№ 123
гр. Благоевград, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Илиана А.а
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231200600012 по описа за 2023 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивните
жалби на:
Адв.Т., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Г. В. Н.,
както и допълнение към нея;
Адв.А.- повереник на гражданския ищец и частен обвинител- И. И. Д., и
двете жалби – за проверка на невлязлата в сила присъда № 8925 от
27.09.2022 год., постановена по нохд № 349/2017 год. по описа на РС
Гоце Делчев.
Срещу жалбата на адв.А. е постъпило и възражение от адв. Т..
В жалбата на адв.Т. се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Излагат се
съображения за неправилно изяснена от съда фактическа обстановка.
Възразява се срещу приемането на граждански искове в наказателния процес,
както и срещу размера на уважените такива. Иска се оправдаване на
подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове. Алтернативно се прави
1
искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на РС Гоце Делчев, поради допуснати процесуални нарушения и
второ алтернативно искане- за намаляване размера на наложеното наказание.
В допълнението към въззивната жалба, защитника е посочил също така, че
мотивите на присъдата са неясни, тъй като в нея са изписани букви на
латиница- S и J, без да става ясно тяхното значение, което е в нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от НПК, съгласно което производството се води
на български език. Поддържа исканията си.
В жалбата на адв.А. се сочи, че присъдата на РС, предмет на проверка от
настоящата инстанция е неправилна, тъй като наложеното на подсъдимия
наказание е занижено и несправедливо, както и обезщетението за
претърпените от нейния доверител вреди неимуществени вреди, също е
занижено и не е съобразено с критерия за справедливост. Иска се увеличение
на наложеното на подсъдимия наказание, както и увеличение на размера на
присъденото обезщетение за неимуществените вреди.
Страните нямат доказателствени искания.
Във възражението на адв.Т. срещу жалбата на адв.А. се сочи, че жалбата е
неоснователна, тъй като обвинението, повдигнато на подсъдимия Г. Н. не е
доказано и същият следва да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимия Н. се явява лично и със служебния си
защитник. Поддържат жалбата, допълнението към нея и направените искания.
Гражданския ищец и частен обвинител- И. Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от повереника си – адв.А., която също поддържа жалбата си и
оспорва тази на защитата на подсъдимия.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в
жалбите и възражението, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда
и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313
и 314, ал.1 от НПК, намира следното:
При постановяване на присъдата, решаващият съд е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които са съществени, защото засягат правата на
подсъдимия, не могат да се отстранят, но това може да стане при ново
разглеждане на делото от друг състав на съда и се изразяват в следното:
2
Производството по делото е образувано в РС Гоце Делчев въз основа на
обвинителен акт, внесен от Районната прокуратура Гоце Делчев на 06.06.2017
год., като е образувано нохд № 349/2017 год. С този обвинителен акт е
повдигнато обвинение на Г. В. Н. от гр.Хаджидимово, за извършено
престъпление по чл.331,ал.1 от НК.
Първото заседание в което е даден ход на делото е проведено на 04.09.2019
год. До тази дата делото е отлагано многократно за призоваване на
подсъдимия Н.. В така посоченото заседание подсъдимия не се е явил, ход на
делото е даден в негово отсъствие с участието на назначения му служебен
защитник, който в рамките на проведеното разпоредително заседание е
посочил, че желае делото да се разгледа по общия ред, като няма да се ползва
от предвидените в НПК особени правила. Следващо редовно съдебно
заседание е проведено на 26.11.2019 год., в него се е явил подсъдимия и
защитника е направил искане производството по делото да продължи като
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимия
е заявил, че е съгласен делото да се гледа по съкратената процедура, а
останалите страни също са изразили съгласие с това искане. Съдът е разяснил
на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го е уведомил, че
самопризнанията му ще се ползват при постановяване на присъдата, без
преди това подсъдимия да е правил самопризнания. След това съдът с
определение е „Допуска производството по настоящето дело да продължи по
реда на чл.370 и следващи от НПК“, без да конкретизира с определението се в
коя от хипотезите- тази по т.1 или по т.2 на чл.371 от НПК продължава
съдебното следствие. Съдът не е обявил с определение по чл.372, ал.4 от
НПК, че самопризнанието / а такова изобщо не е направено от подсъдимия/ се
подкрепя от събраните в ДП доказателства. Независимо от липсата на тази
процесуална предпоставка- самопризнание на фактите от страна на
подсъдимия- за провеждане на съкратено съдебно следствие , решаващия съд
е допуснал такова. В това съдебно заседание, съдът е допуснал до разпит
частния обвинител и граждански ищец за обстоятелства във връзка с
предявените граждански искове и е отложил делото. Следващото заседание
съдът е допуснал още един свидетел по искане на защитата „…относно
оспорване на имуществените и неимуществени вреди“. И макар оспорването
на имуществените вреди да е оспорване на фактите от обвинителния акт,
съдът е допуснал искания свидетел. В следващото заседание на 07.07.2020
3
год. защитата е направила и искане за се изслуша заключението на съдебно-
икономическата експертиза и е заявил „… отказваме разглеждане на делото
по реда на съкратеното следствие…“. Подсъдимия не е взе становище и
съдът е постановил определение с което е „преминал към разглеждане на
делото по общия ред“.
Така описаното от тук сочи на съществени нарушения на процесуалните
правила, поради нарушаване на процесуалните изисквания, за да се постанови
разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие.
Независимо от това, че волята на подсъдимия е била именно такава, то съдът
не е изискал от него да направи изявление за признания на фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като това е абсолютна
процесуална предпоставка за допускане на разглеждане на делото по този ред.
Обстоятелството, че подсъдимия заявява, че е съгласен делото да се гледа по
съкратената процедура, не е даване на такова изявление за самопризнание,
защото и самия подсъдим не е изяснил в твърдението си какво точно иска, в
предвид на обстоятелството, че съкратеното съдебно следствие има две
форми- тази по т.1 и тази по т.2 на чл.371 от НПК. Задължение на съда е да
изясни волята на подсъдимия и да изиска от него изявление дали признава
фактите, описани в обвинителния акт, след което е и задължение на съда да
провери дали това признание се подкрепя от доказателствата, събрани в хода
на ДП и ако счете, че това е така следва да постанови определение в този
смисъл, каквото не е сторено. Факта, че след даване ход на съдебното
следствие като съкратено такова, подсъдимия е дал обяснения в които е
заявил „ признавам се за виновен по непредпазливост“ не е самопризнание на
фактите и е дадено след постановяване делото да се гледа като съкратено
съдебно следствие. На следващо място, съдът с определението си е следвало
изрично да посочи в коя хипотеза дава ход на съкратено съдебно следствие,
защото двете хипотези имат различни процесуални последици- чл.373 от
НПК.
Нарушение е допуснал съда и с обстоятелството, че е допуснал за разпит
свидетел /извън този, които установява обстоятелства за граждански иск за
неимуществени вреди/, защото при провеждане на съкратено съдебно
следствие, не се допускат до разпит свидетели, които ще установяват
обстоятелства, свързани с изясняване на факти описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Още по-голямо процесуално нарушение е
4
преминаването в хода на съдебното следствие от съкратено в такова по общия
ред, макар и това да е станало по инициатива на защитата на подсъдимия, а и
в случая на последния дори не е дадена възможност да вземе становище. Но
дори и това да бе сторено, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009
г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, докладчик съдията Цветинка
Пашкунова и дадените указания в т.8. „Изявленията на подсъдимия по чл.
371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното
определение по чл. 372, ал. 4 НПК.“.
Така описаното по-горе нарушение на процесуалните правила е съществено,
защото засяга правото на защита, тъй като при изразено желание за
провеждане на съкратено съдебно следствие, това е свързано с последици,
които са в полза на подсъдимия- редуциране на наказанието му с 1/3, в случай
, че се постанови осъдителна присъда. Засяга по съществен начин
процесуалните правила, спазването на които е гаранция за законосъобразен
процес, гарантиращ правата на всички страни. По съществото си е абсолютно
основание за отмяна на атакуваната присъда, съгласно разпоредбата на
чл.348, ал.3 т.1 от НПК.
Поради обстоятелството, че в рамките на разпоредителното заседание,
проведено без участие на подсъдимия, защитата е направила искане делото да
се разгледа по общия ред и така е постановил съда с определението си по
чл.248,ал.1 от НПК, а в следващото редовно първо съдебно заседание след РЗ,
подсъдимия е направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие
и такова е допуснато със съгласието на всички страни, съдът намира, че това
отново е нарушение на процесуалните правила, тъй като разпоредителното
заседание е това в което определя реда по който ще протече съдебното
следствие, но поради обстоятелството, че ход на самото съдебно следствие
все още не е бил даден, то нарушението не е съществено, тъй като не е
засегнало правата на нито една от страните в процеса, още повече и в предвид
на техните изявления, че не възразяват съдебното следствие да започне като
съкратено. Съществено е посоченото по-горе нарушение- промяна на реда на
съдебното следствие, след постановяване на определение по чл.372,ал.4 от
НПК.
Друго процесуално нарушение, допуснато от решаващия съд е липса на
мотиви. В разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК е предвидено какво следва да
5
бъде съдържанието на мотивите на постановения съдебен акт. Част от тези
обстоятелства са посочване на доказателствените материали въз основа на
които са направени и правните изводи за взетото решение. Прочита на
настоящите мотиви сочи, че единственото доказателство, което решаващия
съд е обсъждал е протокола за оглед на местопроизшествие / в тази част
правните съображения са законосъобразни/. Други доказателства в мотивите
не са обсъждани, освен тези на пострадалия Д., които са свързани с
претенцията му относно предявените граждански искове. Мотивите
съдържат фактическа обстановка, частичен /само на посочените по-горе /
доказателствен анализ и липса на анализ на останалите доказателства, които
са мотивирали съда да приеме, че деянието е осъществено от обективна
страна.
Във въззивната си жалба защитата на подсъдимия прави възражение и за още
едно процесуално нарушение- това, че са приети за разглеждане граждански
искове в наказателния процес, като е възразил и пред РС, че така ще се
затрудни наказателния процес. Преценката за това дали процесът ще се
затрудни е на решаващия съд, който ръководи същия. В настоящия казус
делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност / макар и
абсолютно неразумния срок на разглеждане на делото, без вземане на
адекватни процесуални мерки за призоваването на подсъдимия/, поради което
и в предвид на обстоятелството, че исковете са били предявени своевременно
и от лице, което има качество на пострадал от деянието, то съдът правилно и
законосъобразно ги е приел за съвместно разглеждане.
Възраженията, сторени в жалбата на адв.А.- за размера на наложеното на
подсъдимия наказание и размера на уважения граждански иск за
неимуществени вреди не следва да бъдат обсъждани, доколкото в предвид
изложеното по-горе са налице процесуални основания за отмяна на присъдата
и връщане на делото на РС.
Така посочените процесуални нарушения са съществени- всяко едно по
отделно и представляват основание за отмяна на атакуваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като не
могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 във вр. с чл.335,ал.2 от
НПК и във вр. с чл.348, ал.3 т.1 и т.2 от НПК, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8925 от 27.09.2022 год., постановена по нохд №
349/2017 год. по описа на РС Гоце Делчев и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7