Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1142
гр. Пловдив, 13.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание на тринадесети
март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ангелина
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 236 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Х.Н.Х., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника адв. К.,
срещу Военно формирование **** – гр. С./Командване на Военновъздушните сили/,
ЕИК *********, гр. С., бул. „Г. Т.“ № **, представлявано от командира генерал-майор
Ц.И.С. /конституирано като ответник по делото след заличаването на
първоначалния ответник Военно формирование **** - с. Г.И. с протоколно
определение от 20.12.2016 г./.
Ищецът твърди, че е започнал
военна служба на 26.09.1996 г. в тогавашно поделение **** У., като от
01.06.2000 г. бил преведен за изпълнение на службата си в поделение **** – с. Г.И.
поради организационно-щатни промени, закриване на поделение **** У. и
прехвърляне на дейността му и част от състава му на летище Г.И.. Службата
изпълнявал до 01.12.2015 г., когато договорът му бил прекратен и отчислен от
списъчния състав.
Твърди
се, че за времето на службата работел в режим на 8 часова дневна и 40 часова
седмична продължителност на служебното време, като давал и 24 часови дежурства.
Тези дежурства увеличавали месечната продължителност на служебното му време и
следвало да се компенсират с намалено служебно време /компенсация или почивка/
в рамките на текущия месец или най-късно следващия календарен месец. Това не
ставало поради недостиг на хора и нарастващ обем от служебни ангажименти. Така
за времето от постъпването му на служба на 26.09.1996 г. до 01.01.2006 г.
натрупал некомпенсирано служебно време в размер на 1210 часа, които не били
компенсирани с почивка до края на службата му на 01.12.2015 г. Поради това при
освобождаването му от военна служба следвало да му се заплатят.
В
законоустановения срок и след конституирането му ответникът Военно формирование
**** – гр. С. /Командване на Военновъздушните сили/ е депозирал отговор на
исковата молба, чрез пълномощника юрисконсулт С.С., с който се взема становище
за неоснователност на иска. Признава обстоятелството, че ищецът е служил във
Военно формирование **** Г.И. за периода 01.06.2000 г.- 01.12.2015 г. Признава
и твърдението, че е правоприемник на Военно формирование **** У., поради което счита,
че е надлежна страна по предявения иск за заплащане на извънреден труд за
периода 26.09.1996 г.- 31.05.2000 г. Възразява, че ищецът е бил компенсиран с
намалено служебно време в рамките на съответния месец или в рамките на
следващия календарен месец. Така ищецът не е надхвърлял общата продължителност
на служебното време за съответния месец. Оспорва исковете и по размер. Възразява
срещу претендиращия от ищеца ред за изчисляване на извънреден труд – чл. 262 от КТ, като ако ищеца докаже положен от него извънреден труд и се стигне до
изчисляване на същия, то следва да се приложи
Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд
на кадровите военнослужещи, приета с ПМС №74 от 23.03.2001 г.
Първоначално
по производството са предявени четири обективно кумулативно съединени иска –
два главни и два акцесорни. С протоколно определение от 21.10.2016 г. и поради
направен частичен отказ от иска, производството е прекратено по отношение на
следните претенции:
-
частично за сумата над 170.17 лева до първоначално предявения общ размер,
претенцията за мораторна лихва върху обезщетението за положен и некомпенсиран
труд в рамките от нормалното до общото време от 02.12.2015 г. до 10.01.2016 г.
за периода от 02.12.2015 г. до 10.01.2016 г. вкл.;
-
претенцията за главницата в размер на 60 лева, представляваща обезщетение за
положен и некомпенсиран труд в рамките от нормалното до общото време в размер
на 10 часа от 01.06.2000 г. до 01.01.2006 г.;
-
претенцията за обезщетение за забава върху главницата от 60 лева в размер на 15
лева за периода от 02.12.2015 г. до 10.01.2016 г.;
След изменението в съдебното заседание от 21.10.2016
г., съобразно приетата ССчЕ, пред съда са останали висящи следните претенции:
-
на предявен иск за заплащане на обезщетение за положен и некомпенсиран труд в
рамките от нормалното до общото време в размер на 1200 часа при сумирано
изчисление за периода 26.09.1996 г. – 31.05.2000 г., в размер на 14 560.56 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 11.01.2016 г. до окончателното изплащане;
- на обезщетението за забава върху
главницата от 14 560.56 лева за периода от 02.12.2015 г. – 10.01.2016 г.
вкл., в размер на 170.17 лева;
Пловдивски районен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 195, ал. 2 ЗОВСРБ във вр. с чл.
195, ал. 1 ЗОВСРБ във вр. с чл. 136а, ал. 5 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед момента на прекратяване
на служебното правоотношение приложим е именно ЗОВСРБ /от 2009 г./.
Относно правната квалификация:
Съдът определя правната
квалификация на иска въз основа на въведените от ищеца твърдения относно
претендираното или отричано от него право. Следва да се отбележи, че правната
квалификация е дейност на съда. В случая въпреки, че ищецът в исковата молба
говори за „извънреден труд“, то съобразно фактите и обстоятелствата, които
същият твърди, съдът намира, че се касае до положен и некомпенсиран труд в
рамките на удълженото време – по повод полагани от ищеца 24 часови дежурства /в
тази насока виж и стр. 2 от исковата молба/.
Относно
превишаването на времето в рамките на удълженото работно време, както и
компенсирането на това време с почивка до прекратяването на служебното правоотношение
с военнослужещия, респ. заплащането му, като приравнено на такова, по което е
положен извънреден труд, след прекратяване на правоотношението - виж решение
№ 128/26.05.2010 г. по гр. дело № 282/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 389/31.05.2010 г. по гр. дело № 194/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС,
решение № 439/01.07.2010 г. по гр. дело № 1733/2009 г. на III-то гр. отд. на
ВКС, решение № 696/23.11.2010 г. по гр. дело № 887/2009 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС и решение № 165/02.06.2016 г., по
гр. дело № 6064/2015 г на IV-то гр. отд. на ВКС .
Доколкото в случая
се претендира превишаването на времето предвидено за дежурство до максималните 24
ч. съобразно чл. 195, ал. 2 ЗОВСРБ, то не се претендира извънреден труд, а
превишение на работното време, което
само се заплаща като такова, ако не е компенсирано с почивка до прекратяване с
ТПО с общ падеж датата на прекратяване на служебното правоотношение.
В този смисъл не се налага
помесечно уточняване на положения извънреден труд /тъй като не се претендира такъв/. Изтъкна се, че удълженото
служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд във формален смисъл.
В случая не се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния
закон, а до приравнен на него труд,
чието възмездяване се дължи "като извънреден труд" в случай на
прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка - чл. 136а,
ал.5 КТ. Претенцията на ищеца касае точно такъв вид вземане положен труд над установената
месечна продължителност на служебното време, който труд не е компенсиран с
почивки.
Относно допустимостта на производството:
Ответник по искове
за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба е
поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е
назначен от министъра на отбраната /виж решение
№ 128 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. на IV г.о., решение № 416 от
26.10.2012 г. по гр.д. № 271/2012 г. IV г. о. и др./. Спорен по
производството беше въпросът кой е универсалният правоприемник на Военно
формирование **** У., което е закрито със заповед № *** г на Началника на Главния
щаб на Военновъздушните сили. Безспорно е, че Х.Н.Х. е изпълнявал военна служба
за времето от 26.09.1996 г. до 31.05.2000 г. във Военно формирование **** У.,
както и, че в процесния период същият е полагал дежурства, както и ползвал
компенсации, съобразно заповеди на командира на поделението /виж л. 59-62 от
производството/.
Въпросът за
правоприемството на Военно формирование **** У.. се установи по категоричен начин по делото.
Правоприемник на закритото поделение, на неговите права и задължения, е именно
ответникът Военно формирование **** – гр. С./Командване на Военновъздушните
сили/. В тази връзка приложния по делото обособен том съдържащ класифицирани
материали постъпили от Министерство на отбраната на РБ, ведно с приложено писмо
към тях с изх. № 1934/28.11.2016 г. Установи се, че пряк правоприемник на Военно
формирование **** У. е Военно поделение **** С., което е било от състава на
Военновъздушните сили. След закриването на Военно поделение **** С.,
правоприемник на същото в това число и на Военно формирование **** У., се явява
Военно формирование **** –
гр. С. /Командване на Военновъздушните сили/ - видно от писмото на Министерство
на правосъдието. Безспорно е и, че Военно формирование **** е разпоредител с
бюджетни средства и като правоприемник на Военно формирование **** е
легитимирано да отговаря за правата и
задълженията на същото възникнали преди разформироването му. Ето защо е налице
процесуалноправна легитимация за ответника по настоящото производство.
Следва да се отбележи
и, че ответникът Военно формирование **** е конституиран по делото след
заличаването на първоначалния ответник Военно формирование **** - с. Г.И. с
протоколно определение от 20.12.2016 г. Като, както с отговора на исковата молба
от 14.02.2017 г., така и в открито съдебно заседание от 13.03.2017 г.
ответникът е дал изрично и недвусмислено съгласие по чл. 228, ал. 1 ГПК, поради
което е не са преповтаряни процесуалните действия извършени с ответника Военно
формирование ****. Така и въпреки насочването на искова претенция срещу нов
ответник /на 12.12.2016 г./, не се е породила необходимост от повтаряне на
процесуалните действия и ново събиране на доказателства.
Относно
положените дежурства от ищеца по време на служебното му правоотношение по договор
за военна служба с Военно формирование 34 500 за периода 26.09.1996 г. –
31.05.2000 г.
Спорно по делото е
дали ищецът е полагал дежурства, било ли е налице превишаване на работно време
в рамките на удълженото /служебно/ работно време, респ., ако да, компенсирано
ли това превишаване на работното време до дата на прекратяване на служебното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 194,
ал. 1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В чл. 194, ал.
6 ЗОВСРБ се предвиждат изключения, при които разпоредбите от ал. 1 до ал. 5 на
същия член не се прилагат, а в чл. 194, ал. 8 е посочено, че редът за
разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране извън
нормалната продължителност, се определя с акт на министъра на отбраната. Редът
за полагане на дежурствата и тяхната продължителност са уредени в чл. 195
ЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на
дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с
други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната,
като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа,
а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно време.
Приложимите нормативни актове в
случая са – Заповед на Министъра на отбраната № *** г. и Наредба за определяне
размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи,
издадена на основание чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), която не е била отменена и
се прилага и при новия ЗОВСРБ, доколкото същата не му противоречи, както и Наредба
№ *** от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници.
Възприетият в чл. 136а от КТ
принцип, че удълженото работно (служебно) време се компенсира с почивка, е
проведен, както в разпоредбата на чл. 152, ал. 4, т. 5 от Правилника за кадрова
военна служба (отм.), така и в разпоредбите на чл. 10, т. 5, чл. 18, ал. 4, чл.
26-27 от Наредба № *** г. Поради това по аналогия намира приложение и
разпоредбата на чл. 136а, ал. 5 от КТ, а именно – ако до прекратяването на
служебното правоотношение с военнослужещия той не е бил компенсиран с почивка
за удълженото служебно (работно) време, то тогава се заплаща като извънреден
труд. Това разрешение е в съответствие и с принципната забрана в трудовото
законодателство работодателят да замества с парична престация, дължимата на
работника (служителя) почивка, освен при прекратяване на трудовото
правоотношение, когато вече е невъзможно ползването на съответната почивка да
се осъществи при същия работодател /виж решение № 165/02.06.2016 г., по гр. дело № 6064/2015 г на IV-то гр. отд.
на ВКС/.
Според чл. 152, ал. 1 Правилника
за кадрова военна служба /отм./ общата продължителност на служебното време на
кадровите военнослужещи, работещи в режим на нормална продължителност на
служебното време и увеличена продължителност служебното време и носене на
дежурства следва да се организира и отчита при сумирано изчисляване на
продължителността на служебното време. Ал. 6 на чл. 152 пък посочва, че увеличаването
на нормалната продължителност на служебното време в рамките, определени в ал.
1, се допуска в границите на нормалната месечна продължителност на служебното
време за месеца, през който се налага изпълнение на задачите в условия на
увеличена продължителност на служебното време.
От приетата по делото ССчЕ, която
е неоспорена от страните и, която като компетентно и безпристрастно изготвена,
съдът кредитира изцяло е видно, че за процесния период ищецът е отработил на
заеманата длъжност повече от установената в ЗОВСРБ, ПКВС /отм./ - чл.152 –
чл.158 продължителност на служебното време. Приспадайки дните, с които е бил
компенсиран, вещото лице е определило, че общият размер на некомпенсираните часове
е 1512 часа /виж приложението към експертизата – л. 142-174
от делото/. Положеният извънреден труд, включително и при дежурства по
график, следва да бъде възмезден. Липсата
на приложени по делото нарочни писмени разрешения или заповеди на висшестоящ
командир за това не може да се тълкува като обстоятелство, че извънреден труд
не е бил полаган. / виж решение № 128/26.05.2010
г., по гр. дело № 282/2009 г на IV-то гр. отд. на ВКС/. Фактически
отработеното удължено работно време подлежи на установяване с всички
доказателствени средства, като в тежест на ответното военно поделение остава
положителният факт, че служещият е компенсиран с дължимата почивка. Представеното
удостоверение от оперативният архив на БА /л. 87-90/ съдържа достатъчно
подробни данни за положените в процесния период наряди и съответните
компенсации на ищеца по дати, като в него са посочени и издадените за това
заповеди. Следва да се отбележи и, че същото е издадено от Оперативен архив на
Българската армия въз основа на заповедните книги и „Оригинални заповеди на
командира на Военно формирование *** – У.“, т. е. на база изходящи от Военно формирование ***
– У. документи. От друга страна
освен посоченото удостоверение не са ангажирани никакви други доказателства от
ответника, у когото лежи доказателствената тежест за извършената компенсация.
Ето защо съдът преценявайки доказателствената съвкупност от писмени
доказателства и ССчЕ намира за установено, че е налице некомпенсирано време във връзка с положени от ищеца дежурства по време
на службата му във Военно формирование *** У..
Основателни са доводите на
ответника, че в случая приложимият нормативен акт при изчисляването на размера
на обезщетението за положен труд в рамките на увеличеното (служебно) работно
време е Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
кадровите военнослужещи, издадена на основание чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.),
която не е била отменена и се прилага и при новия ЗОВСРБ. Не се споделят твърденията
в исковата молба, че приложим е чл. 262 КТ. Действително не става въпрос за
извънреден труд, но при прекратяване на ТПО, некомпенсираният труд в рамките на удълженото служебно време е
приравнен и се обезщетява като извънреден труд, в който смисъл е и цитирана
в раздел правна квалификация практика. Противното, би създало положение
на неравнопоставеност - по един начин да се изчислява извънредният труд, а по
друг некомпенсираният труд в рамките на удълженото работно време до
прекратяване на ТПО.
При това положение съдът кредитира
ССчЕ във варианта, при който е използвана именно Наредба за определяне размера
на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи. Посочено е,
че съгласно Наредбата за периода 26.09.1996 г. – 31.05.2000 г. за превишено
работното време в рамките на над нормалната до увеличената продължителност на
работното време се дължи сумата в размер на 7620.48 лева, като вещото лице е работила на
база некомпенсирани часове в размер на 1512 часа.
В рамките на диспозитивното
начало обаче съдът следва да се ръководи от волята на ищеца, тъй като в
противен случай е възможно да постанови недопустим съдебен акт. Ищецът е
последователен като по време на цялото производство претендира възнаграждение
за некомпенсиран труд в размер на 1200
часа. Още в петитума на исковата молба е конкретизирано, че се претендира
възнаграждение за некомпенсирано служебно време в размер на 1200 часа за
периода 26.09.1996 г. до 31.05.2000 г. При искането по чл. 214, ал. 1 ГПК в
съдебно заседание от 21.10.2016 г. процесуалният представител на ищеца е
пояснил, че желае изменение на исковата претенция за извънреден труд само
относно размера, като отново посочва, че некомпенсираният труд е 1200 часа.
Съобразявайки се с волята на ищеца съдът е допуснал именно такова изменение на
главната претенция, като е увеличен единствено размера на претенцията, но
поставената рамка на некомпенсиран положен труд от 1200 часа е останала
непроменена. Нещо повече волята на ищеца, че претендира вземане за именно 1200
часа некомпенсиран труд следва и от депозираната писмена защита, където в
петитума отново е посочено, че се моли съдът да осъди ответника за положения
труд в рамките на удълженото работно време за периода 26.09.1996 г. до
31.05.2000 г. в размер на 1200 часа.
Доколкото ищецът претендира некомпенсиран труд в размер на 1200 часа, съдът
няма как да се произнесе свръхпетитум и следва да съобрази волята на страната.
Ето защо за 1200 часа се дължи възнаграждение за некомпенсиран труд в размер на
6048 лева (1200 часа X 1.2 X 4.20 лева). При това положение искът
по чл. 195, ал. 2 ЗОВСРБ във вр. с чл. 195, ал. 1 ЗОВСРБ във вр. с чл. 136а,
ал. 5 КТ ще се уважи до размер от 6048 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 14 560.56 лева, ще се отхвърли като неоснователен. Като законна
последица върху уважената част ще се присъди и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Задължението на работодателя да
компенсира служебното време с увеличена продължителност на военнослужащия и
задължението му за заплащане на обезщетение като за извънреден труд са срочни. При
полагане на труд от кадровите военнослужещи над нормалната, но в границите на
увеличената продължителност на служебното време, се дължи компенсация чрез
осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата
продължителност на служебното време за съответния месец. Задължението на
работодателя да осигури компенсация следователно е изискуемо от месеца следващ
месеца, през който е следвало тя да бъде извършена. Съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД
когато денят на изпълнение на задължението е определен длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Ще се приложи общото правило на чл.86 ЗЗД, като
обезщетението за забава ще е в размер на законната лихва и ще е дължимо от
месеца следващ месеца,през който е следвало работодателят да извърши
компенсация /виж решение № 197/24.11.2015
г. по гр. дело № 7210/2014 г. на III г. о. на ВКС/. Съобразно
диспозитивното съдът следва да се произнесе относно мораторната лихва в рамките
на поисканото от ищеца, който е посочил като начало за забавата на работодателя
- от датата на прекратяване на
договора на военнослужащия.
След използването на електронен
калкулатор /http://www.calculator.bg/, съдът определи дължимото обезщетение за
забава върху главницата от 6048 лева за посочения от ищеца период 02.12.2015 г.
до 10.01.2016 г. вкл. - 67.33 лева, като за разликата до
предявения размер от 170.17 лева, искът ще се отхвърли като неоснователен.
Не са инвокирнани други
правопогасяващи възражение от ответника в преклузивния срок по чл. 131 ГПК
/вкл. и възражение за давност/, поради което и съдът съобразно чл. 6 и чл. 9 ГПК ще уважи предявените обективно кумулативно съединени искове до посочените
размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора всяка от
страните има право на разноски – ищецът съразмерно с уважената, а ответникът с
отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва
направени разноски за адвокатско възнаграждение – 1200 лева, които са платени –
л. 9 от делото. Съразмерно с уважената част от исковете му се следват такива в
размер на 498.17 лева, които следва
да се възложат в тежест на ответника.
От ответника са претендирани
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 250
лв. съобразно изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017
г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 1 НЗПП, както и внесен депозит
за изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 90 лева /л. 28 от
делото/ или общо в размер на 340 лева. Съразмерно с отхвърлена част от исковете
на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 198.85 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса съразмерно с уважената част от
исковете, която е общо 261.70 лева
за ДТ, както и 37.36 лева за първоначална
ССчЕ съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Военно формирование **** – С.
/Командване на Военновъздушните сили/, ЕИК *********, гр. С., бул. „Г. Т.“ № **,
представлявано от командира генерал-майор Ц.И.С. /конституирано като ответник
по делото след заличаването на първоначалния ответник Военно формирование ****
- с. Г.И. с протоколно определение от 20.12.2016 г. и дало съгласие по чл. 228,
ал. 1 ГПК/, да заплати на Х.Н.Х., ЕГН ********** ***, следните суми:
- сумата от 6048 лева, представляваща възнаграждение
за положен труд /дежурства по време на службата му във Военно формирование ****
У., чийто универсален правоприемник е Военно формирование **** – С./ при
превишение на нормалната продължителност, но в границите на удължената
продължителност на служебното работно време, в размер на 1200 часа, който не е
компенсиран до датата на прекратяване на служебното правоотношение, за периода 26.09.1996 г. – 31.05.2000 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
11.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 6048
лева до пълния предявен размер от 14 560.56 лева, като неоснователен.
- сумата
от 67.33 лева, представляваща обезщетение
за забава върху възнаграждението за положен труд при превишение на нормалната
продължителност, но в границите на удължената продължителност на служебното
работно време, който не е компенсиран до датата на прекратяване на служебното
правоотношение, за периода от 02.12.2015
г. до 10.01.2016 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 67.33
лева до пълния предявен размер от 170.17 лева, като неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 498.17 лева, разноски по производството по съразмерност.
ОСЪЖДА Х.Н.Х., ЕГН ********** *** да
заплати на Военно формирование **** – гр. С. /Командване на Военновъздушните
сили/, ЕИК *********, гр. С., бул. „Г. Т.“ № **, представлявано от командира
генерал-майор Ц.И.С., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 198.85
лева, представляваща разноски по производството по съразмерност, съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Военно формирование **** – гр. С. /Командване на
Военновъздушните сили/, ЕИК *********, гр. С., бул. „Г. Т.“ № **,
представлявано от командира генерал-майор Ц.И.С., да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка за държавни такси на
Пловдивския районен съд, сумата от 261.70
лева за държавна такси, съобразно уважената част от исковете и 37.36 лева за назначената по делото
ССчЕ, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала;.
ЛШ