Решение по дело №23908/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 май 2025 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20221110123908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9675
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110123908 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Е. Х.,
граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на
23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... и Е. Х., граждани на Федерална
република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад,
Хесен, Германия, с адрес: ..., двамата представлявани от адв. К. Д. Р., със съдебен адрес: ..
против „Свети Йоан ризорт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1680, бул. „България“ № 58, вх.С, ет.2, ап.10, представлявано от Н. Д. Л., с която е
заявен иск да бъде осъдено ответното дружество да заплати неустойка за забава в размер на
0,01 % на ден върху платената до момента цена от купувачите в размер на 44 520 евро с
левова равностойност 87 073.55 лв. за периода 01.01.2021 г. до датата на отстраняване на
неизпълнението“, чрез приемане на сградата с акт – образец 15 и внасяне на документи пред
компетентните органи за въвеждане на сградата в експлоатация, „но не повече от 5000 евро“,
ведно със законната лихва върху дължимата, но неизплатена неустойка за забава – от датата
на забавата (за плащане) – по смисъла на чл.86 ал.1, изр. първо от ЗЗД, до окончателното
изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.
С исковата молба ищецът представя документи, които моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, редовно уведомено, не депозира
отговор, с който да изрази становище по иска и/или да ангажира доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
предявените искове и моли за допускане на увеличение на размера на иска. Не ангажира
допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, редовно уведомено, не представя
писмен отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажират
доказателства.
„Свети Йоан Ризорт“ ООД не изпраща законен или договорен представител в
откритите съдебни заседания.
1
С протоколно определение от 21.05.2024 г. е допуснато увеличение на размера на
предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 5 000 евро.
Процесуалната пасивност на ответницата мотивира пълномощникът на ищците да
отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК с молба от
19.04.2024 г.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от
ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в
първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 160489 от 19.12.2023 г.
и с определение № 12771 от 23.03.2024 г., изрично са указани неблагоприятните последици
от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и
възможността за постановяване на неприсъствено решение.
От друга страна, предявените от Е. Х. и Е. Х. осъдителни искове, чиито предмет е
вземането на ищеца за заплащане на мораторна неустойка, са допустими и вероятно
основателни с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания
и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирани
физически лица против правосубектно търговско дружество и от данните по делото не се
установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които
да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че
между ищците и ответното дружество е сключен договор за изработка (строителство) и
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. Съгласно раздаел V, т. 1
от договора продавачът (изпълнител) дължи мораторна неустойка в случай на забавено
изпълнение на задължението му да изградите и прехвърли на ищците самостоятелния обект
в сграда, подробно описан в договора. Размерът на неустойката е 0,01 % от платената от
купувачите (възложителите) сума за всеки ден забава, но не повече от 5 000 евро. Ответното
дружество не твърди, нито представя доказателства, че е изпълнило договорните си
задължения в срок. По тези съображения, съдът приема, че приложените към исковата молба
писмени доказателства установяват съществуването на задължението на „Свети Йоан
Ризорт“ ООД за заплащане на мораторната неустойка в размер на 5 000 евро. Горното
мотивира съда да приеме, че предявените активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 92 от ЗЗД са вероятно основателни.
Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и
материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят
приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт
не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на Е. Х. и Е. Х. трябва да
бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за тяхната вероятна основателност,
основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.
Съдът намира за неоснователен иска за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на претендираната мораторна неустойка.
Обезщетението за забава по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и мораторната неустойка имат идентични
обезщетителни функции, а именно да компенсират претърпените от изправната страна по
договор вреди от забавеното изпълнение на длъжника по договора. В този смисъл,
допустимо би било начисляването на законна лихва и мораторна неустойка върху главницата
(в случая това е платената от ищците цена по договора за строителство и предварителен
договор за продажба на недвижим имот), когато те са за различни периоди, но не и
присъждането на законна лихва върху мораторната неустойката. Последното би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора по договора, тъй като ще получи обезщетение на
едни и същи вреди (тези от забава) двукратно.
2
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер от 1 391,17 лв. (хиляда триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Свети Йоан ризорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1680, бул. „България“ № 56А, ет. 10, ап. 17, представлявано от Н. Д. Л.
да заплати на Е. Х., граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта
№ ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... и Е. Х., граждани на
Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в
Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... сумата от 5 000 EUR (пет хиляди евро),
представляваща мораторна неустойка, дължима на основание раздел V, т. 1 от договор за
строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
29.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции над уважения размер.
ОСЪЖДА „Свети Йоан ризорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1680, бул. „България“ № 56А, ет. 10, ап. 17, представлявано от Н. Д. Л.
да заплати на Е. Х., граждани на Федерална република Германия, притежаваща лична карта
№ ... издадена на 23.08.2019г. в Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... и Е. Х., граждани на
Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ... издадена на 23.08.2019г. в
Нойщад, Хесен, Германия, с адрес: ... сумата от 1 391,17 лв. (хиляда триста деветдесет и
един лева и седемнадесет стотинки), представляваща направени от ищците разноски в
първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3