№ 4587
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110147070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.411 КЗ от ЗД“БУЛ ИНС“
АД срещу ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за сумите от 465,58 лева, представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 12.04.2017 г. в гр. София, заедно със законната лихва
от 31.08.2022 г. до погасяването и за сумата от 205,13 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 20.04.2018г. до 22.08.2022г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 695,22 лева, в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, като изплатил
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Поддържа, че след покана
ответникът е заплатил частично сумата и претендира изплащането на останалата част от
регресното вземане до пълния му размер и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска за главница само по размер, а акцесорният иск за лихва – по
основание. Поддържа, че претендираната сума за обезщетение надвишавала многократно
обичайните пазарни стойности. Не оспорва наличието на твърдените облигационни
правоотношения по договори за имуществено застраховане, механизма на настъпване на
вредите, както и плащането на обезщетението от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им свидетелстват и еднопосочно и всички събрани писмени
доказателства /застрахователни полици, двустранен протокол за ПТП, уведомление за щета,
уведомление за прихващане, преводно нареждане и др./, както и извършеното от ответника
плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на
посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема
фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че
на 12.04.2017г. около 17:38 часа в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил
„............. застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Автокаско“ и лек автомобил
„.............., застрахован при ответното дружество по застраховка „Граждаснка отговорност“.
Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „..............,
който при движение по ул. „Хемус“ с посока към ул. „Гео Милев“ в района на кръстовището
на ул. „Светлоструй“ предприел маневра завой надясно, при което навлязъл в еднопосочна
лента за движение и реализирал ПТП с лек автомобил „............
Безспорно е, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП са настъпили щети
по предната броня и решетката на лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество.
Спорът между страните е концентриран само върху размера на дължимото
обезщетение. В тази връзка е изслушана съдебнавтотехническа експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението
всички повреди по лекия автомобил „............. описани в двустранния протокол, са
настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения
механизъм на настъпването му.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по
регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от
третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното
ПТП, ищецът е изплатил на сервиза, в който е извършен ремонта, 680,22 лева. Съгласно
заключението на съдебнато автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил „............. изчислена на базасредни пазарни цени към
датата на ПТП, е 521,42 лв. Ето защо съдът приема, че именно тази сума е адекватна на
стойността, необходима за ефективното отстраняване на вредите, причинени на увредения в
резултат на настъпилото ПТП и в този смисъл представлява действителната
възстановителна стойност. По делото липсват доказателства процесният автомобил да е бил
предмет на гаранционно споразумение – уговорен срок на гаранционното поддържане по-
дълъг от обичайния от три години, доколкото, същият е бил 4 години и 1 месец към датата
на ПТП, респ. че той следва да се отремонтира в конкретен сервиз – че авточастите следва
да бъдат само оригинални, на цената на магазините на оторизирани фирми /виж и правилото
на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното
2
застраховане/, а доказателствената тежест в тази насока е била на ищеца. Следователно
деликвентът, респ. правният субект, който носи обезпечетилно-гаранционна отговорност за
причинените от него вреди – ответникът, не дължи възмездяване на вредите по по-високите
цени на официалния сервиз.
Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, за които ответникът не спори, че възлизат на
сумата от 15 лв. Следователно вземането на ищеца по регреса е в общ размер от 536,42 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е предявил надлежно
вземането си по предвидения в чл. 412, ал. 1 КЗ ред, с отправена до ответника покана за
плащане, обективирана в писмо /на л. 6 от делото/ с приложена окомплектованата преписка
по щетата, която последният е получил. Не е спорно между страните, че по силата на
извънсъдебно прихващане задължението на ответника по регреса е погасено до сумата от
229,64 лева.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен и следва да се уважи до сумата от 306,78 лв., а за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 465,58 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 306,78 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
че към 20.04.2018 г. е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението.
Следователно за периода 20.04.2018 г. – 22.08.2022 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 135,15 лв., до която сума искът следва
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер – 205,13 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, съобразно уважената част от исковете, като
същите възлизат на 480,99 лв. – за държавна такса, депозит за САТЕ, и адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 59 от делото/.
3
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
51,65 лв. за възнаграждение за юрисконсулт от определеното от съда такова в размер на 150
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати на ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
следните суми:
на основание чл. 411 КЗ сумата от 306,78 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди
по лек автомобил „............. причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 12.04.2017 г., в гр. София, ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 465,58 лв.;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 135,15 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 306,78 лева, начислена за
периода от 20.04.2018 г. – 22.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 205,13 лв.;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480,99 лв. за разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗАД
ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул. „Света София“ №7, ет.5, сумата от 51,65 лв. – разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4