№ 11535
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110170116 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от искова молба от СТ.ТР. БГ ООД срещу
НСК София с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 12905,76 лева – възнаграждение по сключен между страните договор за
превоз, обективирано в издадена от ищеца фактура № *** от 22.12.2022 г.
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за
превоз на стока – натрошен камък. Уговорено било възнаграждение в размер
на 12591,60 лева без ДДС или 15109,92 лева с ДДС. Ответникът заплатил
авансово сумата от 1836,80 лева. Плащането било обективирано в издадена от
ищеца фактура № *** от 23.11.2022 г. По този начин останало незаплатено
възнаграждение в размер на 10754,80 лева без ДДС или 12905,76 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задължението си и моли съда да
го осъди да го заплати. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Оспорва сключването на процесния договор,
извършването на превозите, издаването на фактура № *** от 22.12.2022 г. и
осчетоводяването от своя страна. Твърди, че се противопоставил на ищеца
спрямо извършването на превоза. Моли съда да отхвърли иска, претендира
разноски.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – се явяват
и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: от ищеца е представен
препис на фактура № *** от 22.12.2022 г., издадена от него (л. 6 от делото).
Получател е ответника, посочена е услуга „транспорт на трошен камък М-Т“
както и „аванс по фактура № *** от 23.11.2022 г.“. Стойността на фактурата е
12905,76 лева. Представени са кантарни бележки (л. 7 – л. 47 от делото) под
1
„име на фирма“ е посочена фирмата на ответника, а под материал е посочен
„фракция“. Представени са и два броя списъци (л. 47 – л. 50 от делото).
Представени са и преписи от товарителници и други кантарни бележки (л. 89
до л. 166 от делото). Представени са и преписи от товарителница, издадена от
трето лице – Спиди АД – както и два броя Свидетелство за регистрация на
МПС, І част за влекачи (л. 193 – л. 195 от делото). Всички товарителници и
кантарни бележки, както и фактура № *** от 22.12.2022 г. бяха оспорени от
ответника. В тази връзка, съдът счита, че не може да кредитира представените
кантарни бележки като годно доказателство по делото. Същите не са
подписани от представител на ответника, не са подписани и от представител
на ищеца, подписани са единствено от лице, посочено като „П. Пенкова“, за
която няма установена връзка с предмета или страните по настоящото дело.
Информацията в тях също е непълна, доколкото е посочена само фирмата на
ответника, но не и в какво качество същият присъства в тях. Под материал и
посочена единствено „фракция“, което понятие е твърде общо и абстрактно,
за да се приеме за установено, че става дума именно за камък или друг
материал. Представените товарителници също не следва да се кредитират, тъй
като отново като материал е посочено единствено „фракция“, а като място на
предаване е посочен гр. Угърчин, докато твърденията в исковата молба
посочват за място на предаване с. М.
По делото е приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че фактура № *** от 23.11.2022 г., издадена от ищеца
е била осчетоводена от ответника, като сумата по нея е изплатена по банков
път. По нея е извършено и авансово плащане в размер на 4800 лева.
Процесната фактура № *** от 22.12.2022 г. не е осчетоводена от ответника и
той не е ползвал данъчен кредит за нея. Приета е и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза. Установява, че съгласно информация, предоставена
от трето по делото лице – Пътстройинженеринг-т ЕАД в периода 16.11.2022 г.
– 22.12.2022 г. това лице е продало и предало на ответника различен материал
от кариера в с. М, посредством 47 броя доставки, описани в две фактури,
издадени от третото лице – фактура № ****** от 30.11.2022 г. и фактура №
*******от 29.12.2022 г. Първата фактура е осчетоводена от ищеца и
ответника. Втората фактура не е осчетоводена от ответника, като фигурира в
дневника за покупките му за месец декември 2022 г.
Като свидетел по делото беше разпитана Калинка Павлова Гоцева –
служител на ищеца. Заявява, че работи за ищеца на длъжност „счетоводител“
от създаването му. Фирмата се занимавала с товарен автомобилен транспорт.
Имала влекачи с гондоли, с които гондоли се превозвали насипно жито,
царевица, слънчоглед. В последните години се превозвала и фракция от
кариера „М“. До къде се извозва тази фракция зависело от клиента.
Натоварвала се от кариерата и се разтоварвала там, където клиентът посочи.
Имало разтоварване до обект в гр. ТР.. През м. ноември 2022 г. били 7 курса,
а през м. декември – 40 курса, реално осъществени. Шофьорът натоварвал на
кариерата, там му се давала кантарна бележка, в която пишело името на
фирмата, която е натоварила, в случая „Пътинженерингстрой“ и за коя фирма
се изпращала фракцията и номерът на товарния автомобил. Отделно се
съставяла и товарителница от наша страна, която заедно с кантарната бележка
при разтоварване се предоставяла на техническия ръководител в ТР., в
случая. Фактурите, които свидетелката издавала, били изпратени на
управителя на ищеца – Н.ЕК., той ги бил дал лично на техническия
ръководител. Когато приключил транспортът на 22.12.2022 г. свидетелката
2
изпратила писмо до фирма „НСК“ на имейл, с което поискала адрес, на който
да изпрати фактура с оригинални товарителници и кантарни бележки, както и
справка за извършените превози през м. декември. На 31.12. изпратила
фактурата с оригинални товарителници и кантарни бележки, на 03.01.
ответникът ги бил получил по „Спиди“ в деловодството си. До 16.01. не се
получил превод по фактурата и на 16.01. свидетелката написала имейл на
същия финансов отдел, с който питала дали са получили фактурата и кога ще
бъде извършено плащане по нея, на което не бил върнат отговор. От
търговски регистър намерила стационарен телефон, на който звъняла няколко
пъти. Първия или вторият път била свързана със служител на ответника – АН,
която отговаряла за финансовите въпроси. Тя отговорила, че в най – скоро
време ще бъде заплатено. Документите били пристигнали, но още
обработвали документацията по самия договор, който ответникът бил
сключил с ТР.. Свидетелката няколкократно звъняла може би април месец. С
АН говорила може би още един – два пъти от там – насетне нямам достъп до
нея. По принцип от тяхна страна никога не било отричано, че такава фактура
са получили и че такъв транспорт е извършен. Свидетелката работела в гр.
София, управителят бил в гр. Ловеч. Не била присъствала на обекта, когато се
предавала фракцията. Никога не се случвало никоя фирма да оспорва това, че
били извършили превоз. Свидетелката не била имала достъп до служител на
„НСК“ в гр. ТР. и не мога да кажа кой подписал товарителниците.
Като свидетел по делото е разпитан Светозар Начков Накев. Заявява, че
работи за ответника като групов технически ръководител. Помагал за
материалната обезпеченост на обектите, както и обезпечаването им с
персонал. Ответникът се занимавал със строителство и с ремонти дейности,
работел в цяла България. В периода 2021 г. – 2022 г. ответникът изпълнявал
няколко обекта. Имал подизпълнител на обекта в гр. ТР.. Подизпълнителят
доставял оборудване, бил със собствен персонал и според това, което
ответникът му възлагал, си изпълнявал дейността. Свидетелят не помни
името на фирмата-подизпълнител, само името на лицето, с което
комуникирал – СТ. Бил представител на фирмата – подизпълнител. Доколкото
си спомнял и доколкото видял по някакви документи ответникът ползвал
някаква услуга ищеца, която заплатил авансово. Не знае управителят на
ответника да е отказвал плащане на тази услуга на ищеца. Услугата, която
ответникът ползвал, била платена авансово. След плащането на тази фактура
нямало други отношения между страните. На обекта били изпълнявани
разнородни дейности от различни участници. Имало и други подизпълнители.
Ответникът организирал доставката на материали, за тези обекти, които били
свързани с изпълняваните от него дейности. През периода м. ноември 2022 г.
– м. декември 2022 г. имало няколко подобекта, които се изпълнявали –
канал, пътна настилка, тротоари и т. н., които ги изпълнявали различни
бригади. Материалът, бил доставян от М. Доколкото си спомням една част
била изпълнена от ищеца, а друга част, която била ползвана от
подизпълнители на ответника, била доставяна за тяхна сметка. Това били
различни дейности, които били изпълнявани по обекта. Ищецът доставил
камък на ответника само веднъж. СТ не бил служител, а доставчик и
подизпълнител към ответника.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава
3
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или
товар. В случая наличието на договор на стойност 12905,76 лева на договора
се оспорва от ответника. Между страните не се спори по отношение на факта,
че отношенията между тях не се уреждат от сключен в писмена форма
договор, а единствено чрез издаване на фактури. По отношение
доказателствената годност на фактура № *** от 22.12.2022 г., съдът счита,
съгласно константната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, когато
фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт или не
е подписана, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и
за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил
извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение
намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Видно е от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, че тази фактура не е осчетоводена към ответника,
спрямо нея не е ползван данъчен кредит и не е включена в дневника за
покупките на ответника, т.е. не е налице извънсъдебно признание за приемане
на доставката на описаните в нея услуги. По делото на практика липсват
доказателства, от които да се установява, че ответникът е бил запознат с този
документ преди получаването на препис от тях заедно с исковата молба. В
тази връзка, съдът счита, че не може да кредитира с доверие показанията на
свидетеля Гоцева, тъй като те препредават информация, получена от нея от
трето лице, за което не се установява по делото да е било упълномощено да
говори или да волеизявява от името на ответника. Фактурата е оспорена с
отговора на исковата молба, което действие съдът приема за
противопоставяне „веднага след узнаването“ по смисъла на чл. 301, ал. 1 ТЗ,
т.е. презумпцията не може да намери приложение в случая. С оглед
изложеното, настоящата инстанция намира, че твърдението на ищеца за
възникнало между страните облигационно отношение по договор за превоз не
е доказано. Всички останали доказателства – товарителници, кантарни
бележки, свидетелски показания – доказват реалната доставка на материал, но
от тях не се установява какъв е точният материал, и най-вече на какво
основание е станало това. Освен това товарителниците и кантарните бележки
бяха изключени от доказателствената съвкупност по посочените по-горе
съображения. Свидетелските показания не могат да докажат съществуването
на договора и не следва да се ценят за установяване на този факт поради
противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, на която ответникът
се позова с отговора на исковата молба. По делото се установява, че между
страните са съществували дадени търговски отношения, от ответника не се
оспорва сключеният договор за превоз, обективиран във фактура № *** от
23.11.2022 г., задължението по който е било изплатено от него. Дали между
страните е имало други правоотношения и какви са били те, обаче остана
неизяснено. Процесната сума се претендираше от ищеца в производството на
основание договор за превоз, а конкретен такъв, именно за 12905,76 лева, не
се установи от него при условията на пълно и главно доказване.
В заключение съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него заплатени 200 лева – депозит за експертиза и 1500 – адвокатско
възнаграждение. Разноските са доказани от приложения договор за правна
защита (л. 192 от делото) и банкови извлечения (л. 182 и л. 252 от делото) и
следва да се присъдят.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявения от СТ.ТР. БГ ООД, ЕИК: ***** със съдебен
адрес гр. Л, ул. Д.Т., № 2 срещу НСК София ЕООД, ЕИК: ****** със съдебен
адрес гр. София, бул. Т.АЛ. № 133, ет. 2, ат. 4 иск с правно основание чл. 367
ТЗ за заплащане на сумата от 12905,76 лева – незаплатено възнаграждение за
извършен договор за превоз, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, като недоказан.
ОСЪЖДА СТ.ТР. БГ ООД, ЕИК: ***** да заплати на НСК София
ЕООД, ЕИК: ****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото в
размер на 200 лева – депозит за експертиза и 1500 – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5