Р Е Ш Е Н И Е
260296/21.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осми
декември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 225 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулта Ц.Л.срещу
Х.А.А. с ЕГН ********** ***. Ищецът сочи, че на 17.08.2017г. ответницата
сключила договор за заем CrediHome № 1181-10171104 с „Микро Кредит“ АД, в качеството му на
заемодател за сумата от 2500 лв. С подписването на договора ответницата се
съгласила да върне 2 824.72 лв., представляваща главница и договорна лихва
по заема. Кредита следвало да се върне на 31 седмични погасителни вноски в
размер на 91.12 лв., като първата била с дата 29.08.2017г. На същата дата сключила с дружеството и
Договор за допълнителни услуги, по който „Микро Кредит“ АД в качеството си на
посредник предоставял на заемателя финансиране и разсрочване на сключена
застраховка „Защита“ към застрахователната компания „Уника Живот“ АД с ЕИК
*********. Съгласно този договор ответницата се съгласила да върне
застрахователната премия за 31 седмици на равни погасителни вноски, дължими на
падежните дати на договора, в размер на 41.25 лв., считано от 29.08.2017г. или
обща сума от 1278.75лв., която покривала различни рискове, като била начислена
и лихва за забава. На 08.12.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД. В последствие „Агенция за събиране на вземания“ АД
(сега ЕАД) станала правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Предвид
неизпълнението на ответника по договора за заем по инициатива на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 2275/2019г.
по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Предвид, че заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице предпоставката на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на
заявителя било указано от заповедния съд, че следва да предяви установителни
искове в едномесечен срок. В заключение иска от съда постановяване на решение,
с което да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 2356.27 лв.,
представляваща главница по Договор за заем CrediHome
№ 1181-10171104 от 17.08.2017г., сключен между
ответницата и „Микро Кредит“ АД, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 285.95 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 12.09.2017г. до 27.03.2018г., сума от 507.50 лв.,
представляваща сума по допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги за
периода от 12.09.2017г. до 27.03.2018г., сума в размер на 1196.25 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 12.09.2017г. до 27.03.2018г., сума в размер на 255.42 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за заем от 12.09.2017г. до 31.07.2019г.
и сума в размер на 164.70 лв., представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 12.09.2017г. до 31.07.2019г., като
вземанията са прехвърлени на ищеца с
Приложение № 1 от 08.12.2017г. по Рамков договор за цесия от 16.01.2015г.,
сключен между него и заемателя – цедент.
Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.
С Определение № 260164/11.09.2020г. на ответника бил
назначен особен представител – адв. И.Д.Й. от ШАК, като препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са били връчени на особения представител. В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника,
тъй като уведомяването за нея се съдържа като приложение към исковата молба,
която пък е връчена на длъжника чрез назначения му особен представител и по
този начин не е достигнало до знанието на ответника. В договора за допълнителна
услуга се съдържа и неравноправна клауза, което води до недействителност на
договора в неговата цялост.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. И.Й. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда
да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като
взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното: От приложеното по делото ч.гр.д. № 2275/2019г. на ШРС се установява,
че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1137 от 01.08.2019г.
по реда на чл.410 от ГПК, за следните суми: 2356.27 лв.- главница, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 285.95 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2017г. до 27.03.2018г., сума
от 507.50 лв., представляваща такса допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от 12.09.2017г. до 27.03.2018г., сума от 1196.25 лв. – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги от 12.09.2017г. до 27.03.2018г., сума
от 255.42 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 12.09.2017г.
до 31.07.2019г., сума от 164.70 лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 12.09.2017г. до 31.07.2019г., както и 95.32
лв. разноски. Връчването на заповедта, било извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след указание на съда, заявителя предявил искове по чл.422 от ГПК за
установяване на вземанията си.
Видно от представения по делото договор, се установява,
че на 18.07.2017г. между „Микро Кредит“
АД, като кредитор и Х.А.А., като заемател, бил сключен Договор за заем CrediHome № 1181-10171104, по
силата на който кредиторът отпуснал на ответницата паричен заем в размер на 2 500
лв. за срок от 31 броя седмични вноски.
Заемателя се задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата договорна
лихва, като общата стойност, която следвало да се върне по кредита била в
размер на 2 824.72 лв. на общо равни седмични вноски от по 91.12 лв.
всяка. Размера на лихвата по заема бил фиксиран на 40.64%, а годишния процент
на разходите бил фиксиран на 49.90 %. На
същата дата била подписана от ответницата и Застрахователна полица № МС
*********-10171104 за застраховка „Премиум живот“ със Застрахователна компания „Уника Живот“ АД
(лист 7 от делото) при застрахователна премия от 1278.75 лв. със срок на застраховката
от 31 седмици. Бил сключен на същата дата и Договор за допълнителни услуги към договора за заем за срок от 31 седмици
при вноска от 41.25лв. Посочено е, че допълнителните услуги се предоставят
единствено като допълнение към договора за заем и след попълване и подписване
на формуляр с искане за допълнителни услуги, като предоставянето на такива не е
задължителна предпоставка за сключване на договора за заем.
На 16.01.2015г. бил сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, като е представено и Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане, в което фигурирало и вземането срещу
длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за цесията. Писмо до ответника било
изпратено, но се върнало обратно на изпращача с отметката, че адреса е преместен.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Съдът намира, че е налице правен интерес от водене на
настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство,
по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания
на заявителя да предяви исковете за
вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на
ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба вземания.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да
установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на
валидна облигационна връзка между „Микро Кредит“ АД и ответника,
усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на
вземането, размера на претендираното вземане
по неговите отделни пера, както наличието на валидно сключен договор за цесия и
съобщаването му на длъжника.
По делото
ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на
уведомяването на длъжника за цесията. Видно от приетите по делото известия за
доставяне, на посочения от ответника в договора адрес, били изпратени
уведомления за извършената цесия, но същите се върнали в цялост с отбелязване
„адресът е преместен“. Съобразно безпротиворечивата съдебна практика уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99, ал.3, предл.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл са Решение № 156 от 30.11.2015г.
на ВКС по т.д. № 2639/2014г., II т.о. Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009г. II т.о.
По отношение на възражението на особения представител, че цесията няма
действие спрямо длъжника, тъй като исковата молба му е връчена чрез особения
представител, а не лично, съдът намира, че същото е неоснователно. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. №
193/2018г. I т.о.
Вземането,
предмет на цесията и на настоящото производство е възникнало въз основа на
договор за заем и договор за допълнителни услуги към него.
По делото се
установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит
(ЗПК). В случая при сключването на договора съдът изследва въпросът дали при
установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на ЗПК, който определя
правилата за потребителска защита на кредитополучателите в приложимата му
редакция към датата на действие на договора. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК,
годишния лихвен процент не може да надвишава петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения за левове и валута, определена с Постановление
на МС. Доколкото основния годишен лихвен процент на БНБ за периода в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година за
просрочени парични задължения е в размер на плюс 10 процентни пункта, съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014
г. МС, то съдът
намира че ГПР не надхвърля този размер, тъй като е под стойност 50.05%. В случая договорът е писмен, написан е на
разбираем език, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, както и лихвения процент по кредита. След като
всички условия по договора са описани
ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП
и има неравноправни клаузи. Поради което се дължи от ответника незаплатената
част от главницата по договора, както и вземането за договорна и наказателна
лихва, тъй като същите
произтичат от неизпълнение на задължението на ответника да върне в срок заема.
Относно вземанията,
които се претендират на основание Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1181-10171104
от 17.08.2017г., съдът приема
следното: Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение, съдът приема, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал.1
от ЗПК
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова е основателно
възражението за нищожност на тази клауза от договора за допълнителни услуги. Следва да
се отбележи, че искането за присъждане на вземане по договора за допълнителни
услуги, в частта му за застраховката е неоснователно, доколкото „Микро кредит“
АД е посочен, като застрахователен посредник на „Уника Живот“ АД –
застраховател по договора. Съгласно чл.327, ал.2 от Кодекса за застраховането застрахователен
посредник,
съответно посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна
дейност, който е получил плащане на премия или вноска по застраховка,
независимо дали е сключена с негово посредничество, или не, е длъжен да уведоми
застрахователя в същия ден за получената сума, за нейното основание и размер,
както и да я преведе в полза на застрахователя в срок до един месец след
получаване на плащането. Предвид това въпреки, че договорът е сключен от него, в
качеството му на застрахователен посредник, каквито доказателства по делото
липсват, то дружеството няма качеството на застраховател и презастраховател, за
което да възникне правото да получи премията и тя да остане при него.
Посредника получава плащането, но го привежда на застрахователя, който в случая
е лице различно от ищеца – заявител. Поради това и няма правно основание да
претендира сумата по този договор. Недължима
остава и начислената от ищеца лихва за забава по договора за допълнителни
услуги в размер на 164.70 лв. за периода от 12.09.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 31.07.2019 г.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 145.32 лв., от които 95.32 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсулско възнаграждение. Ответникът дължи държавна такса в размер на 88.55
лв., съразмерно с уважената част от исковете. В исковото са направени такива в
общ размер от 912.56 лв., от които 248.93
лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение
(определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ), както и 563.63лв. заплатено възнаграждение за особен
представител. Предвид уважаването само
на установителните искове за договорът за заем, то ответника следва да заплати
в исковото производство разноски в размер на
554.81 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че Х.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юрисконсулта Ц.Л.сумата от 2356.27 лв. (две хиляди триста петдесет и
шест лева и двадесет и седем стотинки), представляваща главница по Договор
за заем CrediHome
№ 1181-10171104
от 17.08.2017г., сключен
между “Микро кредит” АД с ЕИК ********* и ответницата, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от 31.07.2019г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 285.95 лв.(двеста осемдесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
12.09.2017г. до 27.03.2018г., както и сумата от 255.42 лв. (двеста петдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 12.09.2017г. до 31.07.2019г., които вземания са прехвърлени от “Микро
кредит” АД с ЕИК ********* на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. и за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1137/01.08.2019г. по ч.гр.д. № 2275/2019г. по описа на
ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че Х.А.А. с ЕГН ********** дължи
на ищеца сумата от 507.50 лв. (петстотин и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към договора за
заем от 16.08.2017г., сумата от 164.70 лв. (сто шестдесет и четири лева и
седемдесет стотинки), представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги, сумата от 1196.25 лв. (хиляда сто деветдесет и шест лева и двадесет и
пет стотинки), представляваща застрахователна премия по Договор за допълнителни
услуги за периода от 12.09.2017г. до 27.03.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1137/01.08.2019г. по ч.гр.д. № 2275/2019г. по описа на
ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.А.А. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на 88.35 лв. (осемдесет и осем
лева и тридесет и пет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 554.81 лв. (петстотин петдесет и четири
лева и осемдесет и една стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: