Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 2017/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ
„Дионисий – Е.Д.“ срещу писмо с изх.№ 05-03-240-4/27.05.2019г. на изп.директор
на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което са отписани от лозарския
регистър на лозарски имоти с кадастрални идентификатори 67489.44.15,
67489.44.16 и 67489.4417 в землището на с.С., общ. Аксаково, обл.Варна, поради
това, че съгласно §1 т.37 от Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/ в
редакцията от ДВ бр.45 от 15.06.2012г. заявените имоти попадат в категорията на
„изоставено лозово насаждение“.
Жалбоподателят в жалба с вх.№
05-03-240-5/03.07.2019г. постъпила в ИАЛВ заявява, че е бил съсобственик на
процесните имоти и е вписан като гроздопроизводител по реда на чл.27 от ЗВСН и
трита имота са вписани в лозарския регистър при наличие на съответните
характеристики по §1 т.53 от ЗВСН. Отписването
им намира за незаконосъобразно, тъй като е извършено по искане на трето лице,
което няма правен интерес да търси промяна в лозарския регистър по отношение на
тези имоти. Прави оплакване, че производството по отписване на лозовите имоти
от лозарския регистър е било проведено без неговото уведомяване и участие, като
не му е дадена възможност за защита, което представлява съществено процесуално
нарушение. Твърди, че оспорения
административен акт противоречи на чл.32 от ЗВСН, защото няма трайна промяна в
начина на ползване на трита имота и същите не са загубили качеството си на
„лозарски имот“ по смисъла на §1 т.51 от ЗВСН. Заявява, че имотите са били
обработвани и от тях е получавано грозде, което е продавано.
В становище с
вх.№3865/12.03.2020г., жалбоподателят чрез адв.Д.М. подчертава, че констативния
протокол е съставен в отсъствието на жалбоподателя. Изтъква, че е подавал
декларации за добив на грозде за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. и през
тези години лозарските имоти са били обработвани и поддържани в добро
агротехническо състояние. През 2019г. не е получен добив, тъй като е била
извършена подмладяваща резитба, което обстоятелство е било надлежно декларирано
и въпреки това, имотите са били отписани
от лозарския регистър с обжалваното писмо. Отбелязва, че в контролен лист за
проверка на място с №07-03-1017/11.03.2013г. е посочено, че имоти с номера
44015, 44016 и 44017 са в „добро агротехническо състояние“ и е издадено
удостоверение от 16.10.2013г. за същото
обстоятелство. За 2015г. е приложен сертификат за произход на винено грозде за
108.466 дка с № 24383540002015077/31.08.2015г., издаден от Регионалната
лозаро-винарска камара и потвърден от териториалното звено на ИАЛВ, в който са
вписани въпросните имоти. Представена е декларация от ЕТ „Дионисий – Е.Д.“ за
реколта от грозде за 2015г. с №05-03-89/15.01.2016г., в която е посочено, че всичкото
грозде от 108.466 дка е предадено на винопроизводителя Винпром „Алвина“ ООД,
съгласно декларация №05-03-86/15.01.2016г. на Винпром „Алвина“ ООД. За
стопанската 2016г. жалбоподателят е приложил сертификат да произход на винено
грозде за 108.466 дка с
№24383540002016090/12.09.2016г., в който са вписани въпросните имоти и е
издаден от Регионалната лозаро-винарска камара, потвърден от Териториалното
звено на ИАЛВ – Варна. Представена е декларация от едноличния търговец с
№05-03-96/17.01.2017г. за 88.570 тона грозде от 108.466 дка, предадено на
винопроизводителя Винпром „Алвина“ ООД, който също е подал декларация с
№05-03-97/17.01.2017г. За стопанската 2017г. е приложен сертификат за произход
на винено грозде за 108.466 дка с №243835400062017088/07.09.2017г., в който са
описани и процесните имоти, издаден е от Регионалната лозаро-винарска камара и
потвърден от Териториалното звено в гр.Варна на ИАЛЗ. Представена е декларация
от ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ за реколта от грозде за 107г. с №05-03-114/17.01.2018г.
за 36.090 тона от 108.466 дка, предадено на винопроизводителя Винпром „Алвина“
ООД, който също е подал декларация с № 05-03-112/17.01.2018г. За стопанската
2018г. е представен сертификат за произход на винено грозде за 108.466 дка с №
243835400062017088/07.09.2018г., в който са описани трита имота, издаден е от
Регионалната лозаро-винарска камара и потвърден от Териториалното звено на ИАЛВ
във Варна. Жалбоподателят е представил своята декларация за 2018г. за реколта
от грозде, според която 24.200 тона грозде
от стопанството от 108.466 дка са предадени на винопроизводителя Винарна
„Добрич“ ООД, съгласно декларация № 05-03-95/16.01.2019г. на Винарна „Добрич“
ООД. Освен това, жалбоподателят изтъква, че имот с №44015 е 6.0 дка – засят с
Варненски мискет, имот с № 44016 е 7.5 дка засят с Варненски мискет, и имот №
44017 е 9.529 дка засят с Мускат Отонел. Подчертава, че са декларирани общите
добиви от масива от 23.029 дка, тъй като трита имота са разположени един до друг и на нямат
граници помежду си. Представляват общ парцел от 56 реда лозови насаждения с
дължина 150 м и отстояние едни от друг от 3 м. Декларирани са общите добиви от
парцел с площ от 23.029 дка по сортове: Варненски мискет 4980 кг и Мускат
Отонел 5540 кг. Заявява, че добивът на грозде от трита имота е отразен в
дневниците за постъпили плодове и суровини за ферментация, които са официални
документи, тъй като са уредени в ЗВСН и са надлежно заверени с подписа на
директора на Териториалното звено на
ИАЛВ и печата на ведомството, като справката е прономерована и прошнурована и
заверена включително на първата и последната страница на дневника.
В пледоарията по съществото на
спора, адв. М. подчертава, че според констатациите на вещото лице в
състоянието, в което са имотите могат да дадат добив от 400-500 кг грозде от
декар, какъвто размер е бил деклариран и от жалбоподателя. Възразява срещу
представения снимков материал от ответника, защото от него не става ясно какво е агротехническото състояние на
имотите, както и дали това са именно тези на жалбоподателя. Иска отмяна на
обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото съдебни
разноски.
Ответникът –
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ в
придружително писмо с вх.№2775/21.02.2020г. признава пред съда: В декларация с
вх. № 05-03-89/15.01.2016г. жалбоподателя е декларирал трита процесни имота за
2015г.; с декларация с вх. №05-03-96/17.01.2017г. жалбоподателят е декларирал и
трита процесни имота за 2016г.; с декларация с вх.№ 05-03-114/17.01.2018г.
жалбоподателят е декларирал и трита процесни имота за 2017г.; с декларация №
05-03-93/15.01.2019г. жалбоподателят е декларирал и трита процесни имота за
2018г. Жалбоподателят не оспорва констатацията на ответника, че със своя
декларация №05-03-102/15.01.2020г. не е декларирал процесните имоти за 2019г. Сочи,
че имотите са отписани от лозарския регистър, поради неспазване от страна на
жалбоподателя на задължението му по чл.33 във връзка с чл.32 ал.2 от ЗВСН за
неуведомяване на ИАЛВ за настъпили промени в структурата на лозарското
стопанство предвид придобиване на идеални части от имотите от трето лице – С. В.
П.. Ответникът чрез ст.юрисконсулт М. Б. в писмени бележки /стр.41 от делото/
оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че едноличния търговец е бил уведомен
за извършеното отписване от лозарския регистър на процесните три имота.
Заявява, че в констативен протокол №ТЗ-13-147/19.04.2019г. е установено, че:
„лозовите насаждение са в лошо агротехническо състояние, не са извършвани
механични обработки на почвата, междуредовата и вътрередовата ивица са силно
заплевени и е налице силно обрастване с храстовидна и дървесна растителност, а
опорната телена конструкция е полуразрушена“. Подчертава, че във връзка с
проверката е била съставена докладна записка №05-03-240-1/22.04.2019г. от
началник отдел на ТЗ на ИАЛВ – Варна за отписване на лозовите имоти. Смята, че
правилно са били отписани лозовите имоти, тъй като са били изоставени по
смисъла на §1 т.37 от ЗВСН и съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ
III „МИНИМАЛНА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ
ВКЛЮЧВА И АКТУАЛИЗИРА В ЛОЗАРСКИЯ РЕГИСТЪР, И СПЕЦИФИКАЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ТАЗИ
ИНФОРМАЦИЯ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 7“ на ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС)
2018/273 НА КОМИСИЯТА от 11 декември 2017 година за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, лозарския регистър,
придружаващите документи и сертифицирането, входящия и изходящ регистър,
задължителните декларации, уведомленията и публикуването на подадената в тях
информация, както и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и
санкции, за изменение на регламенти (ЕО) № 555/2008, (ЕО) № 606/2009
и (ЕО) № 607/2009 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО)
№ 436/2009 на Комисията и на Делегиран регламент (ЕС) 2015/560 на
Комисията, в т.1.2., §7 е записано, че: „Когато
всички площи, засадени с лозя, включени в досието на лозаря, бъдат изоставени
или им бъде назначена друга употреба, различна от лозарството, досието следва
да бъде заличено от лозарския регистър или да бъде обозначено, а съответните
площи да се приспадат от тези, посочени в точка 1. 2. от настоящото приложение.“.
Ответникът не оспорва правния интерес от обжалване на едноличния търговец, като
признава, че същия е съсобственик на ½ ид.ч. от имотите и изтъква, че
жалбоподателят не е спазил изискването по чл.33 ал.1 от ЗВСН във връзка с чл.32
ал.2 т.1 от същия закон. Иска жалбата да не бъде уважена от съда.
В писмени
бележки, представени в съдебното заседание на 15.07.2020г. /стр.199 от делото/,
ответната страна чрез ст.юрисконсулт Б. добавя, че в докладна записка
№05-03-240-7/26.07.2019г. е посочена неспособността на лозовите насаждения да
дадат декларираното количество грозде, поради което е отправен сигнал до
Софийска районна прокуратура и НАП, но до него момент няма изразено становище. Смята,
че лошото агро-техническо състояние на лозовите насаждения е доказано чрез
направения снимков материал – снимка от цифрова ортофотокарта от 2015г. и справка от сайта на ДФ „Земеделие“
доказваща същия факт.
По допустимостта на жалбата:
С писмо с
изх.№ 05-03-240-4/27.05.2019г. на изп.директор на ИАЛВ по заявление на другия
съсобственик С. В. П. с вх.№05-03-240/19.04.2019г. са отписани от лозарския
регистър имоти с идентификатори
67489.44.15, 67489.44.16 и 67489.44.17, които са съсобствени и на
жалбоподателя. Поради изложеното,
обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване.
Със заявление
за вписване в лозарския регистър на гроздопроизводителите с вх.№
07-03-1017/11.03.2013г., ЕТ „Дионисий-Е.Д.“, представляван от Е.Д.Т. е
регистрирано лозарско стопанство с имоти, описани в приложение №1 към
заявлението, сред които 67489.44.15 с площ 0.6000 ха засят с Мускат,
67489.44.16 с площ 0.7500 ха засят с Мускат и 67489.44.17 с площ 0.9529 ха
засят с Мускат в землището на с.С.. Във връзка със заявлението, ЕТ „Дионисий-Е.Д.“
е получил от ИАЛВ удостоверение за вписване в лозарския регистър
№11302118/16.10.2013г. като е получил уникален идентификационен номер за
гроздопроизводител 11302118 и с писмо изх.№07-03-1017-14/17.10.2013г. на изп.
директор на ИАЛВ е уведомен, че лозарското му стопанство е регистрирано с №
24383540006.
Видно от
скици, издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна с №
15-256890/25.03.2019г., №15-256893/25.03.2019г. и с № 15-256903/25.03.2019г. имоти
с идентификатори съответно: 67489.44.15, 67489.44.16 и 67489.44.17 са собственост
на Е.Д.Т., представляващ ЕТ „Дионисий-Е.Д.“. Въз основа на нотариален акт №***
на 15.04.2019г. 7/16 ид. части от трита имота са станали собственост на С. В. П.
и Е. С. П.а. Двамата преобритатели са придобили още 1/16 ид.части от тези имоти
въз основа на нотариален акт №*** Следователно, към датата на издаване на
обжалвания административен акт, жалбоподателят е притежавал ½ ид.части
от имоти с идентификатори 67489.44.15, 67489.44.16 и 67489.44.17.
От изложеното
следва извода, че у жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на писмо
с изх.№ 05-03-240-4/27.05.2019г. на изп.директор на ИАЛВ, с което са отписани
от лозарския регистър процесните три негови имота и по този начин се засягат
правата му и законните му интереси на регистриран гроздопроизводител. Фактът,
че имотите не фигурират в лозарския регистър към 09.06.2019г. се удостоверява и
от служебна бележка от същата дата с изх.№ 05-03-240-3 на изп.директор на ИАЛВ.
Актът е бил
съобщен на жалбоподателя на 11.06.2019г. видно от представената обратна
разписка. Жалбата срещу него е била изпратена по пощата на 18.06.2019г. видно
от писмо на „Български пощи“ с изх.№94-Г-111-2/18.10.2019г. и системен бон от 18.06.2019г.
за заплащане на пощенската услуга, поради което съдът приема обжалването за
направено в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на индивидуалния
административен акт.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Настоящата съдебна инстанция е
контролно-отменителна, поради което съдебната проверка следва да установи
съществуват ли фактическите основания, посочени в обжалвания административен
акт. В същия е записано, че на място е било констатирано, че лозовите
насаждения в имоти 67489.44.15, 67489.44.16 и
67489.44.17 „са в лошо агротехническо състояние, не са извършвани механични
обработки на почвата. Междуредовата и вътрередовата ивица са силно заплевени и
е налице силно обрастване с храстовидна и дървесна растителност, а опорната
телена конструкция е полуразрушена.“. Административният орган е приел, че
заявените имоти попадат в категорията на „изоставено лозово насаждение“, което
е основание за отписването им от лозарския регистър. Извън обхвата на
проверката са посоченото в придружителното писмо и в писмените бележки на
ответника обстоятелство, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.33 ал.1 от ЗВСН във връзка с чл.32 ал.2 т.1 от
същия закон за уведомяване на ИАЛВ относно промяната на начина на стопанисване
на лозарските имоти във връзка с продажбата на трети лица на ½ ид.части
от тях. Това обстоятелство не е посочено в обжалвания индивидуален
административен акт нито като фактическо, нито като правно основание за
отписване на имотите от лозарския регистър, поради което е извън предмета на
спора.
От приложените към
придружително писмо с вх.№16518/08.11.2019г. на ответника доказателства във
връзка с дадени от съда указания към него става ясно, че преди постановяване на
административен акт с изх.№ 05-03-240-4/27.05.2019г. на изп.директор на ИАЛВ е
бил съставен констативен протокол №ТЗ-13-147/19.04.2019г. за извършена на
19.04.2019г. проверка на място в землището на с.С. от служители на
Териториалното звено на ИАЛВ – Варна по отношение на имоти 67489.44.15, 67489.44.16 и 67489.44.17 и е констатирано, че
лозовите насаждения в тези имоти са в лошо агротехническо състояние, не са
извършвани механични обработки на почвата, междуредовата и вътрередовата ивица
са силно заплевени и е налице силно обрастване с храстовидна и дървесна
растителност, а опорната телена конструкция е полуразрушена. Направен е извода,
че заявените имоти попадат в категорията на „изоставено лозово насаждение“ и
следва да бъдат отписани от лозарския регистър. Констативният протокол е
подписан единствено от служителите на ТЗ – Варна на ИАЛВ и при проверката не е
присъствал никой от собствениците на проверяваните имоти. Приложени са цветни
снимки, от които не става ясно на коя дата са заснети и за кои имоти се отнасят.
Поради това, съдът не може да приеме същите за категорично веществено
доказателство във връзка с констатациите в протокола. Същите са пресъздадени и
в докладна записка на началника на отдел ТЗ на ИАЛВ – Варна с изх.№
05-03-240-1/22.04.2019г., чието съдържание представлява твърдения, подлежащи на
доказване от ответника. Докладната записка от главния директор на ГДКЛВС с
изх.№ 05-03-240-7/26.07.2019г. е съставена след датата на издаване на
обжалвания акт, поради което представлява единствено становище по жалбата.
Във връзка с опровергаването
им, по искане на жалбоподателя по делото беше назначена и приета агротехническа експертиза с
вх.№6875/22.06.2020г., изготвена от агроном Е. Б. От огледа на място на
22.05.2020г. вещото лице е установило, че лозовите насаждения са над 30-годишни
и с изтекъл амортизационен срок, което обаче не е послужило като фактическо
основание за отписване на имотите от лозарския регистър и не е предвидено като
правно основания както в ЗВСН, така и в приложимия ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/273 НА КОМИСИЯТА от
11 декември 2017 година. Старите
лози и част от главините са били изрязани и са отпуснати млади филизи, които са
привързани към телената конструкция. Извършена е подмладяваща резитба. На места
личи, че телта е подменена с нова, като в западната част на парцела вещото лице
е забелязало няколко липсващи кола от конструкцията, което според него не е
фатално за насажденията. Било е извършено дисковане през междуредие, но вътре
в редовете не е извършена ръчна копан. В парцелите е избила нова тазгодишна
трева с височина 30-40 см. Според вещото лице, трите процесни имоти са средно
добре поддържани лозя. Във връзка с констатациите в експертизата,
жалбоподателят е представил фактури от 2019г. за закупуване на син камък и
обикновена сяра, с които са били извършени 4
броя пръскания на лозите.
При изслушване на заключението
в съдебното заседание на 15.07.2020г., вещото лице – агроном Б. уточни, че нейното
определение за „средно добре поддържани лозя“ се основава на извършените
агротехнически мероприятия в имотите: парцелите са дисковани, пръскани са
насажденията, лозите са били превързани към телената конструкция, била е
извършена резитба. Въпреки, че не е била
извършена ръчна копан в междуредията, което според вещото лице влиза в
определението за отлично агротехническо състояние на лозите, съдът счита, че
извършените агротехнически мероприятия са достатъчни за да се приеме, че лозята
са били обработени към датата на огледа на място на 22.05.2020г., извършен от
вещото лице – агроном Б.. При изслушване на заключението, специалистът
отбелязва, че при тези грижи, въпросните лозя биха дали между 400-500 кг грозде
от декар, което съответства на декларираните от жалбоподателя добиви през
периода 2013г.-2018г.
Предвид това, че трита
имота са отписани от лозарския регистър, поради попадането им в категорията
„изоставено лозово насаждение“, на съдебна проверка подлежи именно това
обстоятелство, доколкото за него има нормативно определение и същото е
основание за заличаване на изоставените имоти от лозарския регистър съгласно т.1.2., §7 от ПРИЛОЖЕНИЕ III „МИНИМАЛНА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ
ВКЛЮЧВА И АКТУАЛИЗИРА В ЛОЗАРСКИЯ РЕГИСТЪР, И СПЕЦИФИКАЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ТАЗИ
ИНФОРМАЦИЯ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 7“ на ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС)
2018/273 НА КОМИСИЯТА от 11 декември 2017 година за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, лозарския регистър,
придружаващите документи и сертифицирането, входящия и изходящ регистър,
задължителните декларации, уведомленията и публикуването на подадената в тях
информация, както и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и
санкции, за изменение на регламенти (ЕО) № 555/2008, (ЕО) № 606/2009
и (ЕО) № 607/2009 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО)
№ 436/2009 на Комисията и на Делегиран регламент (ЕС) 2015/560 на
Комисията. Цитираната разпоредба от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/273 НА
КОМИСИЯТА гласи: „Когато всички площи,
засадени с лозя, включени в досието на лозаря, бъдат изоставени или им бъде
назначена друга употреба, различна от лозарството, досието следва да бъде
заличено от лозарския регистър или да бъде обозначено, а съответните площи да
се приспадат от тези, посочени в точка 1. 2. от настоящото приложение.“.
С оглед на
гореизложеното, предмет на правния спор е дали всеки от имотите с
идентификатори 67489.44.15, 67489.44.16 и 67489.44.17 са „изоставено лозово насаждение“.
Определение за такова е дадено в §1 т.37 от ДР на ЗВСН, според което „изоставено лозово насаждение“ е такава площ, засадена с лози, която вече не
се обработва редовно с цел получаването на продаваем продукт. Тази разпоредба не
пресъздава достатъчно точно и ясно
определението за „изоставена лозарска площ“,
дадено в чл.2 § 1 б.“г“ от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/273 НА
КОМИСИЯТА от 11 декември 2017 година, което гласи: „Изоставена лозарска площ“ означава площ, засадена с
лозя, която повече от пет лозарски
години не е била редовно обработвана с оглед получаване на продаваем
продукт, без да се засягат конкретните случаи, определени от държавите членки,
при които изкореняването на насажденията вече не дава право на производителите
на разрешение за презасаждане, в съответствие с член 66 от Регламент (ЕС)
№ 1308/2013.
По принцип директивите не
са пряко приложими. Във връзка със спазване на принципите на ефективност,
предотвратяване на нарушения на Договора за Европейски съюз и Договора за функционирането
на Европейския съюз и за спазване на принципа за ефективна правна защита, Съдът на Европейския съюз е решил в своята
практика, че някои разпоредби на дадена директива могат по изключение да имат
пряко действие в дадена държава членка, дори и ако съответната държава все
още не е приела акт за транспониране, в случай че: а) директивата не е
транспонирана в националното законодателство или е транспонирана неправилно;
б) разпоредбите на директивата са повелителни и достатъчно ясни и
точни; и в) разпоредбите на директивата предоставят права на частни
лица.
Изхождайки от
предимството на европейското законодателство над националното, съдът приема, че
за изследване на обстоятелството дали процесните три имота са „изоставено лозово насаждение“ трябва да се
има в предвид определението по чл.2 § 1
б.“г“ от ДЕЛЕГИРАН
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/273 НА КОМИСИЯТА от 11 декември 2017 година, във
връзка с което да се извърши проверка
дали отписаните имоти са били редовно обработвани и получавана ли е продаваема продукция от тях в
последните 5 лозарски години, т.е. през 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Във връзка с правно-относимите обстоятелства,
съдът разпределил доказателствената тежест и е дал указания към жалбоподателя с
протоколно определение в съдебното заседание на 18.12.2019г.
В съдебното заседание на
15.07.2020г. процесуалният представител на ответника представи цифрови ортофото
снимки относно площи, допустими за подпомагане за 2019г., които са очертани с
червен контур, като имоти 44.15, 44.16 и 44.17 са извън червените очертания.
Предвид факта, че тези снимки касаят допустимостта за подпомагане за 2019г.
същите не могат да послужат като доказателство за изясняване на
правнорелевантното обстоятелство дали имотите са били редовно обработвани и
получавана ли е от тях продаваема продукция през последните пет лозарски години
преди 2019г. - годината на отписването им от лозарския регистър. Още повече,
жалбоподателят не оспорва факта, че през 2019г. не е декларирал същите тези
имоти, което от своя страна означава, че те няма как да бъдат включени като
допустими площи за подпомагане за 2019г. само поради тази причина.
Необходимо е да се
уточни, че „лозарска/винарска година“ по смисъла на §1 т.7 от ДР на ЗВСН във
връзка с чл.2 §1 б.“к“ от ДЕЛЕГИРАН
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/273 НА КОМИСИЯТА във връзка с чл.6 б.“г“ от Регламент /ЕС/
№1308/2013г. е от 1 август на текущата година до 31 юли
на следващата година за лозаровинарския сектор.
Във връзка с установяване
на факта били ли са редовно обработвани и получавана ли е продукция от
процесните имоти през последните пет-шест години, предхождащи годината на
отписването им от лозарския регистър, от представените от жалбоподателя
доказателства се установява следното:
·
За 2013г.
В дневника /обхващащ
периода от 01.08.2013г. до 31.07.2014г./ за постъпилите грозде, плодове и други
суровини за ферментация и за получените след ферментация продукти /“Дневника“/ за
2013г., който е заверен от ИА по лозата и виното на 07.08.2013г. с подпис и
печат, както и от Винарна „Добрич“ ООД е отбелязано, че са получени от ЕТ
„Дионисий-Е.Д.“ 31.580 т бяло грозде смес в периода 27-30 август 2014г. и 31.400
т бяло грозде смес на 26.08.2014г. В контролният лист от проверка на място от 17.09.2013г. за трита имота е записано, че
са в добро агротехническо състояние.
·
За 2014г.
В Дневника са отбелязани
предадени количества бяло грозде смес от 1 до 30 септември 2014г. в размер на
31.400 тона и в размер на 30.000 т, което е подпечатано от Винарна „Добрич“
ООД. През октомври 2014г. е предадено 5.650 т грозде на Винарна „Добрич“ ООД. На
30.10.2014г. е подписан приемо-предавателен протокол между жалбоподателя и
Винпром „Алвина“ ООД за предадено грозде в общ размер от 89410 кг /89.410
тона/.
·
За 2015г.
В дневника /обхващащ
периода от 01.09.2015г. до 31.08.2016г./ са отбелязани предадено през септември
2015г. червено грозде смес от жалбоподателя в размер на 56.56 тона, през октомври 2015г. са предадени 6.960
т бяло грозде смес. На 11.11.2015г. е подписан приемо-предавателен протокол
между жалбоподателя и Винпром „Алвина“ ООД за предадено грозде от 47580 кг
/47.580 тона/. Представен е сертификат
за произход на винено грозде, предназначено за производство на вина с
№243835400062015077/31.08.2015г. за реколта 2015г., в който е отбелязано, че
жалбоподателя е получил реколтата за 2015г. от два парцела в с.С. с площи от
19.321 дка и 9.529 дка. С декларация за реколта с вх.№
05-03-89/15.01.2016г. жалбоподателят е
декларирал произведено и продадено бяло грозде в размер на 275.60 /в 100 кг/. От представената справка е видно,
че е произведено бяло грозде Варненски
Мискет – 61.50 /в 100 кг/, а Мускат
Отонел е 51.20 в 100 кг. Винпром
„Алвина“ ООД е подал декларация с вх.№ 05-03-86/15.01.2016г., в която е
декларирал Мускет Отонел – 142.430 и 51.20 /в 100кг/ и бяло грозде смес 452.600
в 100кг. В справката към декларацията на Винпром „Алвина“ е отбелязано получено
от ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ количество бяло грозде от 51.200 и 224.400 /в 100кг/.
·
За 2016г.
В дневника са вписани
предадени количества грозде от жалбоподателя през м.септември 2016г. в размер
на 71.189 тона. Жалбоподателят е
представил фактури от 01.10.2016г., от 30.10.2016г. и 10.11.2016г. за продадено
на Винпром „Алвина“ ООД грозде в общ размер от 88570 кг /88.570 тона/. Представен е сертификат за произход на винено
грозде за реколта 2016г. с №243835400062016090/12.09.2016г. за Варненски Мискет
и Мускат Отонел от парцели в с.С. с площ съответно 19.321 дка и 9.529 дка. В
декларация на жалбоподателя за 2016г. с вх.№ 05-03-96/17.01.2017г. е посочено
произведено бяло грозде в общ размер 676.90 /в 100кг/. В справката към нея е
посочено количество бяло грозде Варненски Мискет 115.70 /в 100кг/ и Мускет
Отонел – 56.20 в 100 кг. В декларацията на Винпром „Алвина“ ООД за 2016г. с
вх.№ 05-03-97/17.01.2017г. е вписано получено бяло грозде смес 1492.00 в 100кг
и Мускат Отонел 56.20 в 100кг. В справката към тази декларация е отбелязано
получено от ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ бяло грозде: 41.20 и 635.70 в 100 кг.
·
За 2017г.
В дневника е записано
предадено грозде от жалбоподателя през октомври 2017г. от 33.44 тона. Представен
е сертификат за произход на винено грозде, предназначено за производство на
вина с №243835400062017088/07.09.2017г. за реколта 2017г. за засадени 19.321
дка Варненски мискет и 9.529 дка Мускат Отонел в с.С.. Жалбоподателят е
представил фактури от 06.10.2017г., 01.11.2017г. и 05.11.2017г. за продадено на
Винпром „Алвина“ ООД грозде в общ размер от 22580 кг /22.580 тона/. В
подадената от жалбоподателя декларация за 2017г. с вх.№ 05-03-114/17.01.2018г.
се съдържат данни за произведено бяло грозде 233.20 в 100кг. В справката към
нея е посочено произведено количество Варненски Мискет – 53.40 в 100 кг и Мускат
Отонел – 43.80 в 100 кг. В декларацията за 2017г. с вх.№ 05-03-112/17.01.2018г.
Винпром „Алвина“ ООД е посочил, че е получил 108.20 в 100кг бяло грозде смес,
Мускат 112.00 в 100кг и Варненски Мискет
98.60 в 100кг. В справката към декларацията на Винпром „Алвина“, получени от ЕТ
„Дионисий-Е.Д.“ количества бяло грозде са 233.20 в 100кг.
·
За 2018г.
В дневника /от
01.01.2018г. до 31.08.2019г./ е записано
следното количество грозде предадено от жалбоподателя през м.септември 2018г.: 35.300 тона. Жалбоподателят
е представил фактури от 10.10.2018г. и от 15.10.2018г. за продадено на Винпром
„Алвина“ ООД грозде в общо количество от
24200 кг /24.200 тона/. Представен е сертификат за реколта 2018г. с
№243835400062018105/07.09.2018г. за Мускат Отонел – 9.529 дка и Варненски
Мискет – 19.321 дка засадени площи в с.С.. В декларация за 2018г. с вх.№
05-03-93/15.01.2019г. жалбоподателят е посочил произведено бяло грозде в размер
на 242.000 в 100кг, от които според справката към нея: Варненски Мискет – 84 в
100кг и Мускат Отонел – 55.40 в 100кг. В декларацията за 2018г. на Винарна
„Добрич“ ООД с вх.№ 05-03-95/16.01.2019г. е декларирано бяло грозде Мускат –
55.40 в 100 кг и Варненски Мискет – 84.00 в 100кг. В справката към тази
декларация е посочено получено от ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ бяло грозде 242.00 в
100кг.
·
За 2019г.
Жалбоподателят е подал
декларация с вх.№ 05-03-102/15.01.2020г. за реколта 2019г., в която е посочил
произведено общо количество бяло грозде 218.60 в 100кг предадено на „Винарна
Реалити“ ЕООД. От справката към нея е видно, че произведения бял Варненски Мискет е 14.00 в 100кг. В
декларацията на „Винарна Реалити“ ЕООД за 2019г. с вх.№ 05-03-104/15.01.2020г.
е декларирано бяло грозде смес в общо количество от 100.20 в 100кг и Мускат
Отонел 55.20 в 100 кг. В справката към нея е вписано получено от жалбоподателя общо
количество грозде 218.60 в 100кг. Жалбоподателят е представил сертификат за
произход на винено грозде, предназначено за производство на вина за реколта
2019г., в който е вписан единствено имота в с.С. с площ от 9.529 дка засаден с
Мускат Отонел.
Не е поставено минимално
количество реколта от грозде, неизпълнението на което да води до заличаване от
лозарски регистър, видно от нормата на т.1.2., §7 от ПРИЛОЖЕНИЕ III „МИНИМАЛНА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ
ВКЛЮЧВА И АКТУАЛИЗИРА В ЛОЗАРСКИЯ РЕГИСТЪР, И СПЕЦИФИКАЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ТАЗИ
ИНФОРМАЦИЯ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 7“ на ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС)
2018/273 НА КОМИСИЯТА от 11 декември 2017 година. Дори напротив,
условието за отписване е всички площи,
засадени с лозя, включени в досието на лозаря, бъдат изоставени или им бъде
назначена друга употреба, различна от лозарството. Следователно, производството
на грозде и неговата продажба в периода 2013г.-2018г. подчертава факта, че
въпросните три имота не са били изоставени, нито им е била назначена друга
употреба, различна от лозарството.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че производството пред административния орган не би могло да
започне по искане на другия съсобственик за отписване на съсобствените имоти от
лозарския регистър, но в този случай изпълнителният директор на ЕАЛВ не е
спазил принципа за равенство по чл.8 от АПК, който изисква всички страни, които
са заинтересовани от изхода на производството да имат равни процесуални
възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси.
По делото има доказателство за уведомяване
на жалбоподателя единствено относно обжалвания административен акт. Липсват
данни и твърдения на ответника за уведомяване на ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ по реда на
чл.26 ал.1 от АПК за започналото административно производство. Същият не е
участвал при извършената на място проверка на 19.04.2019г. и не е бил уведомен
за изготвения констативен протокол
№ТЗ-13-147/19.04.2019г., което е възпрепятствало правото му на защита – на
обяснения и възражения от една страна и от друга страна, е довело до нарушение
на задължението на административния орган по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Това процесуално нарушение е съществено,
защото ако не беше допуснато, административният орган нямаше да стигне до
заключението, че имотите представляват „изоставени
лозови насаждения“ и нямаше да ги отпише от лозарския регистър. Същественото нарушение
на административно-производствените правила е основание по чл.146 т.3 от АПК за
отмяна на административния акт.
В раздел VІІ „Лозарски регистър“ в глава 4
„Производствен потенциал“ на Закона за лозата и виното липсват основания за
отписване/заличаване от лозарския регистър и при тази непълнота, съдът намира
за единствено приложима нормата на т.1.2.,
§7 от ПРИЛОЖЕНИЕ III „МИНИМАЛНА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ВКЛЮЧВА И АКТУАЛИЗИРА В ЛОЗАРСКИЯ
РЕГИСТЪР, И СПЕЦИФИКАЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В
ЧЛЕН 7“ на ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/273 НА КОМИСИЯТА от
11 декември 2017 година за допълнение на Регламент (ЕС)
№ 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата
за разрешаване на лозови насаждения, лозарския регистър, придружаващите
документи и сертифицирането, входящия и изходящ регистър, задължителните
декларации, уведомленията и публикуването на подадената в тях информация, както
и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на съответните проверки и санкции, за изменение на
регламенти (ЕО) № 555/2008, (ЕО) № 606/2009 и (ЕО) № 607/2009 на
Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията и на Делегиран
регламент (ЕС) 2015/560 на Комисията. Цитираната разпоредба от ДЕЛЕГИРАН
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/273 НА КОМИСИЯТА, която
гласи: „Когато всички площи, засадени с лозя, включени в досието на
лозаря, бъдат изоставени или им бъде назначена друга употреба, различна от
лозарството, досието следва да бъде заличено от лозарския регистър или да бъде
обозначено, а съответните площи да се приспадат от тези, посочени в точка 1. 2.
от настоящото приложение.“. Предвид изложените
фактически и правни основания в обжалвания акт, настоящият казус по заличаване
на имотите от лозарския регистър е в първата хипотеза, а именно на „изоставени лозя“. В тази връзка и въз основа на изложените
по-горе съображения, приложимо е определението за „изоставена лозарска площ“ по
чл.2 § 1 б.“г“ от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/273 НА КОМИСИЯТА от
11 декември 2017 година, което изисква площта, засадена с лоза да не
е била редовно обработвана повече от пет лозарски години с оглед получаване на продаваем продукт, без да се засягат
конкретните случаи, определени от държавите членки, при които изкореняването на
насажденията вече не дава право на производителите на разрешение за
презасаждане, в съответствие с член 66 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.
Жалбоподателят доказа по
безспорен и категоричен начин, че имоти с идентификатори 67489.44.15, 67489.44.16 и 67489.44.17 са били обработвани и от
тях е била получавана продукция в
периода 2013г.-2018г., която е била продавана на Винпром „Алвина“ ООД и на Винарна
„Добрич“ ООД и декларирана, както от продавача, така и от купувачите. Има
произведено бяло грозде и през 2019г., продадено на „Винарна Реалити“ ЕООД,
което е декларирано от жалбоподателя и от купувача. Следователно, оспореният
административен акт е материално незаконосъобразен, което е основание за
отмяната му.
Макар и издаден от компетентен
орган, в установената от закона форма и
без да е нарушена целта на закона, обжалваният административен акт с изх.№
05-03-240-4/27.05.2019г. на изп. директор на ИАЛВ подлежи на отмяна на
основание чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
Предвид основателността на
жалбата, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото
съдебни разноски включващи: 50 лева държавна такса за разглеждане на делото,
292.80 лв депозит за вещо лице и 500 лева адвокатско възнаграждение, според
приложеното пълномощно на адв. М..
Водим от горното и на основание чл. 172
ал. 2 от АПК във връзка с чл.146 т.3 и т.4 от АПК и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ индивидуален административен
акт, обективиран в писмо с изх.№ 05-03-240-4/27.05.2019г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което са отписани от лозарския
регистър на лозарски имоти с кадастрални идентификатори 67489.44.15,
67489.44.16 и 67489.4417 в землището на с.С., общ. Аксаково, обл.Варна,
собственост на ЕТ „Дионисий – Е.Д.“, представлявано от Е.Д.Т..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по
лозата и виното да заплати на ЕТ
„Дионисий – Е.Д.“, представлявано от Е.Д.Т. съдебни разноски в общ размер от 842.80
/осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: