РЕШЕНИЕ
№ 18734
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110106613 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т С “ ЕАД срещу З. С. В.,
К. Н. В. и М. Н. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди наличието на облигационно правоотношение с ответниците,
възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните
си задължения, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., е доставил
топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“,
бл. 457, вх. 1, ет. 10, ап. 40, притежаван в съсобственост от ответниците,
настъпила по силата на наследствено правоприемство, която била на стойност
1766,73 лева и не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите
условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок от изтичането на периода, за
който се отнасят. В тази връзка, сочи че за него са налице основания за
претендиране на мораторно обезщетение в размер на 262,71 лева, начислено
за периода 16.05.2020 г. – 30.09.2022 г. Твърди, че в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на
топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от
„МХ Е ООД, поради което ответниците му дължали и цената на услугата за
дялово разпределение, на стойност 40,98 лева, за периода от 01.09.2019 г. до
1
30.04.2021 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в
размер на 8,81 лева, начислена за периода 31.10.2019 г. – 30.09.2022 г.
Посочва, че за процесните изискуеми вземания разполага с издадена в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56338/2022 г., по
описа на Софийски районен съд, 177 с-в, срещу която ответниците са
възразили. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответниците
му дължат процесните вземания при условията на разделна отговорност, при
квоти както следва: 1) З. С. В. – 4/6 части от общото задължение или сума в
размер на 1177,82 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна
енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, 175,14 лева – мораторно обезщетение, начислено за
периода 16.05.2020 г. – 30.09.2022 г., 27,32 лева – цена на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и 5,87 лева – мораторно
обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г.; 2) К. Н. В. – 1/6
част от общия дълг или сума в размер на 294,46 лева – главница за
доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, 43,79
лева – мораторно обезщетение, начислено за периода 16.05.2020 г. –
30.09.2022 г., 6,83 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима
за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, както и 1,47 лева – мораторно обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г.
до 30.09.2022 г.; 3) М. Н. В. – 1/6 част от общия дълг или сума в размер на
294,46 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, 43,79 лева – мораторно обезщетение, начислено за
периода 16.05.2020 г. – 30.09.2022 г., 6,83 лева – цена на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и 1,47 лева – мораторно
обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба. Вземат становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Считат
претенциите на ищеца за недоказани. Молят съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендират разноски.
В хода на производството, с Определение № 22176/23.06.2023 г., на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът конституира като трето лице – помагач на
страната на ищеца, фирмата за дялово разпределение /ФДР/ - „МХ Ел ООД,
2
като дружеството не е взело становище във връзка с предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача. Като безспорен в отношенията между страните следва да бъде
отделен фактът, че процесният недвижим имот е топлоснабден.
По отношение на претенцията на ищеца за цената на услугата за дялово
разпределение, същият следва да докаже, че собствениците на самостоятелни
обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира
процесният имот, са възложили извършаването на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия на „МХ Елвеко“ ООД /ФДР/, като въз
основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответниците
следва да заплащат цената на посочената услуга в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД.
По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания,
съответно изпадането на купувачите в забава, както и стойността на
претендираните мораторни обезщетения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
3
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.“
По делото е представен препис от Нотариален акт за собственост на
апартамент по чл. 55 - г от ЗПИНМ № 31, том XXX, дело № 5831/1974 г.,
видно от който Н К.ов В. е придобил по покупко - продажба от Софийски
градски народен съвет – „Главна дирекция за изграждане на София“, правото
на собственост върху апартамент № 40 в блок № 21, ет. 10, в жилищен
комплекс „ Представено е удостоверение от Столична община – район
„Надежда“, съгласно което е налице идентичност между административните
адреси – ж.к. „ , като е посочено че блок № 457 е с един единствен вход. На
основание чл. 186 ГПК, с Протоколно определение от 25.09.2023 г., съдът е
уважил направено искане от ищеца, като по реда на чл. 186 ГПК е изискал от
Столична община – район „Надежда“ заверен препис от акт за сключен
граждански брак между З. С. В. и Николай К.ов В.. В тази връзка по делото е
постъпил Акт за женитба № 1105/23.09.1962 г., съставен в „Ленински“ – РНС
по повод сключен граждански брак между Н В. и З. В.. Видно от посочените
писмени доказателства е обстоятелството, че процесният недвижим имот е
придобит от Н В. по време на действие на сключения с З. В. граждански брак.
