД.Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба,че договорът за
цесия страда от пороци,които влияят на неговата валидност.По делото е
представен нотариално заверен препис от договора за цесия,който
удостоверява условията и легитимността на цесията,а от там и активната
легитимация на ищеца.Ответникът кредитополучател е уведомен на
адреса,посочен в договора за заем и на който е договорена да се изпращат
всички книжа и съобщения,поради което се смята за надлежно уведомен.
Възражението за погасяване на вземането по давност също
е неоснователно,тъй като срокът за изплащане на кредита е до 02.04.2018г. ,а
заявлението по чл.410 ГПК е подадено на26.04.2021г.,т.е. преди да е изтекла
общата петгодишна погасителна давност.Несъстоятелни са съжденията на
жалбоподателя,че давността тече за всяка погасителна вноска
поотделно.Напротив –налице е едно общо задължение,което е разсрочено на
отделни погасителни вноски,но това не влияе на дължимостта на цялото
задължение към договорения срок за погасяването му.Аргумент в тази насока
3
е ,че погасителният план може да се предоговаря както относно размера на
вноските,така и на срока за изплащане на задължението,но общото
задължение остава едно и също.
Като съобрази изложеното съдът приема,че правилно КРС
е установил,че ищецът има вземане към ответника за исковиата
сума,съставляваща частично дължима сума от договор за кредит от
02.04.2008г. за посочения в ИМ период.Аргументите на
първоинстанционният съд са правилни,аналитични и обстоятелствени,поради
което ВОС не счита за необходимо да ги преповтаря , позовавайки се на
разпоредбата на чл.272 ГПК.
Страните не са претендирали разноски за настоящата
инстанция и такива не следва да се присъждат,а да останат така,както са
направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №6 от 24.01.22г. по гр.д.
№200/21 на Р.С.– гр. К. .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4