Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2
02.01.2020г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На втори
януари
две хиляди и двадесета година
В открито
заседание на пети декември 2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11323 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" №1 против В.М.К. с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В.М.К. е образувано ч.гр.д №***/***г., по описа на PC - ПЛОВДИВ, ***
с-в. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение по
чл.423 от ГПК от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
Заявява, че предявява исковата си претенция въз
основа на договори - ***. Заявява, че длъжникът не извършил изпълнение на
задълженията по договора за периода *** г. – *** г. в размер на 274,65лв.
поради виновно неизпълнение на задълженията му, договорът бил прекратен и била
начислена неустойка в размер на 338,34лв. последната била дължима на основание
чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно чл.6.3 от Приложение 1 към договора, за
едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. В размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
абонамента. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техните стандартни размери без отстъпка. В тази хипотеза абонатът
дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките по абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия
срок за ползване по съответния абонамент.
В срока на действието на договора за процесния
период са издадени следните фактури за месечни абонаментни такси, вноски за
изплащане на устройство и ползвани електронни съобщителни услуги:
- фактура
№ ***/*** г., като по нея се претендира сумата от 4,31лв. / след частично
плащане/;
- фактура
№ ***/ *** г., за сумата от 47,21лв.;
- фактура
№ ***/ *** г., за сумата от 33,95лв.;
- фактура
№ ***/ *** г., за сумата от 30,96лв.;
- фактура
№ ***/ *** г., за сумата от 39,17лв.;
- фактура
№ ***/ *** г., за сумата от 29,35лв.;
- фактура
№ ***/ *** г., за сумата от 89,70лв.;
Издадени фактури за начислени неустойки:
- фактура
№ ***/ *** г., за сумата от 159,23лв.;
- фактура
№ ***/ *** г., за сумата от 62,46лв.;
-
фактура № ***/ *** г., за сумата от 116,65лв.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца, „А1 България" ЕАД в размер на 274,65 лв. -
главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и
338,34лв. - неустойка по договор за далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва отдатата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски.
В предоставения му срок ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. По заповедното производство е депозирал възражение,
в което е вписал, че не дължи суми.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от представения
договор се установява, че между „Мобилтел„ ЕАД, гр.София в качеството му на
доставчик на електронни съобщителни услуги и ответника, в качеството му на
абонат на тези услуги, бил сключен договор № *** от дата *** г. за далекосъобщителни услуги, както и
Договор з апродажба на изплащане от същата дата, сключени с В.М.К..
Липсва спор и относно факта, че ищцовото дружество е издало на абоната -
ответник следните фактури:
- фактура № ***/*** г., като по нея се претендира
сумата от 4,31лв. / след частично плащане/;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 47,21лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 33,95лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 30,96лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 39,17лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 29,35лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 89,70лв.;
Издадени фактури за начислени неустойки:
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 159,23лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 62,46лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 116,65лв.
На *** г. ищцовото дружество депозирало в РС –
Пловдив заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника, по което било образувано ЧГД № ***/ ***г. по описа на РС - Пловдив.
На *** г., по образуваното ЧГД № ***/***г. по описа
на РС – Пловдив, била издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът да заплати на ищцовото
дружество сумата от 274,65 лева – незаплатени електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане за периода *** г. – *** г., 338,34 лева – неустойка,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и сумата от 25.00 лева държавна такса и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В предоставения му срок длъжникът подал възражение
срещу вземанията по заповедта, като посочил, че не дължи пари.
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск
с правно основание чл. 415, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
договорно отношение с ответника / че между него и ищцовото дружество съществува
валидно облигационно отношение /, както и наличието на възникнало за последната
задължение по този договор / дължимостта на претендираните суми - реалното
ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на
приложените към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в
тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието на
задължението с реално използваните от ответника услуги/. Да докаже предсрочното
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, от кого са прекратени
предсрочно същите и основанието за прекратяването им. В тежест на ответника е
да докаже, че използваните от него услуги са заплатени своевременно.
Събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, а именно: ***
от дата *** г., както и договор за
продажба на устройство на изплащане № *** от дата *** г.
Същите не се оспорват от ответника, поради
което по делото не бе опровергана формалната им доказателствена сила и съдът
приема, че горецитираните договори, обективиращи материалноправните отношения
между страните са подписани от ответника, сочен като абонат и пораждат валидни
облигационни правоотношения.
При това положение следва да се приеме, че
ответникът е изразил воля за сключването им и за поемане на задължения по тях.
Вследствие сключване на процесните договори
за предоставяне на електронни съобщителни услуги, са възникнали облигационни
правоотношения между страните, поради което отношенията между тях следва да се
уредят с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното
наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на
което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване
на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на
облигационното задължение да е възможно.
По силата на сключените между страните
договори, за ищеца е възникнало задължение да предостави на ответника мобилни
услуги чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, съгласно Общи условия за
взаимоотношенията между " Мобилтел "
ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на " Мобилтел " ЕАД по стандарти GSM и UMTS и
приложенията, представляващи неразделна част от договора.
Съгласно общите условия, регламентиращи
правоотношенията между страните, месечната абонаментна цена по договора се
предплаща от абонатите на съответната мрежа ежемесечно по ценоразпис на
ищцовото дружество, съобразно избрания пакет услуги / чл. 22.2 /.Всички услуги
се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащия
ценоразпис на " Мобилтел " ЕАД
се заплащат и всички услуги в зависимост от техния вид и специфика / чл. 22.3.5
/.
Чл.54 от ОУ
гласи, че Мобилтел има право едностранно да прекрати договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължимите суми
след изтичане срока за плащане.
За да бъде присъдена главницата, включваща
цена на ползвани електронни съобщителни услуги, ищецът следва да докаже, че
абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури, което
обстоятелство се оспорва от ответната страна.
Фактурите и приложенията към тях изхождат от
ищеца и установяват изгодни за него факти / възникване на вземания за доставени
услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности /,
като същите не са подписани от получателя на доставката – ответника К..
Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат
формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и
неговото авторство / чл.180 от ГПК
/, без да доказват верността на вписаните в
него други обстоятелства. Изключение от това правило / материална
доказателствена сила на частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която
издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не
е такъв. Именно поради това фактурите не се ползват с доказателствена сила
относно доставката на услугите по сключените договори между страните и тяхната
стойност.
От друга страна, представените по делото
заверени преписи на фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат
дължимите по сключения договор суми, като не е необходимо тези фактури да са
подписани, доколкото чрез същите не се установява основанието на вземането.
Също така във всяка фактура е посочено името на съставителя, а освен това
същата отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството и няма пречка да бъде приета и ценена като
доказателствено средство.
Съгласно
ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. При сключването на договора Мобилтел уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура.
Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел, след
предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактура не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми /чл.26.4/.Мобилтел
предоставя на абоната 15 – дневен срок след издаването на фактурата, за плащане
на посочената в нея сума / чл.26.5 /. Месечните сметки на абоната могат да
бъдат оспорени пред Мобилтел в 6 – месечен срок след датата на издаване на
фактурата или по общия ред, предвиден в действащото законодателство.
Оспорването не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми
/ чл.26.6 / .Мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната
суми за ползването на предоставените услуги, а т.37б, че Мобилтел има право да
получава в срок всички суми по т.34.а – т.34.в от ОУ / т.37а/.
Съгласно Определение
№306/13.05.2011г. по т.д. №963/2010г. на ВКС, „фактурата е частен свидетелстващ
документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да
оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство
за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
неформални договори за търговски продажби“. В Решение №30/12.07.2011г. по т.д.
№284/2010г. на ВКС, е посочено, че като частни свидетелстващи документи,
едностранно съставените от / фирма / месечни сметки за проведените от конкретен
телефонен пост телефонни разговори и тяхната стойност, не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила, а се преценяват от съда, наред с всички
останали доказателства по делото.
За да бъде
уважен искът в частта му за дължимите по договорите суми за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, в тежест на ищеца е да проведе пълно
доказване, относно фактите, обосноваващи неговата претенция. Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Само по
себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не може да
обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е
източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата
като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила
за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на
ответника, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на
обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия
процес не стори. Изцяло неустановено остана какви именно задължения на
ответника са фактурирани, за какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв
период и колко са потребени и на каква стойност. Изцяло неясно е начислените
месечни такси, посочени във фактурите, за какви абонаментни такси, лизингови
вноски, пакетни минути и/или друго са начислени.
Изцяло
недоказана по основание и размер остана претенцията относно неустойката. В чл.27.2 от ОУ е
предвидено, че в случай, че неизплащането на сумите продължи след изтичане
срока на плащане, Мобилтел има право да преустанови достъпа на абоната до
мрежата/мрежите или да прекрати сключеният договор за услуги.
В
процесните договори за мобилни услуги - в чл.6.3.1 от Приложението към договора
е уговорено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора
за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането
на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора
неустойки в размер на месечните абонаментни такис, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка,
включително за допълнителен пакет, ако е активиран такъв, до изтичане на
съответния срок за ползване. Ищецът не доказа обаче, настоящият случай да
попада в тази хипотеза. Няма никакви данни по делото, процесният договор да е
бил прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до мобилния
оператор или по вина на ответника. Не на последно място, ищецът не доказа,
процесните договори за мобилни услуги въобще да са прекратили действието си
предсрочно и на коя конкретно дата. Последното уточнение е необходимо и за
изчисляване на размера на претендираната неустойка, която е свързана с
определен период след датата на прекратяване на договора. В случая ищецът се
позовава на клаузи в договорите, приложенията към тях и в общите условия, които
уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито и да било
доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълващи
хипотезите на тези клаузи от договорите.
Видно от
съдържанието на фактурите, в които е начислена неустойка, в същите е посочено
единствено, че претендираните суми се дължат за „неустойка„. Във фактурите не е
посочено във връзка с кои договори се дължат тези суми, същите прекратени ли
са, от кого и на какво основание. Доказателствената
сила на редовно водените счетоводни записвания е производна и се преценява от
съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като
доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Само ако се установи,
че отразеното в процесните фактури се основава на документи, които носят
подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на официални и други
документи, които я задължават, ще бъде в нейна тежест да докаже оспорването на
тези документи. С оглед изложеното, следва да се приеме, че представените от
ищцовото дружество фактури, в които липсва ясно посочено основание за плащане,
не доказват, че плащането се дължи по някой от процесните договори, сключени
между страните, поради което искът в тази му част следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
настоящият съдебен състав следва да се произнесе и относно дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
Предвид изхода на делото, макар ищецът да
претендира разноски, такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кукуш“ № 1, против В.М.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че В.М.К. дължи на „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“/, сумата от 274,65 лева –
незаплатени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане за периода ***
г. – *** г. по Договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги № ***
от *** г. и Договор за продажба на
устройство на изплащане № *** от дата *** г., сумата от 338,34 лева – неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от *** до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сумата от 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, по които са издадени следните фактури:
- фактура № ***/*** г., като по нея се претендира
сумата от 4,31лв. / след частично плащане/;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 47,21лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 33,95лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 30,96лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 39,17лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 29,35лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 89,70лв.;
Издадени фактури за начислени неустойки:
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 159,23лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 62,46лв.;
-фактура № ***/ *** г., за сумата от 116,65лв.,
за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №*** от *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д №***/***г., по описа на PC - ПЛОВДИВ, *** с-в, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/Д.Кацарова
Вярно с оригинала.
М.К.