Присъда по дело №315/2021 на Районен съд - Велики Преслав

МОТИВИ на присъда по НОХД №315/2021 г. по описа на ВПРС
На 26.10.2021г. ведно с ДП №46/2020 г. по описа на РУ-В.Преслав, Районна прокуратура
град Шумен Териториално Отделение град *** е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала
обвинение срещу: Е. В. П. с ЕГН **********, роден в с.***, общ.***, обл.Шумен, български
гражданин, с постоянен адрес с.***, общ.***, обл.Шумен, ул.”***”№*, със средно образование,
женен, неосъждан, за това че на 28.12.2019 г. в гр.В.Преслав, обл.Шумен пред заведение за
обществено хранене ресторант „Замъка“, по хулигански подбуди причинил на П. Т. А. от
гр.Смядово, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето-престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ШРП
ТО-В.Преслав поддържа повдигнатото обвинение. Намира същото за доказано по несъмнен начин.
Предлага след като подсъдимия бъде признат за виновен за престъплението по чл.131, ал.1, т.12
вр. с чл.130, ал.2 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност на осн.чл.78а от НК, като му
бъде наложено административно наказание „глоба“ в минималния предвиден в закона размер от
1000.00 лв.
Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението спрямо подзащитния му не е доказано,
както от обективна, така и от субективна страна. Според защитата от събраните по делото
доказателства не се установява нанасяне на удар от страна на подсъдимия, както и причинна
връзка между поведение на подсъдимия и получените травматични увреждания. Подсъдимият не е
искал, нито допускал причиняване на телесна повреда на пострадалия, поради което следва да бъде
оправдан. Алтернативно защитата счита, в случай че подсъдимия бъде признат за виновен, следва
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а
от НК в минимален размер.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие дава обяснения в своя защита. Не признава
вината си, солидаризира се със изложеното от защитника да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели, приетата експертиза и приложения по делото писмен
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият П. Т. А. живеел в гр. Смядово, обл. Шумен. По професия бил музикант,
като, придружен от вокалист, изпълнявал срещу заплащане ангажименти, свързани с посещения на
организирани празненства, осигурявайки музикален съпровод на вокалиста. Преди процесната
дата, П.А. не познавал подсъдимия. На 27/28.12.2019 г., пострадалият бил поканен от свидетеля Д.
Й. Д. в ресторант „Замъка“, находящ се в гр. В.Преслав. Уговорката между двамата била, П.А.
(придружен от певица св.Р.И.), до 00.00 часа на 28.12.2019 г., да осигури музикалната забава на
гостите в заведението, събрани по повод настъпващия новогодишен празник. За този
професионален ангажимент, последният следвало да получи от св.Д. парично възнаграждение. На
27.12.2019 г., вечерта, св.А., придружен от св. Р. Д. И. (вокалистка от гр.В.Преслав) пристигнали в
ресторант „Замъка“ в град В.Преслав. В заведението имало събрани много празнуващи гости,
както от гр. В.Преслав, така и от околните села Троица и ***, обл. Шумен. В групата празнуващи
от с. *** бил и подс.Е. В. П.. Вечерта протекла нормално, без инциденти. В 00.00 часа на
28.12.2019 г., пострадалият А. приключил с ангажимента си. След като получил своя хонорар,
започнал да прибира вещите си с намерението да се прибере в дома си. Тогава, във видимо
нетрезво състояние, при него дошъл Е.П. от с. ***, обл. Шумен и поискал пострадалия да
продължи да свири в ресторанта, като за целта му предложил сума от сто лева. Св.П.А. отклонил
предложението и обяснил, че уговорката му със собственика на заведението била той да изпълнява
музикални творби до 00.00 часа. Отказът на пострадалия провокирал изблик на силен гняв у
подсъдимия, поради което в яда си последвал пострадалия, излязъл с него на улицата пред двора
на заведението и там, до автомобила на А., непровокиран от последния, му нанесъл удар с юмрук в
областта на стомаха, лявата ребрена дъга и подребрие. Веднага след това нанесъл и втори удар с
ръка в областта на тила на пострадалия, както и удар с крак в областта на седалището и задната
част на лявото му бедро. Всичко това било подкрепено с пиянски подвиквания и обиди, както от
1

подсъдимия, така и от св.В. В.. Агресивното поведение на подсъдимия продължило. Изплашен от
изключително агресивното поведение на подсъдимия, постр.А. се заключил в автомобила и подал
сигнал за нападението на тел.112. През това време подс. Е.П. продължил да демонстрира агресия
спрямо А., в присъствието на свидетеля Р.И., която междувременно била излязла от ресторанта, и
преди да бъде удържан от излезлите своевременно други членове на компанията му, нанесъл
няколко удара с крак върху автомобила на пострадалия (марка „Фолксваген Пасат“ с ДК№
Н0964ВС) и счупил дясното странично огледало на МПС-во. Пострадалият бил възмутен и
изплашен от непровокираната агресия към него и в автомобила изчакал пристигането на
полицейските служители. Отвън пред заведението имало множество лица от празнуващите, които
не са установени в хода на проверката, както и в хода на разследването.
Свидетели на агресията на подсъдимия били св. В.В. и св. В.В. и двамата от с. ***, обл.
Шумен, които се намирали в близки роднински и приятелски отношения с подсъдимия. Вместо да
са критично настроени към извършеното от подсъдимия, двамата свидетели с поведението си по
време на деянието и след това в хода на разследването при даване на показания, като свидетели,
показват одобрението и подкрепата си. Свидетелят В. се свързал по телефона със св.Д.Д., който
стопанисвал ресторант „Замъка“, за се направи оплакване, дори подал телефона си на пострадалия,
за да разговаря с Д.. Собственика на заведението единствено порицал пострадалия, че е подал
сигнал в полицията, а не се е обадил на него. На мястото бил изпратен полицейски екип в състав на
служителите П. Г. П. и И. М. И. от РУ - В.Преслав. При пристигането им, подсъдимият се оттеглил
в ресторанта и продължил да се забавлява с компанията си. Полицейските органи снели сведения
същата вечер снели сведения единствено от пострадалото лице и св.Р.И., като не направили опит
да установят контакт с подсъдимия, за да вземат сведения от него, нито от св.В. или да установят
други лица, които да са били свидетели на случилото се. В хода на досъдебното производство
подсъдимия заплатил на пострадалия стойността на повреденото огледало на лекия му автомобил.
Но не изказал съжаление за поведението си срещу личността му, нито критичност към
извършеното.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установяват следните
травматични увреждания на П. Т. А.: кръвонасядане в областта на лявата ребрена дъга и
подребрие, палпаторна болезненост на ограничена площ в окосмената част на главата тилно
вдясно, както и такава болезненост по задновътрешната страна на лявото бедро, без видима
изявеност на травматичните увреждания. Кръвонасядането и болката в отделните сегменти на
тялото на пострадалия били причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удар или натиск и са причинени по времето, което е посочено от пострадалия. Експертизата
приема че установените травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание
без разстройство на здравето.
От заключението на икономическата експертиза се установява стойността на повредената
вещ- огледало на лек автомобил.
Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: показанията на свидетелите П.А., Р.И., И.И., част от показанията на
свидетелите Д.Д., П.П., В. В., В.В., част от които дадени в хода на съдебното следствие, част
приобщени по реда на чл.281 от НПК, от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза,
икономическа експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл.
283 от НПК писмен доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания
на пострадалия А., на св.И., част от показанията на свидетелите:В., Д., И. и П., депозирани в хода
на съдебното следствие и приобщените такива на осн.чл.281 от НПК. С тях се установяват
отделни елементи от състава на престъплението – времето осъществяване, мястото, предмета на
посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по
време и следващи извършването на деянията.
Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия П.А., дадени в хода на съдебното
следствие. Показанията му са последователни, логични и в унисон с кредитираните показания на
2

останалите свидетели и другите събрани и приети по делото доказателства, включително и
приетите експретизи. В показанията си свидетелят описва как подсъдимя му е нанесъл удари в
областта на корема и ребрата и в тилната област на главата, агресивното поведение на подсъдимия
към него по незначителен повод, състоянието на алкохолно опиване на подсъдимия, поведението
на св.В. и Д., личните си преживявания на унижение и страх, както и възмущението си от
деянието. Показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и
средство за защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на
пострадалия в процеса налага съдът, когато преценява показанията му, да ги подложи на подробен
и задълбочен анализ. Настоящият състав след анализ на показанията на пострадалия, независимо
от обстоятелството, че същия е заинтересован от изхода на делото, ги кредитира изцяло, т.к
същите се допълват взаимно и подкрепят от кредитираните показания на останалите свидетели, от
съдебно – медицинската и автотехническа експертизи.
Съдът кредитира показанията на св. Р.И.. Същите са непротиворечиви и кореспондират с
кредитираните показания на останалите свидетели, както и с приетите експертизи. Свидетелката
описва обстоятелствата непосредствено пред деянието, че е подсъдимия, заедно с други лица е
имал изисквания към пострадалия да продължи музиката в заведението, след работното му време,
че е бил ядосан от това, че пострадалия не го е провокирал с нещо, агресивното поведение на
подсъдимия към пострадалия изразено с думи и обиди, страха, притеснението на пострадалия от
поведението на подсъдимия и другите от компанията, нанасяне от страна на подсъдимия на удар в
огледалото на автомобила на пострадалия, присъствието на св.В. В. през цялото време на проява на
агресия от страна на подсъдимия, включително и при нанасяне на удари на пострадалия,
състоянието на пострадалия, след агресията. Макар и св.И. да не е очевидец на нанасянето на удар
от страна на подсъдимия на пострадалия, от показанията й може да се направи извод, че
страданията на пострадалия, психически и физически са в причинна връзка с действия на
подсъдимия. Свидетелката също е била възмутена от поведението на подсъдимия.
Свидетелите И. и П. – полицейски служители, които са посетили местопроизшествието,
схематично допълват показанията на свидетелите А. и И. чрез фактите, които са узнали от тях.
Съдът кредитира частта от показанията им, в която посочват за постъпил сигнал от пострадалия на
тел.112 за случилото се с него пред ресторант „Замъка“ в гр.В.Преслав, включително за отправени
към него заплахи, че огледалото на автомобила на пострадалия е било счупено, и че са посетили
мястото, както и че са разговаряли с пострадалия и И.. В тази им част показанията им
кореспондират с останалия ценен доказателствен материал. В останала им част същите са
изолирани, поради отминалия период от време от датата на деянието до датата на с.з., не се
подкрепят от доказателствата по делото и съдът не ги кредитира. Още повече, че в тях не се
съдържат релевантни за делото факти и обстоятелства, същите са колебливи, с неясноти и
твърдения за липса на конкретни спомени, поради отдалеченост във времето.
Съдът дава вяра на показанията на св.Д.Д., в частта в която описва, че е провел разговор по
телефон на процесната дата с пострадалия по повод случващото се пред ресторантна, и че
последния се е заключил от страх в автомобила си, поради опасност от физическа разправа от
страна на клиент на заведението и че на място е бил екип от РУ-В.Преслав. В останалата им част
показанията му противоречат на показанията на пострадалия, както и на показанията на св.И. и
кредитираната част от показанията на св.В.. Противоречат и на експертните заключения. Според
настоящият състав свидетеля в показанията си премълчава обстоятелствата свързани с деянието,
което може да се дължи и на изминалия период от време.
Съдът кредитира частта от показанията на св.В.В., приобщени по реда на чл.281 от НПК, че
на процесната дата са били вечерта в ресторант „Замъка“, заедно с подсъдимия, който е негов чичо
и св.В., с който са семейни приятели, че там е бил и пострадалия, който бил музикант и е свирил
на организираното тържество, заедно с певица св.Р.И., че подсъдимия и св.В. са поискали от
пострадалия да продължи да свири след 00.00 часа и той не се е съгласил. В тази им част
показанията му се подкрепят от кредитираните свидетелски показания. В останалата част, в която
се твърди че не е имало никакъв конфликт по повод отказа на пострадалия да продължи да работи,
както и категоричното отричане на извършване на деянието от подсъдимия, са изолирани и
заинтересовани от изхода на делото, поради близките роднински отношения на свидетеля с
3

подсъдимия, поради което съдът не ги кредитира.
Съдът дава вяра на показанията на св.В. В. в частта в която описва, че на процесната дата са
били вечерта в ресторант „Замъка“, заедно с подсъдимия, че е провел разговор на процесната дата
с пострадалия по повод случващото се пред ресторантна, и че последния се е заключил от страх в
автомобила си, че се е обадил на св.Д. по повод отказа на пострадалия да продължи ангажимента
си за вечерта и чрез личния му телефон Д. е разговарял с пострадалия, че лично свидетеля и
подсъдимия са били недоволни че музиката е спряла. В тази им част показанията кореспондират с
кредитираните свидетелски показания. В останалата част, в която се твърди че не е имало никакъв
конфликт по повод отказа на пострадалия да продължи да работи, както категоричното отричане на
извършване на деянието от подсъдимия чрез нанасяне на удари, са изолирани и заинтересовани от
изхода на делото, поради близките приятелски отношения на свидетеля с подсъдимия, поради
което съдът не ги кредитира.
На проведената очна ставка между пострадалия и св.В. не бяха изгладени съществените
противоречия относно механизма на извършване на деянието.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, т.к. в същите последния отрича
извършване на деянието, предмет на обвинението, да е нанасял удари на пострадалия и да е чупил
огледалото на автомобила му, и ги оцени като изцяло защитни, тъй като не се подкрепят от
доказателствата по делото. По изложените съображения не ги кредитира и ги приема единствено
като средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено
към разкриване на обективната истина. Обясненията му противоречат на кредитираните
свидетелски показания, както и на приетите по делото съдебно – медицинска и икономическа
експретизи.
Гореописаното се подкрепя и от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза,
имаща значение за изясняване на причинените на пострадалия травматични увреждания, която
съдът намира за компетентно и обективно дадени. Според заключението на СМЕ на П. Т. А. са
причинени кръвонасядане в областта на лявата ребрена дъга и подребрие, палпаторна болезненост
на ограничена площ в окосмената част на главата тилно вдясно, както и такава болезненост по
задновътрешната страна на лявото бедро, без видима изявеност на травматичните увреждания.
Кръвонасядането и болката в отделните сегменти на тялото на пострадалия били причинени от
действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар или натиск.Експертизата приема че
установените травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание без
разстройство на здравето.
Обсъдени във взаимовръзка експертното заключение на СМЕ, косвено и СИЕ с
кредитираните свидетелски показания, водят до единствения извод, че получените травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на
пострадалия лека телесна повреда по смисъла на чл.131, ал.2 от НК.
За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимият, имащи значение за
отговорността му, допринася справка за съдимост.
По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимият е причинил на пострадалия
П.А., лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание.
Не се установи наличието на личен мотив за осъществяване на деянието. Тълкуването на
точния смисъл на закона е неотклоним от идеята, че когато липсва личен мотив за причиняване на
телесна повреда, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това деяние да покаже явно
неуважение към обществото, да се демонстрира грубо незачитане на установените обществени
отношения и ценности, чрез нанасяне на телесна повреда, тогава последната е извършена по
"хулигански подбуди" по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. В настоящият случай посегателството
не се ограничава в рамките на личен конфликт, а има хулигански мотив при извършване на
престъплението - явна демонстрация на неуважение към обществото, на общоприетите правила за
поведение, грубо пренебрежение към човешката личност. Деянието е извършено на публично
място, пред множество лица, макар и по-голямата част от същите да не са установени и разпитани,
от показанията на останалите свидетели се установява, че нанесените удари от подсъдимия, както
и обиди са станали достояние на неограничен кръг лица. От правна гледна точка, изпълнителното
4

