РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Радомир, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100894 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД и ответника К. Б. Я. е налице облигационна връзка, регламентирана от
публично известни общи условия, като последният потребявал предоставените от ищеца услуги
при условията, предвидени в тези общи условия, за обект, присъединен към разпределителната
мрежа, намиращ се в с. П., общ. Р., обл. Перник.
На следващо място твърди, че за обекта на ответника била направена проверка на
21.11.2022 г. по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) и била издадена фактура по реда
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, вр. е чл. 56 ПИКЕЕ.
Сочи, че на 29.04.2021 г. ответникът продал на трето лице незастроен урегулиран поземлен
имот, находящ се в с. П.. Обект на проверката в настоящия случай била сграда - къща, находяща се
в с. П., за която ответникът декларирал показания за консумирана ел. енергия. При проверката се
установило, че СТИ е монтирано за къща, а в представения нотариален акт за покупко - продажба
липсвали данни за прехвърлена сграда, обект на сделката.
Наред с горното, дори да се приемело, че ответникът е прехвърлил в собственост на трето
лице процесната къща, предмет на проверката, същият не уведомил ищцовото дружество за
настъпилата промяна, каквото задължение имал съгласно общите условия - чл. 19, т. 9 ОУ.
Неизпълнението на това задължение водело и до задължение за заплащане на дължимите за имота
суми от страна на предишния собственик за периода до уведомяването. В случая уведомлението на
ответника постъпило едва на 31.08.2023 г., т. е. две години след продажбата.
Неизпълнението на това задължение, т. е. бездействието на ответника, довело до
фактуриране на задълженията по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ именно на ответника К.
Я.. В закона и в общите правила не била установена мълчалива форма на прекратяване на
1
договора, тъй като ищцовото дружество нямало задължение и обективно не разполагало с
възможност да прави справка към всеки един момент кое е лицето собственик, съответно
потребител на ел. енергия за имота. Договорът за използване на електроразпределителната мрежа
бил с продължително изпълнение и след като крайният снабдител получавал плащане при
условието, че като потребител на ел. енергия за процесния апартамент е регистриран К. Я., не е
имало никаква причина да се ангажира отговорността по ПИКЕЕ на друго лице спрямо оператора
на мрежата.
Твърди, че по силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на
електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включвала и събирането на всички
вземания, свързани с преноса, част от които били и тези суми, които са преизчислени по реда на
чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължал заплащане на потребената електрическа
енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната
мрежа, като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.
Сочи, че на 21.11.2022 г. служители от отдел „Нетехнически загуби” към „ЕРМ Запад“ ЕАД
извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № ., обслужващ
процесния обект – къща в с. П., общ. Р.. За извършване на проверката било уведомено МВР на тел.
112, в съответствие с чл. 58 от ПИКЕЕ. Представител на МВР не присъствал, видно от съставения
протокол, но присъствието му не било условие за редовност на проверката съгласно ПИКЕЕ.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол № . г. в присъствието на
П.Д.П. - независим свидетел, който не бил служител на „ЕРМ Запад” ЕАД. Присъствието му било
удостоверено с неговия подпис и потвърждавало верността на написаното в констативния
протокол.
Потребителят бил потърсен от служителите на „ЕРМ Запад“ ЕАД непосредствено преди
процесната проверка, за да бъде поканен да присъства на нея. Същият не бил открит на адреса и по
тази причина в протокола било отбелязано, че отсъства в момента на проверката.
Направените при проверката констатации били описани на страница № 3 от констативен
протокол № . г., а именно: „направено е директно присъединение преди електромера от
изходящата клема на входящия предпазител към една от клемите на трифазен контакт с
проводник, тип ПВ-А1-1х10мм2 (фаза), вследствие на което има нарушена схема на измерителната
система“.
Поради направените констатации, служителите на „ЕРМ Запад“ ЕАД премахнали
присъединението и пломбирали клемния блок на електромера.
На клиента било изпратено писмо с изх. № . г., с което същият бил уведомен за
извършената проверка и му бил изпратен съставеният констативен протокол.
Въз основа на съставения констативен протокол било извършено преизчисление на
сметката в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от 22.08.2022 г. до 21.11.2022 г.
Вследствие на направеното преизчисление била издадена процесната фактура № . г.
С писмо с изх. № . г. потребителят бил уведомен за изготвената справка за преизчислените
количества ел. енергия и му била изпратена процесната фактура.
По отношение на въпроса за отговорността на ответника ищецът поддържа, че Законът за
енергетиката е предвидил възможността за обективна отговорност на потребителя, при която не е
необходимо да се доказва вината му, като с изменението на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
2
17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ, била предвидена
възможност за лицензианта да коригира едностранно сметките на потребителите във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната
причина за неизмерването или неточното измерване бил предвиден начин на извършване на
корекцията. Тази процедура въвеждала обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождавала лицензианта от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия. Отговорността по ПИКЕЕ била специална отговорност, която е в отклонение от
общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не било нужно да се
установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено
недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент.
Твърди, че за дължимите суми, начислени допълнително на база съставения констативен
протокол, на 25.08.2023 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 696/2023г. на РС – Радомир. В
рамките на образуваното дело съдът издал заповед за изпълнение в полза на заявителя и ищец в
настоящото производство за процесните суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било
подадено възражение от ответника, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, ищецът моли да бъде признато в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 4399,15 лева, представляваща главница по фактура № . г., за
преизчислени количества електрическа енергия, мрежови услуги и „задължения към обществото“
по констативен протокол № . г., за имот с клиентски № ., находящ се в с. П., общ. Р., обл. Перник,
както и лихва за забава в размер на 338,92 лева за периода от 13.12.2022 г. до 11.08.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.08.2023 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
предявения иск, с твърдения, че същият е прехвърлил правото на собственост върху процесния
електроснабден имот на 29.04.2021 г. и по този начин е престанал да притежава качеството
потребител на ел. енергия, от което следвало, че отговорността му не можела да бъде ангажирана
за задължения, които са начислени след посочената дата. Сочи и че след продажбата новият
собственик направил опит да открие партида на негово име, но му било отказано, с аргумента, че в
представения нотариален акт за покупко – продажба не било посочено, че се продава и
построената в имота къща.
Поддържа, че след продажбата на парцела новият собственик е изградил в него жилищна
сграда, в която живее със семейството си, като обект на проверката на 21.11.2022 г. е било именно
СТИ, обслужващо новопостроената сграда.
В съдебно заседание ищецът, редовно призовани, чрез упълномощен представител
поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
3
По делото е представен нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с
район на действие – РС – Радомир, от който се установява, че К. Б. Я. е продал на А. К. А.
незастроен урегулиран поземлен имот с площ от 1045 кв. м, находящ се в с. П., за който съгласно
регулационния план на селото е отреден парцел. от кв. 9, при граници по скица: улица с ОК 25,
улица с ОК 22 – 25, УПИ ., УПИ ..
От приложената по делото фактура № . г., издадена на името на ответника К. Б. Я., е видно,
че за електроснабден имот, находящ се в с. П., кл. № ., е начислена сума в размер на 4399,15 лева,
дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ.
От констативен протокол № . г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на средство за търговско измерване с фабр. номер № ., на адрес в с. П., общ. Р., обл. Перник, при
която е констатирано, че е направено директно присъединение преди електромера от изходящата
клема на входящия предпазител към една от клемите на трифазен контакт с проводник, тип ПВ-
А1-1, вследствие на което е нарушена схемата на измервателната система.
За извършената проверка е изпратено писмо с изх. № .г. до ответника К. Я..
С писмо с изх. № . г. ответникът е уведомен на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56,
ал. 1 от ПИКЕЕ за съставения констативен протокол № . г., както и за размера на преизчисленото
количество ел. енергия.