Към момента на настъпване на вещнотранслативния ефект по отношение на
жилището, законоустановените правила относно имуществените отношения
между съпрузите са регламентирани в чл. 13 СК от 1968 г., съгласно който
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от
4
съпрузите по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване
нуждите на семейството. Ищецът твърди, че ответниците са наследници на
Николай К.ов В., което обстоятелство остава недоказано предвид липсата на
ангажирани доказателства удостоверяващи смъртта му, както и кръга на
неговите законни наследници. Липсват доказателства за прекратяването на
съпружеската имуществена общност, както и данни относно наличието на по-
голям дял от общото имущество в полза на единия от съпрузите, поради
което съдът счита че са налице основания за прилагане на законовата
презумпция, съгласно която всеки от съпрузите притежава равни дялове в
собствеността, по арг. на чл. 14, ал. 3 СК от 1968 г. Поради изложеното,
следва че доколкото ответницата З. В. има качеството на собственик на ½
идеална част от процесното жилище, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, същата е
клиент на топлопреносното дружество. Не са налице основания за изследване
на отговорността за процесните вземания по отношение на ответниците К. Н.
В. и М. Н. В., тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да
бъде установено, че са потребители на топлинна енергия, доставена в
процесния топлоснабден имот. Липсват доказателства удостоверяващи
пасивната материалноправна легитимация на посочените ответници,
съответно качеството им „клиенти на топлинна енергия за битови нужди“ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и тълкувателните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, поради което предявените искови претенции срещу тях следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна
енергия с ответницата З. В. попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
учреденото договорно правоотношение е възникнало между търговец и
физическо лице, за които следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба,
тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две
основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост
върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и
да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл.
200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца
общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Договорът за търговска продажба
представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на
договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
5
По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от
сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия,
приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „То С ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да бъде видно че ответницата е упражнила правото си
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на дружеството – ищец
намират приложение в отношенията между страните. По делото се установи
наличието на валидно облигационно правоотношения помежду им, поради
което следва, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период,
съответно на каква стойност.
В тази връзка, по делото е прието неоспорено от страните заключение
на съдебно - техническа експертиза. От данните в нея се установява, че за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в процесния имот е доставяна
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и топлинна енергия
за отопление на имота и за подгряване на топла вода. В заключението си
вещото лице е посочило, че при съобразяване на издадените изравнителни
сметки от „МХ Е ООД, общата стойност на доставената топлинна енергия за
процесния период възлиза на 1687,45 лева. По делото е приета и неоспорена
от страните съдебно - счетоводна експертиза, от която се установява че няма
данни за извършени от абоната плащания на доставената в рамките на
процесния период топлинна енергия. Съдът кредитира експертните
заключения като мотивирани, обективни и компетентно изготвени.
Във връзка с изложеното, съдът намира за основателна претенцията на
ищеца спрямо ответницата З. В. относно наличието на непогасено вземане за
доставена и потребена в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г топлинна
енергия в процесния имот, на стойност 843,73 лева, изчислена съобразно
правото на собственост на ответницата, в размер на ½ идеална част, от
топлоснабдения имот. За горницата над уважения размер на иска до пълно
предявения на стойност 1177,82 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Ищецът е обективирал искане за установяване наличието на изискуемо
вземане от ответницата З. В. за главница на стойност 27,32 лева,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се
извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите, по аргумент на чл. 142, ал.
2 ЗЕ. В чл. 139б ЗЕ е посочено, че клиентите в сграда - етажна собственост
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че отношенията между Етажната собственост, част от която е и
процесния имот, и „МХ Е ООД са уредени по силата на сключен договор от
25.04.2002 г., по силата на който етажните собственици са възложили
извършването на услугата за дялово разпределение на третото лице – помагач
6
на ищеца. Във връзка с посоченото може да се направи извод, че в
отношенията между третото лице – помагач и етажните собственици е налице
валидна облигационна връзка, обуславяща изготвянето на изравнителни
сметки за самостоятелните обекти в сградата. От приложения по делото
договор от 29.05.2018 г., сключен между
„Т С ЕАД и „МХ Е “ ООД /ФДР/ се установява, че ищецът възлага
извършването на услугата за дялово разпределение на ФДР, като в чл. 2 и чл.
