Р Е
Ш Е Н
И Е № 107
07.08.2012г.,
гр.Исперих
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На осемнадесети юли през
2012 година,
в публично заседание, в
състав:
Председател: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар:
А.В.,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 142 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.
Постъпила е искова
молба искова молба вх.№ 804/02.03.2012г. от А.З.М. ***, ЕГН:**********, против К.Н.М.
***, ЕГН: **********, като моли съда да постанови решение, с което да допусне
развод между ищцата и ответника, тъй като брака им е дълбоко и непоправимо
разстроен, по изключителна вина на ответника. Желае да й бъдат предоставени
упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака
малолетно дете Хасан К.М. ЕГН: **********, като негова майка и законен
представител, както и да се постанови местоживеенето на същото да бъде по
настоящия адрес на майката - гр.Исперих, обл.Разград, ул.”Борис Савов” №8.
Предлага на ответника да бъде определен режим на лични контакти с малолетното
дете – всяка втора събота и неделя от месеца от 08.00ч. в събота до 18.00ч. в
неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащи с нейния платен годишен
отпуск. Моли да бъде осъден ответника да изплаща ежемесечна издръжка на
малолетното дете Хасан К.М. ЕГН: **********, в размер на 120.00лв., считано от
подаването на исковата молба, до настъпването на законовите предпоставки за
нейното изменяване или прекратяване. След развода желае да продължи да носи
брачното си фамилно име “М.”. Заявява, че претендира ползването на семейно
жилище, находящо се в гр.Исперих, обл.Разград, ул.”Борис Савов” №8, да бъде
предоставено на нея като майка и законен представител на малолетното дете Хасан
К.М. до изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на
ползването.
В съдебно заседание се
представлява от адв.Елена Кралева от АК – Силистра, като поддържа така
предявената искова молба. Претендира и за сторените в производството разноски.
В срока по чл.131, ал1
от ГПК за депозиране на писмен отговор ответникът не представя такъв, не
заявява становище по исковете, не прави възражения, нито доказателствени
искания. В с.з. се явява лично.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 72/21.08.2004г.
на Община Исперих. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е
продължила да носи фамилното име М.. От общото си съжителство страните имат родено
едно дете – Хасан К.М., ЕГН: **********, родено на ***г., видно от представеното
удостоверение за раждане /л.4/.
Преди да сключат брак,
страните живели заедно 5 години, от 2000г., като през тези години, а и след
сключването на брака отношенията им били добри. След като се родило детето им,
през 2009г. ответникът изоставил съпругата си и заминал да работи в Германия с
друга жена, с която започнал и връзка. В продължение на две години, докато бил
в Германия, той изпращал на ищцата ежемесечно пари, с които тя заплащала
кредита на приятелката му, а остатъка, който бил около 50 евро на месец,
използвала за нуждите на детето. Периодично се прибирал в България, за да види
детето, като отсядал при ищцата с приятелката си, но със съпругата си не поддържал
никакви взаимоотношения. През месец май 2011г. ответникът окончателно се
завърнал в България, като заживял на семейни начала с приятелката си Тюркян, от
която имал бебе. През същата година, през месец юни, ищцата заминала да работи
в Германия, като грижите за детето поел ответника. Междувременно и тя започнала
връзка с друг мъж.
Според представения по
делото НА за покупко-продажба на недвижим имот №194, том Х, рег.№ 8686, дело
№1009 от 2008г. на нотариус Радомир Александров с район на действие Районен съд
– Исперих, ищцата е придобила по време на брака недвижим имот „Поземлен имот с
начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в чертите на гр.Исперих,
улица „Борис Савов” №8, община Исперих, област Разград, за който по Скица
№702/25.08.2008г. на Община Исперих и ПУП на града, утвърден със Заповед
№25/29.01.2001г., е отреден парцел ІV-1377 в квартал 139, целият с площ 571
квадратни метра. Регулачни и квадратурни данни: имот пл.№ 501.1377 има 624 кв.м.,
към парцел ІV се предават от имот пл.№ 501.9551- улична регулация 10 кв.м., при
граници и съседи на имота: от двете страни улица, парцел ІІІ-1376 и парцел
V-1372 от квартал 139 по плана на града, ведно със застроените в имота
самостоятелни обекти с начина ползване: 1.Жилищна сграда със застроена площ от
70 кв.м., с прилежащо избено помещение с полезна площ 9кв.м.; 2.Навес с оградни
стени със застроена площ от 6кв.м.; 3. Навес с оградни стени със застроена площ
16кв.м. и подобрения.”
Според социалния
доклад основни грижи за детето Хасан от раждането му полагат и двамата
родители. След заминаването на бащата в чужбина детето остава на грижите на
майката, като средствата за издръжката им са поети изцяло от бащата. След
неговото завръщане в България той поема грижата за сина им, тъй като на майката
се налага да замине да работи в Германия. Към настоящия момент детето Хасан
живее при баща си в негово собствено жилище – къща в с.Малък Поровец, заедно
със разширеното му семейство, включващо съжителницата му, новороденото им дете,
родителите му и брат му. Хигиенно-битовите условия са много добри, жилището е
електрифицирано и водоснабдено. Детето имало всичко необходимо за възрастта.
Бащата бил привързан към него и показвал емоционалната си топлина като го
прегръща и целува, опитвал се да не го лишава от нищо. По отношение на
трудовата заетост се посочва, че ответникът е в трудоспособна възраст и работел
като шофьор, но без трудов договор, като месечния му доход по негови данни бил
в размер на 500-600 лева, не бил регистриран в Бюрото по труда. Според
социалния доклад няма данни бащата да страда от остри хронични заразни
заболявания, да е в контакт с опасни хора, които представляват определен риск
за него и за живота на детето му, не бил осъждан.
По отношение на
майката социалния доклад съобщава, че има изградена силна емоционална връзка
между нея и детето, тъй като тя го е отглеждала до 4-годишната му възраст и
продължава да поддържа постоянно контакти с него. Винаги показвала любовта си
емоционалната си топлина към детето чрез прегръдки, целувки и разговори.
Жилището, в което живеела в гр.Исперих заедно с майка си, било нейно, като е
обзаведено с мебели и електроуреди по предназначение, електрифицирано и
водоснабдено. Детето имало самостоятелна стая, която била много добре
обзаведена. Жилището е с много добри хигиенно-битови условия.
Майката била
безработна, не е регистрирана в Бюрото по труда, финансовите средства, с които
покрива разходите си са събрани през предходните месеци, когато е работила в
Германия. Здравословното й състояние било добро, нямало данни да е в контакт
със заразно болни или да страда от заболявания, застрашаващи живота й, както и
живота и здравето на детето й. Не се води на учет в психодиспансер.
Социалният доклад
съобщава за изразено желание на майката да живее и работи в Германия, където
имала приятел, както и намерение да отведе и детето със себе си, с надеждата да
му осигури по-добър живот.
По отношение на детето
Хасан е установено, че същото не посещава детско заведение. През 2010-2011г.,
докато за него се е грижила майката, редовно е посещавал ЦДГ ”Щастливо детство”
в гр.Исперих, но след като се е преместил при бащата, тези посещения са спрени.
Бащата заявил в разговор със социалните работници, че от есента на 2012г.
детето отново ще бъде записано в детска градина. Същото е клинично здраво и не
страда от остри хронични и заразни заболявания.
Заключението на Дирекция „Социално подпомагане”-Исперих, е
че и двамата родители имат нужните условия и необходимия родителски капацитет,
за да се грижат за детето Хасан. То има силно изградена емоционална връзка и с
двамата си родители, която не следвало да бъде прекъсвана и за в бъдеще.
В производството по делото ищцата е направила съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 525.00 лева – 25.00 лева ДТ и 500.00 лева за
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № 42792/24.02.2012г.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитания в с.з. свидетел Антон
Сашев Радушев, социалния доклад на ДСП – Исперих, както и от представените
писмени доказателства по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за
прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1
от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Ищцата
изрично е поискала съдът да се произнесе и по въпроса за вината, като счита, че
изключителна вина за разстройството на брака има ответника с поведението си
след 2009г. до настоящия момент. Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и изхождайки от процесуалното поведение на ответника – същия не
оспорва изложеното от ищцата като фактическа обстановка, напротив – потвърждава
го в разговора си със социалните работници, прецени, че действително вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответника. Това
е така, тъй като видно е от социалния доклад и от показанията на св.Радушев,
той е заживял на семейни начала с друга жена по време на брака си с ищцата. Има
и дете от нея. По делото не се събраха доказателства, които да доказват, че
ищца със своето поведение си е дала повод за подобно поведение от страна на
ответника. Напротив, тя е приемала в дома си съпруга си и неговата приятелка,
когато са се прибирали периодично в България, за да не стресира детето и за да
не го лишава от присъствието на бащата, въпреки, че не е одобрявала това негово
поведение. Очевидно е, че ищцата не приема начина, по който съпругът й се държи
с нея, създавайки друго семейство с друга жена и дете по време на техния брак.
Като се имат предвид и съвременните тенденции в нашето общество за моногамност
в семейните отношения, независимо от религиозната и етническа принадлежност на
съпрузите, нормално е такова поведение на единия от съпрузите, каквото е
демонстрирал в случая ответника спрямо ищцата, да доведе до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака и желание на засегнатия съпруг да разтрогне
брака, за да потърси личното си щастие. Поради изложеното съдът приема, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответника.
От три години съпрузите не живеят заедно. Ответникът е
създал ново семейство и това е довело до прекъсване на отношенията му с ищцата.
Очевидно е, че страните не са правили опит да заздравят отношенията си именно
поради поведението на ответника. Ищцата е уредила живота си, като ходи
периодично да работи в чужбина, оставяйки детето на грижите на ответника.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и
чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им
начин на живот като семейство. По този начин съдът приема, че необратимо са се
разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и
разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При
тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл
следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят
заедно като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен от
съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява
ненужен както за страните, така и за обществото.
След прекратяването на брака и занапред съпругата желае да носи
брачното си фамилно име М.. Не са предявени претенции за издръжка между
съпрузите.
Относно родителските права върху роденото от брака
ненавършило пълнолетие дете Хасан К.М., ЕГН: **********, родено на ***г.,
съдът прецени, че следва да бъдат предоставени на майката. За да вземе това
решение, съдът прецени следните обстоятелства: На първо място по делото не са
установени рискови фактори при оставане на детето при майката и данни за
неблагоприятно влияние от нейна страна при отглеждането и възпитанието му. Майката
е родителят, който до 4-годишната възраст на детето, което в момента е на 5
години, непрекъснато го е обгрижвала и възпитавала. Тя подкрепя детето си
емоционално и материално, съобразно нуждите му, осъществявала е спрямо него постоянен
надзор, възпитавала го е и продължава да се грижи за него, като му изпраща пари
и колети и го посещава при всяко свое завръщане в България. Действително тя
работи в чужбина, но това го прави именно с цел осигуряване средства за
издръжка на детето и не е пречка за предоставянето на родителските права на
нея.
На
второ място майката единствена предявява пред съда претенции за упражняване на
родителските права спрямо детето Хасан, като е доказала годността и
способността си като родител да носи отговорностите и всички тежести за неговото
отглеждане, възпитание и осигуряване на нормални условия на живот. Ответникът
като не е представил писмен отговор, е пропуснал възможността да предяви своите
претенции за родителски права спрямо детето. Изявленията му в с.з., че се били
разбрали с ищцата тя да му даде всички права върху детето, нямат никаква
процесуална стойност. Такова едно съгласие или претенции в тази насока следва да
се представят и предявят по предвидения в закона ред, за да може съда да вземе
отношение по тях.
На
трето място съдът отчита и ниската възраст на детето, като преценява, че в този
период от живота си то се нуждае в много по-голяма степен от грижите на майката,
отколкото на бащата.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че до настоящия момент и двамата родители
са демонстрирали много добър родителски капацитет, полагали са съответно грижи
за детето и са постигали разбирателство по отношение на обгрижването му, когато
единият от родителите отсъства от България. Това говори за едно високо
родителско съзнание от страна на двамата родители и независимо от съдебното
решение, те следва да продължат да обгрижват детето си както и до момента, като
постигат съгласие най-вече в интерес на детето.
При горните обстоятелства, съдът намира за целесъобразно и в
интерес на детето, упражняването на родителските права спрямо него да се
упражняват занапред от майката – А.М..
На бащата, като родител се следва законното право на лични
отношения с детето, като следва да му бъде определен подходящ режим за това. С
оглед запазване на връзката баща-дете и особено предвид обстоятелството, че
между тях има изградена силна емоционална връзка, съдът прецени, че следва да
се определи режим, съобразно посочения в исковата молба и допълнително разширен.
Следва да бъде регламентирано правото на ответника да вижда и взема детето всяка
втора и четвърта събота и неделя от 08.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с
преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на майката.
Като
родители на ненавършило пълнолетие дете, страните им дължат издръжка. За
удовлетворяване на ежемесечните потребности на детето Хасан, съобразено с
възрастта му, нуждите му от храна, облекло и други обичайни нужди, както и
съобразено с възможностите на родителите, съдът приема за необходима и нормална
сума за отглеждане при обикновени условия за детето Хасан в размер на 120.00
лева, от които ответникът /бащата/ следва да поеме по-голямата тежест - съответно
от 80.00 лева, предвид обстоятелството, че майката поема непосредствените грижи
за отглеждането и възпитанието на детето. Съдът приема, че е във възможностите
на бащата да заплаща тази издръжка, като съобрази, че същият е в трудоспособна
възраст и може да реализира доход в размер над минималната работна заплата за
страната. Издръжката следва да се изплаща на детето Хасан чрез неговата майка и
законен представител А.М., считано от датата на подаване на исковата молба 02.03.2012г.,
до настъпването на законовите предпоставки за нейното изменяване или
прекратяване. В тази връзка, съдът прецени, че за разликата до първоначално
претендираната издръжката от 120.00 лева месечно за детето Хасан искът е
неоснователно завишен по размер. Все пак детето е още твърде малко - на 5 години и разходите по неговото
отглеждане не са много големи. Следва да се съобрази и утвърдената съдебна
практика за присъждания размер на месечната издръжка на дете на такава възраст.
Същевременно, в хода на делото не се доказаха и изключителни нужди на детето Хасан,
които да налагат изплащането на издръжка в размер над обсъдения по-горе.
При определяне размера
на издръжката, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.142 ал.1 и ал.2 от СК,
според който минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от МРЗ, като
същевременно размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и
възможностите на лицето, което я дължи. Предвид изложените по-горе съображение
съдът счита, че в конкретния случай с така определения размер на издръжка, който
следва да бъде заплащан от бащата на детето, са съобразени както нуждите на детето,
така и възможностите на ответника.
Ищцата е поискала да й бъде предоставено ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Исперих, ул.”Борис Савов” №8. От
доказателствата по делото се установи, че процесния имот е придобит от
съпругата по време на брака чрез възмездна сделка – покупко-продажба през
2008г. и съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.19 ал.1 от СК от
1985г. /отм./ принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
е придобит, т.е. същият е съпружеска имуществена общност. Същевременно,
съобразявайки разпоредбата на чл.56 ал.5 от сега действащия СК, съдът прецени,
че следва да бъде уважено искането на ищцата да й бъде предоставяно ползването
на това семейно жилище, поради следните съображения: На първо място съдът
съобрази обстоятелството, че именно на майката се предоставя упражняването на
родителските права спрямо детето Хасан и предвид неговите интереси –
необходимостта от подходящи жилищни условия за нормалното му отглеждане и
възпитание, е нужно именно на нея да се предостави ползването на това жилище.
На второ място съдът отчита обстоятелството, че изключителна вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака има ответника, като ищцата по никакъв начин
не е допринесла с поведението си за това и следователно не следва да понася и
жилищни несгоди като резултат от разстройството на брака им. На трето място
съдът отчита и факта, че в това жилище ответникът не е живял, тъй като то е
придобито малко преди неговото заминаване за Германия и ищцата се е преместила
там именно след като той я изоставил и е живяла в него заедно с детето си. На
четвърто място следва да се има предвид и факта, че ответникът разполага с
друго жилище в с.Малък Поровец, в което живее към настоящия момент с новото си
семейство и няма жилищна нужда. Поради изложеното съдът прецени, че следва да
се предостави семейното жилище в гр.Исперих, ул.”Борис Савов” №8 на ищцата А.М..
При
горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 лева, дължима
окончателна ДТ по производството, както и сумата от 115.20 лева - дължима ДТ
върху присъдени размер на издръжката за детето Хасан, представляваща 4 % върху
сборът на платежите за три години за издръжката/чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК/.
При горния изход на
делото ответникът дължи направените от ищцовата страна съдебни и деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от иска /чл.78, ал.1 от ГПК/, а именно 350.00
лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл.49, ал.1 от СК, сключения с
Акт № 72/21.08.2004г. на Община Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между А.З.М. ***,
ЕГН:********** и К.Н.М. ***, ЕГН: **********.,
поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се
произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл.326 от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред ищцата ще
носи фамилното име М..
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл.49 ал.3 от СК, че изключителна вина за разстройството на брака има
ответника К.Н.М.,
ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака ненавършило пълнолетие
дете Хасан
К.М. ЕГН: ********** при неговата майка А.З.М. от
ЕГН:********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
ненавършил пълнолетие дете Хасан К.М. ЕГН: ********** на неговата майка А.З.М., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ
на бащата К.Н.М.,
ЕГН: **********., режим на лични отношения с детето
Хасан
К.М. ЕГН: **********, както следва – право да вижда и взема
детето всяка втора и четвърта събота и неделя от 08.00ч. в събота до 18.00ч. в
неделя с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата
К.Н.М.,
ЕГН: **********., ДА ЗАПЛАЩА на детето Хасан К.М. ЕГН: **********,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на размер на 80.00
/осемдесет/ лева, платима чрез неговата майка и законен представител А.М., считано
от 02.03.2012г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до
възникването на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част, до първоначално претендирания размер на издръжката от 120.00 /сто и
двадесет/ лева месечно за детето Хасан К.М., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА,
на основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта за дължимата издръжка на детето.
ПРЕДОСТАВЯ,
на основание чл.56 ал.5 от СК, на А.З.М., ЕГН:**********,
ПОЛЗВАНЕТО на следното семейно жилище: „Поземлен имот с начин
на трайно ползване – дворно място, находящо се в чертите на гр.Исперих, улица
„Борис Савов” №8, община Исперих, област Разград, за който по Скица
№702/25.08.2008г. на Община Исперих и ПУП на града, утвърден със Заповед
№25/29.01.2001г., е отреден парцел ІV-1377 в квартал 139, целият с площ 571
квадратни метра. Регулачни и квадратурни данни: имот пл.№ 501.1377 има 624
кв.м., към парцел ІV се предават от имот пл.№ 501.9551- улична регулация 10
кв.м., при граници и съседи на имота: от двете страни улица, парцел ІІІ-1376 и
парцел V-1372 от квартал 139 по плана на града, ведно със застроените в имота
самостоятелни обекти с начина ползване: 1.Жилищна сграда със застроена площ от
70 кв.м., с прилежащо избено помещение с полезна площ 9кв.м.; 2.Навес с оградни
стени със застроена площ от 6кв.м.; 3. Навес с оградни стени със застроена площ
16кв.м. и подобрения”.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, К.Н.М., ЕГН: **********,
да заплати на А.З.М.,
ЕГН:**********, направените от нея съдебни и деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска – 350.00/триста
и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА К.Н.М.,
ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 /петдесет/ лева - дължима окончателна ДТ по
производството, както и сумата от 115.20/сто
и петнадесет лв. и 20ст./ лева - дължима ДТ върху присъдения размер на
издръжката за детето Хасан.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: