РЕШЕНИЕ
гр.София, 18.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
5177 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът мълчаливо е
отказал да наложи дисциплинарно наказание по отношение на ЧСИ Р.М.по негова
жалба от 23.03.2017г. Пояснява, че по
изп.дело № 838/2015г. по описа на ЧСИ Р.М.е изпратена призовка за принудително
изпълнение до ищеца, която обаче е била залепена на чужд имот. В призовката се
указвало, че на 7.04.2017г. от 15ч. апартамента ще бъде отворен /вратата
разбита/ и ще бъдат описани негови движими вещи. Посочва, че той не живеел на
този адрес. Собствениците на апартамента се наложило да изнесат от имота всички
движими вещи, разходите за което ищецът заплатил. Претендира от ответника да му
заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
50 000лв., представляващи разходите по изнасяне на имуществото. Отделно от
това претендира и неимуществени вреди в размер на 1 800 000лв. поради
изпитания силен стрес от бездействието на ответника. Счита, че ответникът
покровителства и защитава своите членове, частните съдебни изпълнители и не
предприема срещу тях санкции за неправомерните им действия. Посочва, че се обострили хроничните му
заболявания и се влошило здравословното му състояние поради отказа на ответника
да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ М.. Моли съда да осъди ответника да му заплати
всяка от претендираните суми.
Ответникът Камара на частните съдебни
изпълнители /КЧСИ/ оспорва допустимостта и основателността на исковете. На
първо място счита, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените
искове. Счита че не носи отговорност за действията на частните съдебни изпълнители,
които са независими в своята дейност, поради което ищецът следва да търси
отговорност директно от ЧСИ по реда на чл.441 от ГПК. По същество оспорва
наличието на деликтно поведение от страна на служители при ответника. Посочва, че КЧСИ е получила жалбата на ищеца
във връзка с изп.дело № 838/15г. на ЧСИ М., извършена е проверка по жалбата,
която е докладвана на Съвета на КЧСИ. Съветът е взел решение, че жалбата е
неоснователна , за което уведомил ищеца писмено на 15.06.2017г. Оспорва
твърдяната причинна връзка между описаните от ищеца деяние и вредоносен
резултат. Оспорва твърдените вреди. Оспорва исковете като завишени по размер.
Моли съда да ги отхвърли, като претендира и разноските по делото.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представената по
делото от ответника преписка се установява, че при ЧСИ М. е образувано
изпълнително дело под № 838/2015г. с взискател Г.К.и длъжник К.Б.. Първоначално
длъжникът е бил търсен от ЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение на
посочения от взискателя адрес , но не е бил намерен, поради което взискателят е
посочил постоянен адрес ***. На този адрес призовкар на ЧСИ е залепил
уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК до длъжника Б., в което е посочено, че следва
да се яви в кантората на ЧСИ М. за получаване на призовка за принудително
изпълнение по изп.дело № 838/15г. ,
както и че е насрочен опис и оценка на движими вещи на посочената дата и час.
По делото не се спори, че жилището, на което е било
залепено уведомлението по реда на чл.47 ал.1 от ГПК е собственост на децата на
ищеца. Не се спори, че те са уведомили ЧСИ, че длъжникът не живее на адреса, а
вещите в жилището са тяхна собственост. Не се спори, че опис на вещи в това
жилище не е извършван.
По делото липсват доказателства ищецът да е
организирал изнасянето на вещи от жилището на адреса на бул.“********.
На 23.03.2017г. ищецът е изпратил до
ответника жалба, входирана под № Ж-162/27.03.2017г. , срещу действията на ЧСИ Р.М.по
изп.дело № 838/15г. , като е посочил, че призовки за принудително изпълнение указващи, че на 7.04.2017г. в 15.00ч.
апартаментът ще бъде отворен са разлепени на вратата на апартамент, собственост
на трети лица. Посочил е че той не живее в този апартамент, нито има вещи в
него. Посочил е, че не е поучавал призовка за доброволно изпълнение, не знае
кой е взискателя, източника на претенцията, нито размера й. Посочил е , че е налице грубо нарушение на
закона и е поискал от ответника да вземе
мерки срещу закононарушенията , допуснати от ЧСИ, вкл. и да й бъдат отнети
правата.
В деня на получаване на жалбата, с писмо
изх.№ 1327/27.03.2017г. ответникът е поскал от ЧСИ М. справка за образуване и
движение на изп.дело № 838/15г. , както и писмено становище по изложените в
жалбата на ищеца обстоятелства. Писмото е връчено на ЧСИ М. на 29.03.2017г. ,
видно от представено известие за доставяне /л.88 от делото/. На 4.04.2017г. ЧСИ
М. е изпратила на КЧСИ становище по жалбата, което е входирано при ответника под
№ 2608/12.04.2017г., както и преписи от документи по изп.дело. Същия ден, на
12.04.2017г. жалбата ведно със становището на ЧСИ и приложените към него
документи, са изпратени на член на Комисията по професионална етика при
Камарата, който е изготвил становище по същата. В становището се посочва, че
жалбата е неоснователна, призовката до жалбоподателя Б. е била редовно връчена по
реда на чл.47 от ГПК. Това становище е било разгледано на заседание на Съвета
на КЧСИ , проведено на 26.05.2017г. Протокол от заседанието на Съвета не е
представен от ответника. Представен е отговора на жалбата, изпратен от
ответника до ищеца с писмо изх.№ 2734/15.06.2017г. В същата ответникът е
посочил, че по жалбата е извършена проверка, но не са установени
незаконосъобразни действия от ЧСИ Р.В.. В отговора са повторени мотивите от
становището на члена на комисията по професионална етика при КЧСИ досежно
редовността на връчване на съобщението до К.Б. и изпълнение на процедурата по
чл.47 ал.1 от ГПК – залепване на уведомление на настоящия или постоянен адрес
на длъжника в случай че не бъде намерен на същия. Посочва се, че след като е
установил, че срещу него има заведено изпълнително производство , жалбоподателят
Б. е следвало да отиде по кантората на
ЧСИ Василева и да получи адресираните до него книжа, както и да посочи адрес за
призоваване, за да не се безпокоят други лица. Писмото е изпратено на ищеца на
15.06.2017г. и получено от него на 7.07.2017г. /видно от известие за доставяне
–л.104/.
Ищецът представя решение на ТЕЛК, видно от което страда от следните заболявания: аортна клапна стеноза, коронарна болест, хипертония, захарен диабет тип ІІ, диабетна полиневропатия и макроангиопатия, варикозни вени на долните крайници, за които му е определена 96% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са допустими. Правният интерес на ищеца са извежда от твърденията в исковата молба и сочи на накърнени негови лични права, чиято защита дири от съда. Ответникът е правно легитимиран да отговоря по предявени срещу него искове. Предмет на делото е противоправно бездействие на ответника да ангажира дисциплинарна отговорност на ЧСИ по повод на подадена жалба, в резултат на което бездействие за ищеца са настъпили вреди.
По същество на исковете, съдът съобрази следното:
За да бъде основателен предявения иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от служител при ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.
Ищецът твърди, че му се следва обезщетение от противоправното бездействие на ответника да извърши проверка на действията на ЧСИ Р.М.и да й наложи дисциплинарно наказание. Счита, че ответникът е прикрил виновните действия на ЧСИ М.. Не го е уведомил за проверката по жалбата, а дори и да го е уведомил, то отговорът е изпратен след изтичане на законоустановения срок по АПК.
На частните съдебни изпълнители държавата е възложила изпълнението на публични функции и в този смисъл те действат като държавен орган. Ответникът е представителния орган на всички частни съдебни изпълнители. Правомощията на КЧСИ са уредени в ЗЧСИ. Един от органите на Камарата е Съветът на Камарата, който е управителния орган и който следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез свои представители /чл.59 ал.1 т.6 от ЗЧСИ/.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че ответникът е извършил проверка по депозираната от ищеца жалба – изискал е релевантните по изпълнителното дело документи и становище на ЧСИ, след което е изпратил получените от ЧСИ материали ведно с жалбата на К.Б. на член на Комисията по професионална етика, който да подготви становище, което да бъде разгледано на заседание на Съвета на Камарата на ЧСИ. Съветът е взел решение, че жалбата е неоснователна, т.е. че няма основание за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ, за което е уведомил ищеца. Съдът не намира отказът на ответника да образува срещу ЧСИ М. дисциплинарно производство да е противоправен. Въпрос на самостоятелна преценка е дали Съвета ще вземе решение да образува дисциплинарно производство срещу конкретен ЧСИ. Това решение на Съвета не подлежи на съдебен контрол. Но дори и да вземе решение за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ, то налагането на дисциплинарно наказание е извън правомощията на Камарата на ЧСИ. Решението дали ще се наложи дисциплинарно наказание и какъв да е неговия вид е в правомощията на дисциплинарен състав, който се състои от двама представители на Камарата и един представител на министъра на правосъдието. Решението на дисциплинарния състав се обжалва пред ВКС, който се произнася с окончателно решение /така чл.70-72 от ЗЧСИ/.
В конкретния случай отказът на ответника да образува дисциплинарно производство срещу ЧСИ М. не противоречи на закона, поради което не е противоправно. Не е установено самите действия на ЧСИ М. по изп.дело № 838/15г. да са противоправни - решение на СГС по жалба на длъжника Б. срещу действия на ЧСИ М. не е представено.
При липсата на установено от настоящия съд противоправно поведение от ответника, не е необходимо да се изследва дали за ищеца са настъпили вреди и дали тези вреди са в резултат на бездействието на ответника.
Отказът на ответника да уважи жалбата на ищеца за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ М. по изп.дело № 838/15г. не е противоправен. Ответникът се е произнесъл по жалбата на ищеца и му е съобщил резултата от проверката, респ. какво решение е взел по жалбата. Решенето на ответника е съобщено писмено на ищеца, който е получил писмото лично.
В последното съдебно заседание ищецът посочи ново основание за противоправното поведение на ответника – не е извършил проверката по жалбата в срок. Възможността за включване на ново основание към исковата претенция в последното съдебно заседание е преклудирана, поради което не следва да се разглежда от съда. Но и това ново основание не дава аргументи в подкрепа на исковите претенции.
По разноските:
Ищецът не претендира разноски.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3вр. ал.8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. съобразно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на К.И.Б., ЕГН ********** срещу Камарата на частните съдебни изпълнители с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв. за причинени имуществени вреди и за заплащане на обезщетение в размер на 1 800 000лв. за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от бездействието на ответника да образува по жалба на ищеца, вх.№ Ж-0162/27.03.2017г. дисциплинарно производство срещу Частен съдебен изпълнител Р.М.във връзка с действията й по изпълнително дело № 838/15г. и да й наложи дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН ********** да заплати на Камара на частните съдебни изпълнители, на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: