гр. Шумен, 20.01.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1.З. Иванова
2.С. Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.ч.гр.д. №493 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба рег. №21921/11.12.2019г. от „Теленор България“ ЕАД гр. С. против Определение №3745/22.11.2019г. ,
постановено по ч.гр.д.№1958/2019г. по описа на ШРС , в частта в която е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение №
989/05.07.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1958/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен за главницата в размер над 612,62 лева до размер на 1842,73 лева. В
жалбата е посочено, че на са били налице предпоставките по чл.415,ал.5 от ГПК за
частичното обезсилване на заповедта за изпълнение за сумата над 210,62 лв. Твърди се , че кредиторът в срока по чл.415
,ал.4 от ГПК е предявил установителен
иск за сума от 210,62 лева представляваща част от вземането за главница по
заповедта за изпълнение, както и установителен иск за сумата от 401,72 лева - неустойка или за обща сума от 612,34
лева . За друга част от вземането,
сума от 1 230,39 лева –
представляваща неплатени лизингови вноски предявил осъдителен иск, което според
него е процесуално допустимо . Счита, че с предявяването на установителните
искове за обща сума от 612,34 лева е
осуетил последиците по чл.415,ал.5 от ГПК , поради което счита, че заповедта за
изпълнение е следвало да бъде обезсилена над размера от 612,34 лева . Предвид изложеното моли обжалваното
определение да бъде отменено в частта , в която заповедта за изпъленние е
обезсилена за сумата от 210,62 лв. до
612,34 лева .
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
След като се запозна с
доказателствата по делото, съдът констатира следното :
Ч.гр.д.№1958/2019г. по описа на ШРС е образувано по Заявление по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД гр. С. срещу Х.И.Х., ЕГН ********** , за сума обща сума от 1842,73 лева , от която 1 441,01 лева – главница, неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги, 401,72 лева- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на мобилни услуги , 92,07 лева- лихва за забава, деловодни разноски в размер на 257,96 лева – държавна такса и адвокатски хонорар. Заявлението е уважено изцяло в резултат на което е издадена Заповед за изпълнение №989/05.07.2019г., с която е разпоредено на длъжника да заплати посочените по-горе суми. Поради наличието на предпоставките по чл.415, ал.1,т.2 от ГПК ( ред.ДВ бр.86/2017г.) на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си, като са му съобщени последиците по чл. 415, ал. 5 ГПК - ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. За указанията, съответно последиците при неизпълнението им, заявителят е уведомен на 10.10.2019г. С оглед горните указания на 12.11.2019г., заявителят е подал искова молба до ШРС , като с нея са предявени следните искове : иск по чл.422,ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че ответникът Х.И.Х. му дължи 210,62 лева – главница , представляваща неплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги и 401,72 лева- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на мобилни услуги , както и осъдителен иск за сумата 1230,39 лева – неплатени лизингови вноски . Заповедният съд след като се е запознал със съдържанието на исковата молба е приел, че липсва предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК, за главницата над размера от 210,62 лв. до размер на 1842,73 лева , както и че не е предявен установителен иск за лихвата за забава 26.10.2018г. – 12.06.2019г. в размер на 92,07 лева , поради което е постановил атакуваното определение, с което обезсилва издадената Заповед по чл.410 от ГПК за горните суми.
Частната жалба касае акта на ШРС , само в частта , в която е обезсилена Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК , за главницата над 210,62 лева до размера от 1 842,73 лева. С оглед установяване действителната фактическа обстановка следва да се посочи, че размерът на присъдената главница със Заповед за изпълнение №989/05.07.2019г. е 1 441,01 лева, а не както е посочено в обжалваното определение 1 842,73 лева. Последната сума представлява сбора от всички заявени суми – главница от 1 441,01 лева , неустойка от 401,72 лева и 92,07 лева – лихва за забава . С оглед горното въззивният съд намира , че обезсилването извършено с обжалваното определение, за сумата над 1 441,01 лева, която представлява действително присъдената главница се явява недопустимо , представлява произнасяне свръхпетитум , т.к. главница над 1 441,01 лева въобще не е присъждана . Поради посоченото, в посочената част атакуваният съдебен акт се явява недопустим и следва да се обезсили .
В останалата обжалвана част определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Както е видно от приложената искова молба по чл.422,ал.1 от ГПК, а и такова твърдение е изложено в частната жалба, предявеният установителен иск за главница е за сума от 210,62 лева , следователно обезсилването на заповедта за изпълнение над този размер до пълния присъден размер на главницата от 1 441,01 лева е правилно. За прецизност е необходимо да се посочи, че жалбоподателят твърди , че следва обезсилването на заповедта да е в размер над 612,34 лева , като посочва, че е предявил установителни искове именно в този размер – установителен иск за главница от 210,62 лева и установителен иск за неустойка от 401,72 лева . Възражението е неоснователно, т.к. в обжалвания съдебен акт липсва обезсилване на заповедта за изпълнение за присъдената неустойка. Сумата представляваща неустойка всъщност е включена в недопустимото произнасяне на районния съд над 1 441,01 лева , в която част както беше посочено по-горе обжалваното определение подлежи на обезсилване . Като краен резултат обезсилването на заповедта на изпълнение за главницата над размера от 210,62 лева – предявен с иск по чл.422,ал.1 от ГПК до пълния присъден със заповедта по чл.410 от ГПК размер от 1 441,01 лева е правилно , обезсилването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК за главница, над сумата от 1 441,01 лева до 1842,73 лева , включващо всъщност не присъдена главница , а присъдената неустойка ( за която има предявен установителен иск) е недопустимо и обжалваното определение следва да се обезсили .
Водим от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА Определение №3745/22.11.2019г. , постановено по ч.гр.д.№1958/2019г. по описа на ШРС , в частта в която е обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение № 989/05.07.2019 г., за сума над 1 441,01 лева – присъдена главница до 1 842,73 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3745/22.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№1958/2019г. по описа на ШРС , в частта в която е обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение № 989/05.07.2019 г., за главницата над 210,62 лева до пълния и присъден размер от 1 441,01 лева
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.