№ 138
гр. Ихтиман, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Частно наказателно
дело № 20221840200406 по описа за 2022 година
Районна прокуратура - Самоков, ТО-Ихтиман е внесла искане за образуване на
производство за задължително настаняване на лечение в специализирано медицинско
заведение на М. Ф. Д. от гр. Ихтиман, ул. „л“ № 14.
В съдебно заседание представителят на ИРП поддържа искането.
Осв. Д. отрича да се нуждае от лечение.
Вещите лица – д-р Ц.П. и с Д., представят съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, според която Д. се нуждае от задължително настаняване на лечение по смисъла
на чл. 155 от Закона за здравето, тъй като е опасен за своите и на околните здраве и живот.
Служебният защитник на осв. Д. – адв. Т., е на становище, че искането на Районна
прокуратура – Ихтиман е основателно, доколкото са налице предпоставките за
осъществяване на задължително настаняване и лечение.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени доказателства, съобразно чл. 14 от
НПК приема за установено следното:
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Ф.Д. /баща
на освидетелствания/, Е.Д. /майка на освидетелствания/ и С.Д. /син на освидетелствания/ се
установява, че М.Д. системно злоупотребява с алкохол, като е настаняван многократно на
лечение, а след употреба на алкохол става агресивен спрямо членовете на семейството си. Д.
не приемал предписаните му лекарства.
Съдът доби непосредствено впечатление от състоянието на Д., като установи, че
освидетелстваният макар и да е ориентиран за време и място, отрича да се нуждае от
лечение, като твърди, че като се напие започва да буйства.
От съдебно-психиатричната експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява,
че осв. Д. страда от личностово разстройство-емоционо волева неустойчивост, тежка
декомпенсация с абстиненция, възбудно-агресивен синдром и зависимост към алкохол.. В
заключението е отразено, че освидетелствания е многократно е хоспитализиран, като
1
последното лечение, проведено през 2021 г. е потвърдила личностното му разстройство.
В съдебно заседание вещите лица поддържат експертното си заключение относно
заболяването на осв. Д., като твърдят, че макар и то да не е същинско психиатрично
заболяване, попада в хипотезата на чл. 146 от Закона за здравето, тъй като при тежката
декомпенсация на личносното му разстройство той би могъл да бъде опасен за себе си и за
околните. Според заключението на експертизата осв. Д. предвид състоянието си би могъл да
дава информирано съгласие за лечението си.
С оглед изложените факти, съдът достигна до следния извод:
Съгласно чл. 146 от Закона за здравето лица с психични разстройства, нуждаещи се от
специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено сериозно нарушение на
психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна
психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока
умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция. От своя страна хипотезата на чл.
155 от Закона за здравето предвижда на задължително настаняване и лечение да подлежат
лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че са налице
медицинските, социалните и юридическите критерии за прилагане на задължителни
медицински мерки за лечение на освидетелствания Д.. Той е лице от кръга на визираните в
чл. 155 ЗЗ – лица подлежащи на задължително настаняване и лечение, тъй като страда от
психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона – от тежко личностно
разстройство, и представлява опасност както за своето здраве и живот, така и за близките си
и за околните.
С оглед становището на вещите лица и предвид състоянието на освидетелствания,
съдът приема, че Д. следва да бъде подложен на задължително стационарно лечение за срок
от един месец в ЦПЗ София. Това е така, защото няма лице от близкия му кръг, което би
могло да контролира поведението и да следи стриктното изпълнение на предписаното
лечение. Установи се, че външният израз на заболяването е насочеността му към членовете
на семейството му, т.е. те не биха могли да осигурят адекватна грижа за Д..
На основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето съдът намира, че следва да постанови
незабавно изпълнение на решението, като обжалването не спира неговото изпълнение, с
оглед влошеното състояние на освидетелствания.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 от Закона за здравето на задължително
настаняване и стационарно лечение в ЦПЗ София М. Ф. Д. ЕГН ********** от гр. Ихтиман,
ул. „л“ № 14 за срок от един месец.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред
Софийски окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението му.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
2