О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
град Шумен, 04.07.2017 г.
Шуменският административен съд, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Татяна Димитрова
Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от съдия Снежина
Чолакова АД № 205 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното производство е образувано по реда
на чл. 185 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), въз основа на жалба от
РИ"Свидетелите на Йехова в България" със седалище гр.София 1618,
бул.Цар Борис III" № 227, кв.Павлово, представлявано от Екхард Дейвид
Никлаус, ЕГН **********, А.К.З., ЛНЧ ********** с адрес *** и К.Д.В., ЕГН **********
с адрес ***, депозирана против чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 за
поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен, приета
от Общински съвет-гр.Шумен.
С жалбата е отправено и искане на основание
чл.190, ал.1 от АПК да бъде спряно действието на оспорените подзаконови
нормативни разпоредби до окончателното приключване на делото. Искането за
спиране изпълнението на чл.5, ал.5, 6 и 7 от Наредба № 1 е обосновано с
твърдението, че цитираните разпоредби препятстват възможността на
жалбоподателите и на други лица, законно пребиваващи на територията на
гр.Шумен, да упражняват конституционните си права, гарантирани от чл.37, 39 и
41 от Конституцията на РБ, както и от чл.9 и 10 от Европейската конвенция за
правата на човека. В допълнение се сочи, в случай, че действието на атакуваните
разпоредби не бъде спряно, че жалбоподателят А.З. ще е изложен на риск от
административнонаказателно преследване за евентуално нарушаване на оспорените нормативни
текстове във връзка с осъществяваната от него мирна религиозна дейност в
гр.Шумен.
Административен съд - град Шумен, в
настоящия тричленен състав,след като се запозна с доводите на оспорващите и
приложените към делото доказателства, приема от правна страна следното:
Според чл.187, ал.1 от АПК, оспорването на
подзаконовите нормативни актове е безсрочно във времето. Разпоредбата на чл. 190, ал.
1 от АПК изключва суспензивния ефект на жалбата при оспорване на подзаконови
нормативни актове, като дава право на съда да спре действието на подзаконовия
нормативен акт в атакуваната му част при наличие на основанията за спиране по чл. 166, ал.
2 от АПК, свързани с настъпването на значителна или трудно поправима
вреда за оспорващите (по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК). Предмет
на оспорване в случая са подзаконови нормативни разпоредби, касаещи условията
за извършване на религиозни обреди и служби, религиозна пропаганда и публична
религиозна дейност, а същевременно жалбата е подадена от РИ"Свидетелите на
Йехова", представляваща регистрирана по надлежния ред религиозна
институция, респ. организация по смисъла на § 1, т.2 от ДР на АПК, както и от
физически лица, определящи се като хора, които изповядват религиозни
убеждения, поради което същите притежават правен интерес да оспорят атакуваните
подзаконови нормативни разпоредби
С оглед на това съдът приема, че искането за
спиране действието на чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1, приета от
Общински съвет-гр.Шумен е процесуално
допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, по следните съображения:
Предмет на искането по чл.196, ал.1 от АПК
са разпоредбите на чл.5, ал.5, 6 и 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на община Шумен, приета от Общински
съвет-гр.Шумен, с която се забранява извършване на религиозни обреди и служби и
предоставяне на помещения за това в културни институти, училища, младежки и
детски обекти за нетрадиционните според Конституцията на Република България и
Закона за вероизповеданията религии (ал.5), извършването на религиозна
пропаганда по домовете на гражданите (ал.6); както и осъществяването от фирми и
сдружения, регистрирани според българското законодателство, на разстояние по
малко от 400 м. от детските обекти, учебни заведения и културни институти, на
публична религиозна дейност в нетрадиционните според Конституцията на Република
България и Закона за вероизповеданията религии (ал.7).
Предоставената възможност съдът да спре
изпълнението на подзаконовия нормативен акт, предмет на обжалване, по реда и
условията на чл. 196,
във вр.чл. 166, ал.
2 от АПК е при необходимост временно да се защитят гарантирани от
закона права и интереси на оспорващия, ако съществува или е реална вероятността
те да бъдат засегнати по недопустим начин от действието на акта. За
основателността на искането за спиране е релевантно да са доказани вреди или
действителна, реална, а не хипотетична вероятност от настъпването на вреди, и
то такива, които са в пряка връзка и произтичат непосредствено от действието на
обжалвания акт. В жалбата липсва конкретизация досежно вида, характера,
степента на значимост и поправимостта на претендираните вреди, както и на причинно-следствената
връзка между тях и действието на оспорените текстове от Наредба № 1 на Общински
съвет - гр.Шумен. Следва да се посочи, че характерът и размерът на евентуалните
вреди от действиeто на акта подлежат на доказване от оспорващите, а такива
доказателства по делото не са представени. Липсват и доказателства, от които да
е видно, че претендираните от оспорващите вреди са противопоставими на
обществения интерес от допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение.
Наведените в жалбата доводи, че оспорващият А.З.,
а евентуално и други лица, би могло да бъдат подложени на евентуално
административнонаказателно преследване за нарушения на атакуваните правни норми
от наредбата при извършване от тяхна страна на религиозна дейност,не променят
направения по-горе извод. Настъпването на значителна или труднопоправима вреда,
която би могла евентуално да последва за оспорващите от действието на чл.5,
ал.5-7 от Наредба № 1, на този етап е хипотетично - твърдените евентуални вреди
може да настъпят, но може и да не настъпят, поради което не могат да се
квалифицират като значителни или трудно поправими такива. Освен това, при
евентуално предприемане на административноаказателно преследване за нарушения
на оспорените подзаконови разпоредби, наказаните лица разполагат с възможност
да защитят интересите си посредством обжалване на издадените срещу тях правораздавателни
актове, по предвидения в закона ред (арг. от чл.59 и сл. от ЗАНН), в т.ч. и
чрез инцидентно позоваване на евентуално противоречие на текстовете на
подзаконов нормативен акт с нормативни актове от по-висока степен с оглед
прилагане на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове (в т.см. опр.№
11874/08.10.2014г. на ВАС по адм.д.№ 10552/2014г.).
Що се отнася до твърдението за противоконституционност,
респ. за нищожност на атакуваните нормативни разпоредби, същото е неотносимо
към искането за спиране, а касае основателността на оспорването, което е въпрос
по съществото на спора и не следва да се обсъжда в настоящото производство.
Твърдяната в жалбата вероятна основателност на оспорването също не може да бъде
основание за спиране действието на оспорения акт, доколкото не е включена в
кръга на визираните в чл.166, ал.2 от АПК предпоставки за спиране на
административните актове.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен
състав приема, че не са изпълнени условията на чл. 196 от АПК, във вр.с чл. 166, ал.
2 АПК, при които действието на оспорените подзаконови разпоредби,
може да бъде спряно. С оглед изложеното искането за спиране действието на
разпоредбите на чл.5, ал.5, 6 и 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на община Шумен, приета от Общински съвет-гр.Шумен,
следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл.190, ал.1, във връзка с чл.166,
ал.4, във вр.с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на РИ"Свидетелите
на Йехова в България" със седалище гр.София 1618, бул.Цар Борис III № 227,
кв.Павлово, представлявано от Екхард Дейвид Никлаус, ЕГН **********, А.К.З.,
ЛНЧ **********, с адрес *** и К.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, за спиране
действието на чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване
на обществения ред на територията на община Шумен, приета от Общински
съвет-гр.Шумен.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен
съд на Република България.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на оспорващите, на Общински съвет-гр.Шумен и на
Окръжна прокуратура-гр.Шумен по реда на чл.137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................