РЕШЕНИЕ
№ 4806
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20221110132354
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищеца ................ със седалище и адрес на управление
.............. – главен изпълнителен директор и ............. – изпълнителен
директор, твърди в исковата си молба, че заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 62, 63 лв. по договор за застраховка
"Каско +", за вреди на товарен автомобил марка/модел „........., настъпили при
ПТП на 09.02.2021 г., който по време на движение по Околовръстния път на
гр. ........, с приблизителни координати ........... попаднал в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. Ищеца счита, че щетите са в пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на лицата,
натоварени от ответника за поддържане на пътното платно на посочения
участък. При така очертаните факти ищеца поддържа, че на основание чл.
410, ал.1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 и 50 и във вр. чл. 45 ЗЗД, след заплащане
на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, срещу юридическото лице, което носи отговорност за
причинени вреди от виновното противоправно деяние (действие или
бездействие) на служители, на които е възложено задължението да поддържат
1
общинските пътища.
Ответника ..........със седалище и адрес на
управление ........., представляван от Председателя на УС
..........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен
отговор до съда, в който заявява, че оспорва предявените
искове и моли същия да бъде отхвърлен с присъждане на разноски по
делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, то
с протоколно определение от 06.03.2023 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства следните факти от обективната
действителност, представляващи част от фактическия състав на иска по чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ:
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско +"
относно товарен автомобил марка/модел „.............. с ищцовото
дружество.
мястото и механизма на ПТП, а именно – при движение на Околовръстен
път на гр. ........., с приблизителни координати .........., К. С. Б., водач на
товарен автомобил марка/модел „.......... с ДК........, преминава през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което
реализира ПТП с матирални щети на автомобила – увредена задна лява
гума на процесното МПС.
Определяне на размера на щетите и тяхното заплащане на база цени и
методика, приложени от застрахователя, на сумата в размер на 62, 63
лева, въз основа на ликводационен акт от 24.02.2021 г. и начисляване на
ликвидационни разноски в обичайния размер от 15 лева.
Изпращане на регресна покана от застраховтелното дружество до
ответника.......... за изплащане на застрахователното
обезщетение и начислените ликвидационни разноски и
постановен по нея отказ.
2. По отношение на датата на ПТП: Съдът е събрал писмени и гласни
доказателства, а именно – уведомление за щета № ........ по полица № ........, и
2
гласни такива посредством разпита на свидетеля К. С. Б. в проведеното на
06.03.2023 г. Свидетелят описва точно мястото на ПТП – на влизане в гр.
......., на околовръстния път, при скорост около 50 – 60 км/ч. при ограничение
от 60 км/ч. Свидетелят заявява, че както тогава, така и сега минавал често
през това място, но както тогава, така и сега тям нямало никакви обозначения
и знаци за опасности по пътя. Свидетелят Б. заявява, че се прибрал с
процесния служебен автомобил във фирмата, в която работи, уведомил
работодателя си и след това отишъл до застрахователя, където попълнил
уведомление. След като на свидетеля е предявено писменото доказателство
уведомление за щета № ........ по полица № .........., в което е посочена датата
на ПТП – 09.02.2021 г., същия заявява, че документа носи неговия подпис. С
оглед горното съдът счита, че датата на ПТП също е доказана и следва да
бъде прието, че същото се е случило на 09.02.2021 г.
3. По отношение на принадлежността на пътя: По делото не се спори,
поради което съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че за участъка, в който се е случило процесното ПТП на
09.02.2021 г. – Околовръстния път на гр. ......., с приблизителни
координати.........., следва да бъдат полагани грижи от ответника
.............
Посредством така ангажираните кореспондиращи помежду си
доказателства, по делото се установява произшествието да е настъпило
именно вследствие препятствие на пътя, изразяващо се в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, по смисъла на § 1, т.19 от ДР на
ППЗДвП, независимо от това дали се касае за дупка като участък от пътното
платно с нарушена паважна или асфалтова настилка или за неукрепена
отломка от тази настилка, като настъпването му не се дължи на скоростта на
движение на автомобила, като препятствието на пътя е било и непредвидимо.
По делото не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път, поради което задължен да осъществява дейностите по
поддържането му е именно ответника - .............., който е и бил
задължена съобразно чл.13 ЗДвП да означи съответната дупка с
необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на участниците в
движението. Ответника като юридическо лице осъществява дейностите
по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
3
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на
задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на осн. чл.49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или
други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за
суброгация в правата по чл.49 ЗЗД на застрахования при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от ГПК с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите. Безспорно в процесния случай сме изправени
пред втората хипотеза на разпоредбата, уреждаща регресните искове, а
именно - по чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обхватът на суброгационното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното
лице по чл.49 ЗЗД дължи на застрахования. Ответната страна не оспори нито
механизма на ПТП, нито причинно-следствената връзка между него и
нсастъпилите щети, нито пък размера на изплатеното обезщетение и
начиселинте ликвидационни разноски. С оглед изложеното, искът е
основателен до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено и искането за
присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представеният
списък по чл. 80 от ГПК, против който ответника не възразява, в общ размер
338 лева, както следва - 50 лева държавна такса, 120 лева депозит за свидетел,
и 168 лева с ДДС възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление
гр........... представляван от Председателя на УС ......., чрез
юрисконсулт М. ......., да заплати на ................
със седалище и адрес на управление .............. – главен изпълнителен
директор и ............. – изпълнителен директор, сумата в размер на 77, 63
лева /седемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл.
49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 15.06.2022 г. до изплащането на сумата, както и сумата в
размер на 338 /триста тридесет и осем/ лева, представляваща направените
по делото разноски, както следва – 50 лева държавна такса, 120 лева депозит
за свидетел, и 168 лева с ДДС възнаграждение за един адвокат.
Банкова сметка на ищеца:
IBAN: .........
BIC: ..........
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5