деяние се изразява в причиняване на телесна повреда на пострадалия (лека, средна или тежка), по
хулигански, расистки или ксенофобски подбуди. Конкретният случай не разкрива наличието на
втория и третия вид подбуди (расистките и ксенофобските). Престъпното поведение на подс.Е.П.
обаче е разкрило наличие на хулигански такива. До процесната дата същият не е познавал
пострадалото лице, съответно не е влизал с него в каквито и да било по своя характер
взаимоотношения. На процесната дата (28.12.2019 г.), същият е обективирал своето съставомерно
деяние единствено като непровокирана и портивоправна реакция на отказа на св. П.А. да изпълни
негово желание, свързано с изпълнение на музикална творба в чест на определено лице, ползващо
се с авторитет спрямо обвиняемия. Противно на здравата житейска логика, Е.П. е очаквал
желанието му да бъде изпълнено безропотно. Според неговите разбирания и очаквания,
пострадалият е бил длъжен да остане на тържеството, да свири и забавлява гостите на ресторанта и
това, докато те не решат да го освободят от ангажимента му. Единствено отказът на пострадалия
П.А. да стори това, е причината върху него да бъде упражнено насилие от страна на обвиняемия.
Тук следва да се има предвид, че св.А. не е отвърнал реципрочно на насилника си и не му е
отправил обидни думи или реплики. С акта си на насилие, обвиняемият е целял да внуши у
пострадалия чувство за превъзходството му над него и чрез използване на уплахата му, да го
застави да се върне обратно в ресторанта. Не на последно място е дирил и удовлетворение на
обзелите го негативни емоции спрямо пострадалото лице, породени от отказа му да изпълни
неговото желание. Извършеното престъпление е резултатно, като от доказателствата по делото
може обосновано да се заключи, че на св. П.А. обективно е била причинена лека телесна повреда
(по аргумент от заключението на вещото лице извършената по делото СМЕ), изразяваща се в
причинени спрямо него болка и страдание, без разстройство на здравето. По своята същност, тези
състояния представляват изпитани от П.А. (вследствие деятелността на обвиняемото лице)
сетивно и емоционално неприятни усещания с относително по-широка темпорална
продължителност.
Защитен обект на престъплението са както обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, така и обществените
отношения осигуряват спазване на правните и морални норми в обществото. От обективна страна
подсъдимият чрез своите действия /ритане, удари в областта на корема и тила и др./ е въздействал
на организма на пострадалия, което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на
неговото тяло. Установените от експертизата травматичните увреждани са в следствие на
действията на подсъдимия и са причинили болка и страдание- лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. Субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице. Субект на
престъпление по този състав, може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
предвиждал е конкретните увреждания и е съзнавал общественоопасния им характер, като е искал
настъпването на съставомерния резултат. Налице е и субективния признак по хулигански подбуди,
по изложените по – горе съображения.
Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската правна култура на
подсъдимия и нежеланието му да се съобразява с установения правен ред в страната, незачитането
на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността, като настъпилия общественоопасен резултат е във пряка и
причинна връзка с виновното му поведение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че подс. Е. В. П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 2
от НК.
Неоснователно е отричането от страна на защитата на извършване на деянието, обосновано с
отричане на нанасяне на удари от страна на подсъдимия върху пострадалия. Това твърдение се
опровергава, както от приетата СМЕ и изслушването на вещото лице съдебен лекар в с.з., така и от
кредитираните показания на свидетелите. Единствено свидетелите, които са в близки отношения с
подсъдимия категорично заявяват, че подсъдимия не е ударил пострадалия. Съдът е изложил
мотиви по-горе относно кредитирането на показанията на свидетелите. Противоречи на
формалната и житейска логика пострадалия, който не познава подсъдимия и не е имал отношения
5

с него да го обвинява в нападение без основание, още повече че от страх се е заключил в
автомобила си и е подал сигнал на тел.112.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени правната
квалификация, обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия,
оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на
закона.
Подсъдимият Е. В. П. с ЕГН **********, роден в с.***, общ.***, обл.Шумен, български
гражданин, с постоянен адрес с.***, общ.***, обл.Шумен, ул.”***”№*, със средно образование,
женен, неосъждан.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на подсъдимя от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание: 1. За престъплението по чл. 131, ал. 1,т.1 и т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, което е
умишлено, се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години; 2. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, деецът към датата на извършване на престъплението
не е осъждан и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК; 3. От деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, а несъставомерните такива са възстановени от подсъдимия.
При определяне на наказанието съдът прие, като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, много добрите характеристични данни, чистото съдебно минало,
заплащане на несъставомерните вреди на пострадалия, които обосновават ниската обществена
опасност на дееца, ниската обществена опасност на деянието. Съдът прецени, като отегчаващи
отговорността обстоятелства упоритостта при извършване на престъплението, липсата на
критичност от страна на подсъдимя след деянието. Поради което счита, че е налице приоритет на
смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по чл. 78а, ал.1 от НК, “глоба” в размер на 1000.00 лв.
Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства
предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши други престъпления.
Съответни са на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да
го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде
толерирана, а единствено наказвана.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

6

Номер на акта:	9
Дата:	7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Дияна Димова Петрова

Дело:	20213610200315
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 октомври 2021 г.

Присъда по дело №315/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите