РЕШЕНИЕ
№1265
гр. Пловдив, 22.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1947 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „Кети
94“ ООД против Решение № 2153-15-125 от 14.07.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на дружеството против
Разпореждане № РЖ-5-15-00417120/21.05.2018 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, с което е разпоредено дружеството, като
осигурител, да внесе по ревизионен акт за начет № РА-5-15-00411457/09.05.2018 г.
суми от 1685,23 лева главница и 65,54 лв. лихва, или общо 1750,77 лева по сметката
на ТП на НОИ Пловдив.
Жалбоподателят в жалбата,
депозирана чрез адв. М., прави искане за отмяна на оспореното решение, като се
твърди, че то потвърждава разпореждане, чиито мотиви не съответстват на
фактите, отразени в системата на НОИ, предвид изпълнение от страна на
жалбоподателя на задължителни предписания № ЗД-1-15-00412524/10.05.2018 г. Сочи
се, че е налице допусната от страна на дружеството фактическа грешка във връзка
с началото на правоотношението му с лицето Н.Л.А., която била поправена и в
която връзка дружеството подало заявление до ТП на НОИ от 04.05.2018 г. за
издаване на посочените задължителни предписания. Моли се за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят не е
изпратил представител.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище се излагат конкретни съображения по същество.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото потвърждава разпореждане,
постановено на основание чл.110, ал.3 от КСО за събиране от жалбоподателя на
суми по ревизионен акт за начет, поради това с правен интерес от обжалването му,
предвид липсата на предвидена възможност за обжалване на самия ревизионен акт
за начет. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата на
връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от
известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване.
Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със Заповед № ЗР-5-15-00409778/03.05.2018
г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.107 от КСО и чл.11, ал.1 от
Инструкция за реда и начина на осъществяване на контролно - ревизионна
дейност на контролните органи на НОИ било възложено извършването на частична
ревизия по разходите на ДОО на „Кети 94“ ООД гр. Пловдив с ревизиран период
01.01.2017 г. до 28.02.2018 г. Заповедта била издадена във връзка с писмо от
Началник Сектор „КП –втори“ с оглед данните относно представеното в ТП на НОИ
от страна на дружеството-жалбоподател удостоверение по образец, съгласно
приложение № 9 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по
болничен лист за периода 02.10.2017 г. до 08.10.2017 г. за лицето Н.Л.А.,
предвид деклариране от осигурителя, че към датата на настъпване на временната
неработоспособност 02.10.2017 г. А.била осигурена за общо заболяване и
майчинство, но според регистъра на осигурените лица по договора с „Кети 94“ ООД
от 29.09.2017 г., като първи ден на осигуряването на А.бил посочен 02.10.2017
г. В действителност за Н.Л.А. били представени удостоверения по образец,
съгласно приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО от страна на
жалбоподателя, което било установено при ревизията и които удостоверения
касаели пет болнични листове, а именно с № Е
20171415256 за периода от 02.10.2017 г. до 09.10.2017 г.; № Е
20171415288 за периода 09.10.2017 г. до 15.11.2017 г.; № Е 20176093172 за
периода 15.11.2017 г. до 15.12.2017 г.; № Е 20176093444
за периода от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г. и № Е 20176305786
за периода от 14.01.2018 г. до 13.02.2018 г. Установено било, че на лицето
били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност от средствата
на ДОО по посочените болнични листове, като при ревизията станало ясно, че при
деклариране на данните от осигурителя същият е предоставил неверни такива
относно социално - осигурителния статус на лицето в т.1 от удостоверенията,
доколкото следвало в същата да се посочи, че лицето не е осигурено. За тези си
изводи, обективирани в анализа към издадения ревизионен акт за начет № РА-5-15-00411457/09.05.2018
г., инспекторът осъществил ревизията, взел предвид, че А.била назначена при
ревизирания осигурител на трудов договор от 10.04.2017г. на длъжност
„чистач/хигиенист“, считано от 10.04.2017 г., като със заповед от 21.04.2017 г.
трудовите правоотношения били прекратени, считано от 21.04.2017 г. След това, с
трудов договор № 2/29.09.2017 г. А.отново била назначена на работа при „Кети 94“
ООД на длъжност „опаковач“, считано от 02.10.2017 г. Посочено било в анализа
към Ревизионния акт за начет, че от представените при проверката отчетни форми
за явяване и неявяване на работа за месец 09.2017 г. се установило, че А.не
фигурирала изобщо в отчетната форма, а за месец 10.2017 г. - били отразени 22
работни дни временна неработоспособност. По разплащателната ведомост за
м.10.2017 г. за лицето били начислени 22 работни дни временна
неработоспособност, от които 3 дни за сметка на работодателя, а в
разплащателната ведомост за м.09.2017 г. А.не фигурирала. Въпросните отчетни
форми и ведомости били предоставени при проверката от осигурителя, като по
отношение на представените отчетни форми от осигурителя била представена и декларация от 03.05.2018 г., подписана от
управителя на дружеството, относно това, че отразеният в отчетните форми труд
отговаря на реално положения такъв. Отчетено било от ревизиращия, че за да има
право на обезщетение за временна неработоспособност е нужно лицето към датата
на временната неработоспособност и деня, предхождащ тази дата, да е било
осигурено за риска, а в конкретния случай временната неработоспособност е
възникнала на 02.10.2017 г., като към тази дата осигуряване за А.не е било
възникнало, защото тя не е извършвала трудова дейност. В тази насока и било
заключено, че изплатените по описаните болнични листове обезщетения са
неоснователно платени от средствата на ДОО по вина на осигурителя, поради
представени неверни данни в т.1 и т.9 на удостоверението по образец Приложение
№ 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО. Затова с ревизионния акт за начет
от 09.05.2018 г. били установени сумите, подлежащи на възстановяване от страна
на осигурителя за изплатените обезщетения от фонд общо заболяване и майчинство
от 1685,23 лева и лихва върху сумата към датата на начета от 65,54 лв. или общо
1750,77 лева. Въз основа на констатациите при проверката били издадени на
осигурителя и задължителни предписания № ЗД-1-15-00411601/09.05.2018 г. относно
това осигурителят да заличи данни съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за
лицето Н.А.за месеците 10.2017 г., 11.2017 г., 12.2017 г. и 01.2018 г. и тъй
като лицето не се счита за осигурено към 02.10.2017 г., не се подават данни за
социално осигуряване в декларация обр.1 за периода от 02.10.2017 г. до
12.02.2018 г. Също така било предписано осигурителят да коригира данни съгласно
Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за лицето Н.А.за м.02.2018 г., като осигуряването
е възникнало на 13.02.2018 г. и да коригира данни в т.1 и т.9 на удостоверение
по образец към чл.8, ал.1от НПОПДОО за петте болнични листа, като в т.1 посочи,
че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство към деня на настъпване
на временна неработоспособност, а в т.9, че се следват 0 дни. Въпросните
задължителни предписания били оспорени по административен ред и потвърдени с
решение на Директора на ТП на НОИ, а неговото решение на практика било
потвърдено с решение на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2317/2019 г.,
влязло в законна сила на 10.06.2020 г. Междувременно, на 04.05.2018 г., след
като подал декларацията относно верността на записите в представените отчетни
форми, осигурителят подал заявление до Директора на ТП на НОИ с искане за
издаване на предписания за редовен запис в декларация обр.1 за м.09.2017 г. относно
Н.Леонидовна, предвид посочена допусната фактическа грешка, а именно, че лицето
постъпва на работа на 29.09.2017 г., а е подадено в регистъра на осигурените
лица на 02.10.2017 г. Представени били коригирани ведомости. По заявлението със
заповед била назначена проверка, в резултат на която били издадени задължителни
предписания №
ЗД-1-15-00412524/10.05.2018 г., които впоследствие обаче били отменени с
Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив от 05.07.2018 г., като издадени в
рамките на образувано второ по ред административно производство със същия
предмет след производството по възложената ревизия по постъпилото заявление на
жалбоподателя от 04.05.2018 г., което второ производство било и прекратено с
акт за прекратяване от 17.06.2019 г. Както въпросният акт за прекратяване, така
и решението за отмяната на задължителните предписания от 10.05.2018 г. били
обжалвани пред съда, като жалбите били отхвърлени с влезли в сила съдебни
актове през 2019 г. По постъпилото срещу ревизионния акт за начет възражение от
жалбоподателя от издателя на акта било изготвено мотивирано заключение от
21.05.2018 г., в което било прието, че от представения при ревизията трудов
договор № 2/29.07.2017 г. било видно, че в същия е определена дата за начало на
изпълнение по договора 02.10.2017 г. и това се потвърдило и от представените
отчетни форми за явяване и неявяване на работа и от ведомостите за заплати.
Поради това и били потвърдени констатациите по ревизионния акт за начет. На
21.05.2018 г. било издадено и Разпореждане № РЖ-5-15-00417120 от Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО, с което било разпоредено осигурителят да внесе
по сметката на НОИ установената с ревизионния акт за начет сума. В срок
осигурителят оспорил пред Директора на ТП на НОИ въпросното разпореждане, като
последният се произнесъл с обжалваното по настоящото дело решение от 14.07.2020
г., след възобновяване на междувременно спряното производство. С решението си
контролният административен орган отхвърлил жалбата, като посочил за
установено, че Н.Л.А., ЕГН ***********, е назначена на работа при
ревизирания осигурител с трудов договор № 1/10.04.2017 г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ
на длъжност „чистач/хигиенист“ с продължителност на работното време – 8 ч.,
считано от 10.04.2017 г. Със Заповед № 3/21.04.2017 г., на основание чл.325, т.4 от КТ
са прекратени трудовите правоотношения с Н.А., считано от 21.04.2017 г. С
трудов договор № 2/29.09.2017 г., на основание чл.67, ал.1, във връзка
с чл.70, ал.1 от КТ,
Н.Л.А. отново е назначена на работа при ревизирания осигурител на длъжност
„опаковач“ с продължителност на работното време – 8 ч., считано от 02.10.2017
г. Прието било за установено и че
според представената при ревизията отчетна форма за явяването на работа за
м.10.2017 г. за Н.А.са отразени 22 работни дни временна неработоспособност, от
които 3 работни дни за сметка на работодателя, като А.не фигурира в отчетната
форма за явяването на работа през м.09.2017 г., както и в разплащателната
ведомост за месеца. Посочено било, че съгласно
чл.40, ал.1 от
КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск, както и че съгласно чл.10, ал.1 от
КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват
трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1 от КСО
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Отразено било и че осигурено
лице по смисъла на §1, ал.1 т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а ал.1 от КСО и за което са внесени и дължими осигурителни вноски. В
решението било посочено, че според цитираните разпоредби, за да се счита едно
лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на парични обезщетения и
помощи, предвидени в този кодекс, е необходимо да са налице едновременно
следните условия: 1. Да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл.4 или чл.4а от КСО; 2. Да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждението
(получено, начислено, но неизплатено или неначислено) без възнаграждението по
чл.40, ал.5 от КСО. Отразено било също така и че по аргумент на противното, не се считат за
осигурени по чл.4, ал.1 от КСО лицата, които не са започнали да
упражняват дейност по трудово, служебно или друго правоотношение, и за които
денят на встъпване в длъжност по трудово, служебно или друго правоотношение
съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност, какъвто е
настоящият случай. В този смисъл било прието, че от
събраните по преписката документи, се установява, че осигуряването на лицето Н.Л.А., възникнало по трудов договор №
1/10.04.2017 г. е прекратено, считано от 21.04.2017 г. със Заповед №
3/21.04.2017 г. на основание чл.325, т.4 от КТ, като след тази дата осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО
не е възникнало, поради което лицето не се счита за осигурено към началото на
временната неработоспособност – 02.10.2017 г. и няма право на парично
обезщетение.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“в“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При
издаването на обжалваното решение според съда не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и решението е постановено в
съответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид
съвкупността от всички доказателства събраните по делото.
Съгласно разпоредбата чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Понятието осигурено лице пък е регламентирано в § 1 от ДР
на КСО и осигурено лице по смисъла на тази норма е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Следователно, за да може едно лице да получи парично
обезщетение за временна неработоспособност, то следва същото да има качеството
на осигурено лице, а такова лице е това, което осъществява трудова дейност и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. / В този см. са напр. Решение № 14160/2019
г. по адм. дело № 9984/2019 г. и Решение № 9144/2019 г. по адм. дело №
10204/2018 г. на ВАС/. В настоящия
случай от доказателствата по делото е установено, че лицето Н.Л.А., след сключване на трудовия си договор от 29.09.2017 г. до датата
на настъпване временна неработоспособност 02.10.2017 г. не е извършвала трудова дейност, като дните 30.09. и 01.10.2017 г. са били почивни дни, както е било отразено и в
отчетните форми по отношение на всички работници. По делото при доказателствена тежест на жалбоподателя да обори констатациите по
ревизията, няма ангажирани от страна на
жалбоподателя конкретни доказателства, че лицето А.е извършвало работа като опаковач през дните, предхождащи датата на
настъпване на временната неработоспособност и по-специално единствения работен
ден 29.09.2017 г. Напротив, от представените от самия осигурител присъствени
форми, за които е декларирано, че отразяват реалното явяване/неявяване на
работа става ясно, че Н.Л.не е присъствала на работа в нито един ден от месец
септември 2017 г., вкл. и последният работен, като същата изобщо не фигурира в
присъствената форма. Нещо повече, не е налице и включване на Н.А.и във
ведомостта за заплати за месец септември 2017 г., такава не е била и
начислявана и освен това самият осигурител е заявил в регистъра на осигурените
лица като начална дата на осигуряването датата 02.10.2017 г. Всички тези данни,
съпоставени помежду им идват да покажат, че към датата на настъпване на
временната неработоспособност Н.А.не е била започнала трудовите си функции по договора
от 29.09.2017 г. с осигурителя-жалбоподател. Вярно е, че в представения по
делото в копие трудов договор от посочената дата е записано, че работникът
постъпва на работа на 29.09.2017 г. Същевременно обаче, както се каза, не е
налице отразяване действителното явяване на лицето на работа на тази дата в
нарочно изготвените за това от осигурителя присъствени форми. Отделно от това,
в т.9 от трудовия договор е отразено, че работникът следва да постъпи на работа
в седемдневен срок от връчването на завереното уведомление за сключването му.
Видно е от приложеното копие на справка за приети уведомления, че договорът с Н.А.е
с прието уведомление в ТД НАП от 29.09.2017 г. в 13:17 часа, а съгласно
трудовия договор лицето е на пълно работно време – 8ч. Следователно и ако
договорът и съответно нормата на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ са били спазени
от страна на осигурителя, би следвало А.да не бъде допускана до работа преди да
ѝ се връчи въпросното уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, което, както се
каза, е с изх. № от 29.09.2017 г. 13:17 часа и следователно то очевидно няма
как да е връчено на А.преди този час. Следва да се има предвид тук, че когато
работното време се определя на пълен работен ден - 8ч., то и възнаграждението
се определя по работни дни, като очевидно от доказателствата същата не е имала
изработен нито един пълен работен ден през месец септември 2017 г. За да се
счита за осигурено лице, за А., освен това, би следвало да са внесени или
дължими осигурителни вноски, а те се определят въз основа на възнаграждението, което
е изплатено или начислено, а такова, както се вижда от разчетно-платежната
ведомост, представена при проверката за м.09.2017 г. не е начислявано изобщо на
А., която и не фигурира във ведомостта. Отделно от това, доказателства, че реално
същата е престирала труд именно на 29.09.2017 г., както се твърди,
жалбоподателят не е ангажирал по настоящото дело, нито пък пред
административния орган, издал оспореното решение. В тази насока приложеното
постановление на ОП Пловдив, потвърждаващо такова на РП Пловдив за отказ да се
образува досъдебно производство, действително съдържа анализ на събран по
прокурорска преписка доказателствен материал, както и оценка на прокурора, че
от същия се установявало, че на практика А.била започнала да изпълнява служебните
се задължения по трудовия договор на 29.09.2017 г. Дадената оценката на
доказателства /неясно точно какви по вид/ от ръководещ друго по своя характер
производство орган, обаче, не обвързва съда в настоящото производство, в което
фактите следва да се установят непосредствено на базата на събраните в хода на
това производство доказателства. Такива конкретни доказателства, които да
оборят изводите на административния орган, че А.не е била осигурено лице към
датата на настъпване на временната неработоспособност 02.10.2017 г., не са били
ангажирани от оспорващия. Налице са единствено твърдения за допусната грешка
при въвеждане данните за лицето в регистъра на осигурените лица, но
доказателства относно действителното допускане на такава също не са ангажирани.
Отделно от това, както се отрази и
по-горе, цитираните от страна на жалбоподателя задължителни предписания от
10.05.2018 г., издадени в рамките на прекратено производство по заявлението на
жалбоподателя с твърдения за допуснатата грешка от 04.05.2017 г., са били
отменени още преди произнасянето на
оспореното решение, поради което и не е налице несъобразяване на издалия
оспореното решение административен орган с тях, както се твърди в жалбата.
Впрочем извършените от страна на жалбоподателя корекции във връзка с тези предписания
са осъществени без последните да са влезли в сила и на практика, предвид
отмяната им, без основание.
В крайна сметка, предвид
установеното обстоятелство, че към датата на настъпване на временната неработоспособност Н.А.не е имала качеството на осигурено лице, то същата не е имала
и право на парично обезщетение за временна
неработоспособност по
представените болнични листове. Затова и направеното изплащане на обезщетението, за чийто размер не е налице
спор между страните, е било неправилно и е нанесло щета на ДОО. Съгласно чл.54к от КСО отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено
осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както
и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията
и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет. В случая от страна на
жалбоподателя са били представени некоректни данни с удостоверение по образец, съгласно
приложение №9 към чл.8, ал.1 и
чл.11, ал.1 от
Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, а именно, че „към деня на
настъпване на времената нетрудоспособност, лицето е осигурено за съответния
риск“, доколкото тези данни не са били изобщо съответни на съставените от самия
жалбоподател документи касателно А.относно започване на работа по трудовия
договор, сключен с осигурителя-жалбоподател. Затова и декларираните данни
следва да се счете, че са неправилно посочени в изпълнение на иначе уредено от
нормативен акт задължение, поради което поведението на осигурителя е в причинно - следствена
връзка с изплатеното неправомерно парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по 5 бр. болнични листове за периода от 02.10.2017 год. до
13.02.2018 год. Отделно, дали това деклариране е било в резултат на грешка е и без значение,
доколкото не е налице изискване за установяване на виновно поведение, каквото в
случая не може да се търси у юридическо лице. Ето защо и осигурителят би
следвало да възстанови в съответния фонд на ДОО сумите по неправилно изплатените
обезщетения, доколкото поведението му по деклариране на неверни данни е довело
до извършването на този разход от ДОО, съгласно установеното с ревизионния акт
за начет по чл.110, ал.1 от КСО. Поради това и законосъобразно е било издадено
и разпореждането от 21.05.2018 г. от съответното компетентно по чл.110, ал.3 от КСО длъжностно лице и след изтичане на срока за възражения по ревизионния акт
за начет и постъпването на такива от страна на задълженото по ревизионния акт
лице /на 15.05.2018г./. Ето защо и като е потвърдил въпросното разпореждане на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО Директорът на ТП на НОИ е
постановил законосъобразен акт.
Изложеното води до извод за
неоснователност на жалбата, поради което и същата ще следва да се отхвърли. При посочения изход на
спора и при своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лв. /сто лева/ на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кети 94“ ООД гр. Пловдив с ЕИК **** против Решение № 2153-15-125 от 14.07.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ- Пловдив.
ОСЪЖДА „Кети 94“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ж.к.“Тракия“ **** да заплати на ТП на НОИ – гр.
Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: