Р
Е Ш Е Н И
Е № 313
Гр. Пловдив , 19.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
СТЕФКА
МИХОВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д. 67 по описа за 2015, година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е действие на частния съдебен изпълнител – Мариана Обретенова рег. № 758 с район на действие Пловдивския окръжен съд по изп. дело 718/2014 година против Постановление на ЧСИ , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване разноските дължими за юр. възнаграждение от 350 лв. на 200 лв. , поради прекомерност.
Твърди се в жалбата, че ЧСИ незаконосъобразно е отказал намаляване размера на юр.възнаграждение в горния размер ,съобщен на жалбоподателя с ПДИ,тъй като делото не се отличава нито с фактическа сложност, нито с правна сложност, поради което съобразно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК размера на адв. възнаграждение следвало да се определи до законово определения размер,като се намали на 200 лв. Жалбоподателят заплатил 30% от дължимата от него сума ,след което поискал редуциране на приетото юр. възнаграждение .Принудителното изпълнение било образувано за събиране от жалбоподателя неолихвяемо вземане в размер на 300 лв.,представляващо съдебни разноски. От молбата за образуване изпълнителното производство,било видно,че взискателя възложил на ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника и да определя начина на изпълнение , поради и което не следвало да се уважава искането на взискателя за присъждане юр. възнаграждение в размер на 150 лв. Това възнаграждение се дължало за водене на изпълнителния процес, изразяващ се в проучване и извършване на конкретни действия. Тъй като в изпълнителното производство действията по воденото на изпълнителното дело били изцяло в правомощията на съдебния изпълнител , то от страна на взискателя липсвали такива действия,поради и което не се дължало и юр. възнаграждение в размер на 150 лв.,освен тези за образуване на производството в размер на 200 лв.Ето защо се иска намаляване юр. възнаграждение до законово определения размер от 200 лв.. Претендира присъждане направени разноски за настоящото производство.
Становището на взискателя е , че жалбата е допустима , но неоснователна.. При определяне размера на дължимото възнаграждение същото било съобразено с изискванията на Наредба № 1/2004 година т.10 за минимални адв. възнаграждения.
Становището на съдебния изпълнител е ,че жалбата е неоснователна ,тъй като определеното юр. възнаграждение за взискателя съобразно с нормите на Наредба 1/2004 година за определяне мин. адв. възнаграждения ,чл. 10 ал.1 т.1 и т.2 ,каквито се дължали и на юридическите лица съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК. При определяне дължимото юр. възнаграждение се взимало предвид освен непосредствена дейност по образуване изпълнителното действие, така също и за осъществяване процесуално представителство, защита и съдействие по него , като доводите развити в жалбата ,че не са налице действия по водене на изпълнителното производство ,които да се извършват от самия взискател са несъстоятелни. Към момента на обжалване действията на ЧСИ ,длъжникът не е издължил в пълен размер задължението си спрямо взискателя ,като е внесъл сума в размер на 300 лв. от общо дължима по изпълнителен лист от 511 лв.,поради което изпълнителното производство продължавало и не е ясно каква ще е продължителността на изпълнението и какви действия за в бъдеще ще се осъществяват. По изложените съображения счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:
Жалбата против разпореждането от 10.11.2014 година е допустима: Подадена е в срок от лице лигитимирано да обжалва изпълнителни действия, в качеството на длъжник в производството, срещу изпълнително действие касаещо дължими разноски на юр. лице по смисъла на чл. 78 ал.8 от ГПК,съгласно чл.435 ал.2 от ГПК- постановление за разноски, поради което ще следва да се разгледа по същество.
От приложеното копие от изп. дело 718/2014 година ЧСИ Обретенова , с район на действие ПОС е видно,че същото е образувано по молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД Пловдив , чрез проц. представител юр. Н. против В.З.З. за сума в размер на 511лв. – 300 лв. юр. възнаграждение и 211 лв. съдебни разноски ,въз основа на издаден изп.лист по гр.д. 11088/2013 година по описа на ПРС- V гр.с.
След образуване изпълнителното производство ЧСИ Обретенова е изпратил ПДИ на длъжника, с която е определил размера на задължението на същия- сумата от 511 лв. неолихвяема сума , разноски за изпълнителното производство 350 лв.и 126 лв. разноски по изп.дело , както и такси за ЧСИ съгласно т.26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 103,32 лв. или общо задължение от 1090,32 лв.
