Р Е Ш Е Н И
Е №
904
Гр.Пловдив,
05.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 29.05. две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Иван Анастасов
Велина Дублекова
При
секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№911/ 2019 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производството е въззивно по жалба вх.№13139/24.04.2019 г. по описа на ПОС от С. В. П. с ЕГН:**********
*** и въззивна жалба вх.№71103/23.11.2018 г. по описа на ПРС от Ю.М.Ш. с ЕГН:********** от гр.**** против
решение №3720/06.11.2018 г. на Пловдивския районен съд- 17 гр.с. по гр.д.№14670/2017
г., в частта, с което се признава за установено, че в отношенията между страните, че
двамата солидарно дължат на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано и управлявано от П. Н. Д. - ****,
Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т. С., сума в размер на 9 918,60 лева - главница по
запис на заповед от 25.06.2008 г.,ведно със законната лихва върху нея, считано
от 15.07.2016 г. до окончателното й изплащане и сума в размер
на 97,60 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 26.05.2016 г. до 21.06.2016 г. по запис на заповед от 25.06.2008г. и присъдените разноски по делото по
съразмерност в размер на 1379,89 лв. Излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Прентендират за разноски.
Въззиваемата
„Юробанк България” АД
взема становище, че жалбата е неоснователна. Претендира за разноски.
Постъпила е
въззивна жалба и от „Юробанк
България” АД срещу решението на РС в частта, с което е
отхвърлен предявеният иск за сумата над 97.60 лв до пълния претендиран размер от 2 444,49 лева,
представляваща претендирана договорна лихва за периода от 23.08.2013 г. –
21.06.2016г. за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение №
5934/19.07.2016 г. по ч. гр. дело № 10013/2016 г., IV гр. състав по описа на
Пловдивски районен съд. Излагат се
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска
неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи,
намира следното:
В жалбите на П.
и Ш. са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че при редовно
предявен на издателя запис на заповед с падеж на предявяване е без значение
дали записът е предявен на авалиста – за да стане подлежащо на изпълнение
вземането, съгласно чл.500, ал.2 ТЗ, вр.чл.475 ТЗ, чл.537 ТЗ, приносителят е
длъжен да предяви записа на заповед както на издателя, така и на двамата
поематели, а за да бъде надлежно предявяването чрез нотариална покана,
нотариусът следва да извърши същото отбелязване върху самия запис на заповед;
считат, че по смисъла на чл.514, ал.1 ТЗ
приносителят е изгубил правата си, тъй като записът на заповед не е предявен в
срока, изрично посочен в него – до 25.07.2015 г.
В отговора на „Юробанк България”
АД по ВЖ са изложени доводите, че
при записа на заповед акцептът не е свързан с валидно визникване на задължение
за плащане – задължението да се плати паричната сума се поема от издателя с
подписване на документа, а предявяването му за плащане е покана за изпълнение на поетото с
подписване на документа задължение; законът не въвеждал и изискване нотариусът
да прави отбелязване върху записа на заповед за неговото предявяване,
предявяването на ЗЗ чрез нотариална покана не е законово обусловено от предшестващи неуспешни опити за
предявяване, а правна възможност, призната на приносителя. Счита, че предявяването
на ЗЗ след срока 25.07.2015 г. не води до загуба на правата на приносителят по
смисъла на чл.514,ал.1 ТЗ съгласно ТР№1/28.12.2005 г. по т.д.№1/2004 г.
Във ВЖ на „Юробанк България”
АД са изложени оплаквания, че неправилно РС е отхвърлил претенцията му
за присъждане на договората лихва, която не е лихва за забава, а е договорна
лихва, тъй като в ЗЗ е посочено, че се дължи от издаването на ЗЗ до предявяването му за плащане, а не от падежа -
по аргумент от чл.459 ТЗ и чл.506,ал.1,т.1 ТЗ във вр. с чл.537 ТЗ; конкретно е
посочен размера на лихвата и началният момент от който се начислява, а в
заявлението по чл.417 ГПК – е конкретизиран и исковия период – 23.08.2013 г. –
21.06.2016 г., който размер се доказва от приетата по делото ССЕ.
От приложените
по делото доказателства е видно, че със
запис на заповед, издаден на
25.06.2008г. „Билд инвест груп”
ООД, ЕИК ****, представлявано от Ю. М. Ш.
и С.
В. П., се
задължил безусловно да заплати на „Юробанк България”
АД при предявяване на
записа на заповед в срок до
25.07.2015 г. сумата от
10000 лв., ведно
с годишна лихва в размер на
13,85% върху сумата,
считано от издаване
на записа на заповед;
записът на заповед е
авалиран при условията,
при които е издаден,
от ответниците Ю. М. Ш.
и С.
В. П.. Срещу
издателя и авалистите
по записа на заповед
по ч.гр.д.№10013/2016 г. на ПРС, 4 гр.с. е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417
от ГПК и
изпълнителен лист за сумата
от 9918,60 лв., главница,
произтичаща от запис на заповед, издаден на дата 25.06.2008 г. и предявен за
плащане на издателя „Билд Инвест Груп“ ООД и авалистите, ведно с договорна
лихва за периода от 23.08.2013 г. – 21.06.2016 г. в размер на 2 444,49 лева,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.07.2016 г. до изплащане
на вземането, както и направените във воденото частно гражданско дело
съдебно-деловодни разноски в размер на 247,26 лева, съставляващи заплатена
държавна такса, 766,89 лева – адвокатски хонорар. Тъй като е постъпило възражение по чл.414 ГПК
от длъжниците в 14-дневния срок от получава не ПДИ, взискателят е завел в
дадения 1-месечен срок иск за признаване на вземането по чл.422 ГПК.
По направените
оплаквания и доводи във въззивните жалби ПОС намира следното:
Няма изложени
доводи във ВЖ срещу заключението от 21.09.2018 г. на в.л.Й. П. на приета по
делото ССЕ, от което е видно, че издателят по договора за кредит „Билд инвест
груп”ЕООД дължи на „Юробанк България”АД исковата сума главница и лихви, че нито
той, нито авалистите по процесния запис на заповед са платили на кредитора.
ЗЗ е издаден на
25.06.2008 г. с падеж на прадявявене в срок до 25.07.2015 г. Не се
оспорва във ВЖ, че ЗЗ е бил предявен на издателя на ЗЗ на 27.05.2016 г.
чрез нотариална покана, връчена от нотариус С., ред.връчена по реда на чл.47,
ал.2 ГПК, на авалиста Ю.Ш. – 27.05.2016 г. от същия нотариус – редовно
връчена по реда на чл.47, ал.2 ГПК, а на авалиста С П. – на 13.04.2016
г., редовно връчена нотариална покана на неговата майка Е. П. по реда на
чл.46,ал.2 от ГПК, чрез нотариус Н. Б., с район на действие РС-Чепеларе. ПОС
намира, че предявяването на ЗЗ е редовно, както на издателя, така и на двамата
поематели и че никъде в закона не се изисква като задължително необходимо
условие за редовността на предявяването нотариусът да извърши отбелязване за предявяването
върху самия запис на заповед – доводите на въззивницете П. и Ш. за обратното са
неоснователни.
От нотариалните
покани е видно, че ЗЗ е предявен на авалистите почти 1 година след срока за
предявяване. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 от ТР №1/2005 г.
по т.д.№1/2004 г. на ВКС,ОСТК - непредявяването на ЗЗ за плащане в срок води единствено до загубване
на правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и
техните авалисти, но не и по отношение на издателя и неговите авалисти, поради
което доводът във ВЖ на авалистите, че
по смъсъла на чл.514,ал.1 от ТЗ приносителят е изгубил правата си, тъй
като ЗЗ не е предявен в срока до 25.07.2015 г., е неоснователен.
По отношение на
претенцията за лихви:
От заключението
от 21.09.2018 г. на в.л.Й. П. на приета по делото ССЕ е видно, че дължимата неплатена договорна лихва по
запис на заповед от 25.06.2008 г. за периода от 23.08.2013 г. – 21.06.2016г. е в размер на 2 444,49 лева.
В ТР
№1/28.12.2005 г. на ВКС-ОСГК по т.д.№1/2004 г. категорично ОСГК приема, че не е
допустимо присъждане на закъснителни /мораторни/ лихви, тъй като съгл.
чл.535/2/ ТЗ ЗЗ съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари,
т.е. сумата за която е издаден ЗЗ трябва
да е ясна в него. От съдържанието на ЗЗ, е видно, че претендираните лихви не са
мораторни, а възнаградителни /договорни/, поради което няма пречка да се
претендират по чл.417 ГПК. Изводът, че посочената в ЗЗ лихва е договорна
/възнаградителна/ следва от посоченото в
ЗЗ, че същата се дължи от издаването на ЗЗ до
предявяването му за плащане, а не от падежа - по аргумент от чл.459 ТЗ и
чл.506,ал.1,т.1 ТЗ във вр. с чл.537 ТЗ. В чл.459 ТЗ е казано, че в
менителницата, платима на предявяване, издателят може да поеме задължение за
лихва върху сумата, която тече от датата на издаване на менителницата,като
размерът й бъде посочен в нея – както е в настоящият казус. А в чл.506 ТЗ е
казано, че приносителят може да иска от задължените лица – сумата по
менителницата, която не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена.
По изложените съображения ПОС намира, че предявеният
иск за лихвата е доказан и основателен и
следва да се уважи.
Не до същия извод е достигнал РС в частта относно лихвите, поради което в тази част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът за възнаградителните лихви следва да се уважи изцяло съгласно заключението на ССЕ.
Разноски по делото са поискани от банката, поради което с оглед уважаване на нейната ВЖ и отхвърляне на ВЖ на Ш. и П. -следва да й се присъдат. Пред РС банката е направила разноски в размер на 1478,33 лв. /в т.ч.:247,26 лв.-ДТ,1081,07 лв. адв.хонорар, 150 лв.- за ССЕ/; в заповедното производство – 1014,15лв./в т.ч.:247,26 лв.ДТ и 766,89 лв. адв.хонорар/; пред ПОС – 15лв.-съгл.списък на разноските по чл.80 ГПК – л.74 от д.ПОС или общо – 2507,48 лв. Горното налага да се отмени решението на РС и по отношение на разноските, както и определението на РС от 08.02.2019 г. по чл.248 ГПК.
Съгл. чл.280, ал.3,т.1 от ГПК с оглед цената на исковете - настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №3720/06.11.2018 г. на Пловдивския
районен съд- 17 гр.с. по гр.д.№14670/2017 г., в частта, с което е отхвърлен
предявеният иск за сумата
над 97.60 лв до пълния претендиран размер от 2 444,49 лева, представляваща
претендирана договорна лихва за периода от 23.08.2013 г. – 21.06.2016г. за
които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение № 5934/19.07.2016 г.
по ч. гр. дело № 10013/2016 г., на Пловдивски районен съд IV гр.
състав, както и в частта за разноските и определение №1570/08.02.2019 г. по
чл.248 ГПК и вместо него в тези
части ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. М. Ш. и С. В. П.
дължат на „Юробанк България”
АД, със седалище
и адрес на
управление гр. ****, ЕИК ****
сумата 2346,89 лв.,
представяваща разликата над присъдения размер 97.60 лв до пълния претендиран
размер от 2 444,49 лева - неплатена договорна лихва по запис на заповед от
25.06.2008 г. за периода от 23.08.2013 г. – 21.06.2016г. за които вземания е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 5934/19.07.2016 г. по ч. гр. дело №
10013/2016 г., IV гр. състав по описа на Пловдивски районен съд.
В необжалваната част за сумата 97,60 лв. - договорна
лихва за периода 26.05.2016г.-21.06.2016г. по записа на
заповед от 25.06.2008 г. – решението е
влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е
уважен предявеният иск от „Юробанк
България” АД, със
седалище и адрес
на управление гр. ****,
ЕИК **** против Ю. М. Ш. ***,
ЕГН **********, и С. В. П. ***, ЕГН **********, и е признато за установено, че в
отношенията между страните, че Ю. М. Ш. и С. В. П., дължат солидарно на
„Юробанк България” АД,
със седалище и
адрес на управление
гр. ****, ЕИК ****,
сумата от 9918,60
лв.-главница, дължима по запис
на заповед от
25.06.2008г., ведно със
законната лихва върху
сумата от 15.07.2016г.
до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА Ю.
М. Ш. и С. В. П.
да заплатят на „Юробанк
България” АД, със
седалище и адрес
на управление гр. ****,
ЕИК **** направените
по делото в заповедното
производство, пред ПРС И ПОС разноски в размер на 2507,48 лв.
Решението не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: