Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.10.2018 г. гр. Асеновград
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав
на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА
гр.дело № 1156 по описа за 2017 г. и като обсъди:
Предявен е
установителен иск по реда на чл. 422
вр.чл.415 ГПК.
Постъпила е
искова молба от “Ай Ти Еф Груп” АД София, с
искане за признаване за установено вземането против М.Г.К. за следните суми:
1 489.91 лв. главница, 322.45 лв. договорна лихва за ползване на кредита
за периода от 26.05.2016 г. до 21.05.2017 г.,
1922.32 лв. неустойка съгласно т.6.6 от договора, дължими по договор за
кредит „Гет Кеш“ № 130417/26.05.2016 г., ведно със законната лихва в/у тази
сума от датата на подаване на заявлението пред РС, както и направените в
заповедното и исково производство разноски. Ищецът твърди, че между страните е сключен
посочения договор, при сключване на същия ответницата е получила сумата от 1600
лв., която е следвало да върне на 12 месечни вноски по 164.76 лева всяка.
Кредитополучателката е заплатила сумата 365 лева, от които част от главницата в
размер на 110.09 лева, възнаградителна лихва в размер на 54.67 лева и неустойка
200.24 лева. За изпълнение на същото задължение е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 575/17 г., но длъжникът е подал
възражение срещу нея в предвидения в закона срок. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответника му дължи
горните суми. Ангажира доказателства, претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника М.Г.К., съдържащ
необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3, чл.132 т.2 и
чл.133 от ГПК. Постъпил е отговор от назначения и особен представител адвокат А., която
оспорва иска. Оспорва истинността на съдържанието и автентичността на
подписите, както и представителната власт на подписалите съответните частни
документи. Прави възражения за нищожност на уговорката за неустойка в описания
договор за кредит – на осн.чл.26 ЗЗД. Прави възражение за унищожаемост на
клаузата за неустойка – на осн.чл.28 ЗЗД, поради грешка крайна нужда и измама.
Заявява, че самия договор въвежда в заблуждение кредитополучателя, тъй като в
него не е записан размера на неустойката или начина на формиране на размера и.
Ангажира доказателства.
От събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Асеновградския районен съд, ІІ гр.състав прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 575/17 г., по описа на Асновградския
РС се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу М.Г.К., за следните суми: 14489.91 лв. главница; 322.45 лв.
редовна лихва за периода от 25.07.2016 г. до 22.03.2017 г., 1922.32 лв. неустойка по т.6.1-6.5 от договора за
периода от 25.07.2016 г. до 22.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.03.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и 775 лева направени разноски по производството.
Срещу
заповедта е подадено възражение от М.Г.К.,
в срока по чл.414 ГПК. Горното
установява правния интерес на ищеца от предявения установителен иск по чл.422 ГПК.
Настоящият иск е предявен от ищеца в предвидения в ГПК едномесечен срок,
поради което същият е допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен по следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че
между “Ай Ти Еф Груп” АД София и М.Г.К. е сключен договор
за кредит „Гет кеш“ № 130417 /приложен по делото/, като заемодателят е
предоставил на ответника заемна сума в размер на 1600 лева – която сума е предадена
на същата на 26.05.2016 г. в брой. Заемателят се е задължил да върне на
заемодателя заетата сума, ведно с договорна лихва в размер на 377.12 лв., на 12
равни месечни вноски – всяка по 164.76 лева, за което към договора е изготвен и
погасителен план.
Съгласно т.6.1 и т.6.2 от договора за кредит, в срок най-късно до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита,
кредитополучателя е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечения по
кредита, банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. Съгл.
т.6.6. от договора, ако кредитополучателя не осигури и не представи в срок
обезпечение или обезпечението бъде прекратено, същия дължи месена неустойка в
размер на 176.88 лв. за периода на неизпълнението. Тъй като ответницата не е
предоставила надлежно обезпечение по време на целия срок на договора, то ищеца
е начислил на същата неустойка за периода от 26.05.2016 г. до 21.05.2017 г. в
размер на 2122.56 лева. Ищецът твърди, че ответницата е погасила част от
задължението в размер на 365 лева, от които главницата 110.09 лв. - като
дължимия остатък на главницата е 1489.91 лева,
54.67 лв. от лихвата - като остатъка от лихва е 322.45 лева, 200.24 лв.
от неустойка – като остатъка е 1922.32 лв.
Назначения ОП на ответницата е оспорила истинността на съдържанието и
автентичността на подписите, както и представителната власт на подписалите
съответните частни документи. Направила е възражения за нищожност на уговорката
за неустойка в описания договор за кредит – на осн.чл.26 ЗЗД, и възражения за
унищожаемост на клаузата за неустойка – на осн.чл.28 ЗЗД, поради грешка крайна
нужда и измама.
По оспорване истинността на съдържанието и автентичността на подписите
на ответницата е допусната СгрЕ, изготвена от вещото лице В.К. – която съдът
кредитира, като компетентно изготвено, от което се установява, че подписите за
„Кредитополучател“ на „Договор за потребителски кредит № 130417 и на „Разписка за получаване на сума
в брои“ по заема, съгласно договора са изпълнени/положени от ответницата М.Г.К.,
поради което това възражение е неоснователно.
Главно
вземане е налице, същото не е изпълнено в срок, като е налице и уговорка за
дължимост на сума за неустойка – 176.88 лева на месец, общо 2122.56 лева за целия период,
а след приспадана на внесена сума – претендирани 1922.32 лева. Съгласно
дадените разяснения в мотивите на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС за спазването на добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Възражение в тази насока и на други основания е направено и
изрично от ответника. След анализ на договора и клаузата за неустойка, съдът
намира, че тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави и противоречение на
уговореното със закона. За да достигне до тези правни изводи съдът отчете, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл. 307 ТЗ, чл. 302 ТЗ, чл. 289 ТЗ. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави, с оглед на защитата на обществените отношения
като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа
на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато
вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Преценката за накърняване
на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза би следвало да се
основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена
неустойката, на начина на определянето й – като глобална сума или процент от
главницата, на базата за начисляването й – съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката или на
липсата на такава за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на
продължителността на неизпълнението, респ. възможни са и други критерии.
В случая неустойката е уговорена изрично за неточно
изпълнение, изразяващо се в неосигуряване или непредставяне в срок на
обезпечение по кредита – съгл.сроковете и условията на т.61 – т.6.5 от
договора. За исковия период, неустойката от общо 2122.56 лева /от които
претендирани 1922.32 лв./ възлиза на сума по-голяма от главницата 1600 лв.,
като същата надвишава неколкократно законната лихва. Вярно е, че като клауза,
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
обаче, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, тъй като съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. В случая е видно още, че посочената като уговорената
неустойка от 176.88 лева на месец, 2122.56 лв. за целия период не е определена
по размер/не е изрично посочена в договора /а единствено посочена в погасителния план/, се явява
несъразмерно висока спрямо предоставената сума 1600 лв., при определена месечна
вноска 164.76 лева, като същата пряко нарушава принципа на справедливостта и
създава реални условия за неоснователно обогатяване на ищеца при заплащането й.
тази претенцията и отхвърляне и. Или претендираната неустойка първо не е
определена по размер, а на следващо място същата е прекомерна, тъй като в пъти
надхвърля обезщетението за забава по правилата на чл.86 от ЗЗД. Неустойката,
посочена в т.6.6. от договора – противоречи на смисъла и чл.92 от ЗЗД, същата
не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението и като обезщетение за
вредите от неизпълнение, а обезпечава задължението на кредитополучателя да
представи парична гаранция в размер по високи от отпуснатия кредит /отпуснатия
кредит е 1600 лв., а търсената банкова гаранция в размер на 1977.12 лева/.
Следващото обезпечение чрез поръчител, отговарящ на условията по т.6.3. –
непосредствено в деня следващ предоставяне сумата по кредита, противоречи на закона – тъй като ролята на
поръчителя е да обезпечи и гарантира връщането на кредита, преди отпускането му
– а не след привеждане на сумата. Тази неравностойност на насрещните задължения
придава на уговорената неустойка функции, излизащи извън присъщите й
обезпечителна и обезщетителна, които законодателят определя, като не държи
сметка за реалните вреди от неизпълнението - Решение № 74 от 21.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 123 от 17.10.2010 г. по
т.д. № 698/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че
уговорената клауза за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави
и противоречие на уговореното със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, което води до извод за неоснователност на тази претенцията и отхвърляне и.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан за претендираната
главница и договорна лихва за ползване на кредита, а по отношение на
претендираната неустойка като нищожна следва да бъде отхвърлен. Тъй като ищецът
е признал, че длъжницата е погасила част от задължението в размер на 365 лева, от
които са погасени: главницата 110.09 лв. - като дължимия остатък на главницата
е 1489.91 лева, 54.67 лв. от лихвата -
като остатъка от лихва е 322.45 лева, 200.24 лв. от неустойка – като остатъка е
1922.32 лева, поради отхвърляне на претенцията за неустойка следва приспадната
сума от 200.24 лв. за неустойка, да бъде
приспадната като платена част от главницата или претенцията за главница да се
уважи за сумата 1289.67 лева – поради плащане на посечения остатък.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер
от 707 лева разноски в производството, съразмерно
на уважената част от иска – за което по делото са представени доказателства. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГК – ВКС, съдът който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Ето защо в настоящото производство ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени по ч.гр.д.№ 575/17
г. на АРС, в размер на 380 лева.
По изложените
съображения Асеновградския районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на “Ай Ти Еф Груп” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 84-86,
представлявано от Филип Добринов и Светслав Ангелов, следните суми: 1289.67
лева (хиляда двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки) главница,
322.45 лева (триста двадесет и два
лева и четиридесет и пет стотинки) договорна лихва за периода от 26.05.2016 г.
до 21.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 304/29.03.2017 г.
с основание чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 575/2017 г.
по описа на Асеновградския РС, като ОТХЪВРЛЯ претенцията за сумата 1922.32
лева
(хиляда деветстотин двадесет и два лева и тридесет и две стотинки) представляваща
неустойка съгл.т.6.6 от договора.
ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Ай Ти Еф Груп” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 84-86,
представлявано от Филип Добринов и Светслав Ангелов, сумата 707 лева (седемстотин и седем) направени
разноски по производството и сумата 380
лева (триста и осемдесет) разноски по ч.гр.д.№ 575/17 г.по описа на РС Асеновград.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните с препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: