О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ Разград
2.ІІІ.2020г.
Номер Град
Разградски
окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Съд
2.ІІІ. 2020
На
Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В
закрито заседание в следния състав:
Председат
Председател
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
Членове:
№541 ч. в. гражданско 2020
като разгледа докладваното
от председателя
дело по
описа за година.
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ във вр.
с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752,
гр.София против Разпореждане
№501а/5.ІІ.2020г. В ЧАСТТА, с която, в образуваното по реда на чл.410 ГПК
производство по чгрд №175/202№г. по опис на РРС, срещу длъжника С.С.С., ЕГН**********
е отказано издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане в размер на 660,55лв., дължими в изпълнение на
Договор за потребителски (профи)кредит
№**********/30.VІІ.2018г. като
възнаграждение за допълнително предоставен пакет услуги. В останалата си
част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят
твърди, че с обжалваното разпореждане, произнасяйки се по валидността на клаузите
по ДПК първоинстанционният съд е излязъл извън предоставените му в заповедното
производство правомощия. Като допълнителен аргумент за основателност на
възраженията си сочи, че заповедният съд не трябва да прави такава служебна
проверка, тъй като в заповедното производство не се представят доказателства. В
подкрепа на тезата си се позовава и на чл. 143 от ЗЗП, в който е дадена легална
дефиниция за неравноправна клауза, като счита, че предвид липсата на
доказателства няма как и предпоставките по цитираната разпоредба да бъдат
преценени единствено от съдържанието на заявлението по чл. 410 от ГПК.
По същество излага съображения за неправилност
и незаконосъобразност, твърдейки постановяването му в нарушение на даденото
в т.14 от ДР на ЗЗП определение на правно
значимото за изхода на делото понятие „услуга“ и относно реалното предоставяне
на такава на конституирания в производството длъжник. В жалбата се навеждат
доводи, че нищожността на договорните клаузи поради неравноправния им за
потребителя характер е особен вид недействителност, който се откроява от общите
и неприложими според него хипотези на противоречие със закона или добрите
нрави.
В заключение се
прави искане разпореждането на първостепенния съд да бъде отменено и да бъде
издадена заповед за изпълнение за процесната сума.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,
ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
При служебно извършената, съгласно чл. 269,
във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка
на обжалваното разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и
процесуално допустимо, а като постановено по същество на заявеното по реда на чл.410 ГПК вземане за допълнително предоставен
пакет услуги- за правилно.
Преценката за допустимост и основателност на
производството по чл.410 ГПК е служебно
дължима, и изводима от въведените в
заявлението обстоятелства.
В решение на СЕС по дело С-448/17, постановено
по въпросите за потребителската защита е отчетено, че една национална правна
уредба засяга ефективността на защитата, търсена с Директива 93/13, когато не
предвижда такъв контрол за неравноправност на клаузи на етап на издаването на
заповедта за изпълнение или когато предвижда такъв контрол само на етапа на
възражението срещу издадената заповед, ако съществува немалък риск потребителят
да не подаде изискваното възражение било поради твърде краткия срок, предвиден
за тази цел, било предвид разходите, които евентуалното исково производство би
създало с оглед на размера на оспорваното задължение, било защото националното
законодателство не предвижда задължение за съобщаване на потребителя на цялата
необходима информация, която да му позволи да определи обхвата на правата си
(вж. по аналогия решения от 14 юни 2012 г., Banco Espaсol de Crйdito, C-618/10,
EU: C: 2012: 349, т. 54, и от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC, C-49/14,
EU: C: 2016: 98, т. 52). Горното разрешение на общо основание следва да бъде
зачетено и приложено от заповедния съд съобразно разпоредбите на ГПК и
по-специално с предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 3, в редакцията му от
24.ХІІ.2019г. Нормата е императивна и задължава заповедния съд да следи за
наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор. Такъв е и настоящият случай. Оттук
следва, че като се е произнесъл по въпроса за неравноправността на клаузата,
вменяваща в дълг на кредитополучателя
плащането на възнаграждение за
„закупен“ допълнителен пакет услуги, първоинстанционният съд се е
съобразил в максимална степен със законодателната воля, намерила израз в
последните законодателни промени на процесуалния закон.
Самият законодател е вменил
такова задължение на заповедния съд, поради което и възражението на
жалбоподателя, с което се отрича компетентността на районния съд по тези
въпроси е неоснователно.
Изводимо от съдържанието на приложения към заявлението ДПК№**********/30.VІІ.2018г.,
въззивният съд намира разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за
изпълнение на процесното вземане и за законосъобразно.
Сключеният между страните ДПК намира своята правна регламентация в
ЗПК(ДВ, бр. 18/2010 г., в редакция от м.VІІ.2018) Според дадената в чл. 9 ЗПК легална
дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
поетото от длъжника- потребител
задължение за връщане на предоставената парична сума.
Разпореждането на
първоинстанционния съд в частта, с която е отказано издаване на заповед по чл.410 ГПК за дължимост на договорена по споразумение цена
за доп. пакет услуги следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Уговореното в раздел VІ от договора заплащане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги от 660,55 лв. , т. е. в размер надвишаващ с размера на предоставените за ползване
парични средства от 600,00лв, противоречи на законовите изисквания и на добрите
нрави. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит, в какъвто смисъл е изискването на
императивните разпоредби на ЗПК. Не е посочена и цена за всяка от услугите
поотделно, включително и в споразумението, каквото е изискването на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК. На следващо място следва да се отчете и факта, че заплащането на това
възнаграждение е предварително, т. е. същото е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на услугите, като е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения
между страните договор, доколкото в уводната част на споразумението е посочено,
че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става
изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да
не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения погасителен план
ответникът е следвало да заплаща в
продължение на 11 месеца по 60,05 лв. за нещо, което не ползва. Задължението
за доп. пакет услуги е „разпределено“
към месечно дължимите по кредита анюитетни вноски, по начин увеличаващ
размера на последните и обременяващ длъжника и с дължимата върху тези вноски
възнаградителна лихва. Изложеното налага извода, че заемодателят използва
коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния
дълг.
Процесното споразумение безспорно е сключено
във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния
случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Едновременно с това споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит е нищожно
и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира
икономически по – слабата страна в оборота, като се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
По така изложените мотиви, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752,
гр.София против Разпореждане №501а/5.ІІ.2020г. В ЧАСТТА, с
която, в образуваното по реда на чл.410 ГПК производство по чгрд №175/202№г. по
опис на РРС, срещу длъжника С.С.С., ЕГН********** е отказано издаване на заповед за изпълнение
на парично вземане в размер на 660,55лв., дължими в изпълнение на Договор за потребителски (профи)кредит
№**********/30.VІІ.2018г. като
възнаграждение за допълнително предоставен пакет услуги.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.