С писмо с рег. № . г. от „Електрохолд продажби“ ЕАД е посочено, че към 21.01.2022 г.,
като лице, регистрирано в клиентската система на дружеството, с бизнес партньор ., за обект
находящ се в с. П., фигурира К. Б. Я..
По делото са представени и Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, както и доказателства за
публикуването им в бр. 67/15.06.2021 г. на вестник „Съперник“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К.С., от
чиито показания се установява, че ответникът е продал през 2021 г. недвижим имот, находящ се в
с. П.. В същия имало построена дървена барака, която била електроснабдена и електромерът бил
поставен вътре в самата барака. След продажбата новият собственик изградил къща в имота.
Понастоящем електромерът бил изкаран на стълб пред дворното място.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни
доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства,
като ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника електроенергия
срещу задължение на последния да заплаща стойността ù, че е доставил определено количество
електроенергия, посочено в приложеното предложение за корекция на сметка, което количество
електроенергия не е отчетено, поради неизправност на средството за търговско измерване в
резултат на външна намеса, единичната цена на потребената ел. енергия, както и общия размер на
претенцията си и начина на начисляването ù и че за ответника е възникнало задължение за
4
плащане на исковата сума.
Страните не спорят, че в случая се касае за осъществен нерегламентиран достъп до СТИ,
респ. осъществено неправомерно въздействие върху същото, което е довело до непълно отчитане,
респ. неотчитане на потребената ел. енергия, като преизчислението на същата е извършено
правилно по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, както и че не е
извършвана друга техническа проверка на процесното СТИ за период от три месеца преди
21.11.2022 г. Не е спорно и че проверката на процесното СТИ е извършена при спазване на
приложимата процедура, разписана в ПИКЕЕ, в присъствието на един независим свидетел.
Единственият спорен въпрос между страните е дали ответникът следва да отговаря за
преизчисленото количество ел. енергия за процесния имот, с оглед твърденията на последния, че
се е разпоредил с него преди периода, за който е извършено преизчислението.
В тази връзка следва да се посочи, че между страните няма спор, а се установява и от
събраните по делото доказателства, че ответникът К. Я. е продал през 2021 г. незастроен
урегулиран поземлен имот с площ от 1045 кв. м, находящ се в с. П., за който съгласно
регулационния план на селото е отреден парцел . от кв. 9, при граници по скица: улица с ОК 25,
улица с ОК 22 – 25, УПИ ., УПИ ., което се установява от нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело
№ ./. г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир.
В този имот, според показанията на разпитания по делото свидетел, е имало изградена
единствено дървена барака, която е била електроснабдена, като електромерът е бил поставен вътре
в самата барака. Според свидетеля в момента електромерът се намира на ел. стълб пред имота.
Даденото от свидетеля описание относно местонахождението на електромера към датата на
извършване на проверката съвпада напълно с отразеното в съставения на 21.11.2022 г. констативен
протокол.
По отношение на твърденията на ищеца за липса на доказателства по делото, от които да е
видно, че ищецът е прехвърлил собствеността не само върху дворното място, но и върху
изградената в него сграда, следва да се посочи, че съгласно приетото в Тълкувателно решение №
5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК на ВКС, при наличието на сгради, представляващи
допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси,
бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени
предимно да обслужват недвижимия имот, т. е. такива постройки, които не представляват
самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или
принадлежност към основния обект - земя или сграда, на общо основание следват собствеността на
земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за
тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС). Следователно, по силата на
сключения с А. А. договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. №
., дело № ./. г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир, ответникът е прехвърлил на
купувача правото на собственост както върху дворното място, така и върху изградената в него
дървена барака, която е била електроснабдена и в която се е намирало процесното СТИ.
В случая, отношенията между ищцовото дружество, като оператор на електропреносната
мрежа и ответника, възникват по силата на приетите въз основа на законовата делегация по чл. 83,
ал. 2 ЗЕ правила съгласно чл. 50, ал. 4 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.), с които е
предвидена възможност за оператора на електропреносната мрежа да коригира едностранно
сметките на ползвателите във всички случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерени
5
и/или изчислени пренесените количества електрическа енергия.
Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената
електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на Закона за енергетиката не
изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока, включително правилото на чл. 183 ЗЗД, че когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е
заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на
потребното количество електрическа енергия.
При анализа на цитираните разпоредби следва извод, че отношения по корекция във връзка
с потребена, но неотчетена електрическа енергия между страните възникват по силата на закона от
момента, в който се констатира неточното отчитане, но само ако за определено лице е възникнало
качеството „потребител“. Това качество е определено в разпоредбата на § 1, т. 27 г от ДР на Закона
за енергетиката – „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване. Не се спори, че доставената електроенергия е такава за битови нужди. Затова
същевременно ответникът следва да има качеството на битов потребител (клиент) по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ
тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това, същите трябва да са
собственици или носители на ограничено вещно право на присъединените към мрежата имоти.
В тежест на търговското дружество – ищец в случая е да докаже, че за процесния период
ответната страна по делото е била клиент/потребител и на същата е доставяна за битови нужди
електрическа енергия от дружеството и във връзка с тази доставка средството за търговско
измерване не е отчело потребното количество доставена, но неотчетена ел. енергия.
От събраните по делото доказателства е видно, че по отношение на ответника липсва
качеството „клиент“ по смисъла на закона и Общите условия (доколкото същият се е разпоредил с
имота в период, предшестващ периода, за който се претендира процесната сума) – при липсата на
право на собственост върху обекта, друго право (на ползване), в т. ч. дори и фактическо такова,
респ. не се установява и собственикът да е представил изрично писмено съгласие пред продавача,
респ. по реда, предвиден в чл. 4, ал. 3 от ОУ друго лице да бъде потребител на ел. енергия за
обекта, и то за определен срок, съвпадащ с исковия период.
Доколкото въпросът относно материално-правната легитимация е спорен, при което
качеството „потребител“ обуславя персоналния състав на облигационното правоотношение с
предмет доставка на електрическа енергия, в случая - за битов клиент, и изложените изводи по
приетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че между страните не е
възникнало валидно учредено договорно правоотношение в рамките на исковия период, като
правопораждащ вземането на търговското дружество юридически факт, което вземане се отрича от
ответника.
Установено е, че в момент, предхождащ по време исковия период, ответникът се е
разпоредил с правото на собственост върху имота, като след този момент не е установено за
ответника качеството на собственик на имота, нито на ползвател на същия.
В тази връзка следва да се отбележи, че неизпълнението на вмененото от Общите условия
6
задължение за уведомяване на продавача за настъпилите промени, свързани със собствеността
(доколкото може да се твърди, че същото не е изпълнено или не е своевременно), не създава
задължение за заплащане на електроенергия, която реално не е потребител ответникът. Липсва
уговорка в Общите условия, която да обвързва неизпълнението на това задължение със
задължение за плащане стойността на електрическа енергия за посочения период (в същия смисъл:
решение № 214/15.07.2022 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 656/2021 г. и решение №
2237/02.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5225/2022 г.).
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ответника направените от последния разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес
център иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника К. Б. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х. С.“ № ., че дължи на
ищцовото дружество сумата от 4399,15 лева (четири хиляди триста деветдесет и девет лева и
петнадесет стотинки), представляваща главница по фактура № . г., за преизчислени количества
електрическа енергия, мрежови услуги и „задължения към обществото“ по констативен протокол
№ . г., за имот с клиентски № ., находящ се в с. П., общ. Р., обл. Перник, както и лихва за забава в
размер на 338,92 лева (триста тридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) за периода от
13.12.2022 г. до 11.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2023 г. до окончателното ù
изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център да заплати на
К. Б. Я., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Х. С.“ № . сумата от 400,00 лева (четиристотин
лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7