РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110217665 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Б. ВЛ. С. , ЕГН: ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 11-01-634 от 26.11.2021г., издадено от
директора на АДФИ, с което на основание чл. 256а от Закона за обществените
поръчки на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 1 от
ЗОП.
В жалбата са изложени твърдения, че жалбоподателят е упълномощил с
нарочна заповед друго лице да се занимава с обществените поръчки и с
изискуемите уведомявания свързани с тях. Излагат се съображения, че лицето
няма качеството на „възложител“ и поради това не може да бъде годен субект
на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Същият излага
съображения, че няма качеството на възложител, а и че от деянието няма
никакви вредни последици. Поради това моли за отмяна на наложеното му
административно наказание.
1
Въззиваемата страна АДФИ се представлява от юрисконсулт Х. Същата
моли за потвърждение на наказателното постановление, като намира, че
визираното в него нарушение е безспорно установено. Тя намира, че въпреки
издадената заповед, с която жалбоподателят е делегирал правата си на друго
лице, това не го освобождава от отговорност. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 2398/24.07.2019 г. на полк. С. Ч. - заместник-директор на
СВП, в качеството му на упълномощено лице съгласно Заповед № ВП-
997/21.02.2018 г. на директора на служба „Военна полиция“- жалбоподателя
С., била открита процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП за сключване на
рамково споразумение за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Доставка на униформено облекло, специално и работно облекло, и друго
вещево имущество за служба „Военна полиция” в 9 обособени позиции.Обща
стойност на поръчката, част от която се възлагала с процедурата била с
прогнозна стойност 1 019 563,35 лв. без ДДС.
Проведената процедура била оповестена с Решение № 2398/24.07.2019
г. и обявлението за поръчката, които са вписани в РОП по партидата на
възложителя на 29.07.2019 г. под идентификационен номер 00951-2019-0003.
Отделно от това, решението и обявлението били публикувани в Профила на
купувача и документацията за участие в обществената поръчка била
публикувана в профила на купувача на 29.07.2019 година.
Въз основа на Решение № ЛП-3386/11.10.2019 г., по обособена позиция
№ 3 „Риза яке“ с класирания на първо място участник „И.“ ООД било
сключено Рамково споразумение № 115- 230/13.11.2019 г.
При извършване на проверка от служители на АДФИ се установило, че
обявлението за възложена поръчка за сключено Рамково споразумение №
115-230 от 13.11.2019 г. по обособена позиция № 3 „Риза яке“ не е изпратено
за публикуване в РОП в определения в закона 30 дневен срок.
Предвид на гореизложеното, с писмо per. № 3274 от 18.05.2021 г. се
изискало от възложителя да бъде представено становище относно мотивите
му, поради които обявлението за възложена поръчка за сключеното рамково
споразумение за обособена позиция № 3, не било изпратено за вписване в
2
РОП, в законоустановения срок. В отговор на това писмо се представило
становище с per. № ЛП-173 5/21.05.2021 г. от полковник В. Н., директор на
център „Логистика и подготовка”, от което било видно, че след направена
справка в профила на купувача на СВП е установено, че липсвало
публикувано Обявление за възложена поръчка за сключено рамково
споразумение по обособена позиция № 3 и същото не е изпратено за вписване
н РОП. Посочено било че: „Това обстоятелство е в резултат на пропуск от
страна на отговорните длъжностни лица по обществената поръчка съгласно
План- график per. № ВП - 2721/09.05.2019 г.“
В тази връзка свидетеля А. С. съставил на жалбоподателя АУАН № 11-
01-634 от 07.07.2021г. Същият бил съставен в присъствието на двама
свидетели и в присъствието на жалбоподателя.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу така
съставения АУАН било депозирано възражение с вх. №11-01-634 от
08.07.2021г. В него жалбоподателят изложил възражения, сходни с тези в
подадената до съда жалба.
АНО счел подаденото възражение за неоснователно и поради това издал
процесното наказателно постановление (НП) № 11-01-634 от 26.11.2021г.,
издадено от директора на АДФИ, с което на основание чл. 256а от Закона за
обществените поръчки на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на
чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното А.С.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК заверени копия на: заповед №ЗМФ-802 от 20.09.2021г. на
министъра на МФ; Заповед №ФК-10-441 от 24.03.2021г. на директора на
АДФИ; заповед №ФК-10-541 от 09.04.2021г. на директора на АДФИ; заповед
№ФК-10-716 от 21.05.2021г на директора на АДФИ; справка за отговорните
длъжностни лица при служба „Военна полиция“ за периода от 01.01.2015г. до
29.03.2021г. ; заповед на директора на служба „Военна полиция“ №ВП-997 от
21.02.2018г. ; решение за откриване на процедура; решение на заместник
директора на служба „Военна полиция“ №ЛП-3386 от 11.10.2019г. ; рамково
3
споразумение №115-230 от 13.11.2019г. ; ценово предложение от „И.“ ООД;
становище от полковник В. Н.; справка относно присъствените дни на
бригаден генерал Б.С..
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля С. и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителя излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното неизпълнение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни
изводи:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
4
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно
и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съдът намира, че актът и обжалваното наказателно
постановление са издадени от лица, които има компетентност за това. В тази
връзка съдът намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните
правила.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира следното:
Нормата на чл.26, ал. 1, т. 1 ЗОП предвижда задължение на възложителя
при възлагане на обществената поръчка в срок от 30 дни да подадат
уведомление за това. Процесното нарушение е формално, като същото се
извършва чрез бездействие. Необходимо за неговото осъществяване е
единствено липсата на активно действие от страна на задълженото лице, като
не се изисква настъпването на някакви конкретни вредни последици.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото е безспорно доказана
липсата на подадено уведомление, в което именно се изразява нарушението
на чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП. Това е и обстоятелство, за което не се спори между
страните. От събраните по делото писмени доказателства се доказва
възлагането на определената обществена поръчка, а също така и липсата на
уведомяване за нея. Отделно от това, намира за безспорно доказано и
обстоятелството, че в периода от 01.01.2015г. до 31.12.2020г. жалбоподателят
е заемал длъжността „директор“ на служба „Военна полиция“. Настоящият
съдебен състав намира, че като такъв същият е имал качеството на
„възложител“ на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП.
В тази връзка същият се явява годен субект на твърдяното нарушение.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че същият не носи
отговорност за организирането и възлагането на обществените поръчки
поради преупълномощането на друго длъжностно лице, а именно зам.
директора на Служба „Военна полиция“ С. Ч., настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно. На първо място, законът допуска
преупълномощаването на определено длъжностно лице на основание чл. 7, ал.
1 от ЗОП за извършването на определени дейности, а именно
„организирането“ и/или „възлагането“ на обществени поръчки. Това обаче не
5
означава, че компетентното длъжностно лице има правомощието да делегира
своите правомощия изцяло и неограничено. При наличието на
преупълномощаване неговата отговорност не отпада и същият е длъжен да
следи за точното изпълнение на възложената работа и да осъществява
контрол върху спазването на законовите задължения. Отделно от това,
приложимата в настоящият случай санкционна норма е именно тази по чл.
256а ЗОП. Съгласно чл. 259 ЗОП - в случаите по чл. 7, ал. 1 и 2, а именно
преупълномощаване на длъжностно лице, наказанията по чл. 247 – 256 ЗОП
се налагат на определеното длъжностно лице. В тази връзка настоящата
съдебна инстанция намира, че разпоредбата на чл. 259 ЗОП посочва
изчерпателно нарушенията, за които е възможно да носи отговорност
преупълномощеното длъжностно лице. В посоченото изброяване липсва
разпоредбата на чл. 256а от ЗОП, където е определена отговорността именно
на възложителя, какъвто в конкретния случай се явява жалбоподателя.
От субективна страна нарушението е било извършено при формата на
вината небрежност, тъй като възложителят не предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
По отношение на определеното наказание, настоящият съдебен състав
намира, че същото е определено в законовия минимум и поради тази причина
за съда не съществува законова възможност за неговото редуциране.
В конкретния случай, съдът намира, че не е налице основание за
приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение
не е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане
на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си
обществена опасност.
При този изход от делото на АНО се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал.
1, пр. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-634 от 26.11.2021г.,
издадено от директора на АДФИ, с което на основание чл. 256а от Закона за
6
обществените поръчки на Б. ВЛ. С. с, ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
ОСЪЖДА Б. ВЛ. С. , ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на АДФИ
сумата в размер на 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7