След получаване ПДИ, на 24.10.2014 година ,длъжникът е поискал спиране на изпълнителното производство,като е изразил готовност за заплащане на 30% от задължението с последващо месечно заплащане от 10% и намаляване размера на юр. възнаграждение като прекомерно. На горната дата длъжникът е представил и преводно нареждане за внесена сума в размер на 300 лв.ане производството по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител би могъл да определи разноски по делото за адв. хонорар, респективно да определи юр. възнаграждение по- ниско от претендираното такова от проц представител на взискателя при консттатирана прекомерност на заплатеното/претендираното/, с оглед правната и фактическа сложност на спора или да остави без уважение такова искане .
Тъй като съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът в изпълнението има право да обжалва постановлението за разноските ,включително и отказа на ЧСИ за намаляване разноските касаещи адв. възнаграждение, то при заявено искане за това до ЧСИ какъвто е настоящия случай, частният съдебен изпълнител дължи произнасяне по това искане по същество. Едва след евентуално отхвърляне на това му искане, постановеното от ЧСИ подлежи на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.
Видно от съдържанието на атакуваното разпореждане от 10.11.2014 година ,ЧСИ приемайки молбата на длъжника З. за разсрочено плащане на задължението е отказал намаляване размера на дължимото юр. възнаграждение и въпреки липсата на мотиви ,този отказ следва да се приеме като акт подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 435 ал.2 от ГПК..
От доказателствата по делото е видно , че след образуване изпълнителното производство ,след подаване молба от взискателя е образувано изпълнително производство за сума в размер на 511 лв. ,необлагаема , както и адв. хонорар от 350 лв. и 126 лв. разноски по изп.дело и такси за ЧСИ,посочени в поканата за доброволно изпълнение.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 1 /2014 , редакцията от 01.04.2014 година за минималните размери на адв. възнаграждение ,размера на адвокатското възнаграждение според чл.10 във вр. с чл. 7 ал.2 т.2 от същата и интереса на изпълнителното производство е в размер на 150. лв. Към тази сума за образуване изпълнителното производство се дължи и сума в размер на 200 лв. съгласно чл.10 ал.1 от горната наредба,или минималния размер на дължимото възнаграждение за адв. хонорар по конкретния казус ,предвид интереса на същия е в размер на 350 лв.
Настоящият съд намира,че не би могло да се възприеме изразеното становище на жалбоподателя,че от страна на взискателя са предприети единствено действия по образуване изпълнително производство, поради факта,че взискателят е упълномощил ЧСИ да пристъпи към изпълнение с всички предвидени способи като му е възложил да проучи имущественото състояние на длъжника и да прави справки и определя начина на изпълнение на основание чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ.
При образуване изпълнително производство не би могло да се прецени и не е ясно продължителността на действията ,които ще се извършват както лично от взискателя ,така и от съдебния изпълнител,поради и което за самото образуване на делото е предвидено заплащане на адв. хонорар в посочения по- горе размер от 200 лв. Освен горната сума за образуване на делото , дължимо е заплащане на адв. хонорар и за процесуално представителство,защита ,съдействие по изпълнителното дело за взискателя , в това число и за представителство и пред въззивна инстанция,така че не би могло да се приеме,че действията на взискателя се ограничават единствено с образуване изпълнението. По делото ,предвид доказателствата за частично заплащане на сумата от 300 лв. от длъжника , задължението не е погасено в пълен обем,така че както представителството ,така и защитата на взискателя съществува и към настоящия момент.
При това положение не би могло да се определи юр. хонорар единствено за образуване изпълнителното дело при условията на чл. 10 т.1 от наредбата , тъй като задълженията и работата на упълномощения за това процесуален представител не се ограничават единствено с образуване изпълнението, а се дължат такива и съгласно чл.10 т.2 ,във вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата ,тоест на сумата от 200 лв. + 150 лв.
С оглед изложеното , постановлението на ЧСИ, с което е отказано редуциране размера на адв. възнаграждение, дължимо от жалбоподателя на основание чл.78 ал.5 от ГПК е правилно и като такова ще се потвърди.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.З.З. ,чрез проц представител адв.С.М. против действие на ЧСИ – Обретенова рег. № 758 с район на действие Пловдивския окръжен съд по изп. дело 718/2014 година касаещо Постановление от 10.11.2014 година , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване разноските дължими за юр. възнаграждение на взискателя ЕВН България Топлофикация ЕАД гр.Пловдив от длъжника –З. от 350 лв. на 200 лв. , поради прекомерност.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :