№ 426
гр. Плевен, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
и прокурора Д. Люб. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20254400200196 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М., редовно призован, явява се лично,
доведен от Затвора – Плевен.
Явява се защитникът на лишения от свобода - адвокат Н. Я. от АК –
Плевен, с пълномощно отпреди.
За ЗАТВОРА – ПЛЕВЕН се явява главен инспектор В.Т. – зам.-началник
режимна и надзорно-охранителна дейност в Затвора –Плевен, съгласно
пълномощно № 6/13.05.2025 година на Началника на Затвора –Плевен –
ст.комисар С. С..
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се явява прокурор Д. И..
Явяват се СВИДЕТЕЛИТЕ М. И.А П. и Ж. Ж. Н..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ГЛ. ИНСПЕКТОР В.Т.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: Да се даде ход на делото.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на свидетелите:
Ж. Ж. Н. - 51 години, неосъждан, с висше образование със специалност
„Застрахователно дело“, без родство с лишения от свобода;
1
М. И.А П. - 53 години, неосъждана, с висше образование със
специалност „Психология“, без родство с лишения от свобода;
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетелите наказателната отговорност по чл.290
от НК и същите ОБЕЩАХА да говорят истината пред съда, след което
свидетелите бяха отстранени от съдебната зала.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на страните правата им по чл.274 и чл.275 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи на председателя на състава и съдебния
секретар. Нямам доказателствени искания.
ГЛ.ИНСПЕКТОР В.Т.: Нямам искания за отвод на председателя на
състава, съдебния секретар и прокурора.
АДВ.Я.: Няма да правя отводи. Поддържам направените
доказателствени искания. Моля да се приемат като доказателства по делото
представените със съответните молби писмени доказателства.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Поддържам защитника си и
доказателствените искания.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за откриване
на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА постъпила молба от л.св. М. за УПО, както и приложените
към нея заверени преписи заключение на СМЕ, експертно решение ТЕЛК
№4862/29.11.2006 година, писмено становище, издадено от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, гр.София, становище на Началника на Затвора –
Плевен във връзка с молбата на л.св. М. за УПО, становище на
администрацията на Затвора – Плевен, експертна оценка за актуално
емоционално и психично състояние на л.св. М., справка за изтърпяно
наказание "Лишаване от свобода", документи съдържащи се в личното досие
на л.св. М., представени с допълнителна молба от 25.03.2025 година от л.св.
М., подадена чрез защитника му адв.Я., с приложени към нея писмена защита,
удостоверение от „Областен център за европейско развитие“, удостоверение
от „Съюз на слепите“ - Регионална организация гр.Плевен, удостоверяваща
членство на л.св. М. в ТО – Долни Дъбник при РО – Плевен, ССБ – София за
месец февруари 2002 година, удостоверение от 21.07.2016 година на ОС -
Плевен по Ф.Д. №326/2004 година, епикриза от Клиника по неврология на
л.св. М. от 17.09.2023 година, амбулаторен лист от 15.01.2025 година, издаден
от д-р С. М.а, амбулаторен лист от 17.07.2024 година, издаден от д-р Т. Р.,
служебна бележка, издадена от Прокуратурата на Република България
относно ДП №179/2019 година по описа на ОП - Плевен, писмено становище
от преглед, издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, гр.София, от
11.06.2019 година, заключение по СМЕ, изготвена от УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов", гр.София, изготвена през месец февруари 2019 година,
заверени преписи, представени с молба от 13.05.2025 година –
2
характеристична справка, препис от присъда НЧХД №2394/2024 на РС –
Плевен, справка, издадена от Затвора – Плевен до РС - Плевен по НЧХД
№2394/2024 година.
СТАНОВИЩЕ по приемане на изброените доказателства:
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на представените писмени доказателства
- не възразявам да се приобщят към настоящото производство.
ГЛ. ИНСПЕКТОР В.Т.: По отношение на писмените доказателства – да
бъдат приети изброените, с изключение на епикризите от Клиника по
неврология, амбулаторните листи, служебната бележка от РП - Плевен,
писменото становище от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, гр.София и
заключението от болница УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", като основанието ми е,
че са абсолютно неотносими към настоящото производство. Администрацията
на Затвора – Плевен не подлага под съмнение заболяванията на л.св. М. и го
третира като лице, страдащо от заболяване на очите, като въобще не си
позволяваме да преценяваме в каква степен, защото това не е наша работа.
Към всички оплаквания, които е имал във времето, са отнасяни към
медицинския център. Взели сме всички мерки по здравословното му
състояние. Аз бях началник на Общежитие “Вит“, в което е настанен л.св.М. и
знам за заболяването му, за изкривяването на лицето и че е воден на лекар.
Това няма отношение към настоящото производство и ние не спорим по това
нещо. Представените в днешното съдебно заседание документи, касаещи
делото от частен характер, са неотносимо към производство УПО. Лишените
от свобода Т. Й. и С. М. са разделени. М. е настанен в Общежитие “Вит“, а Т.
Й. е настанен в корпуса на Затвора - Плевен, във втора затворническа група
към Затвора – Плевен. Те нямат досег един с друг по никакъв повод. Това
нещо го имаме предвид и се подсигурили да не ескалира напрежението
помежду им.
АДВ.Я.: Поддържам. Смисълът на представените доказателства е да
покаже, че М. е в неравностойно положение и че никога не може да е в такова
спрямо останалите лишени от свобода.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Мисля, че има смисъл от тези
писмени доказателства, тъй като в доклада на психолога се казва, че аз
спекулирам в здравословното си състояние.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, както и
разпоредбите на закона, намира, че като писмени доказателства по делото
следва да бъдат приети становището на Началника на Затвора – Плевен,
становището на администрацията на Затвора – Плевен, справка за изтърпяно
наказание "Лишаване от свобода" от л.св. М., документите, съдържащи се в
личното досие на л.св.М., представената с допълнителна молба от 25.03.2025
година писмена защита, както и представената с молбата от 13.05.2025 година
характеристична справка относно л.св. М..
По отношение на другите представени от л.св.М. и защитника
доказателства, СЪДЪТ намира следното:
Представените с молба от 25.03.2025 година удостоверение „Областен
център за европейско развитие“, удостоверение от „Съюз на слепите“ -
3
Регионална организация гр.Плевен, ССБ – София, удостоверение от
21.07.2016 година по Ф.Д. №326/2004 година на ОС - Плевен, се явяват
неотносими към настоящото производство, тъй като касаят поведението и
действията на л.св.М. преди осъждането му и преди началото на наказанието,
което изтърпява, а в производството по чл.70 от НК е важно да се установи
какво е поведението на лишения от свобода в рамките на наложеното му
наказание.
По отношение на представените постановление за отказ да бъде
прекъснато изпълнението на наказание "Лишаване от свобода" от 07.11.2024
година, както и представените с молбата за УПО заключение по СМЕ на
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", гр.София, от месец февруари 2019 година, което
допълнително е представено с молбата от 25.03.2025 година, експертно
решение № 4862/29.11.2006 година, представено и допълнително с молбата от
25.03.2025 година, писмено становище от преглед от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, гр.София, от 11.06.2019 година, представено и
допълнително с молбата от 25.03.2025 година , 2 бр. амбулаторни листи от
15.01.2025 и 15.07.2024 година, съответно на д-р М.а и д-р Рашкова, служебна
бележка от ОП - Плевен относно ДП №179/2019 година, съдът намира, че
същите се явява неотносими към настоящото съдебно производство и като
такива не следва да бъдат приети като доказателства по делото. Същите
установяват здравословното състояние на осъдения М.. В разпоредбата на
чл.439а от НПК изрично са очертани доказателствата и обстоятелствата за
поведението на осъдения, които подлежат на проверка и установяване и тези
от здравословен характер не са от тях. Доводите и доказателствата, касаещи
семейно и здравословно състояние на лишените свобода и на членовете на
техните семейства, имат отношение в по процедурата по помилване, която се
развива пред Президента на Република България, а по отношение на
постановлението от ОП - Плевен и служебната бележка, същите се явяват
неотносими към настоящото производство, доколкото касаят факти от преди
началото на изтърпяване на наказанието на л.св.М.. По отношение на препис
от присъда НЧХД №2394/2024 на РС – Плевен, справка, издадена от Затвора –
Плевен до РС - Плевен по НЧХД №2394/2024 година, също се явяват
неотносими, доколкото касаят поведението на друг лишен от свобода.
По изложените съображение, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА като писмени доказателства по делото посочените в
мотивите на определението писмени документи.
ВРЪЩА същите на защитата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото на 17.04.2025 година молба
от л.св. М., подадена по електронен път чрез защитника, с която се иска
назначаването на СМЕ, която да установи конкретни обстоятелства, свързани
със здравословното състояние на л.св.М..
4
СТАНОВИЩЕ на страните по допускане на експертизата:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането за назначаване комплексна СМЕ е
неоснователно. Предметът на доказване на настоящото производство е съвсем
ясно очертан от чл.70 НК, а именно би следвало да докажем дали фактически
е изтърпяна съответната част от наложеното наказание и дали е дал
доказателства за поправянето си. Тоест актуалното здравословно състояние е
извън предмета на настоящото производство и считам, че не следва да се
допуска тази експертиза.
ГЛ. ИНСПЕКТОР В.Т.: Считам, че не следва да бъде допускана
исканата експертиза. Повтарям, че не спорим какви здравословни проблеми
има л.св. М.. Становищата на нашите лекари в Затвора – Плевен са
задължителни за Началника. Ходил е на преглед и са установявани
заболявания. Не спорим по отношение на проблемите с очите, диабета,
изкривяването на лицето и третираме л.св.М. като такъв със здравословни
проблеми. Тази експертиза се явява неотносима и моля да не се допуска.
АДВ.Я.: Поддържам искането.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Поддържам искането.
СЪДЪТ, след като съобрази становищата на страните и разпоредбите на
закона, намира, че искането за допускане и назначаване на КСМЕ по
отношение на л.св. С. М. е неоснователно, тъй като с оглед разпоредбата на
чл. 439а от НПК здравословното състояние на лишения от свобода не е сред
изрично очертани обстоятелства и доказателства, които следва да се имат
предвид в производство УПО за извършването на преценка за поведението на
лишения от свобода и наличието на изискуемите от закона предпоставки за
постановяване на УПО.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на КСМЕ.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Ж. Ж. Н.: Аз отговарям за л.св. М.. Същият
постъпва ЗООТ „Вит“ на 04.03.2022 година. Оттогава аз го познавам. Той има
ТЕЛК решение със 100 % инвалидност, с чужда помощ – „Пигментна
дегенерация на ретината“. Въпреки заболяването си, той подава молба за
започване на работа по чл.80 от ЗИНЗС, като към нея прилага декларация за
отговорност за евентуални вреди за здравето му по време на работата.
Въпреки това нещо, неговото желание за полагане на труд, той често изразява
претенции към работата, както и към територията или района, в който ще
работи. Доста често качеството му на работа е предизвиквало недоволството
на отговорника на градината и на другите лишени от свобода, въпреки че
изискванията към него са доста занижени, поради заболяването му. Желанието
му за включване в трудов процес е с цел за редуциране на присъдата, а не за
придобиване на трудови навици и умения. Има случаи, в които л.св.М.
демонстрира безпомощност, като изтъква здравословното си състояние и дори
5
е изразявал желание да му бъде даден лишен от свобода, който да му помага.
Той е единствения лишен от свобода в общежитието, който не дава
задължителното дежурство по поддържане на хигиената в общежитието, като
изтъква за причина заболеваемостта си и казва, че би изхвърлил единствено
някое кошче за боклук, ако му бъде подадено от някой друг лишен от свобода,
тъй като не вижда. За тази дейност не се отчитат работни дни, в това
дежурство. Л.св. М. изразява желание да се включва в всякакви мероприятия,
които се провеждат в общежитието, което се обуславя стремежа му за
демонстрация на активност, поправяне и печелене на благоразположението на
администрацията. Характерно за него е да изразява желание за включване в
трудова дейност в случаите, в които ще се зачитат за присъствени дни и
намаляване на присъдата. Наказван е два пъти дисциплинарно, но поради
изтичане на давността им се счита за ненаказван. До този момент е участвал в
две специализирани групови програми. Едната е „Изграждане на асертивно
поведение и умения за мислене“, за което участие и е награден с писмена
похвала, каквато награда получават всички участващи в програмата.
Резултатът от участието в тази програма е, че няма промяна. Има частично
някакво осъзнаване на някои фактори. Вероятно е започнала много слаба
промяна. Следващата програма, в която е участвал, е „Насърчаване на
толерантността“.
В контакта, изграден с него, той не признава виновно поведение.
Осъзнава частично факторите за криминализацията му, като при последния
разговор започна да твърди, че има предоверяване към семейството си. Това е
един от факторите, който аз отчитам, а другият е младата възраст, на която е
бил. Той не съжалява за извършеното престъпление, а по-скоро обвинява
жертвите, че те сами са превеждали парите и не е имало никакъв натиск от
него или от страна на семейството му към тях. Осъзнава единствено вредата
за себе си от престоя в затвора, както и върху целия му живот, върху
семейството му. Приема присъдата като несправедлива. Осъзнава кое е
правилно и кое не, но е склонен да нарушава правилата, когато е в негова
полза. Планът на присъдата се изпълнява до момента частично и все има
дефицитни зони, които не са преодолени. Рискът от рецидив в началото при
постъпването му е бил 52т., среден риск. Извършени са от 2022 година три
доклада и три оценки на риска от рецидив имаме. Първата – 52 т., втората е от
февруари 2023 година – 56 т., т.е. има увеличение на риска, където се появява
една нова зона, която е с повишени стойности. Това са „Междуличностни
проблеми“. През 2024 година рискът се намалява с една точка и става 55т.,
като при последния доклад от 2025 година рискът е намален с още една точка
и става 54т. Тоест рискът, вместо да се намалява, той се увеличава. От
04.03.2022 година аз работя с л.св. М., от постъпването му в Затвора – Плевен.
Той не е включен в програма за ресоциализация в обществото, защото те не са
подходящи за него, а не че той не е решил.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ГЛ. ИНСПЕКТОР В.Т.: Нямам въпроси.
АДВ.Я.: В доклада е споменато, че е участвал в клуб по шахмат. Какво
участие взе там?
6
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Изрази желание да гледа. Той просто стоеше и
за това му казах, че няма смисъл да участва.
АДВ.Я.: За посещението на църква какво може да кажете?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Това е едно от любимите му неща и го прави
искрено и наистина.
АДВ.Я.: За две програми, за които той е подавал молба, дали си
спомняте? Едната от тях е „Овладяване на социални умения и активно
поведение на трудовия пазар“.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Да, това е последната групова програма. Беше
подал молба, но не беше включен, тъй като и други лишени от свобода трябва
да вземат участие. Той вече беше минал две програми. Все едно по два пъти в
годината той да участва, но няма как един и същи човек да участва навсякъде.
АДВ.Я.: И една друга програма, посветена на Великденските празници -
„Вярата в нас“ с идея и концепция „И аз мога“?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Това беше есе по тема, което да напишат
лишените от свобода. Той предаде есе. Беше включен в тази програма със
състезателен характер. Участваха от целия затвор есета и имаше комисия,
която ги одобряваше, като после се изпратиха на общо ниво, между всички
затвори.
АДВ.Я.: Още в началото сте бил запознал с ТЕЛК решението, което е
със 100% инвалидност с чужда помощ, като споменахте, че сте запознати и
неговото заболяване, а именно пигментно заболяване на ретината. Знаете ли
какво означава това нещо?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Споделял ми е, че с възрастта му намалява
възможността да вижда, че не вижда добре. Има проблем, когато се сменя
осветеността. Когато влезе от по-тъмно място на по-светло такова,
първоначално е дезориентиран, но после се ориентира и се справя, като мине
малко време, след като му свикнат очите.
АДВ.Я.: Знаете ли какъв е проблемът чисто медицински? Какъв е
гражданския термин за това заболяване?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Не знам.
АДВ.Я.: Споменахте, че има дефицити във връзка с трудовата дейност в
градината. Задавате ли си въпрос каква е причината и свързвате ли го с това
заболяване?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Да и затова казах, че към него критериите са
много занижени.
АДВ.Я.: Както за чистотата ли, по същия начин?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Да. Той понякога злоупотребява с това нещо.
АДВ.Я.: По отношение на рецидива се наблюдава градация и след това 2
години надолу. В крайна сметка има ли протоколи или доклади, които
оценяват това моментно състояние? По какви критерии се работи в тези
доклади?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Има зададена методика. Попълва се една
7
книжка с всяко забелязано нещо. Методиката е чрез наблюдение, разговори,
косвени наблюдения, впечатления. Аз съм длъжен да наблюдавам тези неща.
АДВ.Я.: Кога се решава и от кого, че планът на присъдата е изпълнен?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Когато липсват дефицитни зони или когато са
много намалени.
АДВ.Я.: Случва ли се в тази хипотеза и във Вашата работа в Затвора –
Плевен, когато се констатират тези обстоятелства, да се подаде молба по чл.70
от НПК, предложение от Началника за Затвора – Плевен до съответния
окръжен съд?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Да, случва се, но, не го подава началника.
Лишеният от свобода си подава молба и ние го подкрепяме. За Началника дали
има случаи - не съм запознат.
АДВ.Я.: Нямам въпроси.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: В доклада упоменат ли е курса за
хора, които са със зависимост от алкохол, тъй като няма кръстчета?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: М. е включен в среща „Анонимни
алкохолици“, но С. М. не е алкохолик и никога не е употребявал алкохол. Това
не е проблемна зона по плана на присъдата. Той желае да се включва
навсякъде и това е едно от нещата, които не са му нужни.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Относно дежурствата казахте, че
само аз не давам дежурства. Килийните работници, отговорника по реда и
дисциплината, бакарите двамата?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Те имат други задължения, които са извън тези
и те ги изпълняват.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Въпросът е дали те дават
дежурства, тъй като казвате, че измежду 30 човека само аз не давам
дежурства. Та дават ли дежурства килийните отговорници, бакарите и
отговорника по реда и дисциплината?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Не дават, но изпълняват други задачи, вменени
им по задължение като отговорници.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: По време на срещата ми с Вас,
разговорите, които се водят конфиденциални са и критерий ли е да се
упоменават пред други лишени от свобода? Когато аз говоря с инспектора,
това се докладва на другите и започва спекула, като счупен телефон. Това са
срещи във връзка с плана на присъдата ми.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Такова нещо във връзка с твоята присъда няма.
Обсъждаме оплакванията на лишените от свобода във връзка с изтърпяване на
наказанията и ако има оплаквания, то аз викам лишения от свобода и говоря с
него.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Критерий за доклада и Вашето
мнение е миналото ми преди затвора или за действията ми в затвора?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Основно е поведението в затвора, но в
оценката се включва графа „Криминално минало“, но в твоя случай, понеже ти
8
нямаш криминални прояви преди тази присъда, е нула точки, която не е
оказала никакво влияние върху оценката на риска.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Има ли подадени сигнали срещу
мен, че не изпълнявам трудовите си задължения?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Не. Писмени сигнали няма, само устно са ме
информирали.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Казахте, че има недоволни
относно трудовата ми дейност. В този аспект или подадени сигнали и жалби,
че не си изпълнявам съвестно работата?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. Ж. Н.: Няма писмени жалби. Информиран съм само
устно.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.Я.: Нямам въпроси към свидетеля.
ГЛ. ИНСПЕКТОР В.Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА М. П..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Какво ще рече „актуално
състояние“, бихте ли обяснили?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Актуално психично състояние е когато
лишеният от свобода подаде молба за смяна на статута или за смяна на режим,
за извеждане в общежитие от открит тип или УПО. Тогава психологът се
среща с лишения от свобода и диагностицира неговите добри и лоши страни,
характерови особености или отчита ако има промяна от експертното
заключение, направено при постъпване в затвора. В Затвора – Плевен е
установена практика, че тези срещи се провеждат винаги с психолога, който е
посрещнал лишения от свобода в затвора, когато е постъпил, като се срещите с
психолог се провеждат при постъпване и се прави скринингови изследвания,
за да се диагностицират суицидни мисли, засилен стрес, за препоръки за
работа. Следващата среща с психолог е при подадена молба за смяна на
статута. Другия вариант на установена практика е, че се водят много групови
работи, около двадесет в годината, които се водят от психолози и инспектор.
Така обхващаме лишените от свобода, като л.св. М. е участвал в 2 групови
работи. От 2022 година до сега до сега, освен индивидуалните срещи с мен, с
него са проведени 25 срещи. Едната програма, която е работена с него в
периода 16.03.2023-26.03.2023 година е „Изграждане на асертивно
поведение“. На 24.10.2023 година до 26.03.2024 година е провеждана
„Насърчаване на толерантността“. През този период в груповия процес се
обхващат всички теми и се работи отделно всеки член на групата, като се
разглеждат страховете му, мотивите, нагласите, което става по един много
защитен за тях начин, чрез ролеви игри, психо-драматични техники,
проиграваме различни ситуации. Лишените от свобода в групов процес
показват себе си и много свои личностнови качества, защото личностовата
структура трудно се променя. Наблюдаван е и при индивидуалните му срещи,
9
при всяка негова подадена молба за смяна на статут, както и август 2024
година имаше междуличностен конфликт и беше изолиран в самостоятелно
помещение, за да не се чувства уязвим. Работено е с него, съм писала доклад и
експертни оценки при всяка негова молба за промяна на статута. На
04.03.2025 година беше последната молба, когато е изготвена и оценката във
връзка с настоящото производство.
АДВ.Я.: Т. Й. ли е другия лишен от свобода, за който споменахте
относно казуса август месец?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Да, виждали сме се и е разговаряно много
дълго с него. Тогава поиска да бъде защитен, като това веднага се изписва от
психолога и инспектора, в приложения, в доклади, за да се случат нещата.
АДВ.Я.: Може ли да дадете оценка в положителна или отрицателна
насока се развива работата с М.?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Той участва в груповите процеси, но цели само
да се възползва от прогресивната система. Можем да кажем, че след всяка
групова работа той подава молба за смяна на статута - 21.11.2023 година, след
като участва в програма за асертивност, след което 18.06.2024 година след
участие в „Насърчаване на толерантността“. Във всички програми той показва
едни и същи качества. Крайно манипулативен е и засилено социално
желателен. Показва хубавите си страни и иска да бъде харесан. Умее го,
защото има богат речников фон. Може да излезе от ситуация, за прикрие
лошите страни или да завоалира. Пасивно агресивен е, което е свързано с
манипулацията. При участието му в групов процес са факт 25 срещи, но и в
двете години и срещите с мен това, което сме отчели при влизане в затвора,
няма промяна. При него липсва чувство на вина и осъзнаване на това, което е
направил. Не поема отговорност,категорично, с външен локус на контрола.
АДВ.Я.: Не е ли това причината да се участва в тези мероприятия в
затвора?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Това е мотива ни да включваме всички
лишени от свобода, като при много от тях има невероятна промяна. В неговия
случай е отчетено, че основно няма промяна, нито има осъзнаване на
деянието, външния локус на контрол остава, силна социална желателност и
манипулативост.
АДВ.Я.: Какво е социална желателност?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Желанието да се представи за нещо повече.
АДВ.Я.: Да сте запозната дали той има поддържаща семейна среда, хора
от семейството му да идват на свиждане, поддържа ли контакти с тях?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Когато работим с лишен от свобода, главния
инспектор работи, както и психолога. Да, има силна връзка с жена си и децата
си. Това е един от ресурсите му, което не значи обаче, тъй като и майка ми, и
брат му са били осъждани при нас в затвора, не означава, че това е промяна в
нагласи и поведение. Имал е силна връзка с роднините си и преди това, но и
роднините му са били осъдени. Ние всички копираме модел на поведение в
детските години и това работи много. Трябват дълги години на дълбока
10
колективна работа, за да променим заучените модели в детството.
АДВ.Я.: Колко деца има л.св. М.?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: 3 или 4.
АДВ.Я.: Внуци има ли?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Аз съм психолог и работя с личностовата
структура. Мен ме интересува само тя.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Как извършвате преоценката, че
един лишен от свобода е завършил курса или е бил само за бройка там?
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Дадох отговор на този въпрос.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Но аз имам награда!
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Всички лишени от свобода получават награда
за участие.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: На 04.03.2025 година, когато сме
се виждали по мое искане, има ли протокол за това нещо, който да е с мой
подпис?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпроса, тъй като свидетелката даде подробен
отговор. Налице е и експертна оценка, приложена в материалите по делото.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Нямам въпроси.
АДВ.Я.: Нямам въпроси.
ГЛ. ИНСПЕКТОР В.Т.: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приключи
съдебното следствие.
ГЛ.ИНСПЕКТОР В.Т.: Нямам искания за събиране на други
доказателства. Моля следствието да бъде приключено.
АДВ.Я.: Да се приключи съдебното дирене. Нямаме доказателствени
искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Поддържам защитника си. Да се
приключи съдебното следствие.
СЪДЪТ намира, че предвид липсата на доказателствени искания следва
да се приключи съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.Я.: Уважаема г-жо Председател, изцяло поддържам така
депозираната молба от доверителя ми по изложените от него насоки.
Несъмнено се установи, че са налице критериите на чл.70, ал.1 от НК, тъй като
11
към момента на подаване на молба и видно от последната справка, приложена
към днешна дата, той е изтърпял фактически не по-малко от половината от
наложеното му наказание. Установи се, че в периода, който той търпи
наказание, са положени сериозни усилия от негова страна, за да докаже, че се
е променил и осъзнава своето наказание и последиците, свързани ц него и се
стреми тези негативи, свързани с наложено наказание, да бъдат преодолени
във времето. Вижда се от приложения доклад и изслушания инспектор ,че
първоначално тенденцията за рецидив е била към повишаване на процента, а в
последните години се наблюдава стабилен спад в този процент. Той полага
висок самоконтрол и самодисциплина, доколкото е възможно, защото считам,
че той не може някога да е равностойно положение, спрямо другите лишени
от свобода. Причината за това е заболяването му, което споменавам, защото
му пречи да е наравно с другите. Заболяването е свързано с невъзможността
на очния нерв да предава светлинните импулси оттам да възприема околната
среда. Особено тежко се отразява това нещо, когато няма достатъчно
светлина, т.е. в закритите помещения на затвора той практически не вижда.
Когато е на дневна светлина, той може да се ориентира само по силуети.
Фактически не може да прочете нещо или да види детайли. Той основно се
ориентира по маршрутите си по опит, който има с тях.
В тази връзка участието му в тези програми считам, че неправилно се
оценява от администрацията като опит да се покаже. За него е много трудно да
е изцяло ефективен в тези програми. Той може само да слуша. Не може да
оценява реакциите по лицата на хората, участващи в тези програми и
единственото му „оръжие“ да е ефективен в тази дейност, е неговия слух.
Считам, че действително се полагат много сериозни усилия от негова страна и
се вижда, че инспекторите и администрацията го оценяват и показват, че в
някои от програмите, където не се изисква фина моторика, физически
действия или други, свързани със зрението програми, той участва с голямо
желание. В доклада е посочен конкурса по шах и посещението на църква. В
крайна сметка той е православен християнин. От дете ходи на църква. Аз го
познавам повече от 10 години. Той живее в силно религиозно семейство, в
което често са ходили на църква, включително и жените задължително са със
забрадки, както е по религиозна традиция. Считам, че в случая е изпълнена
генералната превенция на наказанието. Той продължава да полага усилия и
продължава да ги полага. Доказал е, че се стреми да се поправи. Този път на
развитие на неговото наказание дава доказателства и за втората предпоставка
на чл.70 – обстоятелството, че се е поправил. Програмите с
ресоциализационна насоченост показват, че М. може да бъде и социално
адекватен. Документите, които сме представили за периода от преди периода
на наказанието си показват, че той е участвал в различни програми, в „Съюза
на слепите“, различни форми по закона юридическите лица с нестопанска цел,
различни стопански програми, които доказват, че се старае де част от
обществото. Това е нещо, което показва и в периода на изтърпяване на
наказанието. Именно тези дейности считам, че следва да бъдат позитивно
оценени и да бъдат стимулирани, като в крайна сметка, изключая формалния
подход на оценката им, те показват, че се е поправил и е изпълнил
12
предпоставките на закона.
Считам, че въпреки своите недостатъци, които са по рождение, свързани
със заболяванията му, не само с очите, но той има много силен захарен диабет
и други заболявания, които са артериална хипертония, обезитет,
дислипидемия и т.н., които са доказани. В крайна сметка за времето на
изтърпяване на наказанието, той е положил в максимална степен всичко, което
зависи от него и го е направил активно, т.е. не е бил пасивен, въпреки че му е
изключително трудно в условията на затворнически режим да го изпълнява на
100%. Той показва, че има активна роля.
Считам, че са налице предпоставките на закона и моля да се произнесете
със съдебен акт, с който са освободите условно-предсрочно подзащитния ми,
със съответния изпитателен срок.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА С. И.
М.: Поддържам защитника си изцяло. Искам да кажа, че може би съм
криворазбран от администрацията си искам да покажа, че спазвам реда,
дисциплината, че съм сгрешил в миналото. Моля за възможност да се поправя
пред семейството и обществото, като започна нов живот, в който да възпитам
внуците и децата си, като изчистим петната върху обществото от извършеното
престъпление. Това целях с всички курсове и работата. Искал съм и в друга
работа да ме включат, защото нашата работа е сезонна. Цел ми е да не
затъпявам и да не изоставам интелектуално, в което мисля, че съм прав, а не
да съм с дефицитни зони. Искам да започна нов живот, достоен за български
гражданин. Освен това, от стреса, който изтърпявам всеки ден в затвора,
здравословното ми състояние става все по-тежко. Искал съм прекъсвания от
прокуратурата, които не бяха одобрени. Моля да ми дадете шанс и като човек
да запазя здравето и живота си, и като участник в Българската държава да се
реабилитирам пред обществото, пред семейството си и пред Господ.
ГЛ. ИНСПЕКТОР В.Т.: Уважаема г-жо Председател, с л.св. М. работим в
Затвора – Плевен от 2022 година. Той дойде с този голям размер наказание и
администрацията на затвора се приписват само черни действия. Едва ли не тя
работи срещу това той да се поправи. Превъзпита, срещу това той да се
чувства добре в затвора и да излезе навън. Лишените от свобода с
осемгодишни присъди, нямат такива настанени в ЗООТ „Вит“. Тези лишени от
свобода първоначално се настаняват в корпуса на затвора и при показани
качества отиват в ЗООТ „Вит“. С оглед на по-комфортното му пребиваване,
във връзка с неговото заболяване, в ЗООТ „Вит“ имат възможност да са
повече време навън. Неговото желание за участие в работа в градината е
поощрявано от администрацията, защото по един смислен начин се запълва
свободното време. Осъзнаваме какво е качеството на работа и му е даден
шанс, но това не се оценява от него. Отново сме в теория на конспирацията, в
която администрацията работи срещу него. Подценява се работата на
служителите. Но кой би я свършил по-добре? Това влиза в техните служебни
задължения - да го наблюдава ИСДВР през всеки един ден от престоя му в
затвора и да хваща това. То няма как да влезе в едно предложение от няколко
страници, имам предвид ежедневните наблюдения. Кой е експертът, който
след проведена групова работа ще прецени резултатите и дали е настъпила
13
промяна? Това е психологът и това е работата му. Да се подценява тази работа,
то няма кой друг да я свърши. Законът казва,че това се извършва от
служителите в затвора. Не се изискват външни специалисти. Заради това, че
служителите, които ежедневно са работили с л.св. М. и са преценили, че не е
налице промяна у него и поправяне, въпреки многобройните му усилия и
демонстрираното желание, администрацията на Затвора – Плевен не подкрепа
молбата за УПО и считам, че л.св. М. не следва да бъде освободен условно-
предсрочно.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че в случая, с
оглед на събраните доказателства в настоящото производство, не са налице и
двете материално-правни предпоставки на чл.70 от НК. Налице е само едната,
а именно изтърпяната част на наказанието. Видно от приложените по делото
справки, той е изтърпял малко над 4 години от общо 8 години "Лишаване от
свобода". За мен лично в това производство не се събраха доказателства, които
да ни дадат основания да приемем, че лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. Беше разпитан свидетелят Н., който
категорично заяви, че при л.св. М. се наблюдава увеличение на риска от
рецидив, който към момента входа е бил 52т., а днес 54т., т.е. остава в средни
стойности. Беше заявено още,че желанието му за включване трудов процес е с
цел да се редуцира присъдата, а не за да се придобият някакви трудови
навици. Не съжалява за извършеното. Отчетено беше, че са все още налице
дефицитни зони, към които трябва да се подходи от администрацията, с цел
неговото поправяне. Свидетелката П. беше ясна в показанията си, че по
отношение на л.св. М. няма промяна в поведението му. Считам, че в случая
можем да отчетем, от всички доказателства в настоящото производство, че е
запознал някакъв процес на поправяне и това не може да се отрече. Л.св. М. е
награждаван и е участвал в програми, но този процес не е завършен.
Необходимо е да се продължи работата по корекционното въздействие, за да
се постигне плана на присъдата.
Считам, че молбата за УПО не следва да бъде уважена.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА С. И. М.: Моля да
бъда условно-предсрочно освободен, тъй като по думи на прокурора,
процесът по поправянето е започнал за хора, които са за първи път и той не е
нужно да е завършен. Моля да бъда освободен, за да докажа, че съм се
поправил.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че се оттегля на тайно
съвещание за произнасяне на определение.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид материалите по делото,
становищата на страните в съдебно заседание и съобрази с разпоредбите на
закона, приема за установено следното:
Лишеният от свобода С. И. М. изтърпява наложено наказание
„Лишаване от свобода“ по НОХД № 591/2015 година по описа на ОС - Плевен
в размер на ОСЕМ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.
14
Начало на наказанието – 20.01.2022 година;
Към 14.05.2025 година фактическо изтърпяно наказание – ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, ШЕСТ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ДНИ;
Неизтърпян остатък към 21.05.2025 година – ДВЕ ГОДИНИ, ДЕСЕТ
МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ И ДВА ДНИ;
СЪДЪТ намира, че от събраните в днешното съдебно заседание
доказателства не може да се направи извод, че са налице и двете кумулативно
предвидени в чл.70 от НК предпоставки за УПО по отношение на л.св., тъй
като не са налице доказателства за неговото поправяне. Видно е от
представената от Затвора – Плевен справка за изтърпяно наказание, че същият
е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, с което е
изпълнил и първата предпоставка на чл.70 от НК. За да се постанови УПО е
необходимо освен това осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
В настоящият случай не се установява това второ обстоятелство. От
становището на администрацията на Затвора – Плевен, както и от показанията
на разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели ИСДВР Ж. Ж. Н.,
отговарящ за осъдения и психолог М. П., отговаряща за осъдения, се
установява, че не се отчита никаква промяна в риска от рецидив и вреди към
обществото и същият продължава да бъде със средни стойности, каквито са
били и в началото на изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода". Не
се установени промени в поведението, нагласите и начина на мислене на л.св.
Не са отчетени промени в корекционните зони, касаещи плана на настоящата
присъда, които обстоятелства се установяват от приложените към досието на
л.св. текущи доклади и приложената към молбата експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода. Видно
е, че при първоначално изготвената оценка на риска от рецидив вреди към
обществото са отчетени средни стойности, като цифрово изражение са
отчетени 52 точки, като към настоящия момент в условията на контролирана
среда се установява и известно повишаване на риска от рецидив, като същият
се запазва в средните стойности и като цифрово изражение се отчита като 55
точки. Във връзка с това, като дефицити и показатели с нужна корекция, при
изпълнение на присъдата са отчетени следните зони: отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене, трудова
заетост. От показанията на разпищените в днешното съдебно заседание
свидетели се установява, че в следствие на изпълнение на плана на присъдата
и предприетите конкретни действия в тази насока – участие в корекционни
програми „Асертивно поведение и умение за мислене“ и „Насърчаване на
толерантността“, свързани конкретно с корекция на поведението на осъдения,
с оглед на извършеното от него престъпление, за което търпи наказание
"Лишаване от свобода", както и участие в редица други програми и дейности,
реализирани в Затвора – Плевен и свързани с лични интереси на л.св. – не са
отчетени положителни промени у лишения от свобода. По-скоро се наблюдава
регрес и връщане към първоначалното положение, с оглед запазването на
риска от рецидив в същите стойности, както при началото на изпълнението на
наказанието. Доказателства в тази насока са освен показанията на двамата
свидетели и намиращите се в личното досие на л.св. документи, от които е
15
видно, че същият е награждаван, но е и наказван. Установява се по делото,че
л.св. М. не е участвал в никакви програми за придобиване на професионални
умения и квалификация, с оглед ресоциализацията му в обществото. Същият
спорадично е полагал и труд, като възможност за това му е била осигурена от
администрацията на затвора, като е било съобразено и здравословното му
състояние в тази насока. Въпреки провежданите срещи в рамките на
изпълнение на индивидуалния план на присъдата и участието в редица
корекционни програми и дейности, не са настъпили положителни промени в
поведението, нагласите и начина на мислене на лишения от свобода. Същият
продължава да не отчита тежестта на извършеното от него престъпление,
липсва критично мислене към криминалното му поведение и правилното
формулиране на проблемите и тяхното решаване. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че се наблюдава формална мотивация
от страна на л.св. М. за промяна на поведението му.
Отделно от изложеното, следва да се има предвид, че УПО е правна
възможност, която се предоставя от закона на затворници с поведение,
надхвърлящо обичайното добро при изпълнение на наказанието "Лишаване от
свобода". Това не е институт за автоматично приложение при изтърпяване на
определена част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в
трудови мероприятия и програми, липсата на нарушения на реда, е правило
при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до
постановяване на УПО. Отделно от това, доброто поведение трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно
изпълняване на критериите за УПО.
Предвид изложеното, съдът намери, че не са налице необходимите
предпоставки за УПО на л.св. С. И. М., тъй като не е налице втората
предвидена в закона предпоставка, а именно с поведението си същият не е
доказал в достатъчна степен, че се е поправил.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С. И. М. с
ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му по
НОХД № 591/2015 година по описа на ОС – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред
Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес с частна жалба или
частен протест и подлежи на незабавно изпълнение след изтичане на срока за
обжалване, освен ако не е подаден частен протест, който не е в интерес на
осъдения.
След влизане на определението в сила, препис от същото ДА СЕ
ИЗПРАТИ на началника на Затвора – Плевен и Окръжна прокуратура –
Плевен за сведение.
16
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 12:12
часа.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
17