3, пар. II, е посочено, че отчетният период, предмет на договора е от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., като по делото не са ангажирани доказателства
оспорващи автоматичното удължаване на срока на договора. Съгласно чл. 22,
ал. 2 вр. чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите на
дружеството – ищец следва да заплащат на продавача на топлинна енергия
стойността на услугата за дялово разпределение чрез избрания търговец
/ФДР/. От съдържанието на приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че са налице начислени и незаплатени суми за
услугата за дялово разпределение по двадесет броя фактури, издадени за
периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., на обща стойност 45,52 лева. При
съвкупна преценка на събраните в хода на процеса доказателства, съдът счита
че претенцията на ищеца относно цената за извършената услуга за дялово
разпределение е основателна, като същата следва да бъде уважена по
отношение на ответницата З. В. за вземане на стойност 22,76 лева, изчислено
с оглед правата й по отношение на имота. За сумата над уважения размер,
както за искането за признаване за установено спрямо останалите
ответниците, че същите дължат заплащането на услугата за дялово
разпределение, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Във връзка с предявените искови претенции за установяване
дължимостта на мораторна лихва върху стойността на главницата за
доставената топлинна енергия, ищецът следва да докаже, че е налице
неизпълнение на изискуемо задължения от страна на ответницата З. В.,
съответно момента, считано от който същата е изпаднала в забава. В
настоящия случай, доколкото ответницата е обвързана от нормите,
установени в Общите условия на ищеца от 2016 г., следва че по отношение на
дължимата лихва за забава приложение намира чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от раздел
IX от Общите условия. Видно от съдържанието на посочената разпоредба е,
че „Т С ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва в
случаите на неизпълнение на дължимата престация след изтичане на 45 –
дневен срок, считано от датата на издаване на общата фактура. С оглед
приложената от ищеца фактура № ********** от 31.07.2020 г., следва че
падежът относно изискуемите вземания за отчетния период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. настъпва на 15.09.2020 г. От представената по делото фактура
№ **********/31.07.2021 г. относно отчетния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., ответницата е изпаднала в забава за плащане, считано от
15.09.2021 г. При съобразяване на данните, посочени в приетата по делото
съдебно – техническа експертиза, съдът приема за установено, че за отчетния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за процесния имот е начислена
топлинна енергия на стойност 726,98 лева, а за отчетния период 01.05.2020 –
30.04.2021 г. доставената в жилището топлинна енергия възлиза на 960,47
лева. В тази връзка, съдът служебно, на основание чл. 162 ГПК, с помощта на
7
онлайн лихвен калкулатор изчислява, че дължимата лихва за забава по
отношение на вземанията за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е на
стойност 150,65 лева, начислена върху главницата за периода от 15.09.2020 г.
– 30.09.2022 г., като по отношение на периода от 16.05.2020 г. до 14.09.2020
г., претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като вземането не е било
изискуемо. По отношение на мораторното обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.,
съдът изчислява същото на стойност 101,65 лева. В тази връзка, следва че
общо дължимата лихва за забава в рамките на периода 15.09.2020 г. –
30.09.2022 г. е в размер на 252,30 лева, от които ответницата дължи 126,15
лева, като за горницата над уважения размер до пълно предявения на
стойност 175,14 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за установяване на изискуеми вземания от ответницата З. В. по
отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за услугата
за дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В общите
условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо, поради което на
общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана.
По делото не са ангажирани доказателства относно отправяна от ищеца до
ответницата покана за плащане на цената на предоставената услуга, поради
което същата не е изпаднала в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете. Във връзка с претендираното юрисконсултско възнаграждение,
съдът определя същото в размер на 100,00 лв., съгласно правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. При
съобразяване на задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. Съгласно представения от ищеца списък с разноски
по чл. 80 ГПК, същият е доказал сторените разноски в общ размер от 702,95
лева. При съобразяване на уважената част от предявените искови претенции
срещу ответницата З. В., следва че дължимите в полза на ищеца съдебно –
деловодни разноски възлизат на 503,40 лева, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата З. В..
По аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай
ответниците претендират присъждането на извършени разходи в
производството на стойност 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на представения от ответниците договор за
правна защита и съдействие се установява, че предметът му е свързан с
осъществяването на процесуално представителство и защита в полза на
ответниците по гр.д. № 2023111179221 по описа на Софийски районен съд,
поради което съдът намира искането им за недоказано. Не са представени
други писмени доказателства за сторени в хода на производството разходи,
съответно в полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. С. В., ЕГН **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 843,73 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., доставена в имот с адрес - ведно със законната лихва за забава
от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност 1177,82
лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. С. В., ЕГН **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК на основание чл. 86, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 126,15
лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за потребената топлинна
енергия в процесния имот, начислена за периода от 15.09.2020 г. до
30.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до
пълно предявения на стойност 175,14 лева, както и за периода от 16.05.2020 г.
до 14.09.2020 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. С. В., ЕГН **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, сума в размер на 22,76 лева, представляваща дължимата цена за услугата
за дялово разпределение, предоставена в периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от 17.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълно предявения на стойност 27,32 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТТ С ЕАД, ЕИК , против З. С. В., ЕГН
**********, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5,87 лева –
законна лихва за забава върху главницата за извършената услуга за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. – 30.09.2022 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК срещу К. Н. В., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска признаването за установено, че
ответникът дължи в полза на дружеството 294,46 лева – главница за
доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., 43,79 лева – мораторно обезщетение, начислено за периода
16.05.2020 г. – 30.09.2022 г., 6,83 лева – цена на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., както и 1,47
лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК , срещу М. Н. В., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска признаването за установено, че
ответницата дължи в полза на дружеството 294,46 лева – главница за
доставената и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., 43,79 лева – мораторно обезщетение, начислено за периода
16.05.2020 г. – 30.09.2022 г., 6,83 лева – цена на услугата за дялово
9
разпределение, дължима за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., както и 1,47
лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА З. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 503,40 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„МХ Е “ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10