Решение по адм. дело №412/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ***, представлявано от ***-управител, чрез адв.Ц.С. *** против Уведомително писмо с изх. №02-060–2600/1526  от  02.06.2025г. на Изпълнителния  директор на  ДФ “Земеделие“ гр.София, в частта, с която е извършена оторизация и е намалено финансовото подпомагане по интервенция/еко-схема „**“ за кампания 2023г. в размер на 5432.83лв.

От административната преписка се установява, че жалбоподателят е кандидатствал по директни плащания за Кампания 2023, включително по Еко-схема „**“. С оспорения акт ДФЗ е намалил дължимото плащане по „**“ с 5 432,83 лв., приемайки, че кандидатът не е изпълнил Практика 2 (феромонови уловки) и/или не е представил в срок изискуемите документи, като не е доказал причина за пропуска. В уведомителното писмо са цитирани разпоредби от ЗПЗП, Наредба № 3/10.03.2023 г. и регламенти на ЕС, но не са индивидуализирани конкретните факти: кои площи, кои документи липсват, защо се приема неизпълнение и как е определено именно това намаление.

 

Жалбоподателят оспорва акта като немотивиран, издаден при съществени процесуални нарушения и материално незаконосъобразен, като изрично твърди, че практиките са изпълнени по същество, а евентуалното закъснение не е обсъдено от органа нито като причини, нито като последици за екологичната цел.В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се и нарушение на чл.59, ал.2, т.4  от АПК с доводи за липса на фактически и правни основания за издаване на акта, т.е. липса на мотиви. Твърди нарушение на процесуалните правила, тъй като ДФ „Земеделие“ не е уведомил дружеството за започване на производство, в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, не била предоставена възможност на дружеството да представи становище или доказателства преди издаването на акта, не били събрани служебно всички относими доказателства в противоречие на чл.35 АПК.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от пълномощник – адв.С., който поддържа жалбата твърди, че актът е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че дружеството-жалбоподател с възражение е приложило разходни оправдателни документи, но те не са взети предвид. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител гл. юриск. Д.П. изразява становище за неоснователност на жалбата. В представено по делото писмено становище, излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а оспореният акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Поддържа, че кандидатът не е спазил изискването да са използвани феромонови уловки, подходящи за Практика 2, онагледени в таблица19.3 от УП и това е основанието за намалението на финансово подпомагане на осн.чл.88, т.7 от Наредба № 3/10.03.2023г.

На основание чл. 145 и сл. от АПК, след като обсъди доказателствата и становищата на страните, съдът прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на уведомителното писмо и насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената защита.       

По делото е приложена пълната административна преписка, съдържаща: Заявление за подпомагане с УИН ***** за кампания 2023 г.; Уведомително писмо изх. № №02-060–2600/1526  от  02.06.2025г. с таблици на намаленията; Фактури и стокови разписки за закупени препарати;  Писма на БАБХ № ПРЗ-314/25.04.2024 г. ведно с проложения и № ПРЗ-508/21.06.2024 г ведно с проложения.; Заявление за подпомагане 2023, форма за ЮЛ, УИН 06/280723/92640 ведно с приложениятя.

      Административен съд – Враца, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, ДФ „Земеделие“ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, в предвидените в тази разпоредба хипотези, поради което оспореното УП е валиден административен акт, издаден от териториално и материално компетентен орган. Същото е подписано от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. А съгласно чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява. Съобразно чл. 20а, ал. 1 и 2 от същия закон, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира и ръководи нейната дейност и я представлява.

Във  връзка с  компетентността на органа е приложено по делото Решение от заседанието на Управителния съвет, съгласно Протокол № 228 от  07.05.2024 г. на МЗХ, ДФЗ, с което избран изпълнителен директор ДФ“З“.

При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът констатира, че същото е издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа подпис на издателя си. Видно е обаче, че с уведомителното писмо, в оспорената част, административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия, сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на процесното уведомително писмо. Видно от Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) от уведомителното писмо, исканата сума по интервенция Еко-НИП в размер на 54701.08 лв. е намалена с 5432.83лв.

Доказателствата по делото сочат и на допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно тази разпоредба, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая административният орган е игнорирал напълно установения в чл. 7, ал. 1 и 2 от АПК основополагащ принцип за действие на административните органи - принципа на истинност. Той задължава органът да вземе предвид всички действителни факти от значение за случая. Данните по преписката сочат, че в случая това задължение не е изпълнено. Органът се е позовал на общо твърдение за „непредставени в срок документи“ и „липса на доказана причина“. Не е изследвано:

– какви конкретно документи са изискуеми по Наредба № 3 за „Практика 2“ (напр. фактури/протоколи/договори за феромонови уловки, доказателства за разполагане и период на действие);

– дали тези документи съществуват и са могли да бъдат представени (вкл. след изтичане на срока);

– имало ли е обективни пречки (напр. технически, логистични, административни) и своевременно ли е поискано съдействие/продължаване;

– най-важното: реално изпълнена ли е практиката на терен и постигнат ли е екологичният ефект, който е цел на мярката.

 

Когато санкцията засяга публични средства и професионална дейност, органът носи тежестта да установи фактическите основания по начин, който позволява съдебен контрол. Това в настоящият случай не е сторено.

По преписката липсват данни жалбоподателят да е бил надлежно уведомен за започване на производството по издаване на индивидуалния акт в оспорената част (намаление по „** и да му е предоставена реална възможност да изложи факти и да представи доказателства преди постановяване на акта. Това е съществен порок, защото засяга упражняването на правото на защита и може да промени крайния резултат (чл. 146, т. 3 АПК).

Намалението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон, поради следните съображения: съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., земеделските стопани могат да бъдат включени и да получат подпомагане по еко-схема „**“ (намаляване използването на пестициди), когато прилагат определени екологично насочени земеделски практики, включително Практика 2 – използване на феромонови уловки. Нормата изисква тези практики да се изпълняват на заявените площи, като се използват продукти за растителна защита, разрешени от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съгласно публичния регистър на разрешените активни вещества и феромони.

От доказателствата по делото се установява, че Държавен фонд „Земеделие“ е приел, че жалбоподателят не е представил в срок доказателствени документи за прилагането на Практика 2, поради което е извършил намаление на финансовото подпомагане в размер на 5 432,83 лв.

Органът обаче не е доказал по безспорен начин, че екопрактиката не е била фактически изпълнена, нито е извършил индивидуална проверка на място или анализ на конкретните площи, за които се твърди неизпълнение. В оспорения акт липсват данни за дата, площ, култура, вид и количество на използвани или неизползвани средства за растителна защита, което препятства извода за действително неизпълнение на изискванията по чл. 41, ал. 1 от Наредбата.

Нормата на чл. 41 от  посочената Наредба изисква проверка за фактическо изпълнение, а не само за документална изрядност. Самото непредставяне на документ в срок не е равнозначно на неизпълнение на практиката, ако е налице реално прилагане на мерките на терен. При наличие на спор относно закъснение или непълни документи, административният орган е длъжен да извърши допълнителна проверка и да оцени дали закъснението обективно възпрепятства контрола или реално е компрометирало изпълнението на целта на мярката. Такава преценка не е направена. В оспореното уведомително писмо липсват конкретни мотиви относно кои площи не отговарят на изискванията на чл. 41, ал. 1 от Наредбата; какви проверки са извършени; как е установено, че практиката не е приложена; и на какво основание е изчислен размерът на финансовата корекция. Административният орган се е ограничил до преписване на общите разпоредби на Наредбата и Регламент (ЕС) 2021/2115, без индивидуализирана фактическа основа. Това представлява немотивираност по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и нарушава принципа на обоснованост на административните актове.

Подобен акт, лишен от фактическа конкретика, не подлежи на ефективен съдебен контрол, тъй като съдът не може да провери причинно-следствената връзка между установените факти и извода на органа.

 

Освен това, при определяне на санкцията, органът не е приложил принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Намалението от 5 432,83 лв. е наложено механично, без да се оцени дали пропускът в срока е довел до реална невъзможност за проверка или до липса на екологичен резултат. Административната мярка е по същество наказателна, но не е съобразена с действителната тежест на нарушението и целта на закона.

Следователно, приложението на чл. 41 от Наредба № 3 е формално и неправилно, тъй като не се основава на конкретни факти и не отчита целта на мярката — насърчаване, а не санкциониране на устойчиви практики.

В тази връзка съдът споделя и практиката на ВАС – Решение № 8278/21.07.2021 г. по адм. д. № 5119/2021 г., според което „липсата на индивидуална оценка и автоматично прилагане на санкция при непълни документи, без проверка дали практиката е реално изпълнена, представлява нарушение на чл. 35 АПК и основание за отмяна на акта“.

Също така, в Решение № 6633/2021 г. на ВАС се приема, че „съразмерността между тежестта на нарушението и наложената санкция е императивно изискване на административния процес“.

Ето защо съдът намира, че в конкретния случай липсата на фактическа проверка, немотивираността на уведомителното писмо и формалното приложение на чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 г. водят до неправилно приложение на материалния закон и до противоречие с целта на закона и на европейската уредба.УП в частта с която е извършена оторизация и е намалено финансовото подпомагане по интервенция/еко-схема „**“ за кампания 2023г. в размер на 5432.83лв. е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на Наредбата и Регламент (ЕС)2021/2115. Оспореният акт не съдържа конкретика: не е посочено кои парцели/култури са засегнати, кои точно документи липсват, какъв е пропуснатият срок, защо закъснението компрометира изпълнението на „Практика 2“ относно изискването за използване на феромонови уловки и как е калкулиран размерът на намалението 5 432,83 лв. Липсата на индивидуализирани факти и съображения обезсмисля съдебния контрол, тъй като съдът не може да провери връзката между фактите и правните изводи. Немотивираността е самостоятелно основание за отмяна (чл. 146, т. 2 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК).

Наредба № 3/10.03.2023 г. въвежда срокове за представяне на доказателства, но административната цел на „**“ е реално ограничаване на употребата на пестициди чрез конкретни практики.

Ако практиката е фактически изпълнена, но документите са представени със закъснение, органът не може автоматично да приеме неизпълнение; длъжен е да провери дали закъснението реално препятства контрола и води до несигурност относно изпълнението.

Трябва да се прецени и виновността/обективните пречки – напр. забавяне от доставчик, грешка в указания, техническа неизправност, която кандидатът е опитал да преодолее.

В преписката липсва такава индивидуална оценка. Не са събрани доказателства дали на терен има (или е имало) феромонови уловки, кога са разположени и как функционират спрямо биологията на вредителя. Липсва и обяснение защо евентуалното закъснение прави невъзможна проверката или обезсмисля практиката. Следователно изводът за „неизпълнение“ е преждевременен и формален.

ДФЗ е приложил материалния закон без да установи фактическа основа за неизпълнение на „Практика 2“. При спор за право на подпомагане администрацията носи тежестта да докаже основанията за отказ/намаление; не е достатъчно абстрактно позоваване на срок – необходимо е да се докаже липса на практика по същество или невъзможност за проверка, причинена от кандидата, която компрометира контрола. Такъв доказателствен стандарт не е постигнат.

Административен съд - Враца намира, че административният орган е нарушил и принципа на съразмерност  установен в чл. 6 АПК в частта с която е извършена оторизация и е намалено финансовото подпомагане по интервенция/еко-схема „**“ за кампания 2023г. в размер на 5432.83лв.

Дори при доказан пропуск в срока, органът е длъжен да прецени интензитета на нарушението спрямо целта на мярката и да мотивира защо именно тази финансова корекция е адекватна. В акта липсва анализ има/няма реален екологичен ефект от прилагането на уловките; дали е налице частично или пълно неизпълнение; защо е избран конкретният размер 5 432,83 лв. и по коя методика.

Санкцията е наложена автоматично, което противоречи на изискването за индивидуализирана и пропорционална намеса.

Целта на еко-схемите е насърчаване на устойчиви практики, а не формално наказване при административни пропуски, които не засягат реалното изпълнение. Когато администрацията санкционира без да провери наличието на уловки/екологичен резултат, тя отклонява мярката от предназначението ѝ и действа в противоречие с целта на закона.

Администрацията следва да прилага еднакви стандарти и да формира законни очаквания у бенефициерите чрез ясни и предвидими указания. Когато издава акт без конкретика, без да обсъди представими доказателства и без да прецени последиците, тя нарушава принципите на правната сигурност и предвидимост.

Предвид изложеното, административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без изясняване на релевантните факти и без мотиви, в противоречие с чл. 35 и чл. 59 АПК, както и при неправилно приложение на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2023 г. и §47 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Ето защо, оспорения акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение.

 При връщане на преписката ДФ“Земеделие“ следва:

Да уведоми жалбоподателя за продължаване на производството и да му даде реален срок да представи всички относими доказателства (вкл. за феромонови уловки: фактури, протоколи за разполагане, схеми, снимков материал, дневници; както и обяснения за причините за просрочието).

Да извърши пълна проверка – документална и при нужда на място/ex post, относно фактическото изпълнение на практиката и екологичния резултат.

Да направи индивидуална преценка по чл. 6 АПК за съразмерност – вкл. евентуална частична корекция при частично неизпълнение, с ясна методика за изчисляване.

Да постанови нов мотивиран акт, който изрично да посочва фактите, документите и парцелите; обяснява защо (или защо не) закъснението компрометира контрола; аргументира размера на намесата.

При този изход на спора, основателна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар възнаграждение по чл. 80 ГПК.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №02-060–2600/1526  от  02.06.2025г. на Изпълнителния  директор на  ДФ “Земеделие“ гр.София, в частта, с която е извършена оторизация и е намалено финансовото подпомагане по интервенция/еко-схема „**“ за кампания 2023г. в размер на 5432.83лв.

 ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение в горепосочената отменена част, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

  ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София, ДА ЗАПЛАТИ на „*** ЕООД, ЕИК ******* направените по делото разноски в размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лева.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.