Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен
състав в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. с-я:СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Д. Генчева, като разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНЧХД № 4988 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава XXI от
НПК.
С присъда от 18.07.2018г. постановена по НЧХД №
8661/2017г., Софийски районен съд, НО, 105-ти състав е признал подсъдимия Д.Т.Д.
за невиновен в това, че на
29.03.2017г. около 20.30 ч. в гр. София, ул.“********казал публично в негово
присъствие и в присъствието и на други лица нещо унизително за честта и
достойнството на П.Г.В., а именно да го е нарекъл „мухльо“, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението, внесено и поддържано с
частната тъжба за престъпление по чл. 148 ал. 1, т. 1, вр. чл. 146 ал. 1 от НК.
Съдът е
отхвърлил предявеният граждански иск в размер на 3000.00/три хиляди/ лева,
претендирани неимуществени вреди от гражданския ищец П.Г.В. като неоснователен
и недоказан по размер и основание.
Недоволен от така постановената присъда е останал
повереникът на частния тъжител П.В.- адв. И.В., който в срока по чл.319, ал.1
от НПК е депозирал въззивна жалба, в която се твърди, че оправдателната присъда
е несправедлива, постановена в противоречие със закона и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на нова оправдателна такава. Конкретни оплаквания не се релевират.
В разпоредително заседание на 06.11.2018г.,
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд,
повереникът на частния тъжител и частния тъжител са редовно уведомени, но не се
явяват пред въззивната инстанция и не вземат становище по делото.
Защитата на подс. Д.Д. – адв. И. оспорва жалбата и
моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционната
присъда. Твърди, че същата е правилна, законосъобразна, обоснована и е
постановена на базата на правилен анализ на доказателствената съвкупност.
Подсъдимият Д.Д. редовно уведомен се явява лично
пред въззивната инстанция и моли да бъде потвърдената първоинстанционната
присъда.
Софийски градски, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и
доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият Д.Т. Д.е роден на ***г. в гр.
Ботевград, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
На 29.03.2017г. след 19:00 часа в гр. София, ул. „********се
провело Общо събрание на Собствениците на самостоятелни обекти в сградата в
режим на Етажна собственост. Подсъдимия Д.бил собственик на апартамент № 3 в
ЕС. На събранието присъствали тъжителят П.В. и свидетелите Р.Т.В., Л.С.Ч., Д.М.Д.,
Е.В.Я., Е.Б.Х.и М.Г.Г..
От името на св. Р.В.бил поканен частният тъжител В.
/ в качеството му на адвокат/, който подробно трябвало да обясни на
присъстващите начинът на избиране на фирма за управление на ЕС, начина на
определяне на размера на паричните вноски за почистване на входа и фонд
„Ремонти“.
На посочената дата подсъдимият не присъствал на
ОС, което се е провело на входната площадка на партера на сградата. Той
прибирайки се към вкъщи се спрял на събранието, при което е имало словесен
конфликт на по-висок тон между него и частния тъжител, след което си е тръгнал,
а частният тъжител останал на събранието.
При така установеното от фактическа страна
тъжителят твърди в предявената частна тъжба, че подсъдимият е започнал да му
крещи, като го е нарекъл "мухльо" в присъствието на всички лица на
Общото събрание, както и че е отправял закани, че ще го предаде на
прокуратурата. След това подсъдимият си е тръгнал, качвайки се нагоре по
стълбището на сградата. Твърди, че наричайки го "мухльо" в
присъствието на други лица, подсъдимият му е нанесъл публично обида и по този
начин засегнал честта, достойнството и доброто му име, с което се ползва пред
клиентката /св. В./, която го е упълномощила да присъства на ОС.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд
приема за установена, подобно на СРС въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и способи на доказване, а именно : показанията на свидетелите Р.Т.В., Л.С.Ч., Д.М.Д.,
Е.В.Я., Е.Б.Х., М.Г.Г., обясненията на подсъдимия Д.Т.Д., както и писмените
доказателствени средства - протоколи от провежданите ОС на ЕС от 29.03.2017 г.
и от 21.03.2017 г., приложения към тях, Протокол-покана за свикване на ОС от 29.03.2017
г., справка за съдимост на подсъдимия, пълномощно.
За да постанови оспорената присъда, Софийски
районен съд е провел прецизно съдебно следствие. Въззивният съд констатира, че
контролираният съд е положил усилия за
изясняване на правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на
доказване по делото, като в хода на първоинстанционното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено
съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства
и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни
изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие
пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на
районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ
на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените
писмени доказателствени средства и писмени доказателства.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд
са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения
материал, като изводите му в тази насока се
споделя изцяло и от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати
логически грешки.Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
тъжбата рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. Въззивният съд констатира, че е
налице изчерпателност в обсъждането на доказателствените източници от страна на
контролирания съд, в рамките на което е обсъдил и противоречията между някои от
тях и е изложил конкретни и мотивирани доводи относно кои доказателства
кредитира. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно
същият да бъде преповтарян. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват.
Въззивната съдебна инстанция намира, че районният
съд правилно е откроил двете групи гласни
доказателства и е приел за правдиви показанията на свидетелите Е.Я.,Е.Х.и М.Г.,
касателно техните възприятия, свързани с предмета на делото. Същите са
присъствали на проведеното общо събрание на етажната собственост и са свидетели
– очевидци, които с оглед на местоположението си са имали възможност да
възприемат изцяло или отчасти стеклите се
събития на инкриминираната дата.Въз основа на техните показания
настоящата съдебна инстанция възприе обстоятелствата по делото, относно лицата,
които са присъствали на общото събрание, споровете, които са възникнали между
собствениците, местоположението на подсъдимия и липсата на словесно или физическо
съприкосновение между него и частния тъжител В..Изложената от тях информация е
детайлна, еднопосочна, последователна и непротиворечива.Доказателственото право
налага стриктна оценка за относимост и достоверност, която следва да бъде направена
не само на база съпоставка на показанията едни с други, но и вътрешен синхрон и
съпоставка с други доказателствени източници. Именно такъв анализ е направил
първия съд. Съдът правилно е отчел, че свидетелите се явяват незаинтересовани
от изхода на делото лица, като възпроизвеждат обстоятелства, които са възприели
лично без да нагаждат показанията си в подкрепа на оправдателната или
обвинителната теза, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд ги е кредитирал като достоверни.
Правилно контролирана инстанция е дала вяра на
обясненията на подсъдимия, в частта в която той заявява, че той не е познавал
частния тъжител, както и че не е изричал обидната дума "мухльо".
Същите са били подложени на внимателен анализ от първостепенния съд, тъй като
имат двояка правна природа – на основно гласно доказателствено средство и на
такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. Правилно
съдът е отчел, че достоверността им следва да бъде установена при спазване на
общите правила относно гласните
доказателствени средства и при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка
на доказателствата.
Правилно при оценката показанията на
свидетелите Р.В. и Л.Ч.е счел, че същите
са вътрешно противоречиви и неубедителни, както и напълно покриващи се с изложеното
от тъжителя в частната тъжба. Съпоставени с показанията на останалите свидетели
по делото се установява тяхната недостоверност, доколкото тъжителят е бил
доведен лично от св. В. и е защитавал нейните интереси.
Констатация за необремененото съдебно минало на
подсъдимия, първостепенният съд вярно е
направил въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство
справка за съдимост.
Съгласявайки се с правните изводи на районния
съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Подсъдимият Д.Д. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл.
146, ал.1 НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение с частната тъжба.
Престъплението по чл. 146, ал.1 НК запретява под
страх от наказателна отговорност казването или извършването на нещо унизително
за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че
обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на
пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат
на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави / в тази насока е и Р.
№ 20 от 14.07.1998г. по к.д. № 16/98г. на КС на РБ/. От обективна страна
авторът на обидата си служи със словесна информация под формата на мнение,
оценка, метафори или епитети, които не се съдържат проверими факти от обективна
реалност, а субективно личностно
виждане. За да е съставомерна обидата, освен това е необходимо обидните изрази
да се възприемат пряко или опосредено от обидения / Р. № 664 от 1972г., н.о./.
Необходим елемент от обективна страна е и персоналната индивидуализация на
нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно на
защита от страна на НК са честта и достойнството на конкретна личност.
Горното, съотнесено към възприетата от въззивния
съд фактическа обстановка, води до категоричния извод, че подсъдимият не е
реализирал престъплението обида. Според императивната уредба на процесуалния
закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на
осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице, за
конкретно престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл. 303, ал.2 НПК ясно и категорично
провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с
влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и
след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
извършено или че е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен. / ППВС № 6 от 04.05.1978г./.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по
делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.
За да отговори на един от основните въпроси по чл.
303, ал.1 НПК, а именно дали Д.Д. е автор на престъплението, в което е обвинен,
съдът обсъди наличните по делото доказателства с оглед на изложената в частната
тъжба фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно
и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на
авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление.
От обективна страна действително е установено, че
на процесните дата е имало среща между подсъдимия и частния тъжител, в хода на
който е имало разменени реплики. В същото време обаче, по вече изложените по-горе
съображения, не бе безспорно доказано изричането от страна на Д.на конкретно
цитираната в тъжбата реплика и то по адрес тъкмо на В..
От съществено значение в конкретния случай е ,че
липсват категорични доказателства за осъществяване от страна на подс. Д.на
посочените в тъжбата деяния, описващи признаците на престъпление по чл. 148,
ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 НК. Въз основа събраните по делото доказателства и предвид тяхната противоречивост и нееднопосочност, не може да бъде направен
извод / в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК/, че
подс. Д. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, в което е
обвинен. Изложените изводи за недоказаност на обективната съставомерност на
поведението на Д. обезпредметяват обсъждането на субективната страна на
престъплението по чл. 148, ал.1 НК вр. чл. 146, ал.1 НК. Обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, а обжалваната присъда е
законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд споделя мотивите на първостепенния
и по отношение на предявения граждански иск. Напълно правилно и законосъобразно
Софийски районен съд е отхвърлил предявения от П.В. граждански иск за нанесени от подсъдимия
неимуществени вреди, доколкото действията на подсъдимия освен, че не са
престъпни по своя характер, не представляват и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. В случая не е налице противоправност на поведението на подс. Д.Д., което
от своя страна изключва и възникването на вреди вследствие на това негово
поведение. Поради изложеното до тук настоящия съдебен състав намира, че напълно
правилно и законосъобразно контролирания съд е отхвърлил предявения срещу подс.
Д.Д. граждански иск за причинени на частния тъжител неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалвана присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Изложените в жалбата твърдения в обратна насока са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка,
без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
При извършената на основание чл. 314, ал.1 вр. чл.
313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334,т.6
вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 18.07.2018г. постановено по НЧХД № 8661 по описа за 2017г . на СРС, НО, 105